Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.01.2008 16:09 - Бисерът от короната на Бог
Автор: anlov Категория: Други   
Прочетен: 3472 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 06.02.2016 13:25


Ето го детето. Можеш ли да го видиш там? Онова, което стои в центъра на кръга. Очите му са се вледенили от неописуем ужас. Множество показалци като шипове са се заболи в него и сочат с неприязън непростимия му грях. То няма баща. Можеш да го обидиш всякак, като го наречеш, примерно... "копеленце"; да го сриташ отзад с наслада; да му избиеш зъбите до последния резец. Кой може да ти забрани? Или да те спре? Вярно, ще заприлича, сигурно, на онова мъчително староевангелско убийство с камъни, което тогава не се състоя. Обаче сега за теб, жертво, няма надежда за спасение!

И десетки ръце и крака, в пристъп на сляпа и хаотична ярост, сякаш отведнъж се стоварват върху беззащитното детенце, започвайки да обезобразяват тялото му и да разкървавяват раните на душата му. Неговите собствени съученици го пребиват, защото наистина... наистина няма кой да ги спре. Нима си мислеше, нещастното, че ще го пожалят?! Че може би Училището все-пак ще го защити?! Или поне Полицията, Социалните служби, Съдилищата... Понеже нали всяка Великоминистершия така казва, че Държавата закриляла децата.

Задавено в сълзите си и изгубило се в собственото си отчаяние, детето лесно бива хипнотизирано от мисълта за самоубийство. Щом няма кой да бди над теб, да те пази, значи твоят живот не е никак ценен, нали? Майката е съкровище, обаче без таткото то може да бъде разграбено и до последното бисерче разпиляно. И как сърцето детско само усеща това! То има право да желае най-скъпоценното за себе си - семейството, и кой би се осмелил да му го откаже?!

Защото да му откажат това, за детето значи най-жестоката участ и това е сигурно.

Но какво щастие, че точно това е разбрал и човекът, който иска да му стане баща! Обаче никой от побойниците не ще го признае за такъв, докато той не се ожени за майката на тяхната жертва. Да, той ще трябва да плати пълната цена, да поеме напълно своята отговорност, за да бъде и напълно разпознат като истински баща - от свои и от чужди.

Ето така завършва трогателния разказ на Мопасан "Бащата на Симон", който аз се опитах да пресъздам със свои думи. Живеем във време, в което натискът на глобалистичната върхушка и на нейния роден политико-икономически слугинаж върху нашите съвременници да предефинират понятието "семейство" е огромен. Не е ли някак странно, че дори малките герои от разказа на големия френски писател разбират какво представлява семейството - взаимната любов на един мъж и една жена, която се освещава в Църквата и декларира своята вярност до гроб пред гражданските власти и обществото, като впоследствие полага всички усилия докрай да изпълни брачната си клетва, докато разни полусиви законодателни лобита си дават вид, сякаш тепърва трябва да измислят новата му формула и да й придадат обтекаеми демократични форми?

О, да-да, бях забравил: за да сме в крак с времето, твърдят господинчовците политици и експерти. За да има повече свобода и повече толерантност в обществото ни. Сега, по принцип, те са свързани и с носенето на някои досадни отговорности, които обаче биха могли да бъдат избегнати както в личния, така и в семейния и професионалния живот с две-три навременни пехливански законотворчески хватки (Да не се залъгваме: подготвеният "Законопроект за защита на семейството", в който думите "защита" и "семейство" е най-коректно да се поставят в кавички, само временно е приспан поради спонтанно надигналото се остро несъгласие с него.)

Защо тези възнесли се над тълпата самоуправци постоянно да се съобразяват и съобразяват с някакъв си натресен им от обществото дълг, че би трябвало да са добри примери за подражание? А бе я по-внимателно вие там, неугаснали съвести! Я заспивай дълбоко, електорално стадо, и не притеснявай излишно големци от такъв ранг! Нищо, че са си отпуснали коланите, а някои даже съвсем са се разпасали. Да не сте посмяли да кажете "хък" и "мък", понеже така само пречите всички заедно да се радваме на своите разпътни оргии!

И ние - овчедушното българско общество, скупчено като пладнуващи овце по териториални показатели, но всъщност разпиляно, изоставено от своите пастири, треперещо и насън от ежедневните вълчи набези, понякога жално блеещо, друг път - почти нямо, се съгласяваме с всичко, само и само да запазим остригваните си многократно кожички. Спим и сънуваме как си играем миражно-нереалната игра на демокрация и свобода, която уж ни подариха отгоре. В същото време като лунатици с широко отворени очи, ала незрящи, се блъскаме в стените, зазидали нашите духове и падаме отново и отново в още по-тежки грехове и още по-трагични лични и национални провали. Какъв е смисълът да се пробуждаме, че да ги осъзнаваме и да впрягаме цялата си енергия като личности и като народ за тяхното преодоляване? Не е ли по-добре да ни дадат поредната доза от отпускащи сънотворни, да освободят стихиите в нас от веригите на будното съзнание и на жалкото ни битие и така да се понесем на гребена на мимолетните забавления и на пиршествата на плътта, макар да ни пеят, че "този рай водел в ада"? Тогава може да си позволим и да обичаме дори - но само дотам, до "ъгъла на светофара", а когато ни писне сърдечно да се изтощаваме, просто обръщаме гръб и "бай-бай, бейби" - нека всеки един от нас да си гледа лайфа. Понеже нали... "Итс Май Лайф!!!"

Ето такова дремещо стадно общество им трябва на продажните пастири, за да могат да си движат добре своите частни дела. Общество деградирало, пристрастено към техните сладко-отровни дразнители, разединено - и по тази причина, съвсем лесно насочвано в пътищата на заколението. 

Не им трябват истински семейства, защото те съхраняват и предават истинските християнски ценности и дарове от поколение на поколение. 


                                       

                                      
(следва продължение)




image

Най-пристрастяващата гледка за мен в компютъра ми и най-голямото ми богатство, което винаги нося в портфейла си.







Гласувай:
0



1. cindy - Ще ме извиняваш,
18.01.2008 19:53
че съм малко разконцентрирана, но ако темата е дали да подписват или не - отговорът е - тяхна си работа!
Живеем в друг век, където подписът в гражданското или другаде не означва нищо.

Нищо не може да накара двама души да са заедно, освен собственото им желание. Естествено, че би следвало да се погрижат за статуса не детето - да е признато от бащата и той да поеме съответни ангажименти спрямо него.
Но тук в случая не зависи от управляващите, отиваме в емоционалната сфера - колко от тях са готви да поемат ангажимент за бъдещи семейства.

Това, че има хора, които правят безразборен секс и си мислят, че някой ( в случая обществото и всякакви там институции) да се погрижат за тяхното удоволствие е много удобно обяснение.
Не ми се обяснява повече. Приятна вечер! :)
цитирай
2. anlov - Здравей, Синди!
18.01.2008 21:44
А, не ми влиза хич в работата да обсъждам ония мастилени заврънкулки от Пети или 55-ти Райсъвет :) Обаче зад техния привиден формализъм все пак стои отношение, от което в максимална степен зависи бъдещето на човешки съдби. Странно е, че във всички други сфери подписът има такава невероятна тежест, че направо може да ти се стъжни. А в сферата на нашите взаимоотношения към него се подхожда все по-лековато, недоверчиво и с насмешка.

В един свят с всевъзможни изкушения и все по-голяма липса на задръжки се оказва наистина трудно да се посветиш докрай на един човек.

Затова бракът стана вече "бракуване" и хората, гледам, не се редят на опашки за него.

Семейството като ценност някак си постепенно запада - след като първо го дамгосаха като „буржоазна отживелица“, а после като „демоде от миналото хилядолетие“ - и т.нар. "свободна любов" отново (и за кой ли пореден път!) се появява на опразнената сцена.

Дълбоко в себе си знаем, че това ще ни донесе доста горчивини, ала не можем... или по-скоро, не искаме да се спрем...
цитирай
3. eien - Чакам продължението!
25.01.2008 17:10
Интересен постинг! Браво!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: anlov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 945810
Постинги: 177
Коментари: 1515
Гласове: 5167
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031