Коя от двете е молитвата ти и вярата ти,
                                         както и животът ти, вдъхновен от тях?


Има една хвърковата чета от протестанти, на които ще им окапят ченетата да пришпорват теми като “Грабването”, “Антихристът”, “Белегът и числото на Звяра” и други подобни, докато грешниците около нас измират от липсата на истинска християнска загриженост за тях. Също като в притчата за добрия самарянин, днешните фарисеи-суперфешъни предпочитат да си гладят ва-а-ажно брадите, да предъвкват слово след слово и стих след стих, да възбуждат диспути, в които да показват колко много са зубкали и как ей-сега с един замах на ръката си ще раздерат отново завесата на Храма, за да вкарат омаяните си слушатели в Светая Светих на тяхната великонабожност, докато кръвта на ранените, на презрените, на падналите и тънещите в нищетата на собствените си грехове изтича някъде по канавките и по тротоарите.

Да, вместо да се съсредоточим върху Великото Поръчение на нашия Господ да правим ученици от народите, ние умираме да се отплесваме по по-второстепенните теми.

И защо така, питам - не ли, за да си изградим алиби за престъпленията си, каквито безспорно са равнодушието ни и апатията ни към погиващите?

От кого Бог ще изиска кръвта им, ако не от тези, които са могли да възпрат проливането й?!

Скъпи мои приятели, точно във Великото Поръчение Исус каза, че Му е дадена всяка власт на небето и на земята. ВСЯ-КА! Как, ако Царството Му не е вече тук, Той ще притежава тая власт? Ясно е, че повечето от протестантите, вярващи в "Грабването" преди, по време и дори след Голямата скръб, очакват Милениума на нашия Цар като едно бъдещо събитие. И вследствие на това се държат така, сякаш сега оцеляват на косъм. Да, те вярват във физическото присъствие на Царя тогава, седнал някъде на престол в Йерусалим. Дори и сега могат да Го наричат Цар, но за мнозина от тях Той явно е едно сиромашко царче без царство в момента. Признават Му Небесното царство, дори и Милениума на земята, ама след време - незнайно кога. Докато Исус още преди 2000 години натърти, че Му е дадена цялата власт, както там, така и тук.

Осмелявам се да твърдя, че такива християни не считат себе си за Негови царедворци, и въпреки това, имат наглостта да Му отнемат Престола.

Как ли? Ами като не вярват, че Той може да царува тук и сега.

Каква пародия се получава! Ние чакаме Исус да установи един ден господството си на земята, а Той чака нас.

Защото да направиш народите Негови ученици какво друго би могло да означава?!

СЕГА ние сме царско свещенство, а не някъде в телепортациите на бъдещето.

СЕГА имаме власт над греха и над цялата сила на врага.

Молим се СЕГА Божието царство да дойде на земята, а не като "цъфнат налъмите" на Милениума.

СЕГА сме неговият квас и неговото синапово семе.

СЕГА Отец благоволи да ни даде Царството и от малкото стадо, което някога са били учениците на Исус, вярваме, че ще се превърнем в океана на народите, който се плиска и умива нозете на своя Цар (така, както Неговите апостоли са го правили).

Царството Божие ни е дар, така както и спасението, което обаче изработваме със страх и трепет, така както и вярата, която обаче без дела умира, така както и благодатта, която обаче може да бъде прахосана напразно. Ето защо има условия, за да влезем в него, и то в нас, а чрез нас, в света - покаяние, водещо до новорождение, без което няма да го видим; смирение, подобно на това да станем обучаеми и приемащи корекции и наставления като децата; вършене на Божията воля, а не само религиозно дърдорене и използване на името Божие под път и над път - защото Царството е не само думи, а сила; преминаване през много неволи и изпитания, а не тяхното избягване чрез “малки предателства” и "грабвания от големите скърби"; живот не в греха и в плътта, наследяващи със сигурност тление и вечна смърт, а в Духа на осиновление, чиято награда е вечно единение с Него и нестихващ, неистов копнеж по славата Му...

Но дали няма да го отхвърлим или само формално да зачислим на наше име Царствения Дар?

Защото ако не опознаем Исус в тайнството на интимността и на взаимното споделяне, всичките ни дела, които вършим в този живот за Него - обаче без, без Него, ще бъдат само като една грамада тухли от Кулата на вечния позор.

Не беше ли това и Христовото предупреждение към религиовъдите-фанатици, които биха могли да се спотайват във всеки един от нас?

Религията ни - без личното познаване на Исус Христос, е равна на престъпление. (“Матей” 7/21-23)




                     Без "Гетсимания" няма "Голгота",
                          а без "Голгота", няма Възкресение -
                          нито на този свят, нито пък след него.      
                          Това беше Пътят на нашия Господ,
                          който Той ни посочи да следваме.

 



 

Горко на народ, чиито държавници са лисици, философите му са фокусници, а изкуството му е изкуство на кърпежа и подражанието. Горко на народ, който посреща своя нов водач с фанфари, а го изпраща с пищялки, само за да посрещне друг отново с фанфари. Горко на народ, чиито мъдреци са онемели с годините, а силните му мъже са още в люлката. Горко на народ, разделен на части, всяка от които си въобразява, че е народ...“

Халил Джубран - ливано-американски писател и християнин-маронит

Колко хубаво би било, приятелю, ако Господ беше сред нас и в нас - неговите грешни чеда, а не далеко горе в небето!... Биха ли могли тогава религиовъдите-фанатици да се спотайват във всеки един от нас? Не е ли странно и противоестествено че ние сами издигаме всяка власт било на небето, било на земята?
Лицемерна,подла и престъпна великонабожност !...
Може би наистина

"Религията ни - без личното познаване на Исус Христос, е равна на престъпление. (“Матей” 7/21-23)."
Чудесен постинг на един дълбоко вярващ истински християнин, предизвикващ размисли за вярата, властта и отношението на всеки човек към делата свои и тези на ближните !...

Ако Исус не е в нас, тогава ние самите го правим много-много далечен и оседлаваме собствената си греховност, която се опитваме да прикриваме с параваните на набожността (оная тартюфофщина, която е описал Молиер още преди ститици години).

При все, че Той не е изобщо далеч, а на една искрена молитва разстояние - точно както ни показва надписа на онзи последен клип отгоре.

Сърдечни поздрави ти изпращам!