Прочетен: 3275 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.04.2015 09:23
Някои твърдят, че “злото” било относително понятие и не съществувало само по себе си, а “грехът” бил християнска измишльотина - трик някакъв, с който Църквата да си живурка на гърба на “грешниците” (о да, има такъв вид “Църква” и тя е впила устните си в Христос, обаче в сърцето си го предава като Юда). Добре тогава, щом като няма грях и зло, защо си заключват колите и къщите? Защо се озъртат като мушмороци пред банкоматите? Хайде да питат банкерите как се охраняват трезори. Полицаите как се ловят бандити. Съдиите как се вкарват в затвора. Надзирателите как ги опазват там. Новопостъпилите затворници как се отнасят съкилийниците им към тях. Адвокатите колко изроди са оставили на свобода. Мафията колко политици е купила. Престъпните групировки колко деца са отвлекли, колко момчета, момичета и жени са заставили да проституират, с колко тонове дрога годишно тровят света, с колко трупове са го осеяли. Да отидат при бездомните деца и поне да ги погледнат в очите. При милионите недохранени, гладни, болни и потъващи в безименните гробове на планетата Земя. Да се осведомят за домашното насилие, за уличния терор, за повсеместните свирепи сблъсъци в училищата. Да присъстват на случайна или на уговорена среща между две футболни агитки (обаче да не са някъде по средата между тях). Да си прегледат фишовете на заплатите пак и пак, за да разберат защо не случайно Системата ги третира като роби на галера, а не като хора. И защо колкото повече държавни бюра има, толкова повече нараства и броят на “Бюрата по труда”. Да не затискат с възглавници будилниците на съвестите си, когато им звънят примерно в три часа посред нощ. Да посетят музей, посветен на зверствата на фашизма или комунизма. Да не се правят, че не чуват почти всеки ден расистки словоизвращения. Да видят дали има поне една година от историята на света, през която да не са бушували пламъците на войните в него. Да се опитат поне един ден да живеят според Десетте Божии заповеди, към които вече са прибавени и нравствените императиви на Исус от “Проповедта на планината”. Което значи не просто да не убиваш врага си, не просто да не го и мразиш дори, а да намериш сили да направиш най-доброто от себе си с любов за него. Колко от нас могат да се похвалят, че това ни идва отвътре и че ни се случва почти автоматично? И ако никой не може, защо пак не щем да си признаем природата на греха в нас? Не ли, понеже тъкмо егото се е загнездило в неговата сърцевина? И на него страшно му се иска да няма грях и нужда от Спасител, тъй като това би го приковало с ръждиви римски гвоздеи на Кръста. Така е, тук не може да има две мнения по въпроса: нито Буда се натовари там с премазващото бреме на нашия грях, нито Кришна, нито Конфуций (и няма как, след като те също не са го признавали, нали?). Нито пък Мухаммед го направи. Всичките религиозни сказки за това премълчавано или преиначавано зло не струват даже и капчица от Христовата свята кръв - “като на агнец пречист и без недостатък”, проляла се за нашето избавление от него.
2. Блогът на Иво Койчев
3. "Пророческа кула" - Сунай Маджуров
4. "Мисли на глас" - Калоян Курдоманов
5. Блогът на Даниела Беличовска
6. "Свободата" - Едвин Сугарев
7. "Проклятието на Вълчата Дева" - кратко представяне на моя роман-притча в първия ми блог "Изповедалнята на Ейнджъл"