Исус плака за онези, които не познаха деня на неговото посещение. И оттогава едва ли е преставал да го прави. Една част от най-дълбоката му същност ще страда завинаги с покрусата на обезчаден баща, при когото толкова много от най-свидните му никога не пожелаха да се върнат... Предали се на “похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота”, те всъщност бяха избрали за себе си съдбите на “безводни облаци, носени от ветровете”; на “свирепи морски вълни, които изпущат като пяна своите безсрамни дела”; на “скитащи звезди, за които се пази мрачна тъмнина до века...” И запечатали тези стихии на хаоса в своите мъртвешки същности като на екзистенциални пана, те се лутат между абсурдността и безсмислията на нещата, пропадат в черните дупки на отчаянието, възнасят се върху химерите, обсипват се със златния прашец на знайни и незнайни вери, събиран от магиите през вековете, нищожества отвътре, ала отвън - жадуващи да са като божествата на Олимп. Те твърдят, че въвеждат “ерата на Водолея”, установявайки универсалната духовност и прекрачвайки трупа на християнството, за да може греховността на човека да остане в миналото му на неосъзнато още и нееволюирало тогава същество. Обаче Пентаграмът на техния нововавилонски колаборизъм пробожда с лъчове, подобни на бафометски рога. Поръчаното от тях разместване в тектониката на духовните пластове ще бъде просто поредния “звезден” спектакъл и поредната “звездна” утопия за връщането на Земния рай - но с нещастен край. Те не могат да спасят човечеството и света. Само Исус иска и само Исус може да спаси всяка човешка душа. Както и винаги го е правил, когато с вяра го потърсим за помощ...

Благодаря ти за това споделяне!
Всяка безнаказаност е само временна и се влияе единствено от забавянето на бумерангът, който никога не остава невъзвръщаем.
Често е целесъобразно да забравим себе си, но никога не е добре да оставяме неспособието да се шири като звездоманна побърканост в чистотата на духа.
Колко ли са нещастни тези, чиито съдби са на “безводни облаци, носени от ветровете”; на “свирепи морски вълни, които изпущат като пяна своите безсрамни дела”; на “скитащи звезди, за които се пази мрачна тъмнина до века...”
Да пази Господ!

Аз само се опитах да я облека и стопля с малко думи :)