Бог ни е обещал в Библията, че ако се приближаваме към Него, и Той ще се приближава към нас. И ние чакаме Той да го направи, без да сме предприели даже и една крачка към Престола на спасението и на благодатта?! Не, Бог няма да се нахвърли върху нас, за да ни оправи живота, пречупвайки волите ни. Самият той ни е създал с тях, давайки ни свещеното право да избираме между всяко добро и всяко зло на тоя свят. Между истината и лъжата. Между святото и скверното. Между невинноста и престъплението. Между вярността и предателството. Между алтруизма и егото. Между смирението и възгордяването. Между очовечаването и оскотяването. Между граденето и рушенето. Между щедростта и алчността. Между умереността и разгула. Между духовността и хедонизма. Между синовството и еничарството. Между родолюбието и безродството. Между братството и расизма. Между надеждата и депресията. Между вярата и страха. Между любовта и омразата. Между даването на живот и убийството му. 

В крайна сметка, между Словото на Исус Христос и ученията и идеологиите на антихризма.

Между Кръста на Голгота и рогата на Бафомет.

И Евангелието се заключава именно в това, че дори и цял живот да си играл „Танца на смъртта“ със злото, винаги можеш да напуснеш това прокълнато парти. Като блудният син, който се реши да го направи, затънал до гуша в тинята на своите грехове. И цяло чудо е, че дори и в най-отвратителните ни свинства Бог тръпнещо чака ние да се сетим за Него, да направим оная съдбовна първа крачка, която ще Го накара не просто бавно да се приближи към нас, а направо да се затича и да се хвърли на нашите вратове.

Божествената прегръдка... слагането на Царския пръстен на ръката ти... Небесното тържество - това се усеща почти физически, когато се завърнеш у Дома...