Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.05.2018 11:45 - Антисемитизмът в Европа и света
Автор: debeloto Категория: Други   
Прочетен: 1196 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 22.05.2018 12:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  image
Антисемитизмът в Европа и света ON МАЙ 22, 2018 ТЕ ПРЕЖИВЯХА ХОЛОКОСТА, НО ВСЕ ОЩЕ ГИ НЕНАВИЖДАТ

„Наложи се да напуснем страната, само защото сме евреи“ – именно така аргументират представителите на еврейската общност във Франция своя „вътрешен изход“ – предприетата през последните години масова миграция на десетки хиляди семейства.

Днес не сме свидетели на целенасочено унищожаване на евреите, но антиеврейските чувства в обществото, както и в миналото си остават силни. Нападенията престанаха да бъдат масови (бел.ред. Става дума за антиеврейските погроми) и се насочиха към отделните субекти, но за сметка на това днес те са още по-жестоки. „Lenta.ru“ ще ви разкаже за антисемитизма, който след Втората световна война и Холокоста стана обичайно явление.

ФРАНЦИЯ

85-годишната Мирей Кнол, която е оцеляла от Холокоста, живее сама в апартамент в Париж. През март тази година я посещава нейният 27-годишен съсед, когото тя познава от 20 години. Съседското момче не е само, а с приятел, който по-късно ще се окаже, че е бездомник и скитник. Какво точно се е случило по-нататък е неизвестно. Единственото сигурно е, че апартаментът е бил подпален на пет места, а по-късно е открито и тялото на госпожа Кнол прободено на 11 места. Заподозрените са задържани от парижката полиция. Следователите обявиха, че разследват бруталното убийство като извършено на антисемитска основа.

Една година преди това друга еврейка, 65-годишната Сара Халими, беше убита в собствения си дом във Франция. Тя също е била посетена от съседа си, който хладнокръвно я хвърля от балкона на апартамента.

Европейският еврейски конгрес

„През 2017 г. много евреи, особено в Европа, пострадаха от различни нападения“, – подчертава президентът на Европейския еврейски конгрес Вячеслав Моше Кантор в априлския доклад, който беше посветен на антисемитизма. Докладът беше подготвен от Центъра по изучаване на съвременното европейско еврейство. Според статистиката, в продължение на десет години (до 2014 г.) в света са регистрирани от 600 до 700 случая на насилие срещу евреи. През последните години тази цифра е намаляла наполовина. Според изчисленията на експертите от Центъра, през 2017 г. броят на нападенията намалява слабо: 327 случая срещу 361 спрямо 2016 г. Впрочем в тази статистика не е включена злополучната Франция.

image

Мемориал на Холокоста в град Маями Бийч, САЩ

Ненасилствените прояви на антисемитизма обаче се увеличават в много страни, тук вече може да говорим за хиляди случаи. В същата тази Франция около 60 000 евреи бяха принудени да напуснат страната, за да избегнат тормоза и нападенията. В доклада се посочва, че почти 40% от престъпленията от омраза са насочени конкретно срещу евреите, въпреки че те съставят едва един процент от населението на страната.

ГЕРМАНИЯ

В Германия ситуацията също не е по-добра: антисемитизмът е във възход и там (броят на атаките срещу евреите се е увеличил от 640 на 707 за една година). Случва се нападенията да се извършват посред бял ден. Неотдавна в центъра на Берлин, три момчета говорещи на арабски език нападнаха двама младежи в кипа (бел.ред. Традиционна еврейска мъжка шапка), единият от които беше жестоко пребит с колан. При което се оказало, че пребитата жертва изобщо не е евреин: израснал е в арабско семейство в Израел, а кипата му е подарена от негов приятел. След този инцидент Еврейският съвет препоръча при движение по улиците на германските градове религиозните еврейски шапки да бъдат сменени с бейзболни шапки.

ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

В Обединеното кралство антиеврейската реторика се превърна в допустима част от обществената политика, отбелязват експертите, намеквайки за лидера на Лейбъристката партия Джеръми Корбин. Заради изказванията на членовете на тази политическа сила, Лейбъристката партия често се определя като „антисемитска партия“, а самият Корбин е обвиняван в двуличие. На думи той твърди, че се бори с антисемитизма, но действията му не демонстрират явни постъпки в тази посока, освен това „той натрапчиво мрази Израел“.

Вълната от антисемитски инциденти през миналата година по целия свят  беше предизвикана от признаването на Йерусалим, от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп, за столица на Израел. Решението на американския президент породи вълни от многохилядни демонстрации, на които се издигаха антисемитски лозунги, включително призиви за убийства, а израелските знамена бяха изгорени демонстративно.

image

Демонстранти горят знамената на САЩ и Израел. Снимка – Osman Orsal / Reuters

Както беше отбелязано, подобни инциденти не са задължително свързани само с мюсюлмански и арабски групи или държави. Една от причините е идването на власт в страните от ЕС на десни и леви радикални партии. Това не се дължи на присъщия антисемитизъм на тези партии, а на позицията им по отношение на палестинско-израелския конфликт. Не бива да забравяме, че мнозина европейци уважават Израел като страна, но се отнасят отрицателно към евреите.

КЛАСИЧЕСКИ АНТИСЕМИТИЗЪМ

Експертите посочват, че днес евреите никъде не се чувстват в безопасност – антисемитизмът практически е широко разпространен в целия свят. Те са подложени на заплахи, тормоз, оскърбления на работното си място, обществените места, в учебните заведения, по време на демонстрации, а също и в социалните мрежи.

Освен това през последните години проявите на класическия антисемитизъм се завърнаха, а думата „евреин“ отново се превърна в обида.

„Днес все по-гръмогласно се чуват примитивните, но добре известни от историята клишета: евреинът е виновен просто, защото е евреин! Случаите на открита, безсъвестна и откровена омраза стават по-чести, -подчертава Вячеслав Моше Кантор. – Сякаш се върнахме сто години назад“.

През годините на Втората световна война бяха унищожени шест милиона евреи. В периода след войната антисемитизмът в обществото утихна, но да се сложи край на омразата към евреите не беше възможно, все пак тази ненавист се подхранва от столетия насам.

ПОГРОМЪТ В КЕЛЦЕ

След освобождението си от концентрационните лагери, много от оцелелите евреи са се страхували да се завърнат по домовете си, а тези които са се били завърнали вече се опасявали за живота си. И не без основание: в следвоенна Полша, например, антиеврейските погроми са практика. Един от най-големите погроми е в град Келце през 1946 г. На 4 юли местните антисемитски настроени жители убиват най-малко 42 евреи, сред които има и деца.

image

Погребалната церемония на жертвите от погрома в Келце

Някои смятат, че причината за следвоенния антисемитизъм е чувството за вина. Когато войната свършва, местните жители изпитвали угризение на съвестта, затова че са си затваряли очите за разправата с техните еврейски съседи, а някои от тях дори са помагали на нацистите. Това отключва техния гняв върху самите жертви.

Други предполагат, че антисемитизмът се е превърнал в навик сред обикновените хора. Трети са на мнение, че причината може да е страх: хората се страхували, че оцелелите от Холокоста ще им отмъстят за предателството (бел.ред. Kонкретен повод за погрома става обвинението, че евреите са извършили ритуално убийство. Евреите пък твърдели, че поляците желаели да запазят заграбените от тях еврейски имоти без да ги върнат на законните им собственици.).

ПРЕСЕЛЕНИЕТО

В резултат след преживяната трагедията много евреи предпочитат да крият произхода си от колеги, съседи и дори собствените си деца. Те се опитват да се слеят с обкръжението и да започнат тих и спокоен живот. Тези, които имат възможност заминават за Израел. За пет години в новосъздадената през 1948 г. държава се преселват повече от 170 хиляди човека. Други, опитващи се да избягат още по-надалеч, след 1950 г. започват да мигрират към Съединените щати и дори в Австралия.

Въпреки това много от европейците не смятали, че евреите се нуждаят от някаква по-специална закрила. Всички били наясно със случилото се, но дълго време се стараят да избягват термина „Холокост“. Евреите, дори и да били признавани за жертви, ги наричали уклончиво: „политически депортирани“ и „жертви на фашизма“.

По това време повечето европейци просто искали да забравят годините на изтощителната война и да започнат един нормален живот. По-късно, когато за Холокоста и престъпленията от войната започва да се говори открито, хората започват да признават, че са се уморили да обсъждат тази тема и вече не искат да знаят нищо за нея.

МУТАЦИЯ НА ВЪЗГЛЕДИТЕ

През последните десетилетия Западът възприема Холокоста като символ на абсолютното зло, но въпреки това в света се наблюдава възраждане на антисемитизма. Това се свързва, както с преселването във вечността на виновниците и жертвите на тази ужасна трагедия, така и с широко разпространеното мнение, че Израел и евреите са едно и също нещо.

image

Варшавското гето

Безкомпромисните действия на израелското правителство подбуждат настроените за конфронтация европейци по-невъзмутимо и „обосновано“ да извършват нападения срещу евреите. Такива мотиви се наблюдават и сред близкоизточните джихадисти. Те смятат, че атаките срещу еврейските общности могат да подкопаят решимостта на израелските власти, а освен това атаките са някакъв вид изразяване на страна в конфликта между Израел и Палестина.

Социологическите проучвания показват, че много европейци считат своите еврейски съграждани за нелоялни към държавата, в която живеят и смятат, че в ръцете им е съсредоточена прекалено много власт.

ХОЛОКОСТЪТ

Това обаче не са всички причини. С течение на времето значението на Холокоста е преиначено и често това се е правело умишлено. Холокостът се мотивира, оправдава, отрича. Сред теориите за геноцида над евреите има и такава: те сами са отговорни за собственото си унищожение. Освен това някои се опитват да разрушат връзката между Холокоста и юдаизма. Те или твърдят, че евреите са малцинство сред изтребените в концлагерите, или включват сред жертвите и загинали по друго време. В съвременното общество е налице и отричане на трагедията, въпреки че в много страни се предвижда наказателно преследване за оспорването на Холокоста.

Като цяло в момента думата „Холокост“ загуби първоначалното си значение, придобивайки прозаична и шаблонна семантика. Използва се и в преносен смисъл – срещат се словосъчетания като „екологичен холокост“, „холокост над животните“ или „холокост на човешките права“. Препратки към трагедията се срещат и в поп културата, а понякога заради тях може и да се изчервите – както, например се случи през 2011 г., когато Sony Music и MTV се извиниха за появата на японската поп група Kishidan по телевизията в нацистка униформа.

Всичко това, съчетано с разрушаването на надгробни паметници, води до това, че споменът за събитията от миналото се размива. За съвременната младеж връзката между Холокоста и антисемитизма престава да е очевидна.

ВСЕОБЩАТА БОРБА

Свързано ли е широкото разпространение на антисемитизма със засилването на влиянието на десните партии или със заселването в Европа на голяма маса мигранти от Близкия Изток все още не е ясно. Най-мощното оръжие срещу антисемитизма са, може би, свидетелствата на оцелелите от Холокоста, най-младият от които вече е над осемдесетгодишен.

Важно е и виновните за този геноцид да бъдат изправени пред съда – в Европа такива съдебни процеси се провеждат постоянно. В тази борба Центърът по изучаване на съвременното европейско еврейство предлага да се използва принципът на „трите С“: сътрудничество между еврейските организации; съюзи с обществените групи, които са подложени на дискриминация; и съпротива срещу антисемитизма.

Президентът на Европейския еврейски конгрес Вячеслав Моше Кантор отбелязва, че е невъзможно да се води борба с антисемитизма, ако се разглежда като чисто еврейски проблем. „Омразата и нетърпимостта са проблем на обществото и именно това общество, ръководено от избрани от нас политически лидери, трябва да води борбата срещу тези язви. Нуждаем се от наистина активна кампания с инициативи на законодателно, правителствено и правоохранително ниво „, твърди той. Междувременно антисемитските инциденти често се премълчават, игнорират или се определят като ​​обикновено хулиганство.

Източник:
http://worldrubric.com




Гласувай:
3



1. gizdashki - Няма крушка без опашка!
29.04.2023 14:04
Има причини за антисемитизма и те са описани в Светото Писание. Не одобрявам действията на престъпниците - нито семити, нито анти-семити.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: debeloto
Категория: Новини
Прочетен: 454485
Постинги: 269
Коментари: 210
Гласове: 438
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031