Още от времето, когато царете и жреците на древния Вавилон са придобили монопол върху тайното знание, придавайки му формата на наука, съдържанието на мироглед, облика на култура и статута на държавна религия, този модел е покорил света и той се възпроизвежда по един или друг начин, под една или друга форма във всевъзможните човешки философии, учения и религии, чиято цел уж винаги е била да го направят по-добър.

Обаче нека за момент да си припомним някои резултати.

Стремежът към човешки прогрес и свобода от 19-ти век катастрофира в най-кървавите революции („Великата Френска“ и „Великата Октомврийска“ са ни предостатъчни с техните висши идеали, удавили милиони в последвалия ги терор). Чумата на фашизма също дойде на власт с бляскави обещания, но явно яздеща бледия кон на Смъртта от „Апокалипсиса“, водещ самия Ад след себе си. Ислямизмът пък се възроди като мирно реформаторско движение, което искаше да се бори срещу езичеството и нищо повече. Последваха го многомилионните зверски кланета в Иран, Ирак, Алжир, Афганистан, Судан, терористичните атаки срещу Израел и Западния свят. Не, няма да отмина и средновековната католическа инквизиция, защото при все, че е приписвана на християнството, един по-внимателен поглед ще види и нейния произход в недрата на богохулната общочовешка вавилонска религия, само „имаща вид на благочестие, но отречена от силата му“.

Е, напоследък тази кула се гради в Брюксел и отвън тя би трябвало да ни изглежда като храм на мултикултурализма, хуманизма и мира. „Братя, пийте и се веселете! Всички грешници ще бъдат опростени и адът няма да го има вече...“ (цитатът е от „Одата на радостта“ - химн на ЕС)

О... дали?

Уникалността на християнството е, че то единствено предлага изкупление на всяка човешка душа, която се осмели да последва Спасителя си през Гетсимания, Голгота, та чак до Възкресение. То единствено може да замени падналата ни Адамова и Евина природа с ново естество, което се получава в дар от Този, който плати с живота Си за него. От чада на дявола и от синове и дъщери на греха, да се превърнем в Божие домочадие. И от паство на антихристи и лицемери, в престолонаследници-кръстоносци на Неговото Небесно царство.

Ползата от осъзнатото, практичното и действеното християнство е не само за отделната личност обаче, но и за цялото общество. Немският класик в социологията Макс Вебер примерно доказа, че модерният свят е изграден въз основа на обществения договор на запад, сключен в името на християнските ценности (и ако той в момента запада, това е тъкмо поради отстъпничеството ни от тях). Самият Айнщайн, който не може да бъде „обвинен“, че е бил християнин, много пъти е казвал, че ако християнството бъде такова, каквото го е създал самият Исус Христос - тоест, то да бъде прочистено от кваса на извратилата го впоследствие религиозност, тогава ще се получи учение, способно да излекува всичките социални болести на цялото човечество. Прозорливият му ум и смиреното му сърце наистина не са го подвели в тази иначе съвсем простичка, но гениална констатация. Както и Достоевски, когато е писал, че никакви човешки идеи не могат коренно да преобразят едно общество, защото човешката душа си остава същата - неморалността, греха, злото, произхождат от нея самата...

Така че в ерата на новите стари химерни надежди цялата душа на света ще бъде отново прилъстена да повярва в утопии и красиви лъжи...

И отново всеки един от нас ще трябва да се изправи пред съвестта си и пред Бога, за да направи своя избор...