Прочетен: 15645 Коментари: 58 Гласове:
Последна промяна: 03.03.2013 22:23
(из "Дневникът на върколака от Кръвна нива" -
откъс от "ПРОКЛЯТИЕТО НА ВЪЛЧАТА ДЕВА")
(без дата)
В мен се надигат сили могъщи и страшни, които не мога да укротя. Желая любовта на момичета и момчета, понеже имам чувството, че без нея ще умра. Но докопам ли се веднъж до тяхното себеотдаване, те се превръщат веднага в мои жертви. А аз с всеки изминат път ставам сякаш все по-алчен и по-алчен. Тъпча се, засищам себе си. Любов, любов, любов! Като вампир съм се впил в това “Обичам те! Обичам те! Обичам те!” С жестокост го всмуквам някъде надълбоко вътре в мен, където, чувствам, се е скрило чудовището. А то се наслаждава да кръволочи, да разтвори после тъмните си криле, добили размаха си от изтичащото заедно с последните капки живот преклонение, и да ме отведе при следващата, нищо не подозираща, разбира се, жертва. Не беше ли подобно и с Джулия, и с Емилия, и с Мира едно време, макар да не бях стигал до такива крайности? Просто не ми беше позволено тогава. А и не бях се усъвършенствал толкова в изкуството на съблазънта и измамата. “Влюбеният егоист”, както го наричаше Александър (и с право), не можеше да набави на обектите на обожанието си това, което и самият той едва ли някога е притежавал. Дори сакралната майкина икона не беше пощадена от изгарящия ме и мен идоложертвен огън.
Докъде ще стигна така?!
(без дата)
Докъде, докъде ще стигна така? С всеки изминат ден деградирам. Свикнах с глутетимида и кодеина. Едвам се въздържам да не мина на хероин. Вече разнообразяваме нашите оргии с хомосексуални перверзии, които взеха да ми харесват. На няколко гаджета даже обявих, че съм “би”. Забавлявям се тайничко да им се надсмивам, да ги презирам. Да съм цинично извратен, садистичен с тях. А се влюбвам ли влюбвам... Аз съм най-романтичният. Така поне ми казват всички след първите флиртове. Та нали и самият Дон Жуан започва своите приключения с въздишки по луната. А в храма е бил привличан от сладкия Мариин лик. Очите ни излъчват невинност. Какъв ти грях! Обаче ето, припада нощ. И после – идолът се съблича. “Ела при скорпиончето, миличката ми! Нека нощта ни никого не наспива. Искаш ли да бъдеш принесена в жертва на Луцифер? Хайде, мила, в нечовешкото е скрита еротиката!"
Докъде ще стигна така?!
28 май
Идва края на срока, а мен така ме е хванал скиталчески мързел от неокласически посттоталитарен източнобалкански и безработно-пролетарски тип. Тоест, мога да обикалям по сто пъти на ден Морската и да се халосвам с този и онзи, само не и да зубря.
Оф…
Бе мързи ме и толкоз.
В тая абстиненция…
Освен това, нямам пари даже и за хляб, долните ми гащи са се прокъсали отвсякъде, пастата ми за зъби свърши още по-миналата седмица и сега трябва да лапам мухи, да ходя без долни гащи, а моите събеседници да свикват с лошия ми дъх. А постепенно той ще става и убийствен, понеже кариесът ми – кучият му син, сигурно ще се превърне в пулпит без да има кой да му попречи. После клещи, болка и кръв… и първата протка ще е зейнала между зъбите ми. Тъкмо ще плюя оттам на всички, които ми помогнаха да деградирам до пишещия в момента трагико-комичен депресант и до малоумната наркоманска отрепка, населяваща с телесата си улица “Трета глуха”.
Затова – поради тия и “некои други съображения”, позволете ми сега да изразя своята “благодарност” към първоапостолите и основоположниците на несбъдналия се земен рай другарите Маркс, Енгелс и Ленин (както и към “първия учител Димитров” и неговите дегизирали се с модерен европейски соц ученици) и да ги уверя от свое име, че аз съм само една от милионите реещи се из хаоса прашинки, запокитени там от техните големиголеми та чак неземни и розовирозови та чак алени като кръвта ни мозъчни халюцинации.
(същият ден – няколко часа по-късно)
Понеже почерпката с помпичка почва да ме възнася, бих искал от импровизираната трибуна на моя прясно варосан “курник”, където мога да изкукуригам хептен, докато мътя полозите на днешните социалистически квачки, да завърша с нещо по-тъй бодряшко. Една наркоманска пародия на плачливите жалби по отминалия соц дали няма да свърши по-добра работа за гласоподавателите, които трябва да видят в НАС “благоуханния” плод на всичките прословути реформи? Ех, ако някой от тях можеше да я чуе… пък и да почерпи сетне, да му се не види!
“И тъка, другари и другарки, къту гу предадооме суциълизЪма и ни можааме дъ си гу упазиме, ний съ нътресооме у тува неидинтифицируему убществену състуяние, куету вечи толкуа петилетки ни върти и глъвузъмайва, къту чи ли сме у неакву ъмериканску влакче нъ ужъсити. Дубре, видяаме митинги, бдениа, шествиа, Кръгли маси... дури НАТУ и Иврупейскиъ съюз видяаме, амъ къкво ут тува?!
А можееме ощи дъ си имъме киселоту млеку пу 23 стутинки, и то у стъклени бурканчеатъ. И не дъ ги пием теа скъпи химии, а да съ жъбуркъми с ълтай, сайдер и кооп-колъ. И вместу неакви си “Фукли”, “Недели” и тем пудобни сладки извръщениа, дъ си нагъами ду припадък линдзерити и триочкити. (Въубще, некуй ут по-младити знае ли как изглеждът теа Титаници нъ рънителну-вкусувътъ мисъл?) Оф, и лютеницатъ с орцету неаши дъ прилича нъ долнупробен сладкокисъл кетчуп, ниту шипкувиъ мармълад – нъ неаква неръзпузнаваема резливъ кунстистенциъ. Пъ и гивреците ми съ струат сиа с по-мънички дупки, пуръди куету спрех дъ ги купуъм, къту вечи съ заричам да съ утрека зъвинаги и ут жилаву-тестяните мазни баници и тутмъници, с онаа заседащъ в гърлуту изваръ ут стерупор. Не съм чак толкуз прост дъ не спомена и производствуту нъ алкоолни минтета. Зъклеам съ у пъпъ му нъ бай Ганю! – щеши дъ бъде "Мисиътъ невъзможнъ". Е, саму дету в главнътъ ролъ неаши дъ участвъ Томича Круз, а не по-малку известниъ ут негу цар Киру. Васку и Жорку Илиеви, Илийчу Пъвлов, Коситу-Боситу от Самукув, и изобщу целата плеада ут мъртви гирои на Преода ни сеа щеа дъ водат дилигациити нъ бългърските бурци, щънгисти и буксьори пу състезаниъ и улимпиади, ъ не дъ бъдът бившъ клиентелъ нъ Пугрибалните бюра. Чи дае и тоа мурук Кадъфиту щеши дъ ни й пръв приятел, ъ не къкту сиа – зъкуравел враг. Данчету Ристовъ щеши дъ си пее у кунгреснити зали нъ Хъвана, дету у уфициалнити ложи щеа да седът Фидел и унаа Марадона, ъ не да съ изявеа къту жури у неакъв си съмнителен там "Мюзикъл айдъл". Чалгътъ – къту истествен придатък нъ мутризациътъ, неаши да съ разгури тъй яку къту пужар у гура пусред върла сушъ, а щеши дъ си зъмре ощи с нелигалните изпълнениа нъ Хисарскиъ поп. Бедствиету "Азис" неаши да съ разръзи въубще, ниту да стани "Кътрина", ниту "Въсилка", а слъдкупойниъ славей ут Костинброд, мисла, щеши дъ стигни най-многу ду сулист нъ хоръ нъ Струителни вуйски. Ъ, да... И Миленъ неаши дъ пее, чи "неа нерви", ъ примерну... "Сичку е любов". Тугаа и мичтите ни неаши дъ бъдът "в зилену, в зилену" (той долърът и биз другу съ срина), а вместу дъ искъми сто Мерцедесъ дъ имами и сто години дъ ги каръми, щеами да съ зъдуоляаме с "Ладички" "зъ пу пийсе гудини" (дустатъчну ни беа, нали?). Саму "цвитъ нъ Ферарито" па щеши дъ си й чирвеничък, убаче маркътъ... маркътъ... тя щеши дъ е или нъ пруслаенътъ "Волгъ", или нъ дустулепнътъ КПСС-къ "Чайкъ". Нищу, чи сме свикнаали дъ ги виждами саму у траурну, кумунистическу черну. А, и ни ми приказвъйти, чи некуй щеши да съ усмели дъ цепни дънките нъ некугу, пунеже у Белине – честнъ пиунерскъ, щеа дъ цепнът негувити! А сичките Радки-пиратки – дъ бъдът въдвурени у убразцов поредък, дудету станът прилежни и убръзовъни пучти къту възружденскъта героинъ Радъ Гуспожинъ. Мумиатъ на Гиорги Димитрув-Тарабъта (какту съ гу нъричали у Куминтерна) щеши ощи дъ си стуи нъ покъз и дъ предизвиквъ поклунение къту пред илядулетен игипетски фъраон, а не дъ бъди придаденъ зъ ръна нъ червяити у неаква си там кална пудземнъ кумуналкъ. Щеами дъ разглеждами пу стенити нъ учрежденията не саму ликъ нъ Левски, зъстанъл голуглав пред съдъ нъ Историътъ, или нъ Ботев с ониъ ми ти "гол у ръкътъ нож", ну дъ бъдим зъслепяани и ут високити умни чила и учибийну гиниалните голи темита нъ членувите нъ Пулитбюро. Би било никуректну спремо наште бивши приятели и пъртньори дъ не дубаа и тува, чи ипидемиътъ ут улични псетъ въубще неаши дъ стуи нъ дневин ред, тъй къту ревнустните пуследуватели нъ Хо Ши Мин редовну щеа да съ грижът тя дъ бъди потушаанъ ощи в зъродиш. Ръзбиръ съ, чи лозунгъ па щеши дъ й: "Тероръ – долу! Съюз със СССР!", къту в дубавкъ щеши да съ чувъ: "Чувек зъ чувекъ е брат... (и тукъ маалку по-тиичку, със съскъне) ръзбра ли бе, гад?!"* /* Цитат от Радой Ралин (бел. авт.)/ И па щеами дъ си читеме и припручитъми "Как съ къляаши стуманъта", за дъ съ привръщъми не просту в силни оръ ут плът и кръв, а в желиза (ни помните ли как бе прусъскал в едно емблимътичну стиотвурение фъшисткиът ъгент нъ гироъ-кумунист?), убаче и дъ затъяъти дъа пред пъртизънлъкъ нъ тъварища Янка из города Правеца. Ъ не дъ си губити времиту с неакви си екзинстинциални блудкаши, с куиту Запъдъ погреба жив соц-риализЪмъ наш роден. Верну: държавицъта ни стааши все по-дръгливъ и ни беши вечи онаа нъпръщела швейцарскъ мунтъфонкъ, ут куяту бозаа неколку покулениа Крълимаркоуци. Убаче имъши твърде многу зъ дуизсуквъне ут неа и тува ъку ни си прулича впуследствие!... Казвъм ви ощи: със сигурнус неаши дъ експириментирът върху нас тъкиа пришълци ут низнайни пуселениъ къту Къшпировски с ониъ висок и прикълену равен къту нъ чъвдарче бритон, чирнуризецъ Фори-Свитулкъта, тъйфунити с нежни имена и цапнъти устенцъ Слави, Евгени, Волен и Дим, гиниалниъ шпионин, сделън в СССР, Ъндрей Карлувич, безгръбначнуту мекутелу Любен Берув, наакъниъ кумсумолец Жан Видинув, Стефчу Суфиянски-The Big Smile-ъ, Мъдритскиъ чудутворец "Осимстотиндневку", ъгентите пуд прикритие Гоцету и Савъта, Тигъръ нъ сидемте нъдувки БББ (лесну е зъ утгатвъне кой е пъ тоъ), Сирьожа, вместе с ево Путиновские батюшки-тъварищи и бъгъбонтски кълъбълък ут гьонсурати, койту маа дъ ни извози ут Ивропъта с "Уриент-икспресъ", и т.н. и т.н. Да, де... и уктуподи къту Миждунъродниъ Вълутен Фонд и Свитовнътъ банка. Къту чи ли СИВ и "Вършавскиът догувур" ни ни беа предустатъчни...
В зъключение, увъжаеми другарки и другари, бий желал дъ кажъ саму следнуту: къту ни мужааме дъ пуструиме кумунизЪма и сичку дъ ни е безплатну, шъ си плащъми сигъ, и то здравътъ шъ си плащъми.
Блъгудъра ви зъ вниманиету!”
(Моля, не отбелязвайте за протокола, че не следват бурни ръкопляскания!)
*Заглавието ми е поднесено в дар от блогъра 777
(след дългата пауза, още един откъс от книгата; следва продължение)
Обръщение на президента Росен Плевнелиев...
В ПАМЕТ НА ПОБЕДИТЕЛИТЕ ПРИ СТАЛИНГРАД
Ето, с това плащаме. Жестоко е!
А у нас сега доубиват и без друго полуживото семейно тяло (с новият Семеен кодекс), та не знам дали още сме видели и частичка от най-лошото.
Не можем постоянно да създаваме "Франкенщайновци" и после да се молим те да не се обръщат срещу нас. Шизофренично е някак-си, нали?
14.10.2008 18:11
Помниш ли христоматийния пример за израилтяните, които предпочитали робството в Египет пред трудностите на битките за извоюване на "Обетованата земя"?
Ей ни сега нас - в същата ситуация сме.
Безцелно обикаляне в пустинята, придружено с много вопли и ропот... и възкресяване призраците на миналото.
Предпочитаме да флиртуваме с тях, отколкото да си имаме работа с "гигантите" (т.е., с предизвикателствата, произтичащи от динамиките в съвременния свят).
Обаче придобиването на истинското ни наследство, както и на свободата и независимостта ни, преминава единствено през битките с тях.
Вярно е, че няма такова нещо като "подарена свобода".
Поздрави!:)))
У нас няма да се роди, така нареченият гражданин....
лека нощ!
Не вярвам, обаче, че е невъзможно.
Поздрав!
Наистина оценявам думите ти!
Приятен уикенд от сърце!:)))
Желая ти весел уикенд!
17.10.2008 23:07
Така че все още търся разумния баланс.
Усещам какво струи от теб и в случая не се притеснявам особено:)))
Поздрави!
Аз самият не желая да плъзгам никого относно собствената си персона, понеже такива са ми убежденията. Но е друг въпросът колко души ще ми повярват, понеже лъганите много не вярват на никого (или почти не вярват, а ние сме част от народ, който се е портил и е бил портен на поразия).
24.05.2011 06:56
24.05.2011 11:10
24.05.2011 12:39
24.05.2011 13:34
24.05.2011 15:13
24.05.2011 15:29
24.05.2011 20:01
25.05.2011 13:32
25.05.2011 13:47
25.05.2011 13:51
25.05.2011 14:11
25.05.2011 17:50
25.05.2011 18:20
25.05.2011 18:26
25.05.2011 18:46
25.05.2011 19:07
25.05.2011 19:45
28.05.2011 13:35
28.05.2011 13:52
28.05.2011 13:55
28.05.2011 14:00
28.05.2011 14:07
28.05.2011 14:28
31.05.2011 18:19
31.05.2011 18:26
31.05.2011 18:36
31.05.2011 18:39
31.05.2011 18:50
2. Блогът на Иво Койчев
3. "Пророческа кула" - Сунай Маджуров
4. "Мисли на глас" - Калоян Курдоманов
5. Блогът на Даниела Беличовска
6. "Свободата" - Едвин Сугарев
7. "Проклятието на Вълчата Дева" - кратко представяне на моя роман-притча в първия ми блог "Изповедалнята на Ейнджъл"