Прочетен: 3745 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 14.01.2015 21:22
С горчива ревност трябва да констатираме, че учителят е задминат от ученика си. Ремзи е вече по-щур пияница и наркоман и от мен! “Хероинчо от 5-ия етаж” му викат в махлата (и с право, понеже ние на воля от тоя етаж я огласяваме с какви ли не тарзановски звуци), а редовно проверяващите ни полицаи биват нагло канени от него да захвърлят кобурите си и да се въоръжават с чаши.
Е не му липсва кураж на това момче.
Що се отнася до мен, време ми е вече да отида на баня. Брадясал съм и съм се вмирисал като някой мечкар.
Марш под душа, вонещи!
27 юни
Ходих на градска баня.
Ако някой след време надзърне в душата ми (т.е. в дневника, което е равнозначно) ще си помисли, че съм нечистоплътен плъх. Че го правя веднъж в годината и затуй съм го отразил. Ей, любопитния, не е вярно! Как веднъж бе, два пъти ходя в годината!
Добре сега, не откачай, ще уточня: само когато е високосна.
Така. Това чистофайническо откровение беше за любопитния осквернител.
Важното тук е, че като се бършех с хавлията пред огромното стенно огледало, осъзнах как изглежда самоповярваната лъжа. За по-удобно, ние я наричаме “истина”. Докато е малко бебе, тя не се срамува да бъде голичка. Всеки може да я вземе и да й се порадва; а също и да я осинови, понеже тя е сама. Но колкото повече расте, толкова по-красива и глезена започва да става. Започва да слага грим, да се конти, да виси с часове пред огледалото. Къпе се по два пъти на ден, защото не търпи отвън да е мръсна. По-добре да ухае на шампоан, отколкото да мирише на неприятно. Под душа се любува на голотата си, за която ще платят скъпо нейните обожатели. За някои от тях “истината” е блян, за други – държанка, а трети са нейните сводници, налагащи волята си посредством нея и печелещи от това. А може би всички тези представляват едно и също нещо, само че в различни отрязъци от времето?
(Тогава нека да обобщим, че както за “нечистите всичко е нечисто” (пише го в Библията), така и за излъганите и лъжците (което е едно и също) и за измамените и измамниците (без съмнение, едно и също е; каквото получаваш, това и даваш) всичко бива лъжа и всичко, всичко бива измама.)
Дали има някакво значение от кои точно съм аз?
Понякога имам чувството, че мога виртуозно да забавлявам с думи като стар рутиниран жонгльор, който тъничко се усмихва на хипнотичната вцепененост на публиката. И колко близо тогава до самоповярваната истина е самоповярваното щастие, и колко далече е! – още в следващия миг. Сто, и хиляда, и десет хиляди пъти да напиша, че не трябва да лъжа – нито другите, нито себе си – резултатът ще е все-същия. Лъжата е вероизповедание, което удължава живота... или поне процеса на кръвообразуването. Тя ми е като въздуха. Но ако някой ден този “въздух” не ми достигне и започна да се задъхвам, няма ли да бъде от щастие, от истинско щастие?
Пишещият човек е оптимист – о, мисъл, прозрях те накрая!
28 юни, 3 часа през нощта
Господи, нали се наричаш Отец и Защитник на сирачетата? Кажи ми, как да повярвам в теб, като живея в развъдник на злоба?! Снощи някакъв дебелак разкървави лицето на баща си и когато аз ги разтървах, те се нахвърлиха срещу мене. Извиниха ми се след като ме набиха, а бащата се опита да ми даде десет лева за свещи – да съм идел на черква и да съм измолел прошката ти за тримата. Не стига това, ами отнесох и купища подигравки от някакви зяпачи наоколо. Да бяха ме убили, хич нямаше да си мръднат и пръста даже да извикат поне линейката да ме откара в моргата.
Не знам как е в The Marlboro Country, но тук, в страната на мутренския терор, явно е така.
12 юли
Вчера Р-то замина да погостува на К-то след сесията. Каза, че лятото щяло да го изкара на село при техните, но понякога щяло да прескача и до Агнец. Остави ми ключа за апартамента и ме предупреди да не вдигам много гюрултия.
Лесно е за граматик като мен да направи безгласните букви съгласни с него.
Ах-ах, но защо го няма Венци с неговия таван! Изпуска много. Щеше да се пръсне от завист.
23 юли
Днес на вълнолома, както си бях по бански и зяпах рибарите, видях Джулия. Беше с Цветелина, разбира се – да не забравяме, че прякорът й е Задължителната – и двете, хванати под ръка, си вървяха най-културно. Понеже идваха срещу мен, аз реших да избягна срещата. Най-некултурно се цопнах в големия гьол и запорих вълните като моторница, като дядо Джони Вайсмюлер, като Памела Андерсън, преследван от цяла една дузина рибарски псувни.
Майтапът щеше да бъде, ако баш сега бях се удавил.
25 юли
В Агнец Джулия има двойничка!!! Изумрудените й очи направо ме… А бе, ти си като пленен след ония два страшни съня. Всички ли очи са скъпоценности, които тайно искаш да притежаваш? Та два часа изгубих, за да играя “куцанка” подир нея, и най-накрая се запознахме. Усмихва се само когато я черпиш.
Утре вечер ще ходим на бар.
28 юли
Свършиха ми парите, свършиха и усмивките. На раздяла й казах на тази използвачка да си направи пластична операция, а тя взе, че се засегна, и ме нарече “тиквеник, коритар и хахо, който знае само да си бърка в носа и да прави гнусни топчета от полузасъхналата сополива маса в задръстените си ноздри” (да си призная тук пред себе си, това е самата трагик-комична истина за въпросния ми навик, макар да съм в недоумение как злополучната имитация “Джулия №2” го е забелязала – старая се, все пак, да не правя топчетата пред хората и да ги замервам после с тях, както ми се ще понякога).
Утре ще ходя да търся работа.
5 август
В бедствено състояние съм – физическо, финансово, духовно и всякакво. Хазяинът (с него от известно време здраво бухаме карти) днес го нарече “капо”. Горкичкият! Той даже не е и чувал за тая сложна думичка “абстиненция”. Почти се виждам вече как превръщам големия минус в плюс. Едно рязко движение на ръката надолу, за да скъса колието от нечие дамско вратле, и въображаемо изписаната вертикална чертичка ще пресече хоризонталната, но не и въображаема – за мой “Шок и ужас”, настояща минусова черта.
6 август
Не било чак толкова трудно.
Но сега ми е малко кофти за момичето.
А освен това, май и в “Заложната къща” ме измамиха.
11.30 часа през нощта
Току-що изпратих моя възрастен хазяин да си легне. Обаче аз… аз как бих могъл да заспя. Имам чувството, че пак нещо ме преследва. А само реших да му споделя за моята страст към Джулия! И това му развърза устата, която и без друго вече бе погълнала предостатъчно количество алкохол.
Ще се опитам да направя дългата история кратичка.
На младини моят хазяин бил режисьор в “Големия Градски Театър”. И като такъв, той взел, че се залюбил с една върла своя почитателка. Много хубава, разбира се, интелигентна, официално работеща като психиатър в местната лудница. Наричала се Юлия, но за хората от политическия и от музикално-артистичния бранш си била просто Джули. А Джулия Хеката бил пълният й творчески псевдоним като астроложка и гадателка. Толкова много хора Джули била направила звезди, че на небето, хвалели се самите те, нямало място за повече. Моят хазяин също вярва, че благодарение на нея по-късно е станал директор на театъра. А какви само искри прехвърчали между тях двамата! Нямало стая в цялата къща (включително и моето мазенце), която още да не пазела спомена за тялото и духът й. Обаче тази шеметна плътска любов си имала и едно малко, досадно трънче. Което – забито в ходилото й, й попречило тя да продължи. Джули хрантутела семейство от едно ревниво мъжище и две току-що навлизащи в пубертета терористчета. Те я подозирали в постоянни изневери и й вдигали небивали скандали. Веднъж съпругът й не издържал и я пробол с нож пред децата си. За това той получил доживотна присъда, а децата били настанени при единствените им останали близки – родителите на майката. Но там пък те били обвинявани от дядото и бабата за, едва ли не, съучастничество в убийството, така че се наложило да бъдат взети от Социалните служби и настанени в интернат. Никой от “звездите” на майката не пожелал да ги осинови, след като съдът вече бил лишил бащата от родителските му права. Дядото и бабата също се отказали от внуците си и така те станали (но възможно ли е това?!) собственост на държавата. Безцеремонно отхвърлени от всички, лишени безскрупулно и напълно от семейна обич, превърнати сигурно в бодливи гранати от омраза и болка, и все пак тъй демонстративно протежирани Отгоре – от най-високо място. Вече започвам да се чудя дали в мита за Ромул и Рем, които са били откърмени от вълчицата, няма някакво зрънце истина! Защо ли си мисля, че това е перверзното майчинство на Артемида-Хеката, която умира магьоснически да извайва своя любим вълчи образ у родените в нейното котило? “Вълчицата” просто е нарицателен образ на всичко, което не може да се нарече истинско семейство.
Нима тя е престанала да кърми най-жестоките тирани и империи?
Хазяинът ми каза, че благодарение на силните си връзки с висши държавни чиновници, двамата братя успели да пробият в живота. Единият от тях станал “прочут драскач и алчен бизнесмен” след падането на Живковия режим, а другият бил наложен в сферата на “печелившата религиозна търговия с човешки души”.
Сега ми остава цяла нощ да мисля докъде мога да стигна и аз с моята майка-кърмилница.
С каква ли цел тя постоянно ме съпътства в живота?
Гражданин от Тахсин Юджел - откъс
СЪЕДИНЕНИЕТО - ОТКЪС ОТ МОЯТА КНИГА &quo...
Някои от най-добрите неща така си остават... като написани само за някой...
Никога не подминавам тук... Защо ли? Ееей там, най-отгоре пише... Но то е за някой, който не знае какво ще намери тук...
Но да знаеш, че ме трогна.
24.05.2011 07:08
24.05.2011 10:37
24.05.2011 15:06
24.05.2011 18:20
25.05.2011 13:26
25.05.2011 18:33
25.05.2011 18:41
25.05.2011 20:05
28.05.2011 13:41
2. Блогът на Иво Койчев
3. "Пророческа кула" - Сунай Маджуров
4. "Мисли на глас" - Калоян Курдоманов
5. Блогът на Даниела Беличовска
6. "Свободата" - Едвин Сугарев
7. "Проклятието на Вълчата Дева" - кратко представяне на моя роман-притча в първия ми блог "Изповедалнята на Ейнджъл"