Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.11.2008 11:39 - Аз, подмаменият многолик фантом
Автор: anlov Категория: Изкуство   
Прочетен: 7195 Коментари: 19 Гласове:
0

Последна промяна: 18.07.2012 19:47


   (из "Дневникът на върколака от Кръвна нива" - откъс от романизираната притча "ПРОКЛЯТИЕТО НА ВЪЛЧАТА ДЕВА")

image


     (без дата)

     Бях на двучасово гости у Ремзи и, без да преувеличавам, му скрих шайбата. Не подозирах, че съм чак такъв философ, но явно с какъвто се събереш, такъв ставаш. Отвори се дума за свръхестественото и аз му разправих за моето излизане от тялото в експреса от София за Агнец. Казах му как оттогава ме гложди усещането, че мисленето в пълнота е духовното зрение. Вместо да използваш нищожния процент от умствения си потенциал, с който ти е съдено да обмисляш нещата, ти направо ги притежаваш – отвън и отвътре. Попитах зяпналия Ремзи дали е чел магическите писания на Карлос Кастанеда? След като получих отрицателен отговор, аз реших малко да го пообразовам. Изказах предположението, че макар и без учител-магьосник, какъвто е имал известният писател, може би няколко пъти в живота си съм бил на прага на “виждането”. И съм се убедил, че наистина “всяко късче знание, което става мощ, съдържа в себе си смъртта като главна сила”. Опитах се да му обясня и за тези странни същества, наречени от избраните хора на знанието “съюзници”. Как ако ги спечелиш на своя страна – което е опасен експеримент, защото могат и да те убият, те ти придават невероятна сила. Когато споменах на Ремзи, че “съюзниците” изглеждат точно така, както ги “виждаш” – приемат различни форми на хора, животни и т.н., обаче само се преструват на такива, той видимо потрепера. Каза, че усеща особено присъствие; че му става мрачно, студено и страшничко. Но въпреки това, му е много интересно. Окуражен, му отговорих, че и Карлос Кастанеда се е чувствал така, когато се е потапял във въртопа на невидимите сили. Понеже и самият негов учител му е признал, че единствено лудият може без да мисли да го направи. А обикновеният трезво-мислещ човек трябва да бъде “ПОДМАМЕН” за това. Аз, например, бях подмамен още в моята детска възраст. Бях подмамен да повярвам, свит от страх, предсказанията на един фантом, който така и не успях да зърна. Бях подмамен, признавам го, наистина в подходяща възраст. Тогава, когато впечатлителността, наивността и податливостта на всякакви влияния и подмамвания са най-съблазнителни за подмамващия. Бях подмамен да приема злото като нещо неизбежно. И нима можех да му се съпротивлявам сам?! Имаше ли кой да ми помогне, кой да ме защити?! Бях подмамен, уж, да гледам филмче с магьосници, докато в един момент осъзнах, че за продължението му – още по-зловещо от началото, бях избран (“избран” – каква силна дума!) да играя в главната роля. Бях подмамен – да, но от друга страна, винаги съм усещал, че всичко това е било предизвикано някъде в миналото. Тая семейна тайна, която все още не мога да разгадая… Понеже, както по-късно прочетох в Библията, проклятие не постига без причина. То е наказание за мерзостите и беззаконията на грешниците и се предава до няколко поколения напред. Какво предупреждение за всички нас, които си мислим, че можем да правим каквото си искаме, без делата ни да имат сериозни последствия! Обаче последствията стигат чак до бездната на смъртта.
    
     Що за същества са тия неуловими “съюзници”? Помня, първия път, когато “видях” двете човекоподобни сенки, аз се превърнах в убиец на майка си. И то без да оставям никакви физически следи. А след втората среща с тях, бях прободен от стрелите на налудничава в своята амбивалентност самоубийствена любов. От която – бягайки, успях да погубя едно невинно момиче и за малко да затрия и себе си, като се напих до смърт, а искайки да се върна обратно при нея, трябваше да прегазя трупа на баща си. После ми се яви сияйният ангел и преди още да усетя за какво става въпрос, бях се озовал в ръцете на сатаниста. Та нали и той имаше същото име? И не изглеждаше като средновековен магьосник, а като човек на изкуството някак си. Като “човек на знанието”, така да се каже. Добре, че се оттървах от подмамването му, понеже и сега имам тоя страх открито да премина на страната на злите сили и осъзнато и докрай да им се отдам. Но докога ли ще мога да издържа така? Сега чак започвам да разбирам логиката на нещата. След Ейнджъл попаднах на ония двама престъпници и с тях май обрачът се затвори. “Вълчицата”, която е присъствала на моето раждане и която по-късно “видях” в експреса, едва ли случайно ме отведе в дома на Джулия. И едва ли без причина се опитва да ме убие. Сигурен съм, че тя е по петите ми и дебне сгоден момент отново да се хвърли върху ми. Ако на Ремзи подобни разкази му звучат като художествена измислица, за мен те са прекалено… ама прекалено реалистични.
    
     Но аз май съвсем се увлякох в своите разсъждения. Разбира се, тях си ги запазвам лично за себе си. А пред Ремзи звучах съвсем философски. Говорих му, че чрез “виждането” надрастваш доброто и злото с тяхното непримиримо противопоставяне, озоваваш се там, където те се събират – в краката на бога-дявол Абраксас, описан от гениалния Херман Хесе. Заключих, че щом божественият Луцифер е паднал, падналият човек не може да иска да се издигне и да стане божествен. Всъщност, може, но това е издигане до същия този монолитен дуализъм, до приглушаването на антагонизма в себе си, до освобождаването от традиционните ценности. Защото какво е злото, ако не оплюваният брат Каин, който храни достолепието на почитания от всички Авел. Но кой, кой ни е казал какво е злото? Моралът, ще отговорят всички. Но моралът не те познава и не го е грижа изобщо за теб. Той е бездушен даже когато призовава към милост. Защото гледа на постъпката, а не на сърцето ти. И каква справедливост очакваш, когато те съди бездушният принцип? Принципът винаги е незнаещ, неискащ познание и нетърпящ възражения. Компромисът му е враг и го разрушава. Той е справедлив само за себе си, обаче не, ще му се да се наложи навсякъде, да бъде ЦУП (централен универсален принцип). Е, тогава винаги престъпниците ще са недоволни от присъдите си, някои без вина ще влизат в затвора, а други, които заслужават да са там – като мен, ще висят отвън.
    
     Ремзи сметна моето признание за хипербола и в тоя дух взе разпалено да ми опонира, че както излизането от тялото го приемал за символ на себепостигането, така и Абраксас бил символ на идолизираната човешка душевност. Чел бил “Демиан” на Хесе и му се възхищавал не повече от три дни. Направиха ми впечатление някои мисли на Ремзи, които ще се опитам да запиша дословно.
    
     “Имайки усет за греховното, ние го посрещаме обаче като съблазън, която в първия момент те изплашва. И тук идва на помощ Абраксас, за да можеш да преодолееш уплахата от греха, наслаждавайки се на кощунствената му сладост. Това не е никакъв бог, това е психологическо богоподобие. Механизъм за временно оправдаване на душата, изтъкана от вяра и разкъсвана от съмнения, но така или иначе силна в двойствеността си – защото е слаба във всеки от полюсите си поотделно. Признавам шанса, който един такъв възглед ти дава за развиване на твоята уникалност и за справяне със страха да не бъдеш обикновен. Обаче той абсолютизира търсенето и лутането, а намирането на собствената идентичност се изтегля винаги назад и все се отлага. Понеже такъв е смисълът: да не достигнеш до края, тъй като няма по-добро начало от един тотално завършен край.”
    
     Тогава не се сетих да му го кажа на Ремзи, но съм чел как на заточението си на остров “Св. Елена” Наполеон се преклонил пред Исус и го признал за най-великият пълководец. Как отреклият се от теорията си Дарвин помолил на смъртното си ложе да му четат “Откровението”, а християнският хор, намиращ се долу, в градината, по негово желание още по-силно запял. Как един от най-великите писатели на всички времена – Лев Толстой, презрял собственото си величие, графския лукс и привилегиите си заради Христовата вяра, понеже се убедил как всичко друго извън нея неиминуемо води до разруха и смърт. Как в заника на живота си, след толкова многото си на брой гениални произведения, Достоевски бе написал ей това, простоватото и наивното: “Вярвам в Бог, но моето “Осанна” премина през огъня на съмнението”.
    
     А стига бе! Не са ли ерес такива мисли за един езичник?
    
     Да не би омразата да представлява нещо като неосъзната навреме любов, случайно?

*

       (без дата)


    
     Бъди честен и милостив, добър! Помни детството си – доброто съществува само в неговия измислен свят. Дерзай за другите двойно-повече, отколкото за самия себе си.
    
     Когато засегнат достойнството ти, ти не отвръщай със същото, а накарай противника си да се засрами.
    
     Не говори празни и излишни приказки, за да се харесаш. И престани най-накрая с цинизмите! – това няма да ощети остроумието ти. Преди всичко разсъждавай, преценявай, претегляй. Не избързвай с личните мнения. Не се доверявай дори и на фактите, а търси тяхната вътрешна логика, защото понякога и те заблуждават.
    
     (Какъв е критерият за оценка, обаче? Да помисля!)
    
     Твоите беди доста често идват от суетността, която е кокетлива надменност. Не се опитвай да я заличиш от себе си – невъзможно е – а да не я показваш поне в действителните й размери. Откажи се да й купуваш дрехите от магазин “Гигант”. Това значи да не й купуваш лъжи на първо място. И да не се правиш на герой в ситуации, които не изискват повече от перчене. Когато е прозаично и трудно – ето, тогава си ти. Когато няма кой да те забележи.
    
     Не се присмивай на хората, а ги уважавай! Не страни от тях, а общувай с тях! Не завиждай на талантливите, а им се радвай! Не се страхувай от морално тъпите, а ги разобличавай! Не коментирай събитията, а участвай в тях! Не си губи времето, а пълноценно го изживявай!
    
     И не бъди мъртъв, най-сетне, а възкръсни!
    
     Виж какво, това не са ти правила от рода на десетте божии заповеди, имащи за цел да те сковат като догматик, нито пък ще допусна да е поредната свръх-Аз-кампания “От утре съм нов човек”. Просто не бъди ерзац на себе си, Владо, и... но за да не си ерзац на себе си, трябва да знаеш кой си, нали? И после, това дето Драйзър го е казал за съвестта – че тя не може да предотврати престъплението (което е злото, с други думи, греха), а само ни пречи да му се радваме на спокойствие... Може би е прав Мерилин Мейсън като твърди, че идеята за греха е тъжна, защото дълго време е карала хората да страдат. Бъди като животните, прокламира той, които нямат никаква представа за него, и тогава няма да молиш за спасение и прошка. А ти?!… Искаш да бъдеш добър, пък се получава точно обратното. Искаш да бъдеш себе си, да не се правиш на “ти знаеш ли кой съм аз”, а ти, ти самият не знаеш кой си – и в резултат, бухай на опитното поле на натегачеството. Стига, изпосталял съм от тоя бач! Ако някой знае отговора, моля, нека да ми го каже!
    
     Но… едва ли има един ясен отговор.
    
     На мен ми се ще така, както имаме едно разпознаваемо лице от плът и кръв, така да бъдат за нас и за другите и чертите на собствените ни духовни физиономии. Опознати, осъзнати докрай “отличителни белези” на идентичност, на цел, на призвание, на съдба. Иначе само се лутаме между постоянно видоизменящите се сенки, полусенки и едва забележими отсенчици, между бледите като бели нощи полуочертани изображения, всяко от които с право би могло да мине за едно от нас самите. Безкрайните ни преображения, превъплъщения, прераждания и карми. Хаотичното шествие на безликата ни многоликост.  
    
     Но явно тъй трябва да бъде, щом го твърди моят кумир, езотерикът Херман Хесе. В брилянтния си роман “Степният вълк”, който ми е любим не само на мен, но и на папа Бенедикт ХVІ, той пише, че аз-ът не представлява единство; той е “малко звездно небе, хаос от форми”. И т.н. и т.н. – цял научен трактат. Та от него за пръв път научих, че е прекалено опростенческо да наричаш “Вълк” всичко диво и зло в себе си и да го оправдаваш с природата на звяра. Всъщност, “Вълкът” бил само една “фикция, мит и измама”. Нещо като маската, с която танцувах у Джулия и после я зарязах. Второстепенна роля, на която не бива да се отдава голямо значение в магическия театър на света. Защото светът наистина е сцена, където можеш да изиграеш различни и къде-къде по-одухотворени роли. Само следвай фантазията си, дори подтиците на безсъзнателното, и реално и нереално ще се слеят в едно. Просто отиди с чичо Херман на неговия бал с маски, слезни в подземието, оформено от сценографите с художествено изящество като Ад, остави се да те проглушат тимпаните на оркестрантите-дяволи, окрили фантазиите си с щипка-две опиум “за отскок” и се възнеси в небесата на оргиите на свободната хомо и хетеросексуална любов. Отдай се на най-срамните си и незаконни илюзии, защото определеното ти от тях време е само толкова, колкото трае последното издихание на умиращия. Макар, че…
    
     “Илюзията е единствената реалност” – защо да не увенчаем с тези думи на Флобер нашата неканонична игра? Тук е възможно всичко, защото илюзиите прескачат загражденията. Те не признават авторитети и отстъпват само пред отчаянието си, тъй като навсякъде виждат все тоя край на света. И това ги прави страшни, когато подготвят поредната си инсцинировка. Ето го – Степният вълк на Хесе. Прегърнал легналото до него агне и дори преструващ се на мъртъв. Но после – човекът, коленичил пред Звяра; оставил се да бъде язден от него; самият той превърнал се във вълк, който разкъсва клетото агънце на късове.
    
     Но млъкни, сърце!
    
     На шишенцето на опиата си сам медиумът е написал, че историята му не води към смърт.

                              
                                                         - to be continued -  

*

     (някъде там – между залеза и изгрева на слънцето)

 
     Осъзнаването на това да не знаеш кой точно си…Объркването от ролите, в които постоянно влизаш... И ужаса, когато не можеш вече да излезеш от тях... Обезличаването зад маските... И бягството в лъжите... Заграбването на чуждото (но то никога не става твое)... Безутешността всред заграбеното... И въпреки това – ненаситност за още, за още... Онази престъпна перверзия, отдавна надничаща през твойте очи... Демоните, които мразят да стоят вързани в тялото ти... Бясното преследване на призраците им.... Почти вечната безсъница от техните кошмари... О... но и това глождене на съвестта... И това самотничество, на чийто остров си бил захвърлен... Ти си се крил, ти си бягал постоянно... Преследвал си незнайно точно какво... И ето те сега тук... Толкова далече от всички... Ще замръзнеш от студ и никой никога няма да те открие... Като онова момиче от влака… Без нито една абсолютна истина да си познал и без нито една абсолютна ценност да си прегърнал... Паметник от ледена плът и кръв, завинаги недостъпен за човешката... за ангелската... за Божията… ако я има… любов...

     Или просто една вечно горяща в катрана на греховете си и в неизповядания си приживе позор хуманоидна факла, ненапомняща на никого, че някога… някъде… някой се е бил родил, а после е изчезнал безследно…

     Без никога да е живял…


*
       
     (без дата)                                                                                                                                    
        
      Гробището. Коленича и с треперещи ръце полагам калиите върху гроба на Еми. Сълзите ми капят върху тях, ала аз зная, че те не могат да измият чернилката, която омърси любовта й. Малките бистри ручейчета само пълзят по белоцветията с форма на фунии и капка по капка се отцеждат в пръстта... Сепвам се. Навсякъде около мен сякаш кръжат същества с разпилени от вятъра коси и ме следят втренчено и враждебно. Самодиви?! Не. Бивши съученички. Изправям се бавно и полагам неимоверни усилия да дойда на себе си. Но чувствам как презрението ме оставя без дъх като саблен удар по слънчевия ми сплит. Една... две... три... заплюват ме право в лицето. Показват ми смачкания лист, който за тях бил доказателство за истинската причина за самоубийството на Еми. “...че кой ще го обезчести детето?!” – духът зад заплахата от стихоплета отблъсква погледа ми отново към сълзящите цветя. Изсъскват ми: “Проклет бъди, понеже изнасили Еми!” Разбирам, че всички от старото ми училище вече са повярвали в това. Сърцето ми затуптява диво. Дори не мога да преглътна буцата, която е заседнала в гърлото ми. Сграбчвам мастилената прокоба и я стъпквам в пръстта. Нещо остро пробива подметката на кеца ми. По-късно в къщи ще видя и кръвта. Ала сега... сега не мога нито да гледам, нито да усещам някакви си кърви от пирон ръждив. Отпускам се върху близката пейка. Листчето се е озовало между пръстите ми, а върху празната му страна те започват да изписват:

                   Какво ли е да стъпчеш клеветата?

                   Не е ли да си нараниш петата

                   докато строшиш главата на змията,

                   а истината да надвеси небесата?

     Повдигам очи. Някакъв непознат е седнал до мен на пейката и се вглежда... излива се в мен така, че аз тутакси се изгубвам в погледа му. Проговаря ми на английски и в тоя момент това не ми се струва никак, ама никак странно. Напротив: думите му сякаш изпълват цялото ми същество. Нарича ме Бенджамин Мърси и ми казва, че един ден ще разбера защо. Преди да си тръгне и да изчезне между две мемориални плочи, той ми цитира стихове от Ръдиард Киплинг. “Ако наклеветен, не сееш клевети, или намразен, злоба не спотайваш... ако злодеи заветите ти святи превърнат в клопки, и ти го понесеш... тогава, сине мой, ще бъдеш мъж.”

     “Сине мой”... но на кого?

*
image

     18 юни

     Ремзи днес жестоко се подигра с директора ни, който ни води физиката. Понеже той е заклет и в червата еволюционист, моят довереник явно се беше подготвил да разстреля с картечни аргументи теорията му.

    А аз дотолкова се впечатлих, че ще побързам да запиша сега всичко, което си спомням:                                                

     “Вие, шефе, говорите за "Големия взрив" така, като че ли сте го наблюдавали като илюминационен спектакъл на Жан Мишел Жар. А той е просто една хипотеза, при това доста спорна и неубедителна за голям брой учени. Защо ли? Ами най-малкото защото противоречи на универсалния Втори закон на термодинамиката, според който всяка система, оставена сама на себе си, винаги се стреми към хаос, а не към хармония. Материята, която Вие издигате в култ като първопричина на нещата, всъщност е подчинена на Закона на ентропията, т.е. на разпадането. Вселената не евоюлира, а застарява прогресивно, което някой далечен ден ще доведе и до нейния край, колкото и да не ни се иска. (Ето, в края на 70-те години на миналия век, примерно, астрономите установили, че Слънцето постоянно губи своята енергия, без да се наблюдават регенериращи процеси в неговата вътрешност.) А и "напук" на еволюционистите, нали още Айнщайн ни светна, че уж "вечната, несътворима и неунищожима" материя е произлязла от енергията, чийто източник... уффф, каква ли сила трябва пък той да е, шефе?!

     После, по категоричен начин намесвате и прословутите "милиарди години" – този изпитан страж на еволюцията. Казвате, че са 15 от възникването на Вселената до самозараждането на живота на Земята; други учени ги определят на малко повече от 16... Но какво значение може да има някой и друг милиард в повече или в по-малко, нали! Нищо, че по разпадането на земното магнитно поле възрастта на планетата ни се определя на около 10 хиляди години. Натрупаният хелий в земната атмосфера й дава няколко хилядарки отгоре. А ако се съди по космическия прах, който се стеле по тая стара грешница от момента на нейното образуване, 4,5-милиардната й давност би трябвало досега да е довела до дебелина на тоя слой от 20 до 60 метра. А такова чудо никой досега не е видял (пък и едва ли някога ще види). Магнитното поле на Земята, освен това, непрекъснато отслабва. Според изчисленията на учените, само няколко десетки хиляди години са били достатъчни тя да се спомине при това темпо, а какво остава за милиони и милиарди такива...

     Друг трън в очите на еволюционистите е перманентното свиване на Слънцето (доказано ли е, както казвате; да, доказано е – отдавна, още през 18-ти век). Според астрономите, скоростта на свиване от 0,1% на всеки 100 години означава, че преди около 2 милиона години то е трябвало да бъде двойно по размери.* /* Всички научни данни, използвани тук, са взети от книгата на проф. д-р Д. Свиленов и инж. П. Щудер “Еволюция или сътворение. Какво казва науката” (бел. авт.)/ Тоест, ХХL-Слъце, и то в разгара на т.нар. "Ледников период". Трябва да е било нещо като "Ледена епоха 2: Разтопяването", ама кой знае, нали не сме били там?

     Казвам го така игриво и закачливо, шефе, понеже самият Вие говорите за доказателства, обаче що се отнася до проблема с възникването на живота, дори и науката там може да прави само дръзки предположения и догадки. Понеже НЯМА наблюдение на явлението, НЯМА повтаряемост на процесите, НЯМА научен експеримент. Следователно, НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА категорични доказателства. Теории – да, спекулации на базата на тях – о, моля, колкото искате; но това е само. Просто от двете алтернативи: Сътворението и Еволюцията, можем да изберем тази, която повече се връзва с наблюдавани и доказани научно факти. Кеплер, Нютон, Паскал, Фарадей, Айнщайн, Павлов, Луи Пастьор, Макс Планк и много, много други креационисти така са направили своя избор. И Вие смеете да твърдите, че на такива авторитети човек не бива да се обляга? Вярно е, живи хора са, и те са могли да грешат. Защото, в края на краищата, науката не може да изследва и да докаже съществуването на Бог. Както и да даде доказателства за обратното. Тя се занимава само с творението и неговите закони, а за евентуалния Творец и Законодател, предполагам, че трябва да се направи справка в Библията – единствената книга с претенцията, че е словото на самия Бог.

     Аз не съм вярващ, шефе, и не мислете, че Ви правя религиозна пропаганда. Обаче да се преподава в школото само Еволюцията ми се струва доста левундерско. Още повече, като ни тъпчат главите с някакви си питекантропуси и неандерталци, които отново не се оказаха “липсващото звено”.* /* Д-р Дюбоа, който открил находката на т. нар. Pitecanthropus erectus на остров Ява, по-късно признал, че тя е сглобена от черепа на огромен гибон и намерената наблизо бедрена кост на съвременен човек. Той се отрекъл от откритието си, макар по това време то да е вече официално признато от науката. Също така, последните генетични анализи на намерени следи от древна ДНК на неандерталец показват, че той не е добре познатият ни от популярните илюстрации окосмен навсякъде маймуночовек, а е притежавал абсолютно подобни характеристики като нашите (вкл. речови и езикови умения, творчески и религиозен живот). Биоматематикът Ед Грийн твърди, че “на практика в голяма част от генома разлика между неандерталците и модерните хора няма”. И все пак някои учени продължават да виждат такива, окачествявайки Homo erectus  като отделен биологичен вид (бел. авт.)/

     “Ти нали се пишеш “сив вълк” – резна го спихнато the big bos-ът. –  Никой не те изкарва шебек, макар понякога да се правиш точно на такъв.”

     “От “Големия взрив” е, шефе – цъфна в маймуноподобна гримаса физиономията на Ремзи. – Нали сам казвате, че той всички ни прави евоюлирали зверове?”

     Отсреща изръмжаха полудиво и ние се притаихме в леговищата си в очакване на поредната вендета.

*

      (без дата)

     Струва ми се, моят отдавна предначертан път накрая ме отведе в “бърлогата на Звяра”. Откъдето можеш да излезеш, само ако имаш Неговия печат. И само ако си приел Неговия образ, скрит зад маската на човешкото лице. Защото числото на Звяра е число на човек, колкото и човеците да не могат да го пресметнат точно. И неговата душа е наша душа. Волята Му е закон за нас. Когато по Негова воля се издигаме и прославяме, мнозина дори не разбират, че Той е прославеният. И когато просветено Го боготворим, ние властваме заедно с Него над тълпите от поклонниците Му. А вие придобивате Дияниното вълче свещенство, заедно с хищническия нрав на върколаците, отдавна плъзнали навсякъде, чрез ритуалите на Неговото въплъщаване във вас. Като при онези во́йни от древността, които са изяждали зверовете, чиито качества са искали да придобият за битките. И като при онези твои деди – прабългарите, които поради същата тази причина в продължение на столетия са се наричали “племето на вълците”*
/* Авторът на перверзната словоудушвачка “Курт” Константин Вампила не пропусна да се похвали, че заглавието на книгата му означава “вълк-кръвопиец” на старобългарски език. И действително изследователите твърдят, че етнонимът “кутригури” е с подобно значение. Има достатъчно сведения за елитните части на кановете, които били сформирани от бойци-вълци. Дори когато новата християнска религия била наложена с мечове, оплискани с кръвта на деца, от княз Борис I (между другото, някои езиковеди са на мнение, че неговото име произлиза от тюрко-монголската дума “бори”, също означаваща “вълк”), тази военна организация продължавала да съществува в държавата и да охранява нейните граници (бел. авт.)/ Ако искате да сте новите фюрери на глутниците сега, нужно е да се храните със същата ритуална храна. Да излезете от дупките си овълчени, за да нападате и плячкосвате. Баста вече на тая превзета човекоподобна цивилизованост и на това черковно мишкуване в усмирителната риза на християнските догми! Абсолютно всички хищници, които са били в плен на хората, когато се освободят от него чрез зова на дивото, стават човекоядци. И ако никой за хилядолетия не е могъл да промени хищническия ни нрав, то спасени от нашите зъби как може да има?

     Наистина, не сме ли вече навсякъде?! Не сме ли сложили своя печат във всички области на живота, културата и изкуството? Като се почне от безобидните ни тотеми в детските приказчици и филмчета, чрез които децата биват привлечени в нашия свят и дори страхувайки се от нас в началото, неусетно започват да ни заобичват. А когато пораснат, вече правят страхотни шедьоври за нас. Шедьоври, популярни повече от Исус Христос, както беше се изразил навремето един маскиран като бръмбар върколак* /* Понякога антихристките послания на Джон Ленън са били умело закодирани в песните му и са се разбирали единствено след прослушването им отзад-напред на определена чистота (бел. авт.)/ (който бе вманиачен почитател на “Великия Звяр” Алистър Кроули, между другото). Шедьоври, обожавани от истерични фенове и затова – шедьоври, грабещи не само техните пари, но и разпалващи епидемия от ликантропия* /* Вид лудост, призната от медицината, при която болният се смята за вълк и проявява неестествена агресивност (бел. авт.)/ върху техните души. Например култовите филми “Човекът-вълк”, “От здрач до зори”, “Х-мен”, “Подземен свят”, “Град на греха”, “Кръв и шоколад”, “Вълк”, “300”, поредицата “Здрач” и много-много други, ги създадохме точно с такава цел. Като облизваните от нас режисьори Тарантино и Родригес, ние също обожаваме насилието. И повсеместно го промотираме. Възнаграждаваме го поооооовече от щедро.

     Шест-шест-шест-имата с теб знаем защо с щампа от няколко вълчи глави върху тениската си Чарлийз Терон грабна “Оскара” за своята роля във филма “Чудовище”. Защо го направи и Дензъл Уошингтън, след като изигра свирепото ченге-вълк в “Тренировъчен ден”. Защо гримьорът на “Един американски върколак в Лондон” бе озвезден със същата тази награда. Защо песента на Майкъл Джексън “Thriller”, онагледена от клип по подобие на филма, направи едноименния му албум най-продаваният в историята на музиката дотогава. (Хей, та нали точно “лунната походка” на тоя върколясал “лунен пътешественик” го отведе до приза “Крал на попа”!) Защо една ваша песен, прославяща страшния Дельо-хайдутин, считан от враговете си за върколак, се възвиси чак до Космоса. Списъкът може да се допълни, ала не това е целта. За да схванеш по-добре случващото се, спомни си само кой откърми една цяла цивилизация, макар повечето от вас да я считат за мъртва. “Защото не може онези, които са родени от такава майка, някога да изчезнат от белия свят”, както пише прозорливият Дончо Цончев в разказа си “Вълчицата”. Нима духът на Вълка (както сам се е наричал в младостта си) Адолф Хитлер все още не броди из ловните полета на земята? А наскоро в един научно-популярен филм за нашите земни двойници техният вой бе наречен “музиката на този свят”. Колко естетски е казано, нали?! Ауууууу, а ако видиш пък поп дивата Шакира как вие и обладава с едничката си тленност... Само можем да добавим, че тая музика, изтръгната от най-дълбоките недра на света, е всъщност молитвено преклонение пред управляващите го висши сили. Тя възвеличава нас, но и вас.

      Почти всички в държавата знаете, че прочутият ваш медиен герой с литературното прозвище Нерон Вълкът – Васил Илиев, беше не просто основател на някаква си там застрахователна компания, но и един от основоположниците на модерния бизнес у вас, продължен впоследствие от многобройните глутници дебеловрати наши братя.

     Сега разбираш ли ти защо пробивите ни се разрастват повсеместно и стават все по-глобално-наднационално-континентално-планетарно-галактически-междузвездно-вселенски?

     “А Луната?”

     “Тя ни напомня за превъзходството ни”.

     “Защо така ме привлича?”

     “Тя е твоят източник на енергия”.

     “Можеш да постигнеш всичко”.

     “Набелязваш, преследваш и атакуваш”.

     “Престани да мислиш като човек”.

      “Вече си нещо повече”.

     “Ти имаше избор и избра това”.* /* Всички цитирани реплики тук принадлежат на главните герои от филма на Дейвид Декото “Вълците на Уолстрийт” (бел. авт.)/

     Нали знаеш най-важното за кумирите и за идолите? Участвал си толкова пъти в ритуалите на поклонението пред тях – сега е дошло време в люта битка срещу себеподобните си да се издигнеш нагоре в йерархията. Стиска ли ти да те боготворят, а? Вълците подлагат гръкляните си само на доказалия се с победа над тях вълк и само него избират за водач на глутницата си. Ако се оставиш някога да бъдеш измежду най-слабите, рано или късно ще чуеш предупредителното ръмжене и ще видиш как обръча от наточени зъби се стяга около теб, преди да бъдеш разкъсан на части и оглозган до последното кокалче. Заради вкоренените ни инстинкти, дори собствените ти братя и сестри биха извършили това с наслада, стига да получат сигнал от майката за твоята неблагонадеждност.

     Затова – след като толкова много векове безопасно населявахме безбройните митове и легенди в съзнанието на европейските народи, като лочехме прясната кръв на жертвите си, сега ние станахме още по-обучени и по-опасни, още по-коварни. Събрани в дивизии и армии, ние вече открито излязохме да дефилираме на световната сцена, а нашите двукраки човекоподобни двойници започват да триумфират с нас в този тъй предизвикателен и демонстративен военен парад. Не се заблуждавай: Великата ни Империя не се свежда до владенията на “сивите вълци”, които представляват най-долната й по ранг провинция и нещо като “момчета за всичко”. Хайките на Онзи, който изпраща срещу нас “ловците на души”, не могат да ни уплашат и ние ще прегризем гърлата на тия дръгливи вълкодави. Един от тях – някакво си професорче Дейвид Гросман, ни заподозря, че съвсем съзнателно учим хората да убиват, и то още от малки.* /* Изследването на американският професор-килолог е във връзка със заобикалящото ни отвсякъде визуално насилие, чиято доказана цел е да въздейства върху децата така, че после да бъде възпроизвеждано от тях в живота (бел. авт.)/ Ами ние сме наемници, г-н всезнайко, и точно това ни е работата. В крайна сметка, или ние – вас, презряно овче стадо, или… Озъртайте се, озъртайте се за среднощни върколаци, докато ние ви стриваме между зъбите си. По козината няма да ни познаете, защото досущ приличаме на вас. Може би смятате, че трябва да сме като ония циркаджийски мутанти Андриан Евтихеев и Федор Петров? Като тях да представляваме някаква порода телесни човековълци? Само че ние екзалтираме тълпите да ни се покланят по още по-еротичен начин. Наострете ушите си и учестете дишането си като нас. Готови ли сте да понесете цялата голота на нашето себеразкриване? Защото всъщност ние сме ваши сестри, ваши братя. Само чуйте това:

                        Братя, пийте и се веселете,
                        Всички грешници ще бъдат опростени
                        И адът няма да го има вече...*
/*Из "Одата на радостта " на Шилер/
Когато едно никому неизвестно момче от Ню Хампшир продължи да пее тази стара песен на нов глас, прогласявайки, че “няма бог в небето, няма огън долу, няма съвършена истина, няма място, където отиваме всички” (а и нямало нужда някой него да го спасява от измамни демони), ние с радост му дадохме златната чаша на Вавилон в ръката. Подарихме му не какво да е, а “Светия Граал”. И го напълнихме с такова тежко, лепкаво омайване, че многомилионните стада скоро да не могат да изтрезнеят. О, те жадуват за такива разкрепостяващи душите им ренесансови наздравици! И не ще ли се преклонят пред всеки, който се осмели да ги вдигне? Както го стори Дан Браун – Нюхампширският творец, отхвърлил с все сила християнските догми, въпреки че продължи смирено да нарича себе си “християнин”.

     Ако само се взреш в “Епоса за Гилгамеш”, ще разбереш, че много преди да изгреят новите луни на Дияна и Мария, праисторическата Ищар начерни клепача на огненото си блудно око за своите пастири-любовници. За тези, които всеки ден колеха сукалчетата си за нея.

     И ги превърна във вълци.

     Народите си мислят, че това са приказки и легенди и тъй наивно забавляват своите деца с тях! Защо не се потопиш във филмовата магия на “Братя Грим” и сам да се убедиш в правотата на думите ни? Виж Кулата и Трона на Царицата на върха й, които са подножие на Кървавата Луна. И виж, че за да живее и да властва, тя има нужда от човешка кръв. Виж също (непременно го виж!) и кой точно я осигурява. Тия, които приемат нашия образ и подобие, прекланяйки се пред нейната божественост. Те са готови да прегризат гърлата дори на собствените си деца.

     Спомни си когато разлепяше киноафишите на “Времето на Вълка” из тая разпиляна от нас и от нашите пастири-наемници кошара, наречена с право Агне́ц.

     Е, това време за теб дойде.

     Сега завличай и погубвай беззащитните и заблудени агнета и овце!

     И ще бъдеш възнаграден от Царицата ни пребогато.

     Ха-ха-ха, може би и ти някой ден ще бъдеш издигнат в ранг “Учител по защита срещу черните изкуства”? Като призованият от непокръстеното вдъхновение на Джоан Роулинг професор-върколак Ремус Лупин. Или като харипотъреца от плът и кръв Даниел Радклиф, чиято нескрита любов към нас и към нашите умения го издигна дори още по-нависоко. Подобни изяви на световната сцена са хитри смигвания към вас, избраните, че трябва да сте отлично обучени и тренирани в ловното изкуство.

     МАГЬОСНИЧЕСТВОТО НА ПЕРОТО ИЗИСКВА ПОСВЕЩЕНИЕ.

 

     Днес разбрах каква мисия ми е отредена свише и реших да й се посветя. Досега вътрешно се съпротивлявах, но вече нямам никакви сили за това. Дори бих могъл да се насърча с тия думи от филма “Вълк” с чаровното страшилище Джак Никълсън в главната роля:

     “Вълкът-демон не е зъл, освен ако човекът, в когото се е въплътил, е зъл. А и усещането да си вълк е приятно, нали?”

     Само едно леко ухапване – може и безкръвно, в сърцето, и зверилникът ни се разраства с нова, налята изобилно със слюнка и готова да направи същото с някой друг челюст (да си чувал за “лупуса” на Гага?). Fur furem cognoscit, lupus lupum.* /* Крадецът разпознава крадеца, вълкът – вълка (от лат.)/

 

ДА ВДЪХНЕШ ЖИВОТ     НА МОЯ ОБРАЗ     такава е     ПРЕДОПРЕДЕЛЕНАТА ТИ СЪДБА     ВЪЛЧИЦАТА     предизвикала раждането ти     бе МОЕТО ПРЕДЗНАМЕНОВАНИЕ ЗА ТЕБ ДЕТЕ     от което ти     ЗАЩО СЕ ОПИТВАШЕ ДА ИЗБЯГАШ     убиец     НЕ     ЧУДОТВОРЕЦ СИ     ТИИИиии


image

 




Гласувай:
0



1. анонимен - на радамес акъла просто му е толку,
10.11.2008 11:55
на радамес акъла просто му е толку, с две гънки - да ходи и да ака. другото е бяло петно , не му се сърдете.

цитирай
2. anlov - А!
10.11.2008 19:48
Смая ме с тоя коментар!!! Аз съм си аз, все пак, Ангел, а ти, явно, нещо се заблуждаваш. Или пък нарочно се опитваш да заблудиш другите, кой те знае.

Не си изтрит по милост:)))
цитирай
3. yuliya2006 - АН, МНОГО ЗНАНИЯ И ПРОСТО ЗАЛИВАШ ...
10.11.2008 22:46
АН, МНОГО ЗНАНИЯ И ПРОСТО ЗАЛИВАШ !
ШЕМЕТНА МИСЪЛ И КЪДЕ ЛИ НЕ НАПРЕД, НАЗАД ИЗ ИСТОРИЯТА, НЕВЕРОЯТЕН СИ!
УСПЕХ ПРИЯТЕЛ И ДА ТЕ ОТКРИЯТ ПОВЕЧЕ ХОРА ЗАЩОТО КАЗВАШ МНОГО, МНОГО...
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
4. anlov - Благодаря ти отново, Джули - трогателна си!
10.11.2008 22:58
Не се притеснявам изобщо за хората, които тепърва има да си получат пощата чрез мен. Тя не е за всички, естествено, но "Въздушни линии" ще се погрижат лично за всеки, за когото поначало е била предназначена:)
цитирай
5. monna - Впечатлена съм!
10.11.2008 23:09
Поздрав!
цитирай
6. anlov - monna,
11.11.2008 08:16
и тук става въпрос за "отломки на душа", но моите краски са доста по-мрачни от твоите.

Ала важното е, че навън се вижда слънце:)))
цитирай
7. monna - Добро утро!
11.11.2008 08:53
Успешен ден!
цитирай
8. compassion - И не бъди мъртъв, най-сетне, а възкръсни!
14.11.2008 18:16
Следваш тези и онези автори, търсейки се...то май всички сме на тоя хал. Чакам продължението с интерес и тогава ще говорим пак. Сега накратко:
Завилняла огнената стихия и всичко опустошила...
сърца и ниви, умове и домове, обич и омраза....
Спряло Егото на средата на още димящата душа и рекло: " Така да ме помнят и да ги е страх..."
Чула това надеждата по чудо оцеляла и си помислила: "Когато порастна ще запаля страстен огън да горя и изгарям в любов пречистваща и да ми стане светло на душата, а не да се давя и задушавам от този дим, превърнал всичко във сиво... само дано да мога да си поема дъх.... Минали години и отново завилняла стихията и пак не останал камък върху камък... Огледало се Егото да поучава, но нямало кой да го чуе...душата била вече грабнала своята скъпа надежда и огнената си любов и си тръгнала, следвайки вярата си...Изпълнила се душата с милост към другите побегнали от огъня души, но благодарна, че възкръсват.
Поука: всеки да си я вади сам от огъня.....
цитирай
9. anlov - А, ние трябва да сме се намерили вече.
14.11.2008 19:15
Но героят ми е луд тинейджър и се влияе от всичко на тоя свят. Той тепърва трябва да изгради своята идентичност и търси почти отчаяно опорите за това. Издига идоли и се вкопчва в тях, с надеждата да открие липсващата му твърдина под краката. Ето защо в историята ще бъдат засегнати много Гиганти на перата, звуците и четките, както и създадените от тях Паметници на световната култура (напр. "Одата на радостта" и "Лунната соната" на Бетовен, "Вълшебната флейта" на Моцарт, музикалните лунни пейзажи на Клод Дебюси, психоанализата на Фройд, "Мадоната с Младенеца" на Ян ван Ейк, "Луцифер" на Франц фон Щук, "Черепи, които се превръщат в пози на влюбени" на Салвадор Дали и т.н. и т.н. - всички тези имена са намерили своето уютно местенце не само в музеите на световната слава, но и в душевността на героите, формирайки в тях определени ценности).
И така, въпреки привидната вяра на героя ми в Бога и Неговата Майка, в Любовта, в Доброто, в Красотата, в Изкуството, в Приятелството... пътят му, постлан от неговите кумири, ще го отведе съвсем преднамерено в едно страшно леговище. "Святи" религиозни намерения, правила, закони и традиции; хуманистични принципи, желания и решения; дори възвишени детски мечти (като тази да напише книга един ден, която да направи хората по-щастливи и по-добри) - всички те само ще отприщят проклятия с още по-тъмна власт над него. Защо, обаче?
В книгата - с Божията помощ, ще се опитам да отговоря на този въпрос.
Тук не желая да го правя надве-натри.

Сърдечни поздрави!
цитирай
10. compassion - Аз сега влязах в час
14.11.2008 20:53
и се извинявам, че наруших създалото се мълчание. Като всеки новодошъл ми се стори, че "трябва" да внеса своята индивидуална свежа нотка.
Благодаря ти, че така беше мил да ме въведеш в последното развитие на събитията. Сега докато чакам за следващия урок отивам надве-натри да кажа в един постинг какво, кога и защо относно духовните водачи и учители, великите умове и творци (представи си, че твоя герой вземе че го прочете и избегне сам клопката....май-ще трябва след това да пишеш ода за възхвала на Феникс.:))))
Много ми харесваш...всички обичаме ангели...
цитирай
11. anlov - Нямам нищо против иронията
14.11.2008 22:36
на интелигентни хора като теб, мила compassion. Тя ми помага да не се вземам много насериозно, защото и без друго се боя от мощта на прекалената амбиция. Не че не съм си поставил цели с това, което ще се опитам да направя, но нямам никакво намерение да се изживявам като поредния гуру наоколо. Може да съм ангел, наистина, но съм съвсем земен и обикновен.

Обаче преживях нещо необикновено преди време, и с помощта на изкуството само бих искал да споделя прозренията, до които то ме доведе.

Вярвам, че това е езикът, който трябва да употребя.
цитирай
12. compassion - Но как е възможно да видиш ирония в мен?????
14.11.2008 23:29
Аз вече те обичам, мой ангел...защото си чиста, ранима душа, защото умееш да пишеш и имаш какво да кажеш, но си готов да приемеш критика (в случая такава изобщо нямаше, да не говорим за каквато и да е ирония). Аз съм благодарна, че те има тук, както и някои други духовни същества. Възхищавам ви се и се тренирам да приемам различния с любов; уча се...докато сме живи се учим...по-добре от другите, отколкото от грешките си...по-малко болезнено е.
Каквото и да пиша, да знаеш...от любов е!
цитирай
13. anlov - Така ми прозвуча малко, извинявай!
14.11.2008 23:51
Но като прочетох постинга ти за любовта, си казах, че това може да го напише само човек, който ги разбира добре тези работи:)))

Знаеш, че дори шамар от такъв човек е за предпочитане пред лигавото баденаркане:)
цитирай
14. анонимен - RCDZLPmIHf
24.05.2011 04:17
The forum is a brighter place tahkns to your posts. Thanks!
цитирай
15. анонимен - mUcaaWqOTlQFLNaTZH
24.05.2011 05:07
Now thatВ’s sbulte! Great to hear from you.
цитирай
16. анонимен - OBrQqflhXKfEqncWGfB
24.05.2011 07:20
And I thought I was the sensible one. Thanks for settnig me straight.
цитирай
17. анонимен - KxSsUqmYf
24.05.2011 08:35
I bow down humbly in the prseecne of such greatness.
цитирай
18. анонимен - VmQvltuLSuMEnuNbeF
24.05.2011 14:02
IJWTS wow! Why can't I think of thgins like that?
цитирай
19. анонимен - gBkbfmwBOXMyH
27.10.2012 23:56
I'm out of league here. Too much brain power on dsiplay!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: anlov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 945716
Постинги: 177
Коментари: 1515
Гласове: 5167
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031