(из "Дневникът на върколака...")



                                                                                 7 август

     Смилиха се за мен и ме наеха познати на татко в едно тяхно барче. Ще бъда сервитьор с бяла риза, папионка и черен панталон.
     Лошото е, че засега Джулия няма намерение да излиза от главата ми.

                                                                  8 август

     “Всички пътища водят към Джулия” – мисъл на един сервитьор, живял в началото на IIІ-тото хилядолетие сл. Хр.

                                                                  10 август

     - Джулия! О, Джулия! – извиках обречено аз след нея.
     Тя се спря и се обърна.
     - Какво искаш, Владо?
     Извадих “Колта” и като направих няколко скока напред, разкрачих се и го опрях в челото й:
     - Или ще тръгнеш с мен, или умираш на място – избирай!
     Джулия хладнокръвно хвана пищова, издърпа го от ръката ми и виждайки, че е от дърво, го запрати в храстите.
     - Върви да плашиш с него гаргите – изсмя се високо тя.
     После въздъхна: “Мамма миа, какъв идиот само! Що ми се праи на Били момчето?!” – и като взе едно такси, запраши нанякъде.
     Прибрах си “Колта” в джоба на якето и все-още сложил пръст на дървения му спусък, смъмрих забушувалия в душата ми хленч:
     - Без “хър-мър” и “тинтири-минтири”, лузър такъв! – изджафках аз по негов адрес, натискайки с все сила дулото в потреперващите си нервно-нервно гърди.
     После хванах друго такси и отцепих в противоположната посока.
                                                                    
         (въображаем край на моята трагедия “Синеоката”)

                                                               11 август

     Но защо трагедия? Всъщност, ще си бъде комедия, защото според една от дефинициите за нея, комедията и без друго си е чиста проба трагедия, в страданието на чиито герои ние не искаме да повярваме. И това страшно ни забавлява. Ние сме само зрителите, читателите, слушателите, наблюдателите, съдниците, критикарите, одумвачите… Стига да има принесена жертва с добре разрязани вътрешности, която поне временно да напои и засити вечно жадуващите и гладуващи празноти на душите ни, значи Изкуството добре е изпълнило задачата си чрез своя Избраник и Жрец. Не ни ли дава то усещането (макар и илюзорно да е) за една възвишена одухотвореност? Защо неговите запалени почитатели, сред които, мисля, съм и аз, постепенно се видоизменяме някак си? Чрез силата на магията му, пъплеща от изящния му Храм, или може би от едно неподозирано от простосмъртните свърталище на бесовете, ние неусетно се превръщаме в безсрамно самозадоволяващи се, но отказващи да осъзнаят това идолопоклонници. Ставаме тия “подводни скали, които пируват с вас в дружелюбните ви гощавки и без страх напасват себе си; безводни облаци, носени от ветровете; есенни дървета, безплодни, дваж умрели, изкоренени; свирепи морски вълни, които изпущат като пяна своите безсрамни дела; скитащи звезди, за които се пази мрачна тъмнина до века”.* /* Цитатът е от “Съборното послание на Юда” в Новия Завет (бел. авт.)/
     Ако един ден напиша нещо, макар да не се чувствам особено талантлив, честно казано, дълбоко в себе си искам то да подири и да разпали Божествената искра у хората и да бъде вдъхновено не от суетна, лицемерно ласкаеща и самозвана любов към тях.
     Имах една мечта като малък…
     Но имах и тоя ужасен страх, че май прекаленичко си я мечтаех.

                                                              21 август

     Ремзи дойде при мен в барчето и ми предаде много поздрави от Калия. Попита ме как не съм я познал на снимката. Отговорих му, че не знам как.
     Вечерта бяхме на мои разноски.

                                                               18 септември

     Като че ли съм роден за барман! С нетърпение чакам да свърши даскалото и хуквам към работата. Още не мога да свикна с бакшиша. Все едно че си прибирам комплекса за малоценност.

                                                                 25 септември

     Надуши ме оня чук Александър и постоянно ми се мъкне с някаква да си пият при мен питиетата. Обслужвам ги както си следва, но тоя, дето го бих, да ми вика “гарсон” – ето това ме изнервя.
     Сега ако и Венци и Джулия ми се лепнат отгоре, грабвам си партакешите и на бегом се изнасям от заведението.

                                                                 29 септември

     Изведнъж ми се доходи у баткови. Съботата и неделята ще ги прекарам у тях.
                 Адреса на Калия от Ремзи!!!

                                                                 1 октомври

     Преди малко батко и кака си легнаха. Дели ни една стена, но сякаш са двайсет. Блудкава вечеря, скапан филм, никакво остроумие. Лафове имаше, но само от моя страна. На малката сладукеса Мила (която, между другото, е невероятно нежно и състрадателно дете) не за друго, а тъкмо заради това й се доспива много рано.
     Утре ще взема от... Ох, стига с тая “кака” де! Утре ще питам Светла за адреса на Калия, понеже не посмях да го искам от Ремзи.

                                                                 3 октомври

     Агнец, “курника”, 5 часа сутринта.
     Благодаря ти, дневниче, че ми поемаш част от товара!
     Светла се сети коя е Калия и горе-долу ме ориентира за нейния блок, където тя била на квартира. Оказа се, че е осеметажен блок с осем входа. “8 х 8 = 64” – веднага си направих сметката като го видях. Ако се наложеха етажите един върху друг, все едно че ми предстоеше издирване в нюйоркски небостъргач.
     Но за първата любов си струваше да се опита.
     Влязох в “А”-вход и взех да звъня от врата на врата и да питам дали не живее случайно на този адрес момиче на име Калия. После продължих във входовете “Б”, “В”, “Г” и т.н., да не ги изреждам докрай. Някои собственици се притесниха и започнаха отблизо – без да се крият – да ме следят. Пред блока даже се сформираха два отряда с неизвестна за мен цел. Във всеки случай, гледаха ме доста накриво. То и на мен ми бе докривяло, ама... Открих Калия чак в последния “З”-вход. Тя ме посрещна зарадвана, покани ме в своята стая, извади коняка. Припомнихме си дните от лагера и щастливо се смяхме. И аз не разбрах как се събудихме прегърнати на другия ден! Калия настоя да скъса с Ремзи веднага, по телефона, но й предложих да я остави на мен тази работа. Струва ми се, по-честно ще бъде така. Потенето и червенето ми да ми е поне наказанието, пък и онова мое писмо да го запазим в тайна.
     И още нещо: тя е бременна от Ремзи. Каза ми го след като си признахме, че се обичаме. Тогава някак нехайно го приех, обаче сега съм объркан. Ще й предложа да абортира като се видим следващия път.
     Виж как сам си го натресе тоя аборт от всезнайковщина!

                                                                 4 октомври

     Трудно е да се обясни на европеид като Ремзи сложността и деликатността на ситуацията. Закле ми се, че никога няма да ми прости, посъветва ме да се пазя (О, Мой чорап, от тебе ли бе?!) и без въобще да ме изслуша, се махна.
     Още утре ще му върна ключа за апартамента.
     Като най-нагло му тафя преди това уредбата с всички дискове, за да си плати неустойката за провалящите се купони.
     А-а-а-ма-ха-ша-на-ма-на!!!
    Ами моя милост... малко като начинаещ светец започва да се представя май. Първо – драка-драка-драка, да надръгли си мерака, да опита с гърла всяка под завивките на мрака всред миражите на мака – после – оппааа, се наака, сифилис душевен го напляка, срам "спинозен" го срази съвсем, глупака, на умряло той изплака, като се видя човек-клоака, хвана влака рики-рака и пуф-паф-пуф-паф тю-тююю, трака-трака-трака, сака той-не сака, се изнесе от бардака... хммм... но с една промоционална кака (да ги наречем “Опитомителката и Дивака” и бързо в любовта да хлътват с двата крака).

                                                               5 октомври

                 В на-ашия задружен клас – 
                 зумбайда, зумбайда – 
                 имаме си ний един
                 важен господин!
                 Той-и, той-и
                 Владко се нарича
                 и си-и и си-и
                 Калия най-обича!
                 Пам-паралам-пам
                 пам-пам-пам
                 шим-бирилим-бум-бам.
                          ХЕЙ!
     А, да! Щях да забравя. На Ремзи снощи му свили уредбата, докато бил на кино. Естествено, обвинява мен, понеже само аз съм бил имал ключ. Заплаши ме с полиция, възпитателно училище и тям подобни. Съвсем спокойно му отговорих, че ако ме подложи на такова унижение заради тъпите си подозрения, някоя вечер лоши батковци ще му потрошат ръцете и краката и ще го направят инвалид за цял живот. Това беше обмислен предварително отговор, понеже очаквах подобна реакция от потърпевшия. Ремзи е страхлив и сега още по-здраво го оковах в оковите му. Каквито и злини да му се струпват на главата оттук-нататък, все ще са му малко, като се има предвид каква беля направи на Калия. Щом съм предпочел Александър да тръска грива на дънещата му музика, значи със сигурност е сгафил помиярски.
     Е, бъзливецо, ти си на ход!
     Да видим как ще отвърнеш на предизвикателството.

                                                                 6 октомври
  
     Калия, сега разбирам защо толкова много те чаках и защо толкова дълго те търсих. Не-не-не, не ти пиша писмо, аз вече не вярвам в писмата! Взирам се в снимката ти от шести клас. Вечно моята Калия – индийското ми орехче то! Ти си подправката на живота ми, да го знаеш! О, как ме опи с руйно девиче желание и ме нагости с вдигаща топла пара любов! Давай да бягаме сега, да бягаме към нашата полянка с черешата! Каква беше марката на шалварите ти?
     О, липсваш ми, липсваш ми тялом и духом! Имам нужда от теб, защото ти си вечно моята Калия и аз вечно ще те обичам!
     Пращам ти “Лека нощ”, но по въздушната поща този път.

                                                                 7 октомври

         Кали моя. Моя Кали!
         Сладката ми гургуличка!
         Искам да си тук – до Влади,
         че си ми любов едничка.
         Други нямам и не ща ги.
         Аз харема го намразих,
         откак луднах по теб, Кали.
         Затова ти се и… мазня.
         Но не си ли ти измама
         като елексир амброзиев пивка?
         Та безброй смарагди само
         струва твоята усмивка!
         А опалите в косите и тез оникси в очите?
         А гласчето ти елмазено и целувките сапфирни?
         Лелеееей!… Свят ли ми се вие
         като в Раджкапуровите филми?! 
         Още мъничко остана
         о, халкичке малка.
         Чакай. Първо аз се каня
         за една годежна свалка.

                                                                   8 октомври

     Чудя се къде ли се дяна Джулия, в чие ли меко сърце тя е снесла кукувичето яйце на чара си?

                                                                    9 октомври

     Току-що изпратих Калия на гарата и се прибрах. Беше ми два дни на гости. Не искаше и да чуе за махане на плода, защото било УБИЙСТВО. Язвително я попитах да не би да е член на някоя евангелистка секта. Отговори ми, че не познавала евангелисти, а и те й  се стрували твърде солени за нейния вкус. Тогава й изредих 1001 аргумента за ползата от аборта, като се стараех да не прозвучат прекалено егоистично. “Какво представлявам аз за теб?” – беше реакцията на Калия. “Всичко!” – признах й най-откровено. Тя ми каза да бъда благодарен обаче на майка й за това. И ми разправи цялата кошмарна история как преди деветнайсет години нея са я принудили да абортира, комисията си дала съгласието, седмица по-късно в някаква барака са й навлекли нощницата, били са й упойката и са я сложили на касапската маса. Едва там майката на Калия осъзнала какъв грях щяла да извърши, обезумяла скочила и настояла веднага да й донесат дрехите. По пътя към къщи усещала сила в себе си като любовна прегръдка, която й помогнала да не я хване упойката. Сънят й след обяд бил тежък, направо смазващ. Когато след седем месеца се родила Калия, майка й дълго я гледала и не можела да повярва. Благодарила на Бог за опазения живот и го обрекла на него.
     Хилядата и един аргумента изсвистяха като развързани надути балони. Вчера бяхме в Храма и ми се щеше да запаля 1001 свещи за прошка.
     Аборт ли? – повече няма да й спомена дори тази думичка!
                     Обичам те, Калия!
     Обичам те, обичам те, обичам те!
     Казвам го три пъти, защото наистина искам да го повярвам.
     Обичам те всепроникващо и завладяващо, със скоростта на малкото светлинка, която се надявам да ми е останала.

                                                                  16 октомври

     Моята вечна любов пак ми беше два дни на гости. Какво правих с нея ли? Гледах я и не можех да я повярвам – ето това правих. Харесва ми как примигва, как си пипа мекото на ушите, как се смее, как въздиша дълбоко, как говори и как мълчи.
     Животът, животът ми харесва у нея!
     А междувременно, от столицата ме призоваха за прошка. Както си лежахме прегърнати с Калия и слушахме нощния блок на някакво радио, до водещия се обади Мира и изяви желанието си да ме поздрави с песен. Водещият веднага използва намалението и я захрани с волтаж от въпроси, по които, обаче, нашта доста неохотно го светна. Тъжна, самотна била. Не било важно как точно се казвам. Животът й се превърнал в бучка лед в питието на хайлайфа. Единствено утехата я намирала в мъжкото списание “Блян”; да, определено да, и в това нощно предаване. И т.н. и т.н. Отплесна се надълго и нашироко да говори за онова качество в нас, което тя наричаше “издържане на болка”. Каза, че не случайно то е свързано с раждането, а в по-общ смисъл – с основните начала на живота. Ако сме го изграждали в нас, но не като мазохисти, предполагала, че от самите ни вътрешности щели да започнат да извират пречистваща свежест, духа на творческо сътворяване и буквално нов живот. Усещала в тоя късен час, че такъв дълбок и чист извор може да изкопае единствено Прошката. Молбата да я поискаш и сам ти да я дадеш от сърце. Защото в противен случай, болката от нараняването се превръща в горест, жлъч, мъст и омраза. И всички те, изплуващи от блатното дъно на отчаянието. Накрая й предоставиха националния ефир да се обърне към мен и едва тогава гласчето й живна. Приех следното обръщение (запомних го, защото бе в стихотворна форма):
             Прости ми, моля ти се – ако искаш!
             Направи го, моля те – ако ме обичаш!
             Страшно ми е криво – разбираш ли?
             Мисля, че ти си там – на морето.
             Представям си как ме слушаш – ще ми се.
             Всичко би било много лесно – нали?
             О, Боже, как те моля – прости ми!
             Аз ще чакам – ще чакам добра вест от теб.
             Но… ако ли не – тогава чуй това:
             “Колкото по-слаба ме правиш – толкова по-силна ставам аз.
             Няма да плача – ще остана в гората.
             И когато сърцето ми е разбито – ще танцувам с вълците”.* /* Стиховете в кавичките са от песента “Танц с вълците” на украинската певица и победителка в конкурса на Евровизия за 2004 г. Руслана (бел. авт.)/
     Когато се чу тракването на слушалката, Калия по инстинкт ме прегърна още по-силно - за да не ме загуби, предполагам. На фона на чуждото нещастие си пролича колко бяхме щастливи.
     Останах с впечатлението, че и радио-екипът беше доволен от обаждането.
     Всичко това, естествено, е човекоядство.

                (откъс от предстоящия за публикуване роман)

Така е в ранната младост на всеки. Нападат те и не питат дали можеш да издържиш товара им; дали можеш сам да намериш отговорите им; дали можеш да отговаряш за последиците; дали искаш изобщо да бъдеш морален според чужди норми....защото на тези години ти си алфата и омегата на съмнението.
Хареса ми, че във формата на дневник без директен диалог все пак успяваш да направиш героите си живи и интригуващи. Хубаво го казваш:
"комедията и без друго си е чиста проба трагедия, в страданието на чиито герои ние не искаме да повярваме."
Поздравления!

избрах тази форма, защото чрез нея избягвам подробните описания на част от събитията, тъй като с тях тая книга ще стане прекалено дебела. За сметка на това, акцентирам върху психологизма и мисля, че така имам възможността да създам едно автентично усещане за метаморфозите, през които преминава главният ми герой. А и съвсем скоро той ще се заеме с писането на книга (макар и не тая, а друга; това е неговата детска мечта, все пак), а каква по-добра загрявка за един новак от постоянните му опити да облича с думи интимните си усещания и преживявания? Просто от едното ще прелее в другото, което от своя страна ще отключи поредица от страховити събития, тъй като той е навлязъл в духовни измерения, направляващи цели съдби.
Преди окончателната развръзка, горкият Владо ще трябва да се изправи пред кошмара на последствията от всичките си досегашни избори.
Като всеки един от нас, той няма начин как да ги избегне или заобиколи.

Изборът... Винаги го правим, а после ни се ще да сме вървели не по тази улица, а по пресечката преди, онази, незабележимо кратката, но... всъщност, изборите са такива, винаги с последствия и с винаги по-късно осъзнаване, че са направени единствено възможно, от гледна точка на момента, в който са се случвали...
Близък ми е този стихоплетец... още от миналото ми, което днес изпълвам с избор... от възрастта, когато се обичаше за първи път и странното желание... някога да напиша книга... е, може би ми стига само да обличам с думи... :)))

ти отдавна я пишеш своята книга. Изворът ти е дълбок и не можеш да спреш реката си да тече през хората и да им носи живот.

You're the gareetst! JMHO

Now I know who the brainy one is, IВ’ll keep looikng for your posts.

RNsAg9 <a href="http://yebtfychrbfk.com/">yebtfychrbfk</a>

FPcCWI , [url=http://hckwzptlkmbr.com/]hckwzptlkmbr[/url], [link=http://vbnekzshfbng.com/]vbnekzshfbng[/link], http://bcsgyzyjwhge.com/

O8lM4J , [url=http://vmvslpnbbpoi.com/]vmvslpnbbpoi[/url], [link=http://zsadkoxesxka.com/]zsadkoxesxka[/link], http://lojlweqyzfvv.com/

PFgeWK <a href="http://kfxwsnhghmqo.com/">kfxwsnhghmqo</a>

LThy3I <a href="http://dvhxhoratlym.com/">dvhxhoratlym</a>

peiT3G , [url=http://zchwgiswdzca.com/]zchwgiswdzca[/url], [link=http://uqsjxidwmeiu.com/]uqsjxidwmeiu[/link], http://jqvdmpkvhbff.com/

ttjFpr , [url=http://heslablnmbpc.com/]heslablnmbpc[/url], [link=http://xnwfgeeexauw.com/]xnwfgeeexauw[/link], http://rufkqppecmux.com/