Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.02.2010 12:35 - Последният земен ден на олигарха със затлъстялото сърце
Автор: anlov Категория: Изкуство   
Прочетен: 3015 Коментари: 7 Гласове:
12

Последна промяна: 23.08.2011 11:24


  image

                                (съвременна българска притча)

    
“Днес... днес всичко свършва за теб, глупецо. И това, което заграби, къде ще го отнесеш сега? На кого ще го оставиш?”

     Туловището му се замята из леглото в пристъп на задух и вледеняващ ужас, а в ушите му още кънтяха думите. Надигна се и се хвана за гърдите. Ах тоя отвратителен сън! Обостряше стенокардията му точно когато имаше най-много работа. Дали да не мине още сутринта през професора, за да му направи една електрокардиограма?

     Погледна жената до себе си. Беше го поразтушила снощи на партито и той реши да й хариже няколко часа от прескъпо-струващото си време. А тя – в замяна на това, изпълни всичките му прищевки. Повече не му бе нужна, вследствие на което й бяха дадени максималните пет минутки да се измие, облече и да се изпари яко дим. Бутна й пачка “Алековки” в чантето, за да му е под ръка и за утрешния разгул.

     Така. Сега вече трябваше да препуска след задачите.

     Доста чевръсто за своите сто и кусур кила олигархът скочи в чехлите си и се озова в банята. Известно време се взираше в огледалото и изучаваше отражението си, за да се убеди за пореден път, че няма по-подходящ бащица от него, който да властва над града. “Ти си най-големият – проговори отражението отсреща, – всички останали са под тебе, затова ще ти носят куфарите и ще стоят прави, докато ти си сърбаш кафенцето!” Буквално с няколко движения лицето му бе освободено от прорастващата брада и стана достатъчно лъскаво, за да огрява екрани, монитори и билбордове, листовки, вестници и списания. Предизборната борба беше в разгара си, а той бе регистрирал партия, с която да пробие статуквото.

     Дори и псетата в града надушваха, че вече му е време да стане национален играч.

     Обади се на шофьора си и му нареди след половин час да го чака с “Мерцедеса” пред къщата. Трябваше задължително преди това да изпълни своя ежедневен магически ритуал. Не биваше да среща противници, без да е заредил с достатъчно енергия аурата си. Беше го научил от най-любимото си Същество, което някога е обичал. Свещените древни текстове, заклинания и напеви пробуждаха кундалиновата му змия и той не можеше без тях.

     Особено след такъв сън, който го разцентрова духовно. Не че му вярваше особено, ама имаше някои неуредени дългове. Освен това, беше строшил зъбите на доста зеещи ненаядни усти и знаеше, че куршумът, пред когото всички биваха равни, го дебне от всичките четири посоки на света. Е как да си позволи да остане без закрила свише, въпреки че хрантутеше цяла дузина пазванти? Вярно, че изпитваше сърцата на тия лапачи с детектора на лъжата, обаче той да му бъде упованието в живота ли?! Ако не можеше да разчита на майката Земя докрай, тогава трябваше да призовава отново и отново стихиите от Космоса. Нека те да му бъдат енергиен щит! Все пак, носеше титлата “Премогъщ Велик Командор” и оглавяваше цял масонски орден. И може би щеше да е съвсем малко пресилено да се каже, че олигархът-Командор нямаше респектиращ вид единствено в случаите, когато тайно от всички простосмъртни понякога се усмихваше насън.

     Намести се в колата отзад и шумно изпусна въздух. Знаеше, че ще се почувства по-добре, след като улови вибрациите на Вселената. С облекчение запали пура, макар лекарите да му забраняваха пушенето. Но той бе дошъл на тоя свят да изпита всички земни удоволствия, а после да си купи еднопосочен билет за някоя от луните горе.

     Шофьорът му отвори вратата и той с политване стъпи... на тротоара. Не, рано му беше още за Луната. Въображаемото междузвездно пътешествие не му се случваше за първи път, обаче след осем часа сутринта някой трябваше да се прежали и с желязна ръка да управлява този град. На всички тук им бе ясно КОЙ Е ИЗБРАН за това, но тепърва и невежият народ на тая шантава държава се налагаше да бъде ПРОСВЕЩАВАН ОТ МИСИЯТА НА ИЗБРАНИКА.

     Бодигардовете му разкъшкаха случайните минувачи и откровените заплеси и придружиха шефа си до студиото на телевизията. Официално не се знаеше, че тя е негова, понеже тия работи трябваше да остават скрити за просотолюдието, така че собственикът й хем се чувстваше в свои води, хем ни най-малко не изпитваше неудобство от посещението си. В края на краищата, беше си платил за възможността да рекламира лицето си, благия си гласец, възгледите си и ако решеше, можеше дори и снощната куртизанка да изкара светица, а за пишман християндемократите от истинската десница – не от фалшивата, оставаха единствено заредените медийни еквиваленти на “Коктейл Молотов”. Нека да изглеждат като гърмяни зайци и да се чудят и маят откъде им е дошло!

     После се заредиха интервютата пред вестниците. Първо минаха неговите, обаче най-накрая някаква повлекана взе да се прави на независим журналист. Позволи си да го пита за миналото му, за връзките му със Службите, с цял рояк съмнителни типове от ъндърграунда, взе да му пробутва даже намеци за незаконното му забогатяване от хазарта и го застреля направо в сърцето, като му съобщи имената на двете му извънбрачни деца. Охоууу!... Разбира се, той щеше да й даде да разбере, като се обади още днес на ония клатикрачковци, шефовете й, и те на часа я уволнят!

     Почувства как се задушава и разкопча горното копче на ризата си. Разхлаби вратовръзката си и като я изхлузи, гневно я запрати към бодигардовете си. Стига официалности вече! Нормата му за деня беше преизпълнена. За всеки случай, заповяда на най-страшната си горила да настигне тая хрътка и да й изпонатроши техниката, с която го бе записала. Каза му, ако иска, да инсценира грабеж, да я изнасили някъде в храсталака, да я залее със сярна киселина и каквото ще още да е, само и само да не й позволи да позори честта му. После звънна на пресаташето си, което пък трябваше да прозвъни главния редактор на вестника й и да й поръча “главата на тепсия”.

     Откъде беше надушила всичко това тая никаквица? Къде си беше вряла гагата и кой беше й “пял”? Въпроси, на които той настоя шефът на охраната му да му даде отговор най-късно до утре. Добре, че не беше разбрала за бизнеса с крадени произведения на изкуството, превърнал се години по-късно в истинска колекционерска страст. Практикувана, при това, съвсем... ама съвсем законно.

     Обади се борсовият му агент. Инвестициите – поне засега, бяха живнали. На специалния телефон му дадоха шефа на данъчните, който го предупреди за готвена проверка от столицата. Негов конкурент в политиката се опитвал да му прави мръсни номерца. Явно, двамата финансисти бяха купени от своите благодетели и сега трябваше да се види кой от тях си струваше цената. Задължи главния си счетоводител да огледа още веднъж схемите с източеното ДДС и запраши към един от хотелите си, за да храносмели там и да “набие обръчите” на персонала. Пътьом само мина през офиса на своя позната лечителка-екстрасенска, за да запишат камерите поредното дарение, с което “Спасителят на града” подпомагаше фондацията й (щяха да го излъчат довечера по новините), но му хрумна и да навести с придружаващите го телевизионери някакъв Детски дом, схлупил покрив “нейде в царевичака на Мачу Пикчу”. Издразни се, че дотам асфалтът беше превърнат в “разораната целина” и че дори S-класата му подскачаше като каручка, затова се изрази така. С погалването на няколко остригани щури глави, обаче, се надяваше да понатрупа някой и друг глас, все пак.

     Пийна порядъчно количество уиски и се усети готов “да коли и да беси”. Уволни набързо готвача си, понеже пържолите нещо не му харесаха, а имаше спомен, че преди седмица... преди седмица само тоя некадърник пак щеше да го отрови като нищо. После проведе няколко делови срещи и свика работно съвещание на мениджърите си. Увика ги и ги заплаши, че ще им ореже заплатите като косите на редник Джейн, ако не се стегнат в кръста. Усещаше как го слънгосват яко и скоро щеше да ги разкара всичките. Тая подла пасмина, която само цоцаше ли цоцаше кръвчицата му!

     Докладваха му, че течът на информация към “вестникарската точилка” се осъществил по линия на бившето му протеже, което преди време го напусна. Сърцето му се сви от болка. Толкова пари, толкова мъки на вятъра! Беше го допуснал до себе си, беше раздрал емоционалната си завеса, за да му разкрие душата си, а оня го заряза като жиголо. И на всичкото отгоре, сега пишел книга, в която щял да разкаже на народа цялата истина за него и за възхода на компаниите му.

     “Първо намерете ръкописа, електронни носители, хард дискове... всичко, което е свързано с тоя компромат за мене, донесете ми го, а него очистете като куче!” – просъска олигархът. Не можеше да рискува бъдещето си, попадайки между зъбите помиярски.

     Очите му пламнаха от злоба. В следващия миг, обаче, по лицето му се изписа страх. Той си спомни съня и гласът от него, който го накара да се разтрепери.

     Нима линията на живота му можеше да свърши още днес?

     “О...тиваме при док...тора!” – със сетни сили, заеквайки, се опита да придаде поне мъничко категоричност на тона си нещастникът.

     Дори не разбра как се озова при него. От синята светлина на буркана и от пронизителния сиренен звук още имаше световъртеж, а главата си усещаше като съсечена на две цепеница. Сигурен бе, че е покосен от инфаркт.

     Нищо подобно не се бе случило, обаче. Или поне така каза кардиологът. Според него, пристъпът бе вследствие на затлъстялото му сърце и ВИП-пациентът му трябваше да понамали оборотите и да се погрижи за сърцето си.

     Олигархът го погледна втрещен. Какво би трябвало да означава това? Същите глупости му плещеше едно време и брат му. Беше се вкопчил тогава в мита за Исус Христос и постоянно му натякваше, че е грешник. Сега и тоя ли нещо искаше да му намекне?

     Разтърси глава и без да благодари на доктора, нареди да го откарат в къщи.

     Нямаше за какво да се разкайва. Щеше да продължи да заграбва и ако се наложеше даже, щеше да умре като мъж. Но в никакъв случай днес! Не и сега! Нямаше да подари това удоволствие на безбройната сган, която само чакаше да се хвърли в кървавата саморазправа за неговото място.

     Последното, което с ужас видя, преди да потъне в забвението на вечната нощ, бяха наистина приближаващите към него отвсякъде... неизброимите... изгарящите от алчност очи на хищниците...

     Същата вечер охраната му го намери вкочанен на верандата.

     "Така става с този, който събира богатство за себе си, а не богатее в Бога."
(Евангелие от Лука, 12/21)

     Обаче "Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце, и спасява ония, които са с разкаян дух". (Псалми 34/18)

 






Тагове:   олигархия,


Гласувай:
12



1. panazea - Прекрасен разказ !
10.02.2010 13:49
Аз на тази тема искам да опиша истински случай с истински богоизбран !
Привет !
цитирай
2. compassion - Добре го описваш, Ангеле.
11.02.2010 10:25
Някои хора се самозабравят,
други изобщо не са се запомняли,
а трети още не са се открили.
цитирай
3. anlov - Руми, твоята "Орална стратегия на ЕГОТО" :)
11.02.2010 11:11
"Колкото и да има, той винаги ще живее с мисълта, че няма достатъчно и ще иска още и всъщност никога няма да се почувства задоволен."
цитирай
4. cornflower - Ох, Олигархът!
11.02.2010 14:59
Типичен образ, какъвто всеки град притежава в съкровищницата си. Ние имахме една женска с този образ - гонеше целия град, докато изгонихме нея. Сега пасе патките.
Сещам се за Ст. Михайловски: `Отдолу иде кир Михалаки и като върви - земята се тресе...`
Благодаря за удоволствието да се посмея!
цитирай
5. anlov - Най-добрият начин да се разделим с миналото си -
11.02.2010 15:27
като се посмеем.

Ама няма да бъде лесно и този смях сигурно ще ни излезе през носа...
цитирай
6. tomich - Точен образ на
13.02.2010 20:14
типичен олигарх!
Колкото и могъщ да е, над него виси винаги дамоклевия меч на очистителния куршум или на инфаркта.И за какво му са наистина силата на властта и богатството, когато всички ставаме равни на два метра под земята!...
цитирай
7. anlov - Приятелю, не беше многопластов портрет, а по-скоро черно-бяла графика.
13.02.2010 20:44
Между другото, докато пишех, и аз точно не разбрах дали куршумът бе донесъл фаталния край, или инфарктът. Но това няма толкова голямо значение с оглед на последствията, които при тоя начин на живот са неизбежни.

Та просто схематичният разказ трябваше да представлява едно предупреждение - нищо повече...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: anlov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 945822
Постинги: 177
Коментари: 1515
Гласове: 5167
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031