Избухнала война мужду неговата страна и съседното царство и градът, в който живеел той, бил завладян от неприятелите. Ковачът бил пленен и окован във вериги. Това много-много не го обезпокоило, защото той познавал всички тънкости на професията си. Знаел, че почти във всяка верига си има една по-слаба халка. Затова решил, като се спусне нощта в тъмницата му, да намери рехавото желязце, така, както се търси и се намира пътя към свободата, и да строши оковите си.

Когато нощта забулила всичко в мрак, старият майстор започнал да опипва с пръсти всяка халка от веригата, убеден, че ще открие най-податливото й място. Но ето, че пръстите му напипали някакъв релеф, нещо като че ли познато върху една от халките. Изтръпнал, защото осъзнал, че това бил неговият собствен щемпел. Увереността му се превърнала в отчаяние: той знаел, че няма слаби халки в това ужасяващо творение! Ковачът бил извършил работата си толкова прецизно, бил направил веригите си невероятно здрави, така щото сега бил безпомощно окован от силата на превъзходното си дело.

Човечеството раздели атома, обязди космоса, сътвори велики чудеса във всяка една сфера на живота, науката, изкуството, техниката. Древните сигурно биха ни помислили за извънземни, ако можеха да видят прогреса и блясъка на съвременната ни цивилизация. Зачеването в епруветки, клонирането, промяната в цвета на косите, очите, на пръстовите отпечатъци, дори на пола... А рекордите в “Гинес” не шокират ли дори и нас?! И въпреки че някои от постиженията са плод на арогантността на човешкия ум и дух, кой може да отрече, че ние сме създадени да познаем мощта и величието на творчеството? Да се понесем на божествените му криле, защото това би ни сродило с нашия Творец.

Проблемът е, че ние обикновено използваме постиженията си, за да прикрием, омаловажим, или даже да изкупим паденията си с тях.

И често – колкото по-надолу пропадаме морално, толкова повече сякаш се стрелваме във висините на нашия успех.

Както е писано и в Евангелието: поклонението на дявола и похотта към неговите изкушения и съблазни ни захранват с неговата тъмна мощ, слава като прегарящ в пустиня цвят и дарове-еднодневки.

Можем да светим в светлините на прожекторите, а в същото време егото и гордостта ни да са проядени от червеите на страха, омразата, завистта и предателството.

Да сме възнесени в небето на човешката слава, докато си кроим своите пъклени планове там, и с душевадството на не-човеци да разпалваме преизподнята за тяхното осъществяване.

Вярно е, че може да не сме убийци, крадци и изнасилвачи. Обаче да сме се предали изцяло на самозадоволяване, на “гордост, пресищане с храна и безгрижно спокойствие”, които бяха в основата на содомитските извращения, превърнали в руини Содом и Гомор. (Езекил 16/49) 

СЕБЕзадоволяване, СЕБЕугаждане, СЕБЕправда, СЕБЕпрославяне, СЕБЕусъвършенстване... и какъв е резултатът от всичко това? Общество на алчността, насилието и разврата. На потъпкването на Божиите святи заповеди и тържество на Мерзостта. 

Защо нашето его бе осъдено на кръста в лицето на Исус Христос? И каква беше присъдата му? Не глоба, не затвор, а позорна смърт. Всъщност, Бог допусна да се види скритата му същност там: на богоненавистник и на богоубиец. Защото в тая вселена и в тоя свят или следваш егото си, или Бога – това са двата пътя. Единият е наречен магистрала на погибелта, а другият е тесният път на спасението. Приемането на кръста значи отричане от себе си, за да приемеш по-висши цели за твоя живот в служба на ближните си, а неговото игнориране означава градеж на твоето царство в противоборство на Божието.

Духовни реалности, постановени в Библията като закони – тук не може да има спор.

Да, физическата и психическата същност на човека са творение на Бога, но Господ го създаде свободен да избира и той избра греха. Не само Адам, но и всеки един след него. И ако сме честни със себе си и с нашия Създател, много лесно бихме могли да го видим и да си го признаем. Точно тая наша стара Адамова природа Библията нарича "плътското естество". Обаче това естество включва не само физическата плът, но и всичко съзнателно и подсъзнателно в нас – душата (психето), в тяхното паднало състояние. Тоест, венецът на творението, избрало живот на бунт срещу своя Творец. Затова в Новия Завет се говори за желанията на плътта, за делата на плътта, за плътската мъдрост и т.н. като за нещо разтленно, враждебно на Бога и вещаещо сигурна смърт. ("Послание към римляните" 8/6-13)

Когато Исус простена в Гетсимания: "Отче, не моята воля да бъде, а Твоята!", Той ни показа какъв е начина да се изправяме винаги в директен двубой с този Божий враг, живеещ вътре в нас, и да го побеждаваме: като търсим да разпознаваме висшата Божия воля за нас, а после положим всички усилия да я изпълняваме. Така ставаме поданици на Божието царство. Исус ни предупреди, че който иска да спаси живота си, ще трябва да го изгуби. Тъкмо това означава да се съразпнем заедно с Него на кръста. Да се отречем от живота на егото си, да се покаем за себичността и греховете си и да заживеем като нови създания.

Защото “ако е някой в Христа, той е ново създание. Старото премина. Ето, всичко стана ново”. (“Послание към коринтяните” 5/17)

Така че ще изковем ли и ние нашите собствени успехи, в които няма да има място за прослава на Бог, за да осъдим себе си на вечно заточение без него? (“Евангелие от Матей” 16/26)

Ти и аз на коя сила ще се осланяме за тях?

Макар за безбрежни морета от хора егото да е едва ли не перпетуум-мобилето на техния възход и прогрес, все-пак, то винаги е било и ще си остане сърцевината на греха – във всичките му проявления. (“Послание към римляните” 7/14-25)

Затова неговият копнеж означава разтление, вражда против Бога... и вещае сигурна смърт. (“Послание към римляните” 8/6-13)

"Който има горделиво око и надменно сърце, него не ще да търпя". (Псалм 101/5)

"Тебе, чието жилище е на високо, който казваш в сърцето си: "Кой ще ме свали на земята?" Ако и да се издигнеш като орел и да поставиш гнездото си между звездите, и оттам ще те сваля, казва Господ" (Авдий 3-4)

"Аз мразя гордост и високоумие!" (Притчи 8/13)

"Гордостта предшества погибелта, а високоумието - падането..." (Притчи 16/18)