Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.01.2012 11:47 - "Великият инквизитор"
Автор: anlov Категория: Изкуство   
Прочетен: 6784 Коментари: 11 Гласове:
6

Последна промяна: 21.02.2016 12:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image


(Литературните критици смятат тая глава от романа на Достоевски “Братя Карамазови” за едно от най-гениалните творения, писани някога от ръката на човек. Тук съм подбрал за вас само тоя кратък откъс. Имам един приятел, който е чел Достоевски в оригинал - на руски. Казва, че разликата в звучението му, в сравнение с това на различните преводи, е огромна. Но дори и така да е, се усеща уникалната сила на проницателното му перо. Аз лично по-пророческо демаскиране на антихристкия дух в християнската религия от "Великия инквизитор" не съм чел. След него нареждам сцената с богослужението в затвора от романа на Толстой "Възкресение". Мммм, тя също е страхотна!)




“Ти искаш да отидеш при хората и отиваш с голи ръце, с някакъв обет за свобода, който те в своята простота и поради вроденото си безчинство не могат дори да осмислят, от който те се боят и плашат – защото нищо никога не е било за човека и човешкото общество по-непоносимо от свободата! А виждаш ли тези камъни в тази гола знойна пустиня? Обърни ги на хлябове – и човечеството ще се затири след тебе като стадо, благодарно и послушно, макар и вечно тръпнещо, че ще вдигнеш ръка и ще им свършат твоите хлябове. Но Ти не поиска да лишиш човека от свобода и отхвърли предложението...

Тогава вече ние ще достроим неговата кула, оная, вавилонската, защото ще я дострои онзи, който ги нахрани, а ще ги нахраним само ние, в името Твое – и ще излъжем, че е в името Твое. О, никога, никога няма да се нахранят те без нас! Никаква наука няма да им даде хляб, дордето останат свободни, но ще се свърши с това, че ще поднесат свободата си пред нашите нозе и ще ни кажат: „По-добре поробете ни, но ни нахранете.“ Ще разберат най-накрая и те, че свободата и земният хляб до насита за всеки са немислими заедно, защото никога, никога няма да се спогодят помежду си. Ще се убедят също, че никога не могат да бъдат и свободни, защото са слабосилни, порочни, нищожни и бунтовници. Ти им обеща хляба небесен, но пак повтарям, може ли той да се сравни в очите на слабото, вечно порочно и вечно неблагодарно хорско племе със земния?...

Обаче нам са ни мили и слабите. Те са порочни и бунтовници, но най-накрая тъкмо те ще станат послушни. Те ще ни се дивят и ще ни смятат за богове, задето сме ги оглавили и сме се съгласили да понасяме свободата и да господствуваме над тях — така ужасно ще им стане накрая да бъдат свободни! Но ние ще кажем, че сме послушни на Тебе и че господствуваме в Твое име. Ние ще ги измамим пак, защото Тебе вече няма да те пуснем при нас. В тази измама ще бъде и нашето страдание...

Казвам Ти: човек няма по-мъчителна грижа от тази, да намери някой, на когото да предаде час по-скоро тази дарена свобода, с която това нещастно същество се ражда.

Но свободата на хората завзема само онзи, който успокои съвестта им...

О, Ти си знаел, че подвигът Ти ще се запази в книгите, ще стигне до дълбините на времето и до последните предели на земята, и си се надявал, че следвайки Те, и човекът ще остане с Бога, без да се нуждае от чудеса. Но не си знаел, че щом човек отхвърли чудото, веднага ще отхвърли и Бога, защото човекът търси не толкова Бога, колкото чудесата. И тъй като за човека е непосилно да остане без чудото, той ще си създаде нови чудеса, вече собствени, и ще се поклони вече на знахарските чудеса, на женските магии, ако ще да е сто пъти бунтовник, еретик и безбожник. Ти не слезе от кръста, когато Ти викаха с хули и присмех: „Слез сега от кръста, та да повярваме, че си Ти!“ Ти не слезе, защото пак не пожела да заробиш човека с чудеса и жадуваше свободна вяра, а не чудеса. Жадуваше свободна любов, а не робския възторг на роба пред могъществото, ужасило го веднъж-завинаги.

Защо си дошъл сега да ни пречиш? И защо мълчаливо и проникновено ме гледаш с кротките си очи? Разсърди се - аз не искам твоята любов, защото аз самият не те обичам! И какво да крия от теб? Или не знам с Кого говоря? Всичко, което имам да Ти кажа, вече Ти е известно - виждам го по очите Ти. Аз ли ще скрия от Тебе нашата тайна? Може би искаш да я чуеш именно от моите уста? Слушай тогава: ние не сме с Тебе, а с него – това е нашата тайна! Ние отдавна не сме с Тебе, а с него... Взехме от него онова, което Ти с негодувание отхвърли, онзи последен дар, който той Ти предлагаше, когато Ти показа всичките земни царства: ние взехме от него Рим и меча на кесаря и обявихме само себе си за земни царе, единствените царе, макар и досега да не сме смогнали още да докараме делото си до пълен завършек.

Но кой е виновен? О, това дело досега е само в началото си, но то е вече започнато. Още дълго ще се чака завършекът му, и още много ще изстрада земята, но ще го достигнем и ще бъдем кесари и тогава вече ще помислим за всемирното щастие на хората. А ти можеше още тогава да вземеш меча на кесаря. Защо отхвърли този последен дар? Ако би приел този трети съвет на могъщия дух, щеше да обземеш всичко, което човек търси на земята, тоест: пред кого да се преклони, на кого да връчи съвестта си и по какъв начин да се съединят най-накрая всички в един безспорен общ и солидарен мравуняк, защото потребността от всемирно съединение е третото и последно мъчение на хората. Винаги човечеството в своята цялост се е стремило да се устрои непременно всемирно.

А ние ще се качим върху звяра и ще вдигнем чашата, и на нея ще бъде написано: „ТАЙНА!“

И хората ще треперят безсилни пред нашия гняв, умовете им ще се наплашат, очите им ще станат сълзливи като на децата и жените, но също толкова лесно ще преминават те, само да им дадем знак, към веселба и смях, към светла радост и щастлива детска песенчица. Да, ние ще ги караме да работят, но през свободните от труд часове ще им наредим живота като детска игра, с детски песнички, хор, невинни танци. О, ние ще им разрешим и греха, те са слаби и безсилни и ще ни обичат като деца, защото ще им позволим да съгрешават. Ние ще им кажем, че всеки грях ще бъде изкупен, ако е направен с наше позволение; а им позволяваме да съгрешават, защото ги обичаме!

И всички ще бъдат щастливи – всичките милиони същества...

Кротко ще умират те, кротко ще угасват в Твое име и след гроба ще намерят само смърт.

Но ние ще запазим тайната и за тяхно щастие, ще ги примамваме с награда небесна и вечна.

Защото дори да има нещо на оня свят, то, разбира се, няма да е за такива като тях...”




Тагове:   религия,   измама,


Гласувай:
6



1. monna1 - Ангелче,
08.01.2012 14:20
....за много години и хубава да ти е - 2012!!!*
Чела съм "Братя Карамазови", имам я - световна класика!
Всеки отива при някого с нещо, но докато не изядеш с човека 1 кг сол, не можеш
го опозна! Така е и с Живота - Тайна, нищо, че науката обяснява през вековете....
разни явления. След време се коригира.:(
А Свободата е само дума - няма абсолютна свобода, защото има зависимости,
едно от които е времето, например, което ни държи на каишка и колкото да се мислим за свободни, винаги се съобразяваме с него.
Освен това повечето хора, предпочитат да са подчинени на някого, когото считат
за по-способен или добър водач, отколкото те да се впрегнат и да теглят талигата... Бягането от отговорност е за инертните и мързеливи хора, но посредствеността е повсеместна. Затова са лесни за манипулиране от заможните водачи, които използват всички средства да ги държат в подчинение, включително и религията и църквата.
Поздрав!
цитирай
2. anlov - Мони, ЧНГ и на теб и ти благодаря за смисления коментар! :)
08.01.2012 15:43
По принцип, аз смятам така: човешките религии (включително и християнската с нейната монотонна и фасадна празничност и обрядност) са адски самонадеяните опити на хората да се издигнат към измисления от самите тях "Бог", за да могат, всъщност, да издигнат себе си, да прославят себе си, да угодят на себе си, криейки се зад привидната възвишеност на идеята. Но какъв е резултатът от всичко това? Един перманентен Вавилон - т.е., постоянна бъркотия и хаос. Разединение и враждебно и войнствено противопоставяне. Ако някой поне мъничко е опознал Библейския Бог (но не с главата, а със сърцето си), той знае, че Неговата Личност няма абсолютно нищо общо с това. Религията е смокиновото листо, зад което крием голотата на греховете си, без въобще да ги осъзнаваме дори. И понеже сме в техния плен и робство, те ни отнемат и малкото свободица, която тоя свят ни е позволил. Защото са вид пристрастяване и терор върху личностите ни. И така директно ни свързват с Великият инквизитор - системата за религиозна манипулация и контрол.

Примерно, Българската православна църква получава държавна субсидия в размер на един милион и шестотин хиляди левове, платени от нас, данъкоплатците. Чудно ли е тогава защо тя целува ръцете на своя любовник - Кесаря, а не умива нозете на Бога със сълзи на покаяние, нито пък ги изтрива с разпилените коси на блудната си слава? Познавам православни свещеници, пред които свеждам глава в знак на уважение към тяхната вярна служба и всеотдайност, обаче тук говоря за корумпирания и в червата клир. ДС е неговата майка, и баща, и икона и сводник, който развращава народа ни с наетата за трийсет сребърника блудница... Но винаги... винаги идва ден, в който сводникът се превръща в жесток сатрап...

Важи с пълна сила и за протестантските лачени агентурчици, които се гаврят с Христовата невяста, докато редуват писането на доноси и проповеди с цоцането ту от днешните кесърчета, ту от чужбинските си църкви-майки...
цитирай
3. anlov - ...
08.01.2012 16:04
Ми то, ако човек живее на тая земя заради угаждането на плътта си - пък било и тумбакът му да е "християнски" и на гърдите му да блещука кръст, накрая ще получи поздравления за това само от земните червеи...
цитирай
4. monna1 - Ангелче, не може само дух,...
08.01.2012 16:48
...материята е обвивката му и трябва също да е красива!
Но за съжаление материалният свят доминира. Върховете, към които повечето
се стремят са от материално естество. Един е Иисус! Но той е божествен, а ние
сме съвсем обикновени хорица, създадени по негов образ и подобие...
:) Както при уникатите и имитациите им....
Усмихни се, и не задълбавай.
Приятна вечер!
Ела да послушаш музика!.....
цитирай
5. anlov - ОК :)
08.01.2012 17:04
И аз те поздравявам с нещо любимо:

http://www.youtube/watch?v=Nl9WMIPzd6w&feature=related
цитирай
6. monna1 - :D
08.01.2012 17:19
Нежно постоянство!
Нямам какво друго да кажа, благодаря ти!!!*
цитирай
7. wonder - За много години здраве и живот, Ангелогласний! :)))
08.01.2012 22:33
Преди време един приятел ми изпрати своя книга - казваше се "Витил".
Помня светлината отвътре, която ми се случваше докато четях за Стълбата към Небето.
Днес знам и мога и не забравям, че дори вдигнатия хобот на слона нагоре е Стълба към Небето.
цитирай
8. anlov - Благодаря ти, Златоуста! :)))
09.01.2012 10:04
Нека новата година да бъде кипяща, творческа и изобилно благословена за теб - окичена с много, ама много плод!

Поздравявам те с една друга моя любима песен:

http://www.youtube.com/watch?v=eAM2-hg7xJs&feature=related

цитирай
9. anlov - Дела, ето това твое творение ми се струва вдъхновено от същия Дух, вдъхновил и "Великият инквизитор". Раздиращо завесата е...
09.01.2012 12:33
КАРНАВАЛИЗАЦИЯ


Някой ден ще ни стане ясно, че всяка илюзия се погасява,
че секват и мрат страстите - не Христовите, а тези за хляба.
Скоро тази жалка картина ще стопи карнавализацията
над моите род и Родина в обезкостения сън на нацията.

Днес вечност изгребваме с време. И в суми вселената мерим.
Пътищата назад не поемат. Падането нагоре - химера е.
Скверности дърпат юздите ни. И дискурса на целите чуваме
по надолнища бъкащи с митове, с низпоставено в ъгъл умуване.
цитирай
10. anlov - ...
10.01.2012 20:55
Съжалявам, ако досаждам на някои, споделяйки нещо съвсем излишно за тях, но аз така или иначе ще го направя сега! За малцината приятели тук, които ще ме разберат, без да се напрягат допълнително. :)

Преди малко моята петгодишна дъщеричка ми достави огромна радост на детската пързалка. На нея страшно й се искаше да се изкачи сама по пистата нагоре, обаче колкото повече се опитваше, толкова повече се плъзгаше надолу. В един момент осъзна, че без помощ няма да може да се справи, и извика към мен: “Тате, тате, моля те, спаси ме!”

Аз веднага се спуснах към нея и й подадох ръка. Заедно щурмувахме склона, а когато се озовахме на върха, тя ме погледна с истинско възхищение. И знаете ли какво ми каза (Бог ми е свидетел, че не си измислям)? “О, тате, ти си моят спасител!”

Почувствах се точно като ангелите, които винаги тържествуват горе на небето, когато на земята се спаси човешка душа.

И си помислих: “Ето, точно толкова просто е спасението, а и май цялото ни християнство въобще.”
цитирай
11. wonder - Ти си си Ангел. . . А те винаги и на в...
12.01.2012 11:39
Ти си си Ангел... А те винаги и на всички подават ръка. :)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: anlov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 950941
Постинги: 177
Коментари: 1515
Гласове: 5167
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930