Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.02.2012 10:31 - "ПРОКЛЯТИЕТО НА ВЪЛЧАТА ДЕВА" - три откъса от заключителната глава "Пророк срещу антихрист: Апокалипсисът"
Автор: anlov Категория: Изкуство   
Прочетен: 3169 Коментари: 3 Гласове:
9

Последна промяна: 27.01.2015 22:38



image


      "Да се роди нова личност за нов живот е действително преживяване, а не някакъв възвишен поетичен израз. Толкова действително, че всички около нас ще го забележат, даже и преди да сме им го разказали. Кой би те приел за бял орел, чиято страст е летенето, ако всеки ден се влачиш по корем, показваш рогцата си тук и там и само търсиш в коя земна дупка да се скриеш?

      Що за мизерно съществуване е това?!

      Хората не съзнават цената на живота си, който са получили даром. Хващат вечността си за гушата, та я откарат на бар, там я морят с буренаци и алкохолища, вилнеят или предъвкват унило, сетне опиянената вечност се изтяга в такси, прибира се и повръща, за да може да й олекне, бълнува нелепости, тежко спи, сутринта едвам смогва да се измие, лицето й в огледалото е увиснало неприятно, делникът й – пълен с напрежение и кавги, с лоши мисли, коварства, страхове и истерии.

      Вечността е в “Офиса на Парата”. Телефонът й постоянно звъни, фасът й изпепеляващо дими, кафе след кафе и вариант подир вариант – и така до побъркване.

      Защото блъскаш ли за пари само, всъщност блъска те Мамонът и той ти ги бута, надсмивайки ти се.

      Трепем се, за да издигаме планини от вещи, да издуем максимално портфейлите си, да надиплим цяло тесте от кредитни и дебитни карти, които да развържат и най-необузданите ни фантазии. За да разберем най-накрая, че нещо дълбоко в нас пак си остава кънтящо празно и неудовлетворено. Реакцията ни като пренатегнати болтчета в конструкцията на Матрицата наистина може да се окаже бунтарска до степен на самоунищожение, така че да ни скъса главичките и ние съвсем да изпаднем отвъд всякакви условности и ограничения.

      Тогава защо да не си отдадем правото да правим всичко, което си поискаме? Без оглед на последствията, понеже, както го казах, върху раменете си вече нямаме глави. Възраждаме пещерния хаос и яхнали вълната на инстинктите си, захвърляме торсовете си във водовъртежите на хедонизма.

      И Грехът в нас започва да мами, да краде, да блудства “хомо” и “хетеро”, да пиянства, да се дрогира, да абортира, да убива, да омагьосва самоубийци...

      Грехът ни кара да се лутаме всред огледалните криви изображения на мнимите си “Аз”-ове, в мъглата от размита идентичност и относителност на понятията и нормите, изгубени там някъде... далеч от пристаните на абсолютите. Където сме почти винаги “полу” и почти никога – “изцяло”. А съдът на вината му, тегнещ върху нея със силата на неизбежността, непрестанно да рие за нас дупки под земята и да ни кара да се крием в тях като някакви къртици.

      Затова и на местата, където сме били, остават онези купчини от пръст, които малко по малко се слягат с времето.

      А кръстът върху тях обикновено е формален, сякаш за да напомня на все още непогребаните, че с него само те зачеркват от живота.

      Нима не от измамата на греха идва и това внушение?!

      “Защото ако е някой в Христа, той е ново създание. Старото премина. Ето, всичко стана ново” (“Второ послание към коринтяните” 5/17). Без значение е какви престъпления си извършил – връзката с миналото Бог ще я разсече завинаги с меча на Своето Слово.

      В Евангелието е съсредоточена по-голяма мощ, отколкото в раждането на “свръхновите”. Едно е да се роди звезда, която може и след много години, но все пак е обречена да загине, а съвсем друго е да се роди човек по образа и подобието на всевечния Господ.

      Най-великото чудо е един грешник да стане светия, убиецът да намрази убийството, развратникът да се погнуси от разврата, горделивият да се отрече от егото си, антихристът да понесе Христовия кръст.

      “Защото на такива е Божието Царство” (“Евангелие от Лука” 18/16).

      “И това е свидетелството: че Бог ни е дал вечен живот. И че тоя живот е в Сина Му” (“Първо послание на Йоан” 5/11).

      “Който има Сина, има тоя живот. Който няма Божия Син, няма тоя живот” (“Първо послание на Йоан” 5/12)"


                                                       *  *  *

                                               
                         

image

       

     "- Болни фантасмагории ни разправяш – провикна се някой зад мен. – Вавилон отдавна вече е прах и пепел.

     - Но религията му е по-жива от всякога. И дотолкова е проникнала в нас, че почти престанахме да я забелязваме. Превърнахме се в слепи слуги на една невидима за нас сила. Повярвахме на търговците й, издигнахме и възвеличихме политиканите й. Затова те винаги са били – и още за известно време ще бъдат, най-разплутите първенци на земята ни. Когато преди няколко хилядолетия един вавилонски гражданин осъзна това, той незабавно скъса връзките с тогавашното си отечество. Предпочете пустинята, неизвестността, скиталчеството и неволите пред оргиите в развратилището на Вавилон. Обаче така той проправи пътя към истинския ни дом, към нашето вечно небесно отечество. И стана баща на всички нас, които следваме неговите стъпки и неговия пример. Защо да не бъдем дръзки като Авраам – да заменим този наш стар живот с нов и този наш стар свят с ново небе и нова земя? Колко дълго можем да се залъгваме с комфортните си религийки, докато съвсем се затегне примката, която те вече са нахлузили върху шиите ни? Защо да се пулим плахо или ураджийски за идещия богоподобен” Антихрист, след като можем да подготвяме Второто пришествие на Самия Христос-Господ? Само съзерцавайки славата на Истинния и покорявайки се Нему, можем да разпознаем фалшивото обаяние на самоиздигащите се месии и миротворци. Бог ще ни ги покаже, повярвайте ми, защото все-още има смисъл да се молим за тях. Все-още не е късно те да променят избора си. Да скочат от небесата на превъзнасянията си, където са се качили, и от онези схлупени покриви на греха. Защото ако не го направят, за тях ще остане само едно огнено очакване на съд, без дори и да го знаят.

     Точно за такива е апокалиптично-пророческото стенание в края на Библията, чрез което Божият предвестник на задаващата се страшна буря – орелът, произнася тройното съдническо: “Горко́, горко́́, горко́ им!” Наистина горко на такива хора, които ще отхвърлят упорито и докрай многобройните милостиви предупреждения на Словото Му, и върху които, поради тая причина, най-накрая ще се стовари Божият гняв. Те ще са вече толкова закоравели в сърцата си, че язвите на Съда не само няма да ги отвърнат от злите им дела, но даже ще ги превърнат в още по-яростни богоненавистници и богопротивници.

     Затова ви моля, хора: внимавайте! Религията постоянно търси своите Юдовци за поредната си изгодна сделка. За жалост, те също я търсят ревностно. По свой извратен начин, те се мразят взаимно, ала и не могат един без друг. Всъщност те са едно неразривно цяло. Религията е тая, чиито устни са впити в Христос, обаче сърцето й – то Го предава. С цената на Юдовата целувка тя купува земи – както навремето купи “Кръвна нива” за трийсет сребърника – и в тези земи тя се мъчи да погребе чужденците на Бога. Наистина само “мъртвите погребват своите мъртъвци”. Живата вяра проповядва живото Божие царство.

     - Ей, ма голям си умник! – обади се един мъж от тълпата, която се беше събрала около нас. –  Да ги оставим да изгният ли като са умрели?

     - Не. Обаче “е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд”, предупреждава Библията; фатално-късно е след смъртта да се принасят заупокойни молитви. Ти знаеш ли, че в редките случаи, когато присъстваше на траурни церемонии, Исус не опяваше трупове? – Той направо ги възкресяваше. Как? Със Словото Си. Знаеш ли, че когато се яви на двама Свои ученици след Възкресението Си, Той не им го натрапи, а търпеливо им го разясни. Как? Със Словото Си. А защо, мислиш, те Го познаха едва след като чуха това Слово? Защото “Словото бе Бог” – ето Го – и Ремзи вдигна високо Библията си. – Бог не е само Словото си, обаче Словото на Бога е Бог – ето Го! – И като се изправи, Ремзи почука с пръсти по Книгата.

     - Исус е Словото, което създаде света, окачи звездите, сътвори нас, хората. И това нямащо равно на себе си по съзидателна мощ Слово се изправи почти нямо пред Пилат и съда на фарисеите, там замлъкна съзнателно, за да може Неговата чистота да се напои с катрана на греховете ни. Христос бе разпънат от ония бивши деца, на които Той вдъхна живот в утробите на техните майки, докато бе на небето, за да Го потърсят, когато пораснат и да бъдат щастливи и свободни с Него. Обаче измамени от религията, те Го приеха като нахалник с прекомерни претенции. Него, Богът-Баща, нарекоха богохулник, погавриха Му се и Го приковаха на кръста да умре до престъпниците. “Децата” убиха кръвния си Баща, защото слугуваха на кръвнишкия и въпреки “вярата” си във всемогъщия Бог, не можаха да Го познаят заради лицемерието в сърцата си. Ала Исус възкръсна на третия ден.

     - Говориш ни така, сякаш си му светил в пещерата – поредният анонимен глас се опита да поохлади разгорещената глава на трапезния проповедник, предизвиквайки смях и задоволство у насъбралите се.

     Това още повече разпали Ремзи Айхан и той действително взе да пръска снопове от искри наоколо си като свистящ олимпийски факел:

     - Да, Той възкръсна! Той живее! Той не спи! Той ви чака! Всеки миг! Постоянно! Няма приемен ден; нито час. Не е идея; нито легенда. Не е образ; нито дърво. Не е мъртвият Буда; хей, нито пък не по-малко мъртвият от него Мохамед. Теоложката Му превзетост, вижте Библията, е нула. Не показа Спасението с рентгенов апарат; не доказваше Царството с теореми. Курбани не колеше – но принесе Себе Си за курбан; свещи не палеше, но затуй пък – сърца. Беше тих и смирен по душа, но със силен вик и със сълзи се молеше на Отца Си; не разнасяше Свои изображения, но разнасяше Словата Си. Не питаше: “ЗНАЕШ ЛИ КОЙ СЪМ АЗ?”, а: “Ти вярваш ли в Мен?”; прощаваше на грешниците, обаче не прощаваше на греха. Не зная вашите представи за рая – какво досега са ви учили – но вечният живот започва винаги с покаяние, и започва оттук, от земята. Исус плати с кръвта Си, за да го имаме, ала първите думи, които изрече, когато тръгна да служи, бяха: “Покайте се!” Навсякъде, където ходеше Той, звучеше: “Покайте се!” И после: “Прощават ти се греховете”, “Прощават ти се...”, “Простено ти е.” Той прости на прелюбодейката, прости на злодея, моли се на Своя Отец да прости на мъчителите Си и убийците Си. На невярващите в Него не прости само и ще се сетите ли защо?

     - Защото те никога не поискали прошката Му – прозвъня в настъпилата за кратко тишина ясен и звънлив като камбанка момичешки глас. – От мама знам, че св. Йоан Златоуст някога е казал: “Няма непростими грехове, освен неизповяданите”. Всички останали, даже ако се съберат накуп от целия свят, пак няма да са по-големи от Божията милост. Мамо, кажи им, че е така, моля те!

     Ремзи сепнато погледна в посоката, откъдето дойде гласът, усмихна се и в знак на съгласие енергично закима с глава.

     - Какво да му искаме прошка, щом като всичко вече е предопределено като при Юда – проточи врат някой до мен. – Дали сме обречени или спасени, не зависи от нас.

     Ремзи бавно и като че ли с нежелание премести погледа си от момиченцето към човека, който го бе предизвикал отново, но следи от усмивката му още се забелязваха на неговото лице:

     - Бог иска всички, всички да дойдем при Него на покаяние и затова е готов да ни умолява и да ни чака както никой друг. Спасението вече е приготвено от Исус, обаче е наше решението дали ще приемем смирено тоя дар. Или като Юда винаги ще си имаме някакво собствено мнение за него, което рано или късно ще се превърне и в собственото ни бесило. Покайте се, хора, защото Библията ви казва: ето, Сияние, а ходите в мрак! Стените пипате като слепи и по пладне се препъвате като нощем. Покайте се! – Исус жадува да ви спаси! Може би сте кръстени в купел и притежавате кръщелно свидетелство. Може би да се разкайвате по няколко пъти на ден. Може би си имате в къщи икона и на гърдите си носите кръст. Може би редовно посещавате служби, взимате причастие, спазвате празниците. Може би сте влюбени в Божията майка – и търсите нейната прошка и закрила. Но живеете, живеете в грях и не можете да го превъзмогнете. Знаете ли защо? Защото вярата ви е затлъстяла от механичното подражание на традициите и обичаите и вместо да ви бъде начин на живот, тя се е превърнала в суеверен навик. Да, тя се е превърнала в демонична вяра. Защото и сами “демоните вярват и треперят”, обаче се покоряват на Бог принудително, без изгарящо костите покаяние и без изгонващата всеки страх любов.

     А така също и делата на гузната ви пред Бога съвест не са истинските добри дела, тъкмо поради тоя страх, който се е свил на топка отвътре им. Вижте, Исус не се радва на навиците ви и делата ви, па макар и похвално-религиозни да са. Той се радва да получи вас, душите ви и сърцата ви. Моисей пише, че Бог ще се открие на този, който Го потърси с цялото си сърце и с цялата си душа. Същото говори и пророк Еремия. А какво да кажем за псалмопевеца Давид?! Пък ако щете, и аз ще го кажа, като човек, на когото Бог е благоволил да му се открие. Разбирате ли ме: Бог се открива не на умовете и сетивата, а на сърца – на търсещи всеотдайни сърца, готови да живеят за Него. И тогава тежките за ума десет Божии заповеди ще са наслаждение за сърцето чрез изпълването му с Този, който ги изпълни безупречно. “Възлюби Ме!” ще стане “Обичам Те!” – повелителното наклонение ще се е загубило някъде. А преживяването на безграничната Му прошка не само ще ви помогне да простите на самите себе си и на всички, които са ви онеправдавали някога, но ще освободи във вас такава божествена милост дори към най-смъртните ви врагове, че скоро и техните колене ще се огънат под товара на покаянието.

     Каква помитаща този свят сила е да бъдем едно със своя Спасител на кръста, а после – и в Неговото възкресение! Без нейното ежедневно търсене и практикуване Свещените писания ще бъдат мъртви за нас и ще продължат да подхранват всякакви странни ереси. Ние ще разбираме Библията само дотолкова, доколкото сме склонни да я живеем. Интелектуалната религия на ума винаги ще ни довежда до заблуда, както, разбира се, и използването на духовна сила без задълбоченото изучаване и стриктното спазване на Библейските инструкции. Ето защо догматиците не са могли да опознаят Исус истински и няма да могат никога. Други ще медитират и вместо да достигнат най-дълбоките недра на познанието, някой ден ще стигнат до ада. Трети пък с мръсни ръце ровичкат из свръхестественото, където дяволът ги мами с магии, врачуване, зодии, извънземни, изцеления от икони и екстрасенси, излизания от тялото, общуване с мъртъвци, прераждания, хипнози, божествени в кавички видения, откровения и да изреждам ли още... – но с това те хранят само нестихващото си славолюбие и своите грехове. А т.нар. “чудотворци”, независимо колко са им морални подбудите и независимо от мнението им за тях – понеже те се смятат за Пратеници Отгоре” – ще бъдат пратени долу в ада, ако не решат да сритат дяволските си службици и с вик и сълзи да се покаят пред Бог..."

                                                     *  *  *


image

     
      "О, лицемери! Вие мислите за това как слънцето щяло да изгасне след милиарди години и как планетата ни ще стане почерняло везмо, а знаете ли, че овъглелите ви сърца ще доведат апокалипсиса много по-рано?!

       - Нали сега тръбят навсякъде, че и маите предсказали това в календара си – обади се човекът, комуто с пълно право техните съвременни наследници биха окичили с прозвището “Бялата якичка”. – Даже са сложили точна дата, която вече наближава. Като се има предвид, че са уловили и нашето слънчево затъмнение от 1999-та година с уникалното подреждане на планетите в кръст, чийто център била Земята, пък от слънцето се виждало тогава само едно пръстенче в небето и т.н. и т.н., май на маите се налага да им повярваме, умнико. Както виждаш, твоята Библия не е единственият футуристичен указател.

       - Помня затъмнението, макар и смътно, виждал съм снимки на слънчевия пръстен и съм чел за сянката на Луната, която преминала през всички ония региони на Земята, където по-късно избухнали големи конфликти – обърна се Ремзи към своя опонент. – Чувал съм също, че някои съвременни тълкуватели на тия древни пророчества виждат в тях една Нова Епоха, едно Ново Галактическо Утро, което щяло да настъпи за нас, ако ние решим да се обединим около каузата на хуманизма. Обаче да ви кажа ли аз какво знамение виждам в звездната картина?

       - Ти да не се правиш сега на пророк, по-велик и от маите бе?! – прекъсна го хермафродитският глас.

       Без да му обръща изобщо внимание, Ремзи продължи:

       - Не съм астролог, разбира се, и нямам намерение да се правя на такъв, но в случая ми се струва, че Бог ни е показал на всички нас един величествен небесен знак, ознаменуващ края на второто и началото на третото хилядолетие след Христа. Знамение, че Божественият Му завет с Голготския Кръст ще продължи да бъде центърът на съдбините на цялата Земя. Че “Светилото на нощта” не само няма да може да скрие хич светлината на Христовото спасение, а даже нещо много, много повече от това – Неговият венчален пръстен ще бъде спуснат свише с покана за сватбена гощавка с църковната Му невяста до всеки човек, до всяко племе, до всеки народ, които жадуват да бъдат част от нея. Това е покана да излезем от сянката на Луната – образно казано, където се случват само смъртни ужаси, за да отидем там, където няма да има ни смърт, нито нощ, както е обещал “Апокалипсисът”.

       - Празни обещания... празни думи – с отегчение се обади някой от дъното на заведението. – Ти си един фанатик и бърборко, който се напъва да ни покаже колко много книжки е чел и затова не знае да си мери приказките.

       - Аз ли? А вие?! Празнодумството е точно вашият любим грях, макар и сигурно най-малкият от всички. Защото за мъртвите казвате: “Или добро, или нищо”, а живите – тях може и да ги хулите! Гроб не прекрачвате даже да ви убият, а с хулите си копаете гробове! Не е ли бесовско, че някои биха сторили път на мравката и една муха, едва ли не, не смеят да свитнат, обаче за ония, които са образ и подобие Божие, без скрупули биха се превърнали в Каиновци?! Лицемери, “смърт и живот има в силата на езика!” – тъй че сами си избирайте. Думите, които казвате, книгите, които пишете и четете, песните, които слушате и съчинявате, филмите и картините, които гледате и правите, ще ви осъдят в Последния ден. Опомнете се, хора, днес е денят на Спасението! Утре може да значи “никога”, ако отсега не вземете решение да станете Боготърсачи. Повърхностното покаяние е празна емоция, щом не заровите надълбоко стария си живот. Но не бъдете прибързани, не бивайте и мудни! Нека внимателно да се вгледаме в Словото на Бог. Нека да видим дали предложението си заслужава цената. Важното е да не оставяме никой да ни манипулира. Не само хората с техните идеи, но и собствените ни предразсъдъци. И тогава не някой друг – сам нашият опит ще ни говори. И както при Тома-неверни, Бог ще ни срещне дори и в съмненията ни, стига те да са искрени. И ако те действително са такива заради плеядите шестващи наоколо заблуди.

       - Кво сте го зяпнали тоя, я го изритайте навън! – изграчи там някой.

       - Не Го отхвърляйте! – умолява ви Бог, – Той Е Синът на Отец, Той Е Месията. Истина, истина ви казвам: който презира Него, презира и погубва сам себе си. Ако Той не Е Онзи, за Който свидетелстват пратениците Му, би трябвало да Е най-долният измамник, мерзавец и убиец в човешката история, защото за тия две хилядолетия неизброими за нас множества са вярвали в думите Му, живели са според тях, умирали са заради тях; някои даже са драли, трепали са заради тях и продължават все-още да позорят Сина и Отец, но те са ония изверги, които никога не са Ги познавали. Ти не вярваш ли в Исус? – значи Го правиш точно такъв и в себе си Го разпъваш за светотатство..."

       image








Гласувай:
9
0


Вълнообразно


1. anlov - И още нещо към теб, приятелю мой, който си паднал в клопката на разврата и на пристрастяването към опиатите (както и аз някога бях):
09.02.2012 11:01
Развратът е само отчаяната ти нужда от любов и от доказване на твоята мъжественост, която се задоволява по един перверзен начин.

Обаче така тя винаги си остава незадоволима...

Алкохолизмът и наркоманията са жаждата ти да се преселиш в свят, по-добър от настоящия, който да ослепи очите ти за неговата реалност и да опияни сетивата ти с мощ, блясък и слава.

Но и “мощта”, и “блясъкът”, и “славата” извират от една вечна нощ. И завличат всичко, що успеят да покосят по пътя си, пак в нея...

Всъщност любовта на Бога е, по която всички ние тайно или явно, осъзнато или неосъзнато копнеем и която може да ни извае като Негови синове от пръстта и калта на нашите падения.

И тя е “Перлената врата”, през която да възлезем към сияйните владения на Неговото Царство...
цитирай
2. kleotemida - Прекрасен постинг! Бог да те з...
06.04.2012 21:55
Прекрасен постинг!
Бог да те закриля!
цитирай
3. anlov - Благодаря ти!
07.04.2012 15:22
И теб също!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: anlov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 704823
Постинги: 176
Коментари: 1516
Гласове: 5149
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031