Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.12.2013 13:37 - Покрай това филмово предложение преди Рождество...
Автор: anlov Категория: Изкуство   
Прочетен: 1765 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 14.12.2013 20:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg



image


“Осъденият на смърт идва”... Филм от средата на 90-те, с Шон Пен и Сюзън Сарандън в главните роли, който изгледах в състояние на беззвучно и дълго, откъртващо се като с конвулсии от гърдите почти хипнотично издихание.

Да, те идват... понякога даже нахлуват в живота ни, обръщат го наопаки, събарят ни от “висотите” на религиозните ни унеси и на самопревъзнасянията ни. Изкушават ни да си мислим, че са неспасяеми случаи и че само си губим времето с тях. Къде-къде по-чистоплътно е да ги заобиколим, да ги прескочим ако трябва, а после да отидем в Храма и да ударим по една-две молитвички за Царство им небесно?! Фарисейско някак-си изглежда отстрани, като съвременно продължение на оная стара евангелска сага, обаче от друга страна, трябва ли да се вживяваме в ролята примерно на Памела Андерсън от “Спасители на плажа”? Или на Кевин Костнър от “Спасителен отряд” (и тоя филм не ми се струва да е от прекалено захаросаните холивудски бози). Я какво чистичко и спретнатичко неделно християнство си имаме само! Редим си службичка след службичка като кехлибари в броеница и даже лишаваме плътта си от фотьойл и кабелно/цифрово меню, за да ни обгрижат двучасово душите. Или двуразово в годината - по Рождество и задължително по Великден. Останалата част от ежедневието ни никой да не я пипа, ако обича! Достатъчно жертваме, за да изглеждаме християни (че и праведни на всичкото отгоре), грешници, мрешници, Бог - там, на опашката; и да чакат, да не се оплакват... пък белким им дойде редът... Убеждаваме се, че не сме дотам луди, за да слушаме техните идващи сякаш от отвъдното гласове. Да не грачат като някакви гарги рошави, бе! “Ооо, ако е божествено присъствие, то нека кацне върху рамото ми като бяло гълъбче на мира.” А всъщност, по ни изнася въздушната поща отгоре винаги да ни доставя известие, гукащо ни със заупокойните напеви на тия постоянно търсени от нас блаженства за душите ни. Където комфортът е едва ли не Раят на земята, от който не искаме да бъдем изгонени за нищо, ама за нищо на света. И кой ще говори тогава Истината? Кой ще плати цената й така, че тя чрез съкрушен и посветен живот да съкруши и посвети на Бога дори и най-смразеното от зло сърце? Осъденият на смърт идва... и ето, времето му почти изтича вече... Някой ще каже: “Филм с банална тематика, нагледали сме се на таквиз.”

Ясно...

Разбрах...

Ще използвам повода само да добавя това (най-вече за приятелите, които не се отказват отвреме-навреме да ме ръчкат тук), че се махнах от фейсбуковите, блоговите и форумните витрини в нета, понеже се хванах в преиграване, фалш и позьорство. Не че 100 % не вярвам в споделеното от мен или че съм лъгал или преувеличавал с нещо, но някои гъделичкания на егото ми, рейтингови залитания и вманиачавания по определени теми ми подействаха твърде зле. Реших, че има опасност да се превърна в кух християнски манекен, който се поддава на изкушението да “ИЗГЛЕЖДА”, а не просто да бъде нещото.

Не ставам за такива работи аз.

Всеки от нас знае, че квасът на лицемерието би могъл да ни направи толкова набъбнали, че понякога ни се дощява да ги разпердушиним тия измамливи пухини, вместо само да си блаженстваме и да се разплуваме дори още повече всред тях. :)

Публичността тогава се превръща в сладка, бавнодействаща отрова.

Истината за нас е в нашата голота - и то там, където е непрогледно за хората, но без съмнение не и за Бога.

Смислено празнуване на Рождество Христово и весело посрещане на Новата година, скъпи приятели!


http://vbox7.com/play:d05bfd5610






Тагове:   филми,


Гласувай:
1



1. anlov - ...
14.12.2013 21:48
Като написах горното днес, нямах предвид нито конкретни църкви, нито конкретни хора, понеже самият аз се възхищавам на всеки искрен християнски порив за достигане на изгубените в техните лични житейски драми и трагедии. Гордея се, че в нашата църква “Прелом” има много такива невероятни личности. Те ми помагат да не губя кураж и вяра, пък и самият аз да не се върна обратно в тинята, откъдето някога се пръкнах като една съвсем окаляна блатна птица. Е не мога да не им бъда благодарен за всичко това! В същото време обаче ми е трудно да подмина религиозното самодоволство, което се е залепило като бацил както в протестанството, така и в православието у нас. Изобщо не смея да твърдя, че не съм засегнат лично от него. Тъкмо напротив - първо го виждам в себе си, затова и си позволих горчивата самоирония. Уточнението ми е, за да не се почувстват несправедливо засегнати хора, които не се борят приоритетно с тоя проблем; приятели, на които държа. Мотивът ми не беше просто да поръся с огън и жупел наоколо, а чрез самоизобличението на моята съвест може би да помогна на някой друг в подобно състояние на духа. Не си въобразявам въобще, че имам кой-знае какво влияние тук. Обаче неколцината дали са по-маловажни от цял един “океан от души” (по Христо Смирненски)?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: anlov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 945976
Постинги: 177
Коментари: 1515
Гласове: 5167
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031