Прочетен: 1765 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 14.12.2013 20:04
“Осъденият на смърт идва”... Филм от средата на 90-те, с Шон Пен и Сюзън Сарандън в главните роли, който изгледах в състояние на беззвучно и дълго, откъртващо се като с конвулсии от гърдите почти хипнотично издихание.
Да, те идват... понякога даже нахлуват в живота ни, обръщат го наопаки, събарят ни от “висотите” на религиозните ни унеси и на самопревъзнасянията ни. Изкушават ни да си мислим, че са неспасяеми случаи и че само си губим времето с тях. Къде-къде по-чистоплътно е да ги заобиколим, да ги прескочим ако трябва, а после да отидем в Храма и да ударим по една-две молитвички за Царство им небесно?! Фарисейско някак-си изглежда отстрани, като съвременно продължение на оная стара евангелска сага, обаче от друга страна, трябва ли да се вживяваме в ролята примерно на Памела Андерсън от “Спасители на плажа”? Или на Кевин Костнър от “Спасителен отряд” (и тоя филм не ми се струва да е от прекалено захаросаните холивудски бози). Я какво чистичко и спретнатичко неделно християнство си имаме само! Редим си службичка след службичка като кехлибари в броеница и даже лишаваме плътта си от фотьойл и кабелно/цифрово меню, за да ни обгрижат двучасово душите. Или двуразово в годината - по Рождество и задължително по Великден. Останалата част от ежедневието ни никой да не я пипа, ако обича! Достатъчно жертваме, за да изглеждаме християни (че и праведни на всичкото отгоре), грешници, мрешници, Бог - там, на опашката; и да чакат, да не се оплакват... пък белким им дойде редът... Убеждаваме се, че не сме дотам луди, за да слушаме техните идващи сякаш от отвъдното гласове. Да не грачат като някакви гарги рошави, бе! “Ооо, ако е божествено присъствие, то нека кацне върху рамото ми като бяло гълъбче на мира.” А всъщност, по ни изнася въздушната поща отгоре винаги да ни доставя известие, гукащо ни със заупокойните напеви на тия постоянно търсени от нас блаженства за душите ни. Където комфортът е едва ли не Раят на земята, от който не искаме да бъдем изгонени за нищо, ама за нищо на света. И кой ще говори тогава Истината? Кой ще плати цената й така, че тя чрез съкрушен и посветен живот да съкруши и посвети на Бога дори и най-смразеното от зло сърце? Осъденият на смърт идва... и ето, времето му почти изтича вече... Някой ще каже: “Филм с банална тематика, нагледали сме се на таквиз.”
Ясно...
Разбрах...
Ще използвам повода само да добавя това (най-вече за приятелите, които не се отказват отвреме-навреме да ме ръчкат тук), че се махнах от фейсбуковите, блоговите и форумните витрини в нета, понеже се хванах в преиграване, фалш и позьорство. Не че 100 % не вярвам в споделеното от мен или че съм лъгал или преувеличавал с нещо, но някои гъделичкания на егото ми, рейтингови залитания и вманиачавания по определени теми ми подействаха твърде зле. Реших, че има опасност да се превърна в кух християнски манекен, който се поддава на изкушението да “ИЗГЛЕЖДА”, а не просто да бъде нещото.
Не ставам за такива работи аз.
Всеки от нас знае, че квасът на лицемерието би могъл да ни направи толкова набъбнали, че понякога ни се дощява да ги разпердушиним тия измамливи пухини, вместо само да си блаженстваме и да се разплуваме дори още повече всред тях. :)
Публичността тогава се превръща в сладка, бавнодействаща отрова.
Истината за нас е в нашата голота - и то там, където е непрогледно за хората, но без съмнение не и за Бога.
Смислено празнуване на Рождество Христово и весело посрещане на Новата година, скъпи приятели!
http://vbox7.com/play:d05bfd5610
2. Блогът на Иво Койчев
3. "Пророческа кула" - Сунай Маджуров
4. "Мисли на глас" - Калоян Курдоманов
5. Блогът на Даниела Беличовска
6. "Свободата" - Едвин Сугарев
7. "Проклятието на Вълчата Дева" - кратко представяне на моя роман-притча в първия ми блог "Изповедалнята на Ейнджъл"