Сигурно щях да подмина филма за Стивън Хокинг „Теорията на всичко“, ако по-рано през тая година световноизвестният космолог не беше произвел нещо като Голям взрив - особено сред научната общност, заявявайки в Кембридж, че Господ съществува (не е ли интересно как всичко това се е случило само чрез едно-единствено мускулче на лицето на учения, чрез което той общува със света, задвижвайки сложна компютърна система!). Е, жалко, че филмът не завърши с това голямо ДУМ-ДУМ, но той излезе миналата година, пък и края са го направили наистина въздействащ.

Та винаги съм слушал за свръхинтелектуалното богоборчество на професора и как с гърчеща се полу-усмивчица той е наричал Бог „Диктатора“ и „Комарджията“. Казваше ни да си живеем живота тука, защото после сме щяли да изчезнем в нищото като в една всепоглъщаща Черна дупка. И като прочетох скоро, че след клиничната смърт на доведения си брат той е концентрирал изследванията и проучванията си върху т. нар. „божествен фактор“ и така е стигнал до пълния обрат в убежденията си, нещо ме загложди. Спомних си, че бях чел някога в една статия за невероятното посвещение към него на първата му съпруга-християнка.

Ето защо реших да изгледам филма, когато разбрах, че той представя тъкмо тяхната история. И щом съм решил да напиша няколко реда за нея тук, явно тя доста ме е впечатлила.

Сега вече изобщо не знам кое е по-велико - научните прозрения на доктор Стивън Хокинг, или семейният подвиг на съпругата му, чрез който той преборва коварството на болестта си и осмисля живота си.

Удивително е човек да види как това светило на науката не само не е угаснало в мрака, а е засияло дори много по-ярко благодарение единствено на нейната състрадателна, жертвоготовна и Боговдъхновена любов!

(Между другото, според мен Еди Редмейн заслужава поне два-три „Оскара“ за ролята си - не само тоя един мизерен. :-)

Само да вметна нещо, за да не заблудя някого без да искам: един приятел преди малко ми каза, че новината за радикалната промяна във възгледите на Стивън Хокинг по всяка вероятност е измислица. Била е тиражирана масово тук, като медиите ни са използвали за източник някакъв доста спорен чуждестранен сайт.

В добавка, и това: “Първата жена на Стивън Хокинг разказва за трудностите си да живее с професора“ - http://www.fbr.bg/read.php?n=15077

Майко мила, какъв филм! Ако трябваше да избирам кое да пропусна: него или вечерята си на Бъдни вечер с моите любими сърмички, домашна лимецова питка и специална селекция вино „Мелник 55“ (което си донесох оттам без даже да питам жена ми или пък винения трубадур Веско Маринов :) ), ооо, със сигурност бих се лишил от второто. Много повече от високоволтажно зрелище е. Силвестър Сталоун е във вихъра на танца със Смъртта и ни дава нагледен урок какво значи да обичаш Живота и да се бориш за всяка... буквално за всяка глътчица от него - както чужда, така и своя. И всичко това, докато обвинението брутално те следва по петите като сянка, хвърлена от миналото ти...

О, и тоя филм също ме впечатли! Един разжалван генерал, който обаче не си е загубил сърцето, заобиколен в затвора от човешки отрепки, в каквито те са избрали да се превърнат с помощта на надзирателите и на затворническия бос - психопат, ги превръща в армия от свободни хора. Само Робърт Редфорд можеше да изиграе тая роля така...