Случвало ли ви се е да искате да защитите приятел, изправяйки се срещу неговия нападател, а в резултат да бъдете съсечен с брадва, сякаш живеете във времето на Баташкото клане?

Е, точно това ми се случи на мен преди известно време. Беше тъмно и аз нямаше как да зная, че звероподобният брадвоносец, наквасен порядъчно, естествено, има намерение да запише името си в историята, кандидатствайки за спорната слава на мой убиец.

Не му провървя на човека, обаче. Дали защото главата ми е гумена и дебела, или защото силиците му бяха изсмукани от алкохола и замахът на хладното му оръжие е бил анемичен като на петокласничка, пробваща се за първи път в дисциплината "хвърляне на чук", но... ето ме мене на - съвсем жив и здрав съм.

Стоя и си пиша тук най-нахално, забавлявайки се с тая нелепост.

И се чудя: а той ли как я е описал на своите приятели?

Когато се срещнахме същата нощ в "Пирогов", беше трагик-комично. Аз - със здраво бинтована глава, наподобяваща с графиката си древния портрет на султан Баязид-Не-знам-си-Кой-си, а той - с превързана дясна ръка, понеже моят жертвоготовен приятел се бе хвърлил като бик напред, за да изтръгне средството за екзекуция оттам и така да ми удължи живота.

Можех да си отмъстя, разбира се, като принудя докторите от "Пирогов" да бинтоват и неговата бая луда, неизтрезняла още глава, защото съгласете се: командният мозъчен център не може да се сравни въобще с един обикновен изпълнител, какъвто представлява някакъв си крайник там с пет пръстовидни израстъка. Все едно кон да бъде възмезден с кокошка, или нов "Мерцедес" - със старо, раздрънкано "Жигули".

Можех също и да го осъдя, да го гоня до дупка, да му направя живота "горчив като отрова", какъвто израз е използвал още огняроинтелигентът-поет Вапцаров. Щеше да съжалява тогава, че пътят му се е пресякъл с моя онази нощ, че е ходил някога в Коми, откъдето за спомен си е донесъл брадвата, че майка му и баща му  са му осигурили насъщно тяло, а Общината - не по-малко важното (а за нея - даже и повече) ЕГН, че Тодор Живков е паднал от власт, а Миша Горбачов съвсем изтърва нещата, понеже при първия щеше да реже трупи, а не да приготвя човешки трупове за "Погребалните бюра", пък при втория - ако не беше отменил "Сухия режим" на кагебейчика Андропов, въобще нямаше и да посмее да накваси изпонапукани, жарки устни.

Не направих нищо... нищичко, обаче, от това. 

Реших да не играя ролята на Възмездието, защото смятам, че никой човек не може да я изиграе успешно, без преди това да е предизвикал него самото в един предварително обречен дуел.

Какво ли наистина представлява за нас човека, щом сме склонни да издевателстваме върху него, да го мачкаме с нескрита наслада, да го крадем, бием, изнасилваме, да го използваме безскрупулно за собствените си користни цели, да му обещаваме нещо, а после да го лъжем по килифарски? Възрастен застрелва дете, а детето - възрастен. Жена оставя новороденото си в контейнер за боклук. Мъж изневерява на жена си, а после й подарява най-красивия букет на света. Жена си има любовник, но иска в къщи децата й да я почитат като някаква  "майчица свята". Учителка прелъстява ученик, а на другия ден пак си е "света вода ненапита". Дъщерята проституира, синът се е отдал на обири... "заради ония бе, заради ония стари парцали там", дето са ги вписали в актовете им за раждане. Богатите съдират девет кожи от гърба на бедните, пък бедните ги псуват до девето коляно и с проклетиите си ги пращат чак в деветия кръг на ада. Правителствата се сменят, за да гризкат като хиени плътта на народа, а народът ни, понеже се чувства като осъден на смърт, има само три предсмъртни желания: да се наяде, да се напие и да легне да спи. Понеже си мисли той, че така може и да забрави.

Какво представлява тогава човекът за нас? Мутирало животно, песъчинка от вечността, която се лута в необятния космос, но без да има цел и без да остави следа? Може би случайно завоевание на еволюцията или неин неуспешен опит, който ще завърши и без друго с пълен провал?

Аз пък мисля, че не е нито едното, нито второто, нито третото. Обаче ако гледаме на нашия род от някаква подобна гледна точка, тогава да не се учудваме, че ни връхлитат такива бедствия.

Човекът е ценен сам по себе си - като образ и подобие на своя Творец, и безспорно би трябвало да служи за украса на цялото творение. Най-вече с това, че в него е заложено да бъде единственото съзидателно, единственото морално, единственото духовно същество в целия познат ни досега звезден необят наоколо.

Не е необходимо да построиш Тадж Махал, да напишеш "Престъпление и наказание", да изобретиш перпетум-мобиле, да станеш Нобелов лауреат, да получиш "Оскар" за цялостно творчество, да си милиардер от класацията на "Форбс", да победиш Наполеон при Ватерло, да бъдеш майка Тереза за бедните, гладните и сираците... или дори да си поредният нов музикален идол на нацията си, за да придобиеш достойнство и чест. Да, наистина, постиженията трябва да се уважават и да ни служат за пример в собственото ни изграждане като личности. Обаче не те определят нашата стойност пред Бог, пред когото всички, абсолютно всички сме равни.

Ами ако в огледалото отсреща не видим красота, блясък и достолепие? А, примерно... и тук вариантите могат да бъдат безкрайно много: някой вижда бръчките си, друг - празния си, отчаян поглед, трети - мизерията и бедността си. А ние само лекичко изкривяваме очи към тях и бързаме да заключим: "Ехей, от тия нищо не става!"

А може ли - аз просто така си питам, проститутката един ден да се окаже Мария Магдалена? Епилептикът със смъртната присъда пък да стане Достоевски. Младежът, затворен за скитничество, да се превърне в Джек Лондон. Слепецът - в Омир. Глухият - в Бетовен. Да ходиш със скъсани чорапи в обувките си, а после - за улеснение, да ги носиш на бос крак дори, докато с удоволствие се плезиш на журналистите... и да се окажеш Айнщайн. Да се проваляш десетки пъти в кариерата си и в личния си живот, а накрая да завършиш като любимия президент на американците Ейбрахам Линкълн. Или пък да си алкохолик, чиито президентски бисери ще обиколят цял свят след време като тъй наречените "крилати бушизми". А защо не и слаботелесен, неуверен в себе си комплексар с говорен дефект, който ще побърка няколко поколения филмови маняци в ролите си на Роки Балбоа и неудържимия Рамбо. Селски даскал и скромен монах, който ще израсте до титаничните размери на нашия Апостол на свободата. Убиецът от древен Египет, който ще даде на човечеството Десетте Божии заповеди. Изродът-фарисеин и жесток гонител на ранните християни, който ще възпламени цялата земя да въздиша по своя Спасител.

Как гледаме на другите? А на себе си? (И то без значение как те ни виждат... или не ни забелязват въобще.)

Май от това зависи какъв живот ще изживеем.

 

междуличностните отношения са се изродили...може би, защото голяма част от заобикалящите ни хора са се превърнали във всичко друго, но не и в хора....лъжи, измами, интриги, материализъм в отношенията, безскрупулност.......
тъжно е...много тъжно да гледаш как хората си обръщат все по-малко истинско внимание, защото са се отдали на деструктивни емоции.....

Поздравение за новия постинт друже!!!!От кога чакам нещо ново от теб.

наистина много лошо е започнало да става.
Но аз нали съм си оптимистичен човек, все си казвам: "Толкова тъмно може да е само преди зазоряване".

какво става с любовта?
Тук темата беше доста мрачна, но животът не е обсебен само от нея.

Какво да ти кажа,прав си. Както знаеш мен ме вълнуват всякакви теми. Но като съм влюбен се променям. Любовта променя хората, както и всичко останало в дадени моменти.
Поздрави: Мариян- по известен в интернет пространството като гробаря

или нещо правиш по въпроса?

Правя нещо по въпроса,само това ще ти кажа. Първата крачка вече е направена!!!

но може и да не преразказвам съвсем вярно:
На изпит професорът пита студента - Ако при Вас дойде бедна бременна жена, болна от туберкулоза и ...(тук не се сещам какви още бяха болежките, но бяха доста), какво ще я посъветвате?
- Да направи аборт - отговаря студентът
- Колега - казва професорът - Вие току-що убихте Бетовен!

Ухааааа колко вълуващ постинг!!!! Четох с интерес,браво!!!! Не ме трий,аз съм онзи дето питаше за гробаря в предишен постинг. На това момче му става нещо- само в твоя блог го откривам!!!!Верно е намислил нещо,но както и да е. Скоро време очаквам твой коментар по дадеда тема.Отдавна не си коментирал дадено събитие. Помня първите ти постинги колко бяха хубави. Айде чао от мен за сега,ще чакам нещо новичко от теб както и от младежа наричащ себе си гробаря!!!

като лавров венец завършва и увенчава цялото творение:)))

№9, не виждам сега защо да те трия. Не само, че не обиждаш никого, ами даже и хвалиш - и то мен:))) Е, благодаря ти, макар че аз имам една слабост и защо да не ти я призная? Ами по-жив се чувствам, когато ме критикуват. Когато ме подминават с безразличие ми става леко терсене, но не е чак пък болка за умиране. Обаче от малък се чувствам адски конфузно, когато ме захвалят. И явно това е проблем, с който още не мога да се справя.

И аз се сетих за този виц, но синди ме изпревари.....

Вицът е:
На изпит професорът пита студента - Ако при Вас дойде бедна бременна жена, болна от туберкулоза и ...(аз знам че е болна от сифилис, вече има 8 деца, 3 от които глухи, 2 слепи, едно с умствена изостаналост), какво ще я посъветвате?
- Да направи аборт - отговаря студентът
- Колега - казва професорът - Вие току-що убихте Бетовен!


Много проникновено, много философски, някак си по детски...

Виж сега какво, всяко престъпление си изисква и наказание (като спомена Достоевски). Смисълът от наказанието е много по прагматиен, и далеч не философски. Смисълът дори може да се обобщи в една единствена думичка - ЕВОЛЮЦИЯ.
Не на личностна, генетична, или каквато си представяш, а СОЦИАЛНА ЕВЛЮЦИЯ.

Наказанието има за цел да ограничава или премахва влиянието на индивиди коит не само не споделят обществените норми на поведение (умишлено не казвам морални, защото ще ме разберат погрешно), е не само това, но и вредят на обществото ( а човек които размхахва брадва е имено това)!
Обществото не се интересува от това какъв може да стане този човек, всъщност вероятността някакъв които размхва брадва да се окаже Бетовен и пренебрежима.

Какви обаче са последиците от (без)действито ти?
Щом веднъж се е опитал да съсече човек, то МНОГО вероятно е да повтори това, точно толкова вероятно колкото и че ти ще седнеш пред монитора и ще нащракаш нещо на клвиатурата, просто защото вече си го правил.
Сега си представи че човекът ще съсече някого. Кои ще е убиецът, той ли ? Или ти ?

Дори някаква свръх личност, събирателна на Айнщайн, Бетвен, Христос и т.н. по някаква случайност реши да размаха брадва с очевадна цел да разбие нечия глава. В интерес на обществото е този (свръх)човек да си получи заслуженото, защото силата на едно общество не е в изклюяителните хора които има, а в средните хора.
Ако мога да представя обществото като една морава. То тя нейменуемо ще има засушени и недорасли площи, както и избуяли такива. Ако искаме да имаме една (англииска) морава, то трябва да полеем неразвитите площи, и да окосим избуелите. Ако стимулираме избуелите, а зарежим неразвитите, то ще получим тресавище. Същото важи и за обществото.

Какво следва обаче от твоето поведение и начин на мислене. Това поведение, глобално погледнато стимулира увеличаването на престъпни индивиди и намаляването на нормалните хора. А като цяло обществото дегенерира, а нормите на поведение (и дори моралът) се видоизменят и се превръщат в това което ти така добре описа във втората част на блога. В резултат на това, малкото нормални хора или напускат обществото, или започват да зяпат все повече телевизия, или да прекарват повече време в блоговете. Действителността, пък се изпълва със все повече хора които размахват брадви, пищови, пият като за последно и късат салфетки по баровете.


Както казват, добрите намерения са най-краткият път към ада !

А аз Обще взето, не бих се намесил ако бях на мястото на твоя приятел.... :(

Дори когато му простих като човек, като гражданин трябваше да му дам урок.

You have shed a ray of sunshine into the forum. Tahkns!

Преди малко чух “Dust In The Wind” на "Kansas". Натъжават ме хора, които вярват, че са прашинки, които ветровете световни отвяват някъде надалеч в забрава. Спомних си едно стихотворение на Шандор Петьофи и го изкопах пак от нета. В крайна сметка, ние сме това, което вярваме за себе си - и нито повече, нито по-малко от това.

Ако ще бъдеш мъж, бъди!
А не поплювко плах,
когото вятърът световен
подмята като прах.
Съдбата псе е - на страхливий
завчас ще налети.
Пред силния опашка свива
За туй ти мъж бъди!

Ако ще бъдеш мъж, бъди!
И нека за хвала
не твойте думи да ти служат,
а твоите дела.
Руши и зидай като буря
във порива си лих.
Завършиш ли що требва, бивай
пак като нея тих.

Ако ще бъдеш мъж, бъди!
Що храни духът твой,
кажи го и заради него
с живота си отстой.
Без мъжка чест, кат на животно
животът е несвест.
Проклятие е! За какво ми й
такъв живот - без чест!

Ако ще бъдеш мъж, бъди!
Пази си волността.
И никому не я залагай
за нищо на света.
Презирай всеки що продава
духът свободен свой ...
"Свобода и сирашка гордост" -
девиз да бъде твой.

Ако ще бъдеш мъж, бъди!
Дух бодър запази.
Да те не изненадват в нищо
теб никакви врази.
Бъди подобно дъб, когото
поваля гръм едвам,
но който нивга и пред нищо
ствол не привежда сам!