Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.06.2011 22:19 - Малко (ретро)албумче
Автор: anlov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 7772 Коментари: 8 Гласове:
12

Последна промяна: 17.04.2016 19:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

С "кака Марияна" - моята няня. По онова време съм я наричал обаче с многоуважителното, японски звучащо "тата Миячи". Дали не, понеже очите й са били ма-а-а-алко по-така дръпнати от моите? :)


image

Тук съм в детската градина на пет годинки. Още помня как чакахме на опашка, за да ни увековечат всред тоя полуореол, полувенец от гадно червени комунистически карамфили. Всички момчета изглеждахме почти еднакво - като северно-корейски кашици. Затова и преснимах старата си снимка с такъв фотоефект :)


image

Моят стар приятел още от Детската градина Сашката ми изпрати току що тая снимка, на която и двете фърфалачета сме с много барнати, прогресивни на времето социалистическо-антиимпериалистически вратовръзки, под които ни се случваше и да се начишкаме понякога, обаче :) (снимка: чичо Насу Фотото, предполагам)


image

Татко, майка, сестра ми и аз - "Рилският манастир", 1972-ра. Сигурно са ме предупредили да не си пъхам ръчичките в джобовете баш на това свято място и ето ме мен - муш... :) Иска ми се да ги поздравя с тая хубава песен на Роман Веремейчик "
Молитва за родителите" - https://www.youtube.com/watch?v=9OL5eTSsGXU


image

Бях на 15 години, мисля, когато във Варна се щракнахме за спомен с моята много-много добра сестричка-математичка. Тя и сега си е хубава, между другото - очите й са синьо-зелени, тюркоазени, усмихнати и не по учителски добри. Аз обаче никога не съм се смятал за хубавец. Ала може би тепърва ще се разхубавя... кой-знае... Нали сте чували, че някои остаряват като катедрали, а не като цървули? :)

image

Марио и аз - Трета гимназия във Варна. Приятелство, което времето и обстоятелствата не успяха да надмогнат.
Човек, когото не мога да не обичам от цялото си сърце!


image

"Фазан". По това време ме направиха комсомолски секретар на полка, член на БКП и ми дадоха кабинет с голямо бюро. Зарибяваха ме да служа на тяхната Идея, ама още на следващата година фазанът им се опери и духна под опашките на Татовите червенотиквеничета.



image

"Фазан"-II. Тук не се вижда, но на тая снимка бях със значка на Ленин, която самичък си бях сложил, без някой да ме кара. Демек, НАТЕГАЧ. :) И те ме натикаха в партията, ама месец-два след това щяха за малко да ме изключат от нея заради организиран от мен зверски запой с войниците. А като видях пък партийният секретар колко беше корумпиран, после с такъв кеф пях заедно с Асен Гаргов: "Развод ми дай, развод ми дай! И повече не ме търси!..." Бе каква работа можеше да има някаква си столетница там с един такъв млад парчок?! :)



image

На военно обучение, което преди време беше задължително за средните училища (поради наличието тук на много моми, да не се бърка с израелската армия). Видът ми май направо плаче за антидепресанти, или - да си го кажа направо, за вяра в Бог.
Хммм... напразно Диди се опитва да ме развесели, като ми прави зайче-байче. Стиснал съм го тоя рязан автомат, щото трябваше да увардим момите тогава от американските империалисти. :)


image

Част от славния 10-ти "а" клас на III-то ЕСПУ.
Вторият ред, прави, първото момиче отдясно наляво е моята голяма ученическа любов Христалина (нямаше как - тя ми стана прототип на Джулия в "Проклятието на Вълчата Дева"). Последният в този ред пък е Марио, който години по-късно "се превърна" във Венци-Докторчето от романа на своя приятел. Ох... а моя милост е клекналия в краката на Исито индивид с плачевния вид. :)


image

Държа я аз Аги за ръка, за да не я изпусна. :) С Исито нямах голям шанс, но ето, тука нещата се получиха и даже дотолкова ми провървя, че не гледахме на живо с гостите "Булката-беглец", а три дни ядохме, пихме и се веселихме. В обяснителния текст на следващата снимка става ясно защо. :)



image

На една от трите ми поредни сватби с една и съща жена (по-точно на тая, която отпразнувахме във Варна на 18-ти август 1996-та год.). Първата ни беше в София, а накрая завършихме в Невша - моето мило родно селце.



image


Не знам за вас, обаче когато е дошло времето аз да се раждам, явно квотите за Ню Йорк, Париж и Виена са били заети и се е наложило да се излюпя в най-крайната махала на едно сбутано между гърбиците на източния Балкан селце. Като ученик ми се искаше това произшествие да се е случило във Варна - упса-а-а! - или поне в близкия Каспичан, понеже още тогава някои го брояха за град. Ама наплодили се били и каспичанчетата да му се не види, не можах нещо и там да се вредя :))

Но нали скоро дрънвам 50-ака, с времето сякаш все повече заобичвам и се гордея с родното си място. Простил съм му отдавна, че немил-недраг ме захвърли в ясли, ама не Витлеемски; в градини, да, ама не Едемски (е стига де, усещаше се по рева нервозен - тоз бич епидермален на всички тетки, лелки и другарки); по разни там чавдарски, пионерски и комсомолски кафезо-усмирячки и детемелачки. И както не обичам хич да бързам, търпеливо съм изчакал баба Марта да си извърти номерцата, за да може чичо Щърк да ме донесе в Невша в установения за него от Бога срок. Там съм поел първата глътка от най-лековития според баща ми въздух в цяла Варненска област и съм станал NEVSHANCHE FOREVER. Независимо къде съм бил заточван по-късно :))

Един човек, който не обича родното си място и не пази скъпи спомени за него, той е изгубен човек.“ (Димчо Дебелянов)

Нещо като дърво, ала без корен... безродна душа-отцеругателка... космополитна перушина, гонена от вихрушките на глобализма насам-натам...

(Като видях тая снимка на моята „Долна махала“ в мрежата и като прочетох думите на Дебелянов в един календар, усетих такова сладко трепетче в себе си и как ми прималява от него, че айде... реших да си ги окича тук.)


image

А ето ни и в новото време...


image



image


            
image                              
                                           Който има дъщеричка,
                                           с все сърце да я обичка.
                                           Ако ли пък има син,
                                           нека му е най-любим.

                                           Затова са на света:
                                           да познаят любовта.
                                           Ний сме тяхната надежда.
                                           Бъдещето в нас се вглежда... :)



image



image
             
                                      Ти си толкова хубава, миличка!
                                      Ала моите мисли мълчаха...
                                      Ти си пееща в сърцето ми птичка!
                                      Но песни устните ми не ти изпяха.

                                      Бил съм лош към теб – грях безумен.
                                      Горд – но не си ли ти гордостта ми?
                                      Затова с тази китка от думи
                                      просто исках да кажа: “Прости ми!”

                                      О, Агенце мое! Обичам те!!!



Сега бих искал да поздравя всички мои приятели тук с този клип и да им пожелая думите от заглавието му да се превърнат в реалност за техния живот! Аз също го искам за нас двамата с Аги и за децата ни.









Тагове:   спомени,


Гласувай:
12


Вълнообразно


1. yuliya2006 - ГОТИНИ И ДРЪЗКИ. . СТРАХОТИЯ! С ОБИЧ ...
08.06.2011 22:49
ГОТИНИ И ДРЪЗКИ..СТРАХОТИЯ! С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
2. anlov - Джули,
08.06.2011 23:44
стана ми приятно да споделя тия няколко снимки с теб.

Специални поздрави!
цитирай
3. anastasiia - Много хубаво албумче!
09.06.2011 18:34
Албумче със скъпи спомени и важни, значими снимки...
Мило и искрено...
Споделено...
Благодаря ти за споделеното... Прекрасно е!...
цитирай
4. anlov - Благодаря ти, Ася!
09.06.2011 20:32
Знам, че ти се оставяш изцяло чуждата тръпка да те завладява. Това пък аз намирам за прекрасно у теб. :)
цитирай
5. compassion - Много мило албумче, Ангеле
14.06.2011 23:51
с най-важните събития в един живот. Дано продължиш все така щастливо с децата и внуците!
цитирай
6. sparotok - !
15.06.2011 22:19
Eй такива неща стоплят сърцето!
Бъдете щастливи!
цитирай
7. anlov - Руми, специални благодарности за книгата ти!
17.06.2011 21:08
Днес успях да си я взема от Ива и много ми допадна като оформление. Ще си я запазя за отпуската. Сигурен съм, че с нея ще ми бъде по-различно.
цитирай
8. anlov - sparotok,
17.06.2011 21:10
да, така е. Благодаря ти!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: anlov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 945818
Постинги: 177
Коментари: 1515
Гласове: 5167
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031