Прочетен: 7772 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 17.04.2016 19:47
С "кака Марияна" - моята няня. По онова време съм я наричал обаче с многоуважителното, японски звучащо "тата Миячи". Дали не, понеже очите й са били ма-а-а-алко по-така дръпнати от моите? :)
Тук съм в детската градина на пет годинки. Още помня как чакахме на опашка, за да ни увековечат всред тоя полуореол, полувенец от гадно червени комунистически карамфили. Всички момчета изглеждахме почти еднакво - като северно-корейски кашици. Затова и преснимах старата си снимка с такъв фотоефект :)
Моят стар приятел още от Детската градина Сашката ми изпрати току що тая снимка, на която и двете фърфалачета сме с много барнати, прогресивни на времето социалистическо-антиимпериалистически вратовръзки, под които ни се случваше и да се начишкаме понякога, обаче :) (снимка: чичо Насу Фотото, предполагам)
Татко, майка, сестра ми и аз - "Рилският манастир", 1972-ра. Сигурно са ме предупредили да не си пъхам ръчичките в джобовете баш на това свято място и ето ме мен - муш... :) Иска ми се да ги поздравя с тая хубава песен на Роман Веремейчик "Молитва за родителите" - https://www.youtube.com/watch?v=9OL5eTSsGXU
Бях на 15 години, мисля, когато във Варна се щракнахме за спомен с моята много-много добра сестричка-математичка. Тя и сега си е хубава, между другото - очите й са синьо-зелени, тюркоазени, усмихнати и не по учителски добри. Аз обаче никога не съм се смятал за хубавец. Ала може би тепърва ще се разхубавя... кой-знае... Нали сте чували, че някои остаряват като катедрали, а не като цървули? :)
Марио и аз - Трета гимназия във Варна. Приятелство, което времето и обстоятелствата не успяха да надмогнат. Човек, когото не мога да не обичам от цялото си сърце!
"Фазан". По това време ме направиха комсомолски секретар на полка, член на БКП и ми дадоха кабинет с голямо бюро. Зарибяваха ме да служа на тяхната Идея, ама още на следващата година фазанът им се опери и духна под опашките на Татовите червенотиквеничета.
"Фазан"-II. Тук не се вижда, но на тая снимка бях със значка на Ленин, която самичък си бях сложил, без някой да ме кара. Демек, НАТЕГАЧ. :) И те ме натикаха в партията, ама месец-два след това щяха за малко да ме изключат от нея заради организиран от мен зверски запой с войниците. А като видях пък партийният секретар колко беше корумпиран, после с такъв кеф пях заедно с Асен Гаргов: "Развод ми дай, развод ми дай! И повече не ме търси!..." Бе каква работа можеше да има някаква си столетница там с един такъв млад парчок?! :)
На военно обучение, което преди време беше задължително за средните училища (поради наличието тук на много моми, да не се бърка с израелската армия). Видът ми май направо плаче за антидепресанти, или - да си го кажа направо, за вяра в Бог. Хммм... напразно Диди се опитва да ме развесели, като ми прави зайче-байче. Стиснал съм го тоя рязан автомат, щото трябваше да увардим момите тогава от американските империалисти. :)
Част от славния 10-ти "а" клас на III-то ЕСПУ. Вторият ред, прави, първото момиче отдясно наляво е моята голяма ученическа любов Христалина (нямаше как - тя ми стана прототип на Джулия в "Проклятието на Вълчата Дева"). Последният в този ред пък е Марио, който години по-късно "се превърна" във Венци-Докторчето от романа на своя приятел. Ох... а моя милост е клекналия в краката на Исито индивид с плачевния вид. :)
Държа я аз Аги за ръка, за да не я изпусна. :) С Исито нямах голям шанс, но ето, тука нещата се получиха и даже дотолкова ми провървя, че не гледахме на живо с гостите "Булката-беглец", а три дни ядохме, пихме и се веселихме. В обяснителния текст на следващата снимка става ясно защо. :)
На една от трите ми поредни сватби с една и съща жена (по-точно на тая, която отпразнувахме във Варна на 18-ти август 1996-та год.). Първата ни беше в София, а накрая завършихме в Невша - моето мило родно селце.
Не знам за вас, обаче когато е дошло времето аз да се раждам, явно квотите за Ню Йорк, Париж и Виена са били заети и се е наложило да се излюпя в най-крайната махала на едно сбутано между гърбиците на източния Балкан селце. Като ученик ми се искаше това произшествие да се е случило във Варна - упса-а-а! - или поне в близкия Каспичан, понеже още тогава някои го брояха за град. Ама наплодили се били и каспичанчетата да му се не види, не можах нещо и там да се вредя :))
Но нали скоро дрънвам 50-ака, с времето сякаш все повече заобичвам и се гордея с родното си място. Простил съм му отдавна, че немил-недраг ме захвърли в ясли, ама не Витлеемски; в градини, да, ама не Едемски (е стига де, усещаше се по рева нервозен - тоз бич епидермален на всички тетки, лелки и другарки); по разни там чавдарски, пионерски и комсомолски кафезо-усмирячки и детемелачки. И както не обичам хич да бързам, търпеливо съм изчакал баба Марта да си извърти номерцата, за да може чичо Щърк да ме донесе в Невша в установения за него от Бога срок. Там съм поел първата глътка от най-лековития според баща ми въздух в цяла Варненска област и съм станал NEVSHANCHE FOREVER. Независимо къде съм бил заточван по-късно :))
„Един човек, който не обича родното си място и не пази скъпи спомени за него, той е изгубен човек.“ (Димчо Дебелянов)
Нещо като дърво, ала без корен... безродна душа-отцеругателка... космополитна перушина, гонена от вихрушките на глобализма насам-натам...
(Като видях тая снимка на моята „Долна махала“ в мрежата и като прочетох думите на Дебелянов в един календар, усетих такова сладко трепетче в себе си и как ми прималява от него, че айде... реших да си ги окича тук.)
А ето ни и в новото време...
Който има дъщеричка,
с все сърце да я обичка.
Ако ли пък има син,
нека му е най-любим.
Затова са на света:
да познаят любовта.
Ний сме тяхната надежда.
Бъдещето в нас се вглежда... :)
Ти си толкова хубава, миличка!
Ала моите мисли мълчаха...
Ти си пееща в сърцето ми птичка!
Но песни устните ми не ти изпяха.
Бил съм лош към теб – грях безумен.
Горд – но не си ли ти гордостта ми?
Затова с тази китка от думи
просто исках да кажа: “Прости ми!”
О, Агенце мое! Обичам те!!!
Сега бих искал да поздравя всички мои приятели тук с този клип и да им пожелая думите от заглавието му да се превърнат в реалност за техния живот! Аз също го искам за нас двамата с Аги и за децата ни.
Откачалката има стомашни колики и ученич...
Изоставени замъци от спомени
Американски военен: Путин изпрати ясно п...
„Умните“ бомби на САЩ мигновено полудява...
Специални поздрави!
Мило и искрено...
Споделено...
Благодаря ти за споделеното... Прекрасно е!...
Бъдете щастливи!
2. Блогът на Иво Койчев
3. "Пророческа кула" - Сунай Маджуров
4. "Мисли на глас" - Калоян Курдоманов
5. Блогът на Даниела Беличовска
6. "Свободата" - Едвин Сугарев
7. "Проклятието на Вълчата Дева" - кратко представяне на моя роман-притча в първия ми блог "Изповедалнята на Ейнджъл"