Да, вярно: току гении като Линкълн, Достоевски и Айнщайн ще се заплеснат по него. Но веднага после папуаси от Нова Гвинея или зулуси от Южна Африка ще се впуснат вкупом в дивия му танц. Ще се случи мафиот да последва примера на злодея от кръста ; кожодер някой си - на Закхей; модерен зъл фарисей - на апостол Павел; порно-звездата от екрана - на Мария Магдалена; умник от “Голямото Добрутро” - на мъдреците от Изтока; господин “Око да види, ръка да пипне” - на Тома Неверни; госпожа Марта Въртикъщникова - на света Мария Преображенска :); и т.н. и т.н.

Християнството е като водата, която може да проникне даже и през най-мъничките цепнатинки. И като огъня, който може да запали дори и най-упоритата гнилоч. Стихия е... Небесна стихия. И какво толкова сложно трябва да има в нея? Първо тя е била там някъде горе, а после е обхванала и земята. Никой и нищо вече не може да я спре. Невротичните опити това да се на направи само я отприщват още повече, усилвайки гърчовете и спазмите на богоборците. Предава се от уста на уста, от ръка на ръка, от очи на очи, от сърца на сърца...

Решаваш да потърсиш Исус на всяка цена - каквото и да ти коства това. Ако искаш най-скъпия дар във Вселената, готов ли си да се лишиш от всичко заради Него? Да намразиш и да изоставиш дори и най-сладкия си грях? Така непременно ще Го предизвикаш да ти се открие. А Той решава кога и как. И когато се случи, разбираш с цялото си същество: няма на тоя свят по-велика привилегия от възможността да Го познаваш лично. Да Го търсиш, да Го откриваш отново и отново, да Го обичаш, да Му служиш... А така също и да търпиш присмех и позор заради Него. Не изглежда да е много лесно, нали? Като приковаване на кръста е. И като възкръсване след него.

Ама че проста работа! :)