Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.05.2013 08:59 - Слабостта пред Бог - сила в съвършенство
Автор: anlov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2680 Коментари: 5 Гласове:
4

Последна промяна: 11.05.2013 16:13


Би изглеждало най-глупавото нещо на света, при възможността да избираш, да предпочетеш слабостта пред силата. Просването по очи в прахта пред въздигането в слава. Смаляването пред големеенето. Укорът, присмехът и позорът пред ослепителните светкавици на твоя съвременен “Олимп”. Изхвърлянето зад борда на светския лайнер пред лукса на неговата първа класа. Провалът по всички скали на модерността пред успехът на всяка цена. Би било не само глупаво според мнозина, но и заслужаващо пълното им презрение. Погнусата и отвращението им. Ще им заприлича на онова омразно ранно християнство, което пак... и пак... и пак трябва да бъде хвърляно на зверовете. А Бог - както винаги го е правил, продължава да избира най-глупавите и най-слабите неща на света, за да громи чрез тях кулите на неговата интелектуалщина и на нововавилонски озверяващата му мощ. Как Той положи най-красивата корона с венец върху главата на Адам? В съня му. Как спаси най-великата на своето време империя? Чрез затворничеството на Йосиф. А народа Си от нейното робство? Чрез пустинното заточеничество на Моисей. Как подготви месиянския трон на Исус? Чрез забравеното от всички овчарче Давид (което по-късно бе и преследвано като най-опасния престъпник в собствената си родина). И накрая - къде беше роден и къде умря Този, чрез Когото не само всички народи на земята, но и цялото творение получиха едничкия за цяла вечност шанс за избавление? Нима има нещо по-антирейнтигово на тоя свят да се родиш в животинска ясла, а после и да умреш като последния изверг - гол, поруган и разпънат пред погледите на всички, на кръст, забит на хълм, чието име означава “Черепа”?! Обаче ако искаме да направим нещо истинско за хората около нас, което няма да изчезне с потъването ни в хладните гробове, явно това е начинът. И ние или го избираме и му се предаваме, приемайки нашия собствен кръст, който Бог осиява с възкресенската Си сила, или се стремим към нашия “Олимп”, пътувайки на борда на гордия “Титаник” - едното от двете е...



image

Пожълтяло архивно мое изображение от времето, когато станах християнин. Помня не само годината, но също и датата, когато това се случи. Никога няма да забравя и човека, който го провокира - Георги Бакалов. А дори програма за мръсни операции и пречупване на волята не може да заличи от съзнанието ми самото преживяване. Забравлив и разсеян съм по природа, обаче знам: всеки един миг от него свръхестествено се е отпечатал в мене. Споменът за това пуловерче на снимката даже не ще да избледнява. :)






Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. anlov - "Сувенир"-ът на Миро
11.05.2013 09:04
"Където и да се скрия, срещам себе си..." И не е ли така?!... Обаче където и да е да се откриеш, все едно каниш на среща Него...
цитирай
2. anlov - ...
11.05.2013 09:06
Без "Гетсимания" няма "Голгота". А без "Голгота" няма и Възкресение - нито на тоя свят, нито пък след него. Това беше Пътят на нашия Господ, който Той ни посочи да следваме и ние - умиране за егото ни, съразпване с Христос, възкръсване заедно с Него...
цитирай
3. compassion - "умиране за егото ни" е невъзможно докато човек е жив
21.05.2013 13:10
смирението е ключът, Ангеле
цитирай
4. anlov - Руми, според мен е невъзможно само като еднократен акт.
21.05.2013 21:56
Понеже себеотричането в християнския смисъл на тази дума е един много дълъг път, по който ние вървим след нашия Господ Исус, отново и отново прегръщайки кръста, който Той ни е дал да носим. Умирането е в ежедневните ни избори, когато не позволяваме на егото ни да доминира и да ни води. И като така, да, мисля, че разбирам защо го наричаш "смирение". Ами то си е такова :)

Благодаря ти, че се обади, Руми! И аз тия дни нещо се присетих за тебе...

Сърдечни поздрави до твоята Холандия!
цитирай
5. compassion - Добре го каза
22.05.2013 13:49
Така е за вярващите, но и един атеист би могъл да възпитава чувствата си и да не им дава да влачат живота му в разни посоки като диви коне. И не говоря сега за морал, принципи или вяра, а за емоционална интелигентност и умерено Его.
цитирай
6. anlov - "Ако живеем за себе си, умираме. Но ако умираме за себе си, живеем..."
24.05.2013 10:22
Нещо такова каза наскоро един приятел, перифразирайки апостол Павел ("Послание към римляните" 6/11) и на мен то много ми хареса.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: anlov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 945746
Постинги: 177
Коментари: 1515
Гласове: 5167
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031