Скоро споделих с един приятел нещо, което за дълго време бях забравил, но в “Денят на бащата” ми изплува пак. По други поводи съм разказвал в моето обкръжение как родният ми баща винаги ме е обичал, но по неговия си страшно задушаващ и контролиращ начин. Искаше на всяка цена да ме задържи във Варна. Не стана. Искаше първо да ме направи инженер, а после ме уреди с връзки да вляза в школата на Държавна сигурност в Симеоново. И това не му се получи. Заплаши ме да се откаже от мен и да ме лиши от наследство, когато повярвах в Исус. Само го прегърнах и му казах, че изборът ми е веднъж-завинаги - толкоз. Беше така натежал от товара на патриархално-комунистическото си наследство, че не можех да не го разбирам и да не му съчувствам. Но след две-три години нещо се преобърна в сърцето на татко и той самият стана християнин. Сега ми казва, че няма ден, в който да не се моли за децата си - за сестра ми и за мен; както и за нашите семейства. Все по-често се разочарова от Първановци и от Станишевци и дано в някой прекрасен ден да прогледне напълно за цинизмите и измамите им! Всъщност, не помня някога той да е бил нито лъжец, нито крадец като тях - просто беше в плен на червената им пропаганда. Никога, никога няма да забравя времето, когато ТИМ-аджиите обикаляха земите около Варна и плячкосваха всичко наред. По това време татко беше шеф на селска кооперация и неведнъж съм виждал как няколко черни джипа като стадо бизони се изсипваха пред нас. Мутрите го заобикаляха свирепо и го притискаха да изкупят на безценица продукцията на селяните. Обещаваха му пари, коли и апартаменти в замяна. Заплашваха го със смърт, ако не се съгласи. Нито веднъж не го направи, обаче. Отговаряше им: “Ха, със смърт ще ме плашите вие! Аз съм се наживял, ама през целият си живот съм гледал да си запазя името чисто. И да го омаскаря баш накрая ли?! Няма да стане вашта!” Оставяха го мутрафоните тогава и с мръсна газ се изнасяха от село. А аз го гледах и с гордост си казвах: “Ето, това е моят баща!” Гордея се и със сина си (то за Мила е ясно :) ), който днес навършва 17 години. Скоро отиде да помогне на малко приятелче, което беше нападнато, а после беше готов да стои цяла нощ до някакво момче от квартала, което по една или друга причина не можеше да се прибере в къщи (в крайна сметка го приюти у нас). Той не би искал да споделя това тук, но както вече казах: гордея се с моето мъжкарче!




Defender -  https://www.youtube.com/watch?v=JRWcmYLVKG0&feature=kp
Поздрав за бащите, които живеят, за да предават святи призиви и завещания на своите деца. Както и за синовете и дъщерите, които ги прегръщат с целите си сърца.

”Вашите деца не са ваши деца.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота да съществува.
Те идват чрез вас, но не са от вас.
И въпреки че са с вас, те не ви принадлежат.
Можете да се стремите да бъдете като тях, но не се опитвайте да ги направите като себе си.
Защото животът не върви назад, нито чака отминалия ден.
Вие сте лъковете, от които децата ви като живи стрели излитат надалеч...”

Халил Джубран, ”Пророкът”

Затова, да ви е честит Празникът на бащата, скъпи наши великолепия Вени и Мила!

Само аз си знам как Господ утолява жаждата ми с тая чаша.

А за вас - сокчета засега :))

Само едно не ми стана ясно, значи идват "лошите", предлагат някаква оферта, бащата казва "не, мерси" и те си заминават по живо, по здраво. Реално не ми звучат толкова страшни, но пък детството обожава да хиперболизира по този начин.

Може и да не ти се вярва, но няколко пъти се пробваха да пробият при баща ми и като видяха, че не му пука изобщо нито от изкушенията им, нито от заплахите им, го зарязаха и отидоха да корумпират други по-кекави селяндури :) Все-пак, дали с тяхна помощ или не, не зная, но него малко по-късно го свалиха (въпреки, че му докараха ревизори, които не можаха да му открият и една открадната керемидка) и наследниците му буквално разориха селото. Огромни суми за стотици тонове реколта все още не са изплатени на техните производители и познай дали това някога ще стане. Обаче виновниците не само, че не ги застигна Законът, но и се покриха някъде тия партизани. Сигурно в някакви луксозни "землянки" някъде в големия град - никой в родното ми село май вече не се съмнява в това. Впоследствие разбрах от баща си, че и един депутат от БСП е замесен в далаверите, ама защо ли изобщо не се учудих? А моят любим татко си кара 40-годишната "Лада", в добро здраве е, вечер си ляга с чиста съвест, а сутринта благодари на Господ за новия ден. Аз какво повече да искам?

Еее, днес имам чувството, че съм златен медалист, макар да не съм побеждавал никой друг, освен самия себе си (понеже да върша само своето си и да угаждам на егото си ми е дълбоко вкоренено в природата, както и на всички вас, предполагам :) ). И това е така, понеже Мила ме похвали, че е щастлива да бъде със своята „брадата английска бавачка“. Еми почувствах се вдъхновен като мисис Дуатфайър почти - макар да нямам нейните умения и да не съм си теглил контрата от няколко дена. Аз лично не зная какъв по-голям ценз да искам от живота май. Фирмата те помни от ден до пладне. А ти понякога я забравяш веднага, когато се откопчиш от нея, нали? Обаче любящият баща, любящият баща... Него го тачат деца, внуци, правнуци... Не искам да се отказвам от това поради кариерни съображения някакви си. Отвърнах на детето, че тя за мене е съвършеният модел - в красота, в искреност, в чистосърдечност. А не като ония моделки, дето превзето си въртят гъзетата :) Направо не е за вярване, че Бог ми е поверил в ръцете такова съкровище!

http://www.tialoto.bg/a/9-lifestyle-and-travel/42224-10-saveta-kak-da-vazpitate-dobre-deteto-si/?utm_source=blog&utm_medium=tialotobox&utm_campaign=footer

http://webstage.bg/roditelstvo/1651-kak-otglezhdame-neblagodarnitzi-provalat-na-liberalnoto-vazpitanie.html

Днес моят скъп баща смело нагази в 80-тата си година. Пожелавам му да е все така здрав, енергичен, борбен и всеотдаен, и все повече и повече да се изтяга на дивана :) С огромна почит в сърцето си съм към него - Пазителят и Стожерът на Дома! Помня, че когато бях на четири-пет годинки, веднъж той ме взе със себе си във Варна. Показваше ми града и почти на всеки ъгъл ме черпеше. Тогава се качихме в един препълнен автобус и на някаква спирка аз слязох долу, понеже сигурно се е наложило да направя път на някого. И докато се усетя да изприпкам обратно при татко, червеното тенекиено чудовище затвори вратите си и сякаш като във фокус изчезна от погледа ми. Това не просто ме изплаши - направо ме ужаси! За миг се озовах в кошмара да бъда една изгубена в огромния непознат град прашинка и страхът, че няма да бъда намерен никога, буквално ме парализира. Затова и когато видях в далечината татко да тича към мен, избухнах в плач на неописуемо облекчение. Много години по-късно преживях почти същото, когато ме намери Исус. И разбрах: да си до баща си е нещо велико!

*

Припомних си за още едно кошмарно преживяване, когато татко за втори път ме е губил. Бях на 20 тогава и са ме приели в болницата с алкохолен делириум. Промилите в кръвта ми са били толкова много, че докторите са му казали: "Не можем да спасим сина ви, съжаляваме! Само Господ може в това негово състояние." Бил съм цяло денонощие в безсъзнание и докато си е мислил най-лошото, бидейки до главата ми и прегръщайки ме постоянно, татко започнал да побелява. Обаче в същото време, за пръв път в живота му си е пробила път мисълта за молитва пред Бога. И ето как аз оцелях, а малко по-късно станах християнин. Тогава, помня, някак си изведнъж осъзнах каква неизразима трагедия е баща да бъде тъй гилотиниращо обезчаден. Реших, че в никакъв случай не искам повече да му го причинявам. Нито на земния си, камо ли пък на небесния си баща.