(Зад тая корица преди време скрих историята, която през годините най-неочаквано ме доведе до темата, засегната само бегло и повърхностно с двете мои впечатления по-долу.)


Вярно е, че наоколо не липсват диваци, които хулят и Бога, и дявола с огнено-жупелните си слюнохвъргачки и като оня ненормален полковник от „Апокалипсис сега“ обожават утрините им да ухаят на напалм, а не примерно на кафе или на чай от рози, обаче мен лично те по-малко ме притесняват (сигурно понеже навремето и аз бях такъв). Но не мога да кажа същото за тези плазмодии, които обикновено са надарени плямпала и само да подушат микрофон и да им проблесне прожекторче в очите, почват веднага да носят вода от девет кладенеца и да разправят приказки от 1001 нощ как имало най-малкото 1001 пътища до Бога. Брей, да се чудиш кой да си избереш от тях, понеже в тоя галактически туризъм и религиозна шарлатания може да се угоди даже и на най-голямото капричозо! Там християнството се признава барабар с всичките му празници и ритуали, но виж, Мария Магдалена сигурно е била жена на Христос, а пък Юда - най-довереният му приятел. Възкресение ли? - спорна работа. Я по-добре да видим как да си отворим чакрите, да събудим „Кундалини“ за своята най-висша духовна себереализация и да въведем „ерата на Водолея“. Само че тия лъчисти утопии под дъгата всъщност са част от „Голямата скръб“, понеже са прелъстителките и прелюдията към нея. Илюзионистката менажерия в карнавала на Великата Блудница, представляваща една отвратителна гнусотия и невероятна мерзост пред лицето на Бога. Не можеш да забъркваш Исус в такива афери и да останеш ненаказан. Да признаваш само едно формално християнство, все едно че обагряш икона или зографисваш иконостас, докато всъщност изтръгваш сърцето от него - кръстната смърт на Христос заради греховете ни и уникалното Му възкресение заради спасението ни. Християнство без това свое сърце на безприкословно зачитане на Голготската саможертва и живот, изпълнен с благодарност, почит и ежедневен отклик към Нея, е просто още един балсамиран труп - некрофилна религия като всички останали „гробници, пълни с мъртвешки кости“.


*

Скоро покрай разговора с едни приятели аз си спомних за „Алхимикът“ на Паулу Коелю и за един филм, който преди десетина години беше доста пропагандиран от Ню Ейдж движението - „Тайната“. Та в тия две популярни емблеми на „позитивното мислене“ съвсем ясно прозираше връзката между него и окулта. Наблягаше се на това, че ако повярваш в себе си, в мечтите си и в успеха си, едва ли не цялата енергия на Вселената ще бъде впрегната в твоя услуга, за да те възкачи на пиедестала, който си заслужил. Асоциацията няма как да не е с човешко-демоничното явление „Вавилон“, където човеците щурмуват небесата, за да увековечат себе си и имената си там. Иначе, разбира се, доста хубави идеи има в позитивизма като психологически съвети, но цялостното учение не бива да се отделя от своя корен, който е безбожен и лукаво антихристки. Имам чувството даже, че то е направено във вид на една огромна пухена веялка, която гали като бриз егото и така го приспива за най-фаталния му проблем, свързан с греха и с отделянето от Бога. “От едно и също цвете змията прави отрова, а пчелата - мед”, казва една арменска поговорка. Така от „Розата Саронова и Лилията на долината“, от красотата и благоуханието на Христос, ние, имайки Неговият Дух, можем да се преобразяваме в подобието и образа на нашия Господ, като отхвърляме нечистотата и „греха, който лесно ни сплита“; като мислим онова, което е достойно и праведно, а не „земно, животинско и бесовско“. Докато чадата на бунта могат само да прикриват окаяната си греховност със смокиновите листа на своя позитивизъм, хуманизъм и псевдосвобода, омаяни още от хипнозата на Змията.

 

 

От времето на Адам и Ева ние биваме изкушавани от познание, което ни дава правото да бъдем като богове - тоест сами да определяме кое е добро, и кое е зло за нас в тоя свят. Склонни да се вслушваме в съскането на змията, заглушаващо обичайно тихия и Божествен Бащин глас, с настървение впиваме зъби в плода на всяка съблазън и на всеки забранен сладък грях. А междувременно, старовременната змия генно се е модифицирала в Змей с главите на сатанизма, окултизма и на съвременния Ню Ейдж. Музика, кино, литература, живопис... огнедишащата паст е зейнала, за да погълне, ако може, всичко. Като сдъвкана на каша консистенция съм бил някога и аз вътре в нея. Затова се постарах да опиша един обобщен сценарий на предчувствието за клада, предшестващо сатанинските жертвоприношения. Само исках да го споделя с още някой, понеже спасението от тях винаги е било и ще бъде едно-единствено: ИСУС!

“Сатанистът срещу наивникът: Прелъстяването” - http://anlov.blog/izkustvo/2008/05/05/satanistyt-sreshtu-naivnikyt-prelystiavaneto.189512

"Прелъстяването" II - http://anlov.blog/izkustvo/2008/05/14/prelystiavaneto.192505

"Прелъстяването" III - http://anlov.blog/izkustvo/2008/05/20/quot-prokliatieto-na-vylchata-deva-quot-prelystiavaneto-.194567

"Пророк срещу антихрист: Апокалипсисът" (три кратки откъса) - http://anlov.blog/izkustvo/2012/02/09/quot-prokliatieto-na-vylchata-deva-quot-tri-otkysa-ot-zakliu.898367