Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.11.2015 18:33 - Специално за теб, сладкишчето ми!
Автор: anlov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1561 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 28.11.2016 10:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Утре Мила става на девет и ние в къщи си спомнихме как една наша дълголетна молитва изброди почти цялото небе и накрая се върна при нас, отговорена с нейното ангелско гласче и сбъдната в нейните ласкави сини очета. Пази я и я води по Своите пътища, Господи Исусе, и нека тя да израсне щастливо-ощастливяваща, търсеща първо Теб и Царството Ти като Твоя достойна, предана дъщеря!

               

                                       ДЕВЕТ УХИЛЕНИ СПОМЕНЧЕТА
                                      (ако някога надникнеш пак тук, тате)

 

без дата

Сладката ми дъщеричка Мила ме покани на чаено парти. Беше приготвила всичко с вкус, който мога да оценя, но специално на мене, признавам си, ми липсва. И как не, като аз съм израсъл до една поляна, на която пасяха всякакви патки, а дърти магарьоци опъваха някакви синджири, забити с метални колчета в земята. Обаче Мила ме е виждала по сватби, облечен в костюм, а на нея само толкова й трябва. И вече е решила, че на официалните си приеми ме иска според своя придирчив протокол и по абсолютно никакъв друг своеволен начин. Изкъпах се, напарфюмирах се, нахлузих панталона, облякох ризата... обаче за сакото се разбунтувах, понеже бях плувнал вече целият в пот. И се изненадах колко лесно ми мина номерът, та даже веднага си разкопчах горното копче, за да не ме удуши. После постепенно започна да ми става готино с нея, понеже детето като истинска дама умее да ме предразполага към диалог и изведнъж формалностите престанаха да съществуват. От чаеното парти си стана купон баш как си тряя :)


26. 02. 2014

Тая вечер с Вени и Мила заедно си четкахме зъбите пред огледалото в банята и аз им подхвърлих: "А бе ей, като го гледам това огледало, сякаш съм ви батко на двамата, а не баща." Вторачихме се отсреща (аз по средата се опитвам да си придам свеж младежки вид, Венката гримасничи от едната ми страна, а Мила покачена върху бидето така се е озъбила и се е разпенила яко... ама как търка само това дете, ако знаете!) и те като прихнаха едновременно - пльок пяна тук, пльок пяна там... После чух Мила да казва на майка си: "Ама тати верно прилича на наш по-голям брат." Обаче мама Аги май нещо не беше съгласна, понеже ми се стори на "слуховия апарат", че понечи да го оспори. Защо, пиленце, при условие, че и ти ми изглеждаш на тяхна мааалко по-големичка сестра? :) “Дъхът ти - свеж момински дъх...” И така нататък и така нататък... :)


11. 03. 2014

Днес взимам аз Мила от училище, тътря се бавно по улицата с нейния денг, пълен със сто кила бумаги и пособия какви ли не, а тя цялата грейнала една такава и си пее. Оглеждам се наоколо: денят не ми се вижда вече толкова навъсен. Даже ревът на двигателите и свиркането на клаксоните ми се струват като някакъв музикален акомпанимент за детето. „Хммм, има нещо от мене в нея“ - чувствам как вътрешно се усмихвам аз. Спомних си, че навремето и малката Ачка винаги си пееше и танцуваше, когато весел се прибираше след даскало. Даже майка ми често ми е казвала: „А бе, Аньо, чуваш се тук на двора цели пет минути, преди да отвориш пътната врата.“ Какво?!... Известявал съм значи, че си идвам :) Но навремето щуреехме на Емил Димитров, Лилито, „Сигнал“ и „Щурците“ (а! - също май на „Бони М“ и АББА), пък сега кой ги знай... Обаче ключовият момент тук е: нямаше ли я зубрачницата, значи имаше fun :)


23. 04. 2014

Правя си каквото си правя аз, с Мила си джумулим нещо и явно тя ме усети в един момент, че не съм концентриран и започвам леко да тъпея. Тогава се нахвърли върху мене и ми отне всякакаква възможност да се разсейвам. След като разроши ожесточено това, което е останало върху темето ми, тя започна да ми се дере в ушето:

“Ела при мама, мое малко таралежче, о, какви са тези черни и бели бодлички (това е брадата ми), ще ме боцкаш ли ти мене, а? Няма да те пусна, няма да те пусна, докато не ми оформиш бретончето и не ме изведеш в градинката! Таралежчето ми... най мечтая да съм си с него и да си се глезкаме! Да сме си заедно, да си танцуваме на нашите песнички, да си четем нашите приказчици и да си гледаме нашите филмчета. О, тате, обичкам те!”

Освен, че се оформя като стопроцентова жена, днес Мила отново ме направи един щастлив татко :)

Благодаря ти, скъпо дете!



20. 05. 2014

Мила вече завърши първия клас с “отличен” и е на един летен шпагат от втория. А аз си спомних, че тя е шестицата, която Господ вписа в нашия семеен бележник някъде преди около седем години.

Чакахме я толкова дълго с нейната майка... След раждането на нашия син Вениамин първо ни сполетя спонтанен аборт, а после и жестока гинекологична операция. След нея - почти без да влага никаква емоция, докторът ни съобщи, че шансът да имаме второ дете клони към нулата. Но какви вярващи щяхме да сме с Аги, ако бяхме позволили на скалпела на това медицинско оракулство да ни нарани със самосъжаление? Започнахме да се молим. И въпреки, че нищо не се случваше години наред, решихме да продължим да го правим.

Никога няма да забравим това, което ни се случи веднъж с нея. Най-спокойно си седяхме на масата в кухнята и си бъбрехме нещо, когато изведнъж аз се изправих настръхнал и почти изревах: “Бог ни дава дъщеря и тя ще бъде кръстена на Неговата милост - Мила!” После се спогледахме опулено и ако не ме лъже паметта, май се изхилихме :)

Още на следващия месец научихме добрата новина, а малко по-късно таткото отряза пъпната й връв.

Куражлия-татко си има тя :)

от лятото на 2014-та

“Тате, на небето кой първи ще ми каже: “Чувствай се като у дома си!” - ти или Исус?”

“Мила, ще помоля Исус първо аз да ти го кажа. Обаче после ще те отведа при Него, понеже само ако го чуеш от Неговите уста, ще ти се прииска да останеш там завинаги-завинаги.” :)

*

“Мила, сега идвам, тате. Не обичам толкоз метлата, колкото да ти вися на главата... Нали знаеш, че си много... много... ама много по-важна от всяка домакинска работа?!”

“Тате, не и докато не се научиш да я отказваш заради мене.” :)

*

“Най-важното е принцът да има съкровище и вътре, в сърцето си. На това ме научи ти, тате.”

Ооо!!! Такива признания ме карат да си мисля, че сигурно ме бива за баща :)

*

“Тате, каква според тебе е поуката от “Цар Лъв”, кажи ми?”

“А според тебе?” (въпрос за печелене на време)

“Амиии... да не позволяваме да ни отмъкват короните изпод носа ни.”

“Точно така! - добре ми го подсказа :) Понеже в царството на Исус никога не трябва да забравяме царското си потекло, нали? Той държи да е цар на такива царе като нас, които не подаряват подарената им от Него власт над живота ни на този или на онзи. Проклетници има много наоколо, дете, и те ще се опитат да откраднат всичко наше, да ни убият мечтите и да ни превърнат като себе си в смрадливи грозници. Това е дяволска работа и познай дали все няма да се намира някой, който да я върши. Обаче царете на Исус са и войници - като Давид. Те се бият докрай за Божието царство в своя живот; както и за живота на другите хора по тая земя.”

Но мене ако ме питате, винаги трябва да намираме време и за “Хакуна-матата” между битките :)


*

“Тате, според тебе каква е поуката на приказката “Рапунцел и разбойникът”?

“А сега, де?!... Ммм... Ами сигурно това, че любовта може да превърне и най-големият мошеник и загубеняк в принц за чудо и приказ за принцесата, която е хлътнала здравата по него.” :)

*

“Тате, харесва ли ти рисунката ми?“

„Ооу, да. Много!“

„Ще ти струва едно левче само.“ :)


без дата

Ехааа,
Мила ми припомни за едно свое преживяване отпреди две-три лета и това доста ме поразвесели!


Та значи, качва се тя на втория етаж на къщата ни на село, за да ровичка там из старите скринове, обаче изведнъж й се допишкало. Естествено, забързало се детето като вихрушка и рязко отворило вратата, както се прави в такива случаи, но не щеш ли, пред носа й - ОСА! Жиу-жиу, с наточено жило, настръхнало срещу нея, и понеже Мила вече е жилена, блъснала вратата пред жужащата гад. Грабнала джиесема си и хоп, аз получавам „зън-зън“. Осведомявам се за проблема и веднага звъня на дядо й. Напъвам се, напъвам се, напъвам се... и ей, накрая успявам да го шашна и да го паникьосам чак от София, за да се задейства. Но стига, бе! - оказва се, че той е във Варна. Обявява баща ми „Тревога“ по телефона на майка ми. Тя се втурва през няколко стъпала нагоре и „Алелуя!“ - страшилището е прогонено, а Мила е отведена под конвой където трябва, за да изпита висшата форма на облекчението и насладата.

Да живеят технологиите, които удовлетворяват най-най-насъщните ни нужди :)


20. 11. 2014

Нали утре е празникът на християнското семейство, та сигурно по тоя повод се сетих аз как преди време една врачка ми предрече четири развода. Тогава не бях християнин и само мазничко се подсмихнах. „Значи ще поразнообразя - казах си, - и кво... хич няма да ми е толкоз скучно.“ Обаче взех, че здравата повярвах в Исус Христос. И тогава в един момент ми светна: „Бре, тая жена ме прокле, бе, мама му стара!“ Веднага взех мерки да разчупя проклятието.

Ала не щеш ли, в един момент ми се позажени. Влюбвам се аз, обяснявам се... и хоп, отрязват ме. Влюбвам се втори път... коленича даже... поднасям цветя и рози (в цвят „бордо“), макар цял-целеничък да ухая на любовни изпарения... Ооо, не! Пак червен картон! Ах, Ромео, Ромео, пак ли посечен и вън от играта си, бе, момче?! Минава време, церя, мажа, ближа рани, със свито сърце се опитвам да обърна мача... Ей, не става и не става! До такава степен ли беше разчупено онова проклятие, че не можех да започна даже и една кьорава връзка, камоли после да я задълбоча, да я узаконя, а накрая да си платя таксичката за развода? Обаче на четвъртия опит една красавица с опасен чар, без много-много да му мисли, взе, че ми каза „Да“ (в смисъл, „Защо пък не?“). И така, с благоволението на великодушната Аги, утре имаме повод да празнуваме. А на Мила вече й е време да научи историята на ония две гълъбчета, от които се пръкна тя (http://anlov.blog.bg/lichni-dnevnici/2014/02/06/izpovedta-na-edin-familioman-s-plachevno-minalo.1235982).

Ех, Аги-Аги, дано не си се объркала, гълъбице, като ме пусна тъй бързо да влетя при тебе в „пукнатината на скалата“ :)



30. 12. 2014

Белезите от удари, падания, изгаряния и ухапвания от разни псета по лицето и тялото ми са сигурно някъде около двайсетина и понякога Мила обича да й разказвам историята на всеки един от тях, а тя да се забавлява както си знае (пък на Вени това даже още повече му харесваше, когато беше малък, понеже и той вече беше започнал да се снабдява със своя собствена колекция). Но дойде времето и Мила да падне на пързалката и да се сдобие с раничка. Ние обаче с нея се утешихме взаимно, като си спомнихме как навремето една люлка в Детската градина в Невша перна заблялата се тогава Ачка и направи така, че там, където тя го посрещна, брада вече никога да не му расте :)


И заедно си съчинихме ето това:

Железнинкин люлкинкин детскин градинкин невшаринкин
ударинкин брадинкин, счупинкин зъбинкин татинкин.
Строполилкин веднагинкин земинкин, заревилкин ужасинкин.
Доминкин маминкин здравинкин нашаринкин гъзинкин.

Та така...

В края на 2014-та нека белезите ни да бъдат само усмихнати споменчета за стари рани :) 


(а ето и още едно по случай 10-ия ти рожден ден днес)

5-ти ноември 2016-та год. - първата книжка на Мила от няколко страници и собствено направена корица :) Историята много ме трогна, понеже е за това как трябва да си прощаваме, дори и когато се чувстваме ужасно наранени. Интересно, че Мила си е отредила ролята на второстепенен герой в нея, а приятелките й са главните героини. Все-пак, тя е гласът на поуката накрая и това извънредно ме зарадва (с майка й съзряхме там душата на детето). Спомних си, че на нейната възраст горе-долу ме избраха за отряден председател. Тогава и започнах да си водя дневник, но в него редях само някакви кухи отзиви за пленуми, конгреси и асамблеи. Чат-пат надрасквах и по някой доклад за отчетно-изборните ни събрания. Скоро ми попадна един от тях - „Лелеее, тоя тъпчо ти ли си бил?!“, викам си. В духа на „некои правешки съображения“, обаче неграмотност, та дрънка. Тогава някъде учехме за деепричастията. И учителката ни каза да си измислим и да напишем изречения с няколко такива, които тя ни даде. "Той вървеше към нивата, сеейки със ситото си" - веднага измъти моята глава. „Уй-ля-ля-я-я! И до нивата ще му остане ли семе?“ - бъзнаха ме от катедрата. Класът прихна. А сестра ми, като прочете изречението вечерта, и тя се изкиска: „Ех-ех, Аньо-Аньо, каква излагация, братчето ми!" :)

Ето защо съм двойно по-горд сега с Мила!






Тагове:   спомени,   поздрав,


Гласувай:
2


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. anlov - (нови девет)
30.12.2015 22:42
Дъщеричката ни напоследък пак се е захванала с ръкоделство на пръстени, гривни и огърлици (чувствам, че скоро пак ще има разпродажба :). Преди малко си сложи едно пръстенче, което сама си направи, и ми каза: „Тате, малко ми убива на пръстчето, но нали трябва да се опитвам да свиквам още отсега? А защо в семейството родителите носят пръстени?“ „Защото, миличка, в едно семейство любовта никога... ама никога не трябва да има край - точно като в кръгчето на пръстена - отговорих й мъдро аз, понеже явно съм бил в час по време на църковната си сватбена церемония. - Любов, която никога не се предава нито пред трудностите, нито пред изпитанията, тя винаги побеждава. Затова е вечна, а ние вярваме във вечната любов, нали?“ Усетих, че детето се съгласи. Уау! - за мен това е изумително и е много повече от новогодишен празник.

*

Говорим си с Мила за брат й Вени и тя ми казва: „Тате, не смяташ ли, че вече ни е време да си имаме снаха? Представям си сватбата... мама ще ревне, а ние с тебе ще се повеселим. Ти нали обичаш да насърчаваш. Какъв насърчителен съвет ще й дадеш?“ „Постарай се да се харесаш на мама Аги, ако искаш да останеш жива!“ - отговарям без да се замислям аз. И прихваме двамата с Мила :)

*

„Ей, ако още веднъж ме пипнеш, ти и твоята глава ще станете далечни роднини!“ :) - предупреждение към един от злодеите в 3-D анимацията „Снежната кралица“-2, която преди малко изгледахме с моята сладукеска в кино "Арена" - "Младост".

По принцип такива неща не могат да не се нравят на един баща, който тепърва трябва да опази съкровището си от вражески попълзновения.

*

“Тате, ти да не би само полезни неща да обичаш да ядеш?” “Е, Мила, опитвам се да ги ям, даже и без много да ги обичам. Нали трябва да ти давам пример, а?” “Хммм, моят вкус си е доста по-различен. Не се хващам на примери аз.” :)

*

“Тате-тате-татенце, чуй! Харесва ми да съм българка, харесва ми да съм християнка, а ако някой иска да се откажа от семейството си, ще го питам: “Какво? Не разбирам какво ми говориш. На какъв език ми говориш ти, човеченце?! Ако е френски... ако е руски... ако е английски... още не ги знам...” :)

*

Като дете живеех на село и винаги се удивлявах на хоровото изпълнение на първите, вторите и третите петли (а малко след тях, помня, че по радиото пускаха: „От-ко-га сеее е, мила моя майно льо...“; после си изпивах липовия чай, изяждах си юфката и се затътрях към даскалото). Хор „Бодра смяна“ по онова време ми изглеждаше у-ха... митичен! Виждах как петлите си лягат с кокошките и затова се перчеха и ме събуждаха три пъти на нощ :) Но каквото и да съм си мечтал тогава, никога... никога не съм си представял, че един ден дъщеричката ми ще пропее със същата тая „Бодра смяна“...

*

Днес дъщеричката ни Мила казала на тайфата си от нашата градинка, че кънките са на четвърто място в живота й. "Е що пък чак на четвърто?" - подвикнала една майка наблизо. "Защото - натъртила Мила в своя типичен артистично-назидателен стил, - на първо е Бог естествено. На второ е семейството. А на трето са приятелите." "Дзън" - някой да удари звънеца! Край на урока :)

*

Мила ме помоли да й изпържа картофки тая вечер, ала Аги усети миризмата и се промъкна към нас. Като я видях, отвътре ме напъна да изръся някоя щуротия. „Хм, интересно, че картофите са от Невша. Свинската мас, в която се пържат (тя не е канцерогенна при термична обработка - за разлика от олиото и зехтина) - също. Сиренцето, с което ще бъдат поръсени, е топ-невшанско. А човекът, който го прави, си е баш-невшанлия. Аги, ти да не си под някаква невшанска окупация, пиле?“ Тя се сепна и лекичко настръхна, обаче добре, че беше Мила да се разсмее и да каже: „Мамо, наистина, не е ли забавно?!“ :) Е, не се получи точно любовна химия, ама поне порционът беше без химикали...

*

Гледаме си ние някакво филмче с Мила и изведнъж главният герой, който тайно си харесваше едно момиче, отиде при него и изплю камъчето: „Знаеш ли, записах се в отбора заради тебе.“ На хубавицата веднага й светнаха очите и в следващия миг я видяхме как като олимпийска петобойка се хвърли на шията му. Мила се ококори и се вторачи в мен - явно очакваше да реагирам. „Ха, много бързо се предаде тая, ши развали филма! - размърдах се аз. - А с майка ти едно време направихме цял сериал, докато я навия.“ Сигурно съм докоснал опващата се вече женска струна в моето момиченце, защото то подскочи в леглото и извиси глас: „В отбора... заради тебе... Дъра-бъра! А аз бих попитала: „В смисъл?! Не може ли повече обяснения, бе, момко?“ Разсмях се от сърце и ми се стори хем подходящо, хем пък педагогическо да си насърча сладкишчето. „Точно така, тате! Като пораснеш и започнат да ти се мазнят такива, тестове, изпити и пържене до дупка!!! Накрая трябва да издържи само един-единствен...“ :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: anlov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 945792
Постинги: 177
Коментари: 1515
Гласове: 5167
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031