Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.02.2016 19:28 - Червени фараони и гробници в БГ
Автор: anlov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1393 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 09.09.2018 15:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                                   (кратък личен коментар)

image


Хм, не знаех за тоя ретро-музей на соца, и то в града, който най-много ми е легнал на сърцето - Варна. Преди това бях чел само за софийския, открит от човека с партизанското име Бойко, който открива всичко наред в България. А щеше да открие сигурно и ХЪ-мериката преди Колумб (както би се изразил Тошко Колев), ако само се беше родил във времето на потурите и цървулите :)

Нормално е в първия момент и мен да ме жегне носталгичната оса. Първата половина от живота ми все-пак мина в онова време, когато в къщи за пръв път грейна екранът на съветската „Радуга“ и баща ми за пръв път ме качи и ме повози на нашата чисто новичка бяла „Лада“. Беше епохата на дъвките „Идеал“, „линдзерите“ и „триочките“ ги ядяхме по килограм след тричасови мачлета, наливахме се на корем със сайдери и кооперативни коли и правехме състезания кой после ще произведе най-дългата и звучна оригня (детски простотии :).

Малко по-късно започнахме да се дезодорираме с Fa, след бръснене плискахме лицата си с „Тройной“ и ефектът отсреща беше между 3 и 5D. А в замяна на това ние се ориентирахме в поселенията на дългокосите създания по аурите около тях, избухващи от изпаренията на „Бич може“. Гепи един тираджия, купи си малко долари от него, нахлузи дънки и фанелка с модна щампа от „Кореком“, запаси се с няколко стека кралски „Ротманс“, а от пиячката можеш да спестиш с нашите престижни „Слънчев бряг“, „Плиска“, „Преслав“, „Ахелой“. Имаш и дестина аудио касети BASF с як хард-рок, метъл и любовни балади... ми какво повече ти трябва за купона?!  

Без да се усетя даже в онова време набързо станах и чавдарче, и пионерче, и комсомолец, и комунист. Беше точно като на купон в началото и съзнанието ми беше леко замъглено и превъзбудено. Но в един момент започнах да си задавам въпроси и дори се осмелих един от тях да изпратя на бившия официоз „Работническо дело“. Буквално за нула време под краката ми запари. Обискът на квартирата ми беше последван от заплаха за смърт. Само леко бях подразнил Червеният звяр и това можеше да бъде за мен краят.

Така че какво означава носталгията ни по соца, приятели? Мога да разбера само първосигналният импулс. Ала да останем на нивото на емоцията, породена от сладките ни спомени, би било катастрофално за нас. Да забравим всичките близо 100 милиона, доколкото знам, жертви на комунизма в световен мащаб, означава, че ние доброволно и приживе сме се превърнали вече в такива. (За сравнение - жертвите от Първата световна война са около 10 милиона, а от Втората - над 30 милиона, мисля. Пък в България сърпът и чукът са погубили около 300 000 живота, без да се брои погромът им върху милиони съдби.) 

Червеният режим е човеконенавистнически, кръвожаден и демоничен. В момента около една четвърт от човечеството все още е под негова власт, а това е и злата сила, която отдавна се е побратимила с исляма.  

Нима и ние искаме да сме побратими с нея, въздишайки по музейно-гробищната й слава?!

Това означава със сигурност да увековечим робството си, понеже отказваме да се бием за свободата си и да завладеем Обещаната ни от Бог земя.

 






Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anlov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 950291
Постинги: 177
Коментари: 1515
Гласове: 5167
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930