Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.09.2016 11:31 - Обречените „християнски“ васалства
Автор: anlov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 524 Коментари: 6 Гласове:
5

Последна промяна: 02.11.2016 19:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Може да се наричаме всякакви: „православни“, „протестанти“, „католици“. Но докато не се освободим от доброволното си заточеничество на нашите малки островчета на спасение, където обикновено ближем собствените си рани и медитираме в изолаторите на мистично реещите ни се полувери-полуутопии, ние не можем да бъдем „квасът на Царството“ в тоя свят. Лутер го направи в своето време. Левски - по своя си начин. Самият Исус не основа манастир, нито построи храм, нито даже параклисче освети. Обаче беше наречен „приятел на бирниците и грешниците“, понеже Го бе грижа за тях. Всичко, което Той представляваше, което имаше и което можеше да прави, беше посветено на най-дълбоките нужди, копнежи и стремления на техните сърца. Животът Му, смъртта Му, възкресението Му... Думите Му, делата Му, чудесата Му... Абсолютно, абсолютно всичко беше заради тях. Той нямаше накъде да се възвисява повече от това - да зареже цялата слава на Небето, царствеността, божествеността и господството Си там, за да дойде и да се сприятели с такива създания като нас. Издевателстващи върху себе си и върху себеподобните си и тотално обезобразени от греха... Но Исус се обвърза и се сближи със сребролюбеца, с блудника, с маниака, със злодея... И то по възможно най-заветния... по възможно най-вдъхновяващия и преобразяващ ги начин... Същото се случва и сега... 

Обаче Исус никога няма да се разчлени, както ние си позволяваме едва ли не да Го транжираме по-зле и от римски наказателни легиони. Един е Кръстът и една е Голгота, където се спасяваме. Не се ли вторачвахме за хилядолетия в йотите и точките, в много-многото запетайковски нещица, за да си създаваме своите собствени "християнски" васалства? Естествено, има продали се и купени от Кесаря "невясти". Но това обикновено е сбирщината от варосани гробници, издигнати помпозно и нависоко, които всички посветени християни нетрудно биха могли да различат. Не става въпрос за такъв тип безпринципен екуменизъм. По-скоро, представям си сближаване по най-различни допирателни на хората на Царството, за които текстовете от Библията под черта не са повод за вражда и верско противопоставяне. Настават усилни времена пак, те се носят във въздуха. Ислямът отново се навдига, а либерализмът, светският хуманизъм и новият комунизъм от държавно-бюрократичен корупционен тип го подпомагат всячески. Те се обединяват пламенно под сатанинските си знамена, за да ни асимилират буквално. Е, защо тогава ние да продължаваме да се делим на "черни" и "бели"? На православни, католици и протестанти. Мисля, че това е обременяващо историческо наследство, което би трябвало да започнем да преодоляваме под знамето на Кръста. Не говоря за някакво изкуствено сливане и унифициране, а само за изличаване на вековната схизма. 

Един Господ.

Една вяра.

Едно кръщение.

Едно спасение.

("Послание към ефесяните" 4/5)

Единство в Духа, а не бюрократично-организационно.

Вярвам в тоя момент, че всеки, който на безпринципна и егоистична основа продължава да разделя Тялото Христово - тоест, Неговата Църква, за да гради и разширява собственото си Царство на земята, изпява сам заупокойната си молитва и решава завинаги да принадлежи на миналото, оставайки си насаме със своята експонатна музейна слава...


П.П. Ще си позволя още едно уточнение за екуменическото единство. Личното ми убеждение е, че е абсолютно невъзможно, а е и проява на свръх-духовен идеализъм, да се изисква християнските вероизповедания да се лишат както от уникалността си, така и от различията си, за да се превърнат в един общ клон. По-скоро си представям християнството като Дървото на Живота в Едем - с много и най-различни клони. В него корените и стволът са Исус, а короната е изплетена от плодоносните негови църкви. Въпросът е плодовете му да са чрез Светия Дух - такива, каквито са описани в Библията (всъщност, плодът е един, но има много и различни проявления: "любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание"). Обратно, ако има "блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, магьосничество, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и други подобни", това е родено от плътта и греха и никакво християнско етикиране не може да го превърне в Месиянско дело. А Исус ни е предупредил, че по плодовете и делата всичко се познава, нали? Така че както Исмаил и Исаак не можеха да бъдат едно, а даже синът на слугинята преследваше синът на свободната, така не може и християнството да стане един "миш-маш клуб". Според мен го искат точно вярващите тип "слуги и наемници", както и техните религиозни организации, за да задушат свободната вяра, която ги изобличава. Уеднаквяването винаги ми се е струвало тоталитарен нагон. Смесваш всичките цветове на дъгата и какво получаваш като резултат? И без да си художник можеш да си го представиш. Което не значи, че не съм за диалог между всякакви хора и техните обединения. Дори има моменти, когато една голяма цел може и трябва да ни обедини. Примерно, противопоставянето ни на агресивния ислямизъм, както вече казах.

Повече от наложително е!

И все пак, най-важното е да издигаме нашия Спасител, Господ и Цар, а не себе си и нашите организации. Когато Исус е издигнат, Той ни привлича, събира и приютява в огромното Си Бащино сърце ("Евангелието на Йоан" 12/32). Разбира се, в Божието семейство всеки трябва да е в Завет с Него и делата му да говорят повече от думите му за това. Ние често забравяме, че на Голгота не беше издигнат банкомат под формата на Кръст, та да точим от него материални благословения и да се чувстваме кадемлии след това. Или да Го зовем само при бедствия, катастрофи и аварии, а после нагло да Му обръщаме гръб. Правил съм го аз, а сигурно и ти. Но несравнимо е усещането, когато извървим първата миля за Него, а Той - втората и третата за нас. Когато му дадем слабостите си и пълните си фалити, а Бог вземе, че ги превърне в мощ за изграждане, не за рушене. Ти Му даваш човешкото. Той - Божественото. Тогава защо да „прецеждаш комара, а камилата да поглъщаш“? Да пренебрегваш милостта, прошката, любовта... Да разменяш безценното за евтиното... Заповедта Му "Първо Неговото Царство да търсим, както и Него Самият" - за иконописен златобляскащ фасаген... Фасадите на нашите храмове ли са ни по-мили? И нашите имена да бъдат записани там?! Да, тогава сме подвластни на духа на Вавилон, на бъркотията, неразборията, хаоса, разделението. И в какафонията на нашите различни езици няма никакъв шанс да се чуем и да се разберем. Задължително ще последва падението и сгромолясването на такава кула... въпрос на време е... Прекалено мъничко е игленото ухо на законническия религиозен перфекционизъм, увенчаващ нейният връх. През него покаялите се блудни синове и дъщери не могат да минат никога. Обаче тях Исус ги чака, за да ги въведе в Царството Си през „Перлените врати“...

„Всичко считам за измет, само Христа да придобия!“ („Филипяни“ 3/8)

Когато започнем да измитаме боклука на греховете от нас, значи искаме да постелем червения килим за Царя и да Му кажем: „Ето, очакваме Те! Ела и превърни бунищата, които винаги сме били, в Твои храмове! Ела и разруши идолопоклонническите ни олтари, където сме кадяли на страха, омразата и завистта; на алчността, похотта и лъжата; на тщестлавието и геронтомантските си егота! Ела! - защото ако не дойдеш, загубени сме! Познахме всяка низост, пропадайки в бездънните й ями. Засищахме телата си там. Обаче не намерихме покой за душите си. Изглеждахме често лъскави. Маркови. Престижни. Маркетингови. Имиджови. Преситени. Рейтингови. Пиедестални. Звездни. А отвътре - бездушни като тленни останки. И жалки като пародийни фарсове. Пасквили, които заслужават да бъдат изтрити от лицето на земята, а не записани в Книгата на Живота. И дълбоко в нас винаги сме го знаели. Както и това, че никога - и никъде, няма да намерим друг като Тебе. Толкова чист! Толкова свят! Толкова войнствен срещу злото! Обаче и толкова... толкова преизпълнен с любов към нас!...“




"Библията ми се струва най-големият източник на поезия за всички времена. Затова аз търся нейното отражение в живота и в изкуството."

Марк Шагал - руско-френски художник от еврейски произход (1887-1985 г.)


Това е неговото „Бяло разпятие“ - около сиянието на Кръста светът сякаш изглежда разпилян и изгубващ се в своите ежедневни дела; раздиран от скръб, болка и безнадеждност; подпален целия от огнедишащите си, обаче напразни химери за промяна. И тъкмо заради това - издигнат така, Исус Спасителят не престава да ни привлича...







Гласувай:
5
0



1. mihala - Ако имахме познания за истинското ...
07.09.2016 11:56
Ако имахме познания за истинското Божие слово, Исус Христос нямаше да бъде разпънат на кръста. Има няколко църкви на земята,за които се говори в Библията, а не една. Ако знаехме правилно да четем, а то е дар на Святия Дух, който Бог обещава,че ще излее в сърцата ни, щяхме да бъдем предпазени от погрешни действия. Но някои предпочитат да вярват в енергии и задгробни духове, от което нищо не ги ползва.
цитирай
2. anlov - Може ли да има духовно самоусъвършенстване на егото - било с псевдодуховност, било с окулт, за което диагнозата на Библията е „Съразпване заедно с Исус“?
07.09.2016 12:31
„Единствената ценна валута в тоя банкрутирал свят е споделеното с някой твой приятел тогава, когато не се смяташ за толкоз готин и велик. Когато виждаш, че хич не си толкоз добър и затова имаш нужда да се погледнеш през очите му...“

(реплика от рокендрол-драмата „Почти известни“)

Мисля, че Тоя, който умря и възкръсна заради нас, Единствен ни доказа приятелство, което на земята не можем да открием никога.

Но дали ще можем да се погледнем през очите Му?

Ще бъде възможно най-покъртителния... най-незабравимия разговор...
цитирай
3. pravoisvoboda - ...а всеки ден от 2000
07.09.2016 15:26
го разпъвате на кръста...не е човешко ТОЙ Е ЕДНА КРАСИВА ЛЕГЕНДА...а истинските
християни го разпъват и със скъпите свещи и с мазните тумбаци, самонарекли посредници на Бога...децата на бога нямат нужда от посредници да говорят с БАЩА си...другото е търговия,нали? И КОЙ НОРМАЛЕН БАЩА ГОВОРИ НА ДЕЦАТА СИ С ДУМИТЕ ...раби божии на кой баща децата му са роби?...тъпо и отблъсващо е защо е грозно и унизително...
цитирай
4. anlov - С Исус би трябвало да се чувстваме напълно нормални, обичани и свободни. А без Него... Дори и не мога да си спомня в момента какво означаваше това...
07.09.2016 15:52
Ако харесвам и усещам близък до себе си някой, хич, ама хич не ми пука вече дали е „православен“, дали е „католик“, или е „протестант“ от някаква спорна в съсловието деноминация. Да не говорим, че познавам самаряни от света, на които искрено се възхищавам от тяхната кипяща сърдечност и ненадмината от много християни доброта. В Божието царство винаги се случва разкаяли се грешници да изпреварват самодоволни фарисеи с натрупан през годините огромен религиозен километраж. Държат витеивати речи, като че ли са се наметнали с шлифера на Бог, ама опознаеш ли ги малко, се оказват пльок... едни пукащи се мехури от „Веро“. Да не говорим, че първо аз мога да се окажа такъв, ако разтягам сладки локуми само. А после, разбира се, и ти. Пък в живота хората ни виждат, виждат, виждаат... И за тях сме като едни ходещи рентгенови снимки. Обаче дори и те да изпуснат някои хронични възпаления, дали биха останали незабелязани от нашия Бог? Въпросчето не е с повишена трудност :)
цитирай
5. anlov - "Почина проф. Питър Вагнер - велик Библейски учител и християнски стратег" - статия от Георги Бакалов в apostolos.bg
23.10.2016 09:10
Като най-обикновен християнин, който се опитва да издържа семейството си в България и да служи, доколкото може, на призванието си, съм практикувал само непрестижни професии и съм се движил във възможно най-затънтените среди у нас. Така че светът на протестантските проповедници за мен винаги е бил: „О, те са някъде там!“ Не само на т. нар. „телевизионни звезди“, но и тоя на пасторите-агенти от ДС, които изградиха цяла паралелна система тук за църковна разпродажба. Обаче нека да кажа, че през годините успях да опозная къде повече, къде по-малко, едни не амвонни словоизлеячи, захапали микрофоните си, докато позаглеждат отгоре свещенодействието в кофичките за дарение. Да, такива като Калоян Курдоманов, Стоян Георгиев, Александър Джоргов, Евгени Бенбасат, Георги Якимов, Иво Койчев, Сунай Маджуров, Ангел Пилев, Румен Попов и много други, които сега изпускам да спомена (извинявам им се!) ме карат да се чувствам горд християнин-протестант. Естествено, за мен винаги много специален ще си остане човека, чрез когото повярвах в Исус Христос - Георги Бакалов. Затова преди малко, когато прочетох, че той е загубил своя скъп приятел и наставник във вярата д-р Питър Вагнер, не можах да не реагирам. Погълнах с тъга спомените на Георги и самият аз си спомних, че дори без никога да съм виждал на живо Питър, някак си винаги съм изпитвал особен респект към него. И как не?! Понеже преди години, след като една негова статия буквално ме порази като гръм и мълния, аз започнах да пиша своя роман-притча „Проклятието на Вълчата Дева“. Да, със сигурност мога да кажа днес, че духовният импулс за тая книга дойде чрез прозренията на този необикновен човек. Всичко, което съм чел от д-р Вагнер, ме е подтиквало да изляза от моята малка пещеричка навън и е прояснявало погледа ми.

Нека бъде мир на праха му, понеже той завинаги ще пребъдва вече в Славата на нашия Бог!...
цитирай
6. anlov - "Рождественско киноевангелие за сърцата и душите" - http://www.svobodata.com/page.php?pid=4666&rid
20.12.2016 23:43
Според мен, тая година добре се получи на нашето празнично фирмено парти в Банкя. Който обича да си тропка хора, ги изви едни такива кръшни, че сигурно е излел Дельо хайдутина от космоса да ги види :) По някое време и ние рокаджийски извъртяхме няколко чупки в кръста, кривки на 45 градуса, на 90, имитации на припадъци в захлас, за които май трябваше предварително да си сложим наколенки и налакътници (аз после в къщи си преброих три синки, без да съм се гледал в огледалото отзад). Атмосферата беше такава, че успя да разтопи и най-вдървилите се от студ и мраз колеги и да ги накара да разцъфтят като усмивките на Снежанка - или поне на някое от нейните седем джуджанчета. И все пак, за мене най-приятната тръпка беше, когато с двама колеги си говорихме повече от час за Исус. Спомняхме си за думите Му, за делата Му, за заветите Му... Получи се разговор, който ми стопли сърцето така, че аз не знаех на купон ли съм, на църква ли съм :) Какво облекчение само, че Божието царство не е заключено в някакъв неделен църковен ритуал! На връщане към къщи трима души се спуснахме да защитим едно момиче от перверзен хищник. Да, Царството Му се разпростря и там... Когато навремето писах това, желанието ми беше да посея семето му някъде из виртуала. И Едвин Сугарев взел, че го споделил със своите читатели...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: anlov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 542242
Постинги: 169
Коментари: 1577
Гласове: 5105
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31