Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.05 14:06 - Фейс ту фейс, блог в блога
Автор: anlov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1773 Коментари: 1 Гласове:
8

Последна промяна: 11.05 14:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Имаше време, когато приятелите ми не можеха без мене и често чувах от тях, че съм страшно готин пич. Родителите ми се гордееха с тъй мечтаното си момче, а татко направо не можеше да повярва, че има толкова добър син. Маминка (баба ми) се хвалеше в махлата на всички бабички колко съм бил прилежен и как само шестица след шестица съм редял като мънисти в броеница. А дядо ми ме прегръщаше във всяка своя свободна минута и ми казваше, че аз съм му давал силата да живее. На учителите лесно ставах любимец, а после ме прелъсти Партията-Майка с обещание за какво мислите? Естествено, за кариера. Вече бях станал комуняга в казармата в промеждутъка между едно следобедно басейнче и поредното нощно пиянство, след което верните другари по маса ме бяха прибрали и свестили за сутрешния развод (нямаше как да не се явя на него - бяха ме направили коскоджамити комсомолски секретар на полка). Вярно, отказах на връзките на баща ми да следвам ДС в Симеоново, обаче пък с кеф станах стипендиант на тогавашния варненски октопод „Лазур“. По това време вече въртях няколко гаджета и всички те искаха не просто секс някакъв, а да съм изтипосан в златна рамка - или с ореола на Съпруга и Бащата.

Пък аз даже не смеех и в огледалото да се погледна. Смятах се не само за пъпчив и грозен, но и за лицемер, използвач и отвратителен деградат от най-най-долна класа. Никой ли не го виждаше, бе?! Бях на някакви си 23, когато чух един симпатяга страстно да споделя за вярата си в Господ Исус Христос. Охулваният тогава Георги Бакалов. За пръв път осъзнах, че съм грешник, затънал до гушата си - че даже и над нея, в кал. И да, Исус го виждаше единствен, но не ме осъждаше изобщо за това. Само искаше да ме извади оттам и да ме изчисти от смрадта й. Позволих Му да го направи и изведнъж се превърнах в най-чуждият за близки и за свои. Никой вече не ме хвалеше. Захващах се все с работи, които всячески ме лишаваха от първоначалния ми светски блясък. От пиедестален се превърнах в презрян слуга. И знаете ли какво? Започнах да изпитвам неизмеримо щастие да служа на хората в техните ежедневни и най-банални обикновени нужди. Понякога така се сближавах с тях, че те сами искаха да чуят за вярата и за убежденията ми. Въобще не ми липсва житието и битието, което определяше съзнанието ми на вей-хай-вей измислен венценосец. Но ако ти, приятелю, позволяваш общественото мнение да те формира, а не Господ, само искам да ти кажа, че си тръгнал по пътя, постлан с онези добри намерения. Знаеш: открай време така наричат „Пътят към ада“...

*
Представям си един духовен сайт като широко отворени порти за християнски прощъпулник, където хората ще могат да бъдат посрещани в техните насъщни нужди, терзания, падения, безпомощност, или - обратно - в тяхната показна арогантност и открита враждебност към всичко, стоящо зад името Христово (като при Савел). Затова езикът трябва да е като на Исус в неговите притчи, поднесени навремето почти като народни приказки. Духовните истини се приемат, осъзнават и стават плът и кръв бавно и постепенно (само гурутата и сектантите изискват незабавна промяна и следване на зададения от тях курс). Ето защо и Портите на поканата трябва да са широки, а пътят на ученичеството лека-полека да се стеснява след тях. Не беше ли така и при Исус? Простичко говорене пред множествата. После - обясняване на духовните истини на следовниците. Най-близките му го видяха на Планината на преображението. Любимият му ученик пък полегна в скута му (преди да напише последното и невероятно "Откровение" на Новия завет). Около 500, които сигурно имаха някакво взаимоотношение с Него, го зърнаха възкръснал. В Горницата посветените обаче бяха само 120. 70 от най-верните бяха пратени по-рано да гонят демони. 12 апостоли пък бяха денем и нощем до Месията, за да въведат вечното Му Царство в тоя свят... Така че: явно всичко започва с прогласяване на Евангелието на народен език. И после Бог започва да пресява Своите Си...

*
„Весели агнешки празници!“ - пожелах с усмивка късно снощи аз на един мой приятел тук. „Весели вълчи празници!“ - подхвърли той в окопа ми зад компютъра тая смехотворна граната. Истината понякога боли, понякога развеселява, обаче винаги ни освобождава. А тя в случая е, че ние хората сме склонни по природа да свеждаме празниците на духа до едно битово разложение и храносмилане. Ядене и пиене, пиене и ядене (е, с цел облекчаване се разрешава и повръщане, естествено) - „И жено, снахо, тъщо, свеки... Айде по-чевръсто, бе! И да е на корем!“ Сигурно те им отвръщат наум - а някои от по-устатите, злоупотребявани системно и системно труженички, знаете как не си поплюват хич: „Огин да въ гори, димбели такива! И с бензин да въ гасът!“ (примерно) Бачкали сме и сме очаквали благословии, пък пак се наденахме на проклетии. Библията ни казва, че това сеене на плътта ще изтлее във вечна смърт. Някъде червеят не престава да гризе и огънят изобщо не угасва. Затова отговорих на своя приятел, че няма лошо да обичаш агнешкото, ама вярно е върколашко да го обичаш повече от Агнеца Божий. Той ме допълни: „Лъвското Агне“, а аз си казах, че ще е неизживян живот, ако всичко в него започва и свършва с Негово Величество Стомахът - а не с нашия Господ Исус Христос...
              
*
Искаме да нехаем за Исус в делниците си, а само да Му празнуваме празниците ли? За дърводелски номера обаче Дърводелецът е приготвил трион и ренде... чук и пирони... :)

*
Ангели по Рождество, сетне по Великден, изпълнени със сила, набожност и мъдрост, с вяра преместваме планини от посуда, храна и напитки, превръщайки ги във великолепни празнични трапези. Храмовите ни служби със сияние и камбанен звън увенчават ритуала и ни превъзнасят с песнопейния елей от техните олтари. Обаче след празниците вече сме падналите ангели, отдаващи се на бяс, насилие, измами, крадене, хедонизъм, таен или показен разврат, изневери, безбащинство, безмайчинство, злоупотреба с властта, тъпчене на падналите, жертване на мамон, скотско озверяване - Богоразпятията ни са всевъзможни и до безкрай (дори и само по националните статистики).

А без любовта към Бога и към ближния НИЩО НЕ СМЕ, защото сме изгубени завинаги... („Първо послание към коринтяните“, 13-та гл.)
          
*
Исус е колкото Единствен и Неподражаем, толкова и увличащ в подражание и следовничество най-неизброимите множества в човешката история... Затова е "Пътят, Истината и Животът" - цялата пълнота и най-върховният смисъл на битието и на небитието... Възхитата и преклонението на ангелите... И кошмарът на бесовските твари... Заличителят на греха... Обаче и Възкресителят на грешниците от смъртта и нашият Спасител от ада...

*
Когато хората се вглеждат и вслушват в нас, не би трябвало да ни хвалят изобщо, а да ни подминат много бързо и да подирят откъде идва онова наше странно, едновременно отблъскващо ги и някак-си привличащо ги може би присъствие. И възможно най-тежкото житейско упражнение за нас като християни и за тях като езичници е да открият Исус в края на това дирене. Издигайки Го с мисли, мотиви, молитви, думи - и най-вече с дела, Той ще ни събере при Себе Си...

*
В едно взаимоотношение повечето от нас се изкушаваме да се възприемаме като „плюса“, а другия - като „минуса“. И ако сме чада на егото, свръхамбициите, комплексите, маниите, контрола, сплашването, манипулацията, диктата, тормоза, системно се нахвърляме да срежем "минусите" с една резка отгоре до долу и да ги направим като самите нас. Мислим си, че като „плюсове“ заслужаваме компанията на още повече себеподобни „плюсове“. А забравяме, че електрическата искра прескача от недостатъчния „минус“ към тъй горещия и жадуван „плюс“. Пссс! Обаче така ни захранва високото напрежение :)

*
В частната фирма работиш за собственика и няма как да не го слушаш - договорили сте се той да е босът, който за твоите умения, усилия и старание ти дава заплатата. Но в едно семейство така ли трябва да е? Някой да си позволява да командори другия, само защото е подписал с него в „Гражданското“?! Да налага своите прийоми и начини, като че ли му е окупатор?! Сто хиляди пъти НЕ, НЕ и НЕ! Създадени сме уникални и свободни от Господ и нито една институция няма правото да ни заробва, тормози и линчува. Не само държавните, но и най-святите такива като семейството и Църквата. Ай стига бе! - те да не би да са нашият собственик?! Нито пък имат правото да се изявяват като Страшния ни Съд. Виж, ако са частица от Христовото Умилостивилище и ни очистват от нечистотата с безусловно приемане и любов, ние тогава ще сме посветените и преданите им до гроб. Всеки един наш дъх ще е техен и до последният ще им принадлежим - преди да го предадем на нашия Господ Бог. Сори, обаче само едната гола служба или единият готин секс не ни е достатъчен! Без любов и свобода, що за живот?!

*
В тоя живот заложи смело на един, двама, трима... И бъди винаги готов да простиш, разбереш и искрено да се усмихнеш на останалите твои настоящи или пък потенциални предатели :) Само помни техните имена и нищо повече, както е казал Джон Кенеди.Така няма да бъдеш формална "синя каска", омиротворител с нацапани гащи или млекопитающо подобие на наблюдател от ООН. Внимание!!! Бъди с повишено внимание в Крематориума на неизживените животи на тая високо издигната клада, наречена примерно "Свят наш насущний"!

*
Да се привържеш към Бог, към семейството си, към родителите си, към приятелите си, към колегите си от работата - ако иска някой, може да ми даде съвет за изневяра и за емиграция. Обаче ще трябва да ме изтърпи после много добре до го ошамаря :)          

*
Да покажеш изходният път на хората в тежка ситуация, в конкретен проблем, та даже - и би трябвало! - да понесеш част от тежестта на цялото бреме - не е ли това практичното християнство? Останалото е: "Бог да те благослови!", "Христос возкресе!", "Каква прекрасна литургия (служба)!", "Запалих свещ, взех причастие (евхаристия). Така че... купих си индулгенция и за следващия... охоууу! - че даже и за следващия грях..."

*
Не си заслужил да си: "Уау, Тоя!!!", а само : "Пффф, оня ли, бе?!" Ей, в тоя свят си по заслуги и почести, обаче споко - не и в оня :)

*
Бог - с цялата си любов и смирение към нас, се е оставил да зависи в земните Си дела от нашето човешко благоволение. Това Му прави великолепна чест. Обаче ние се провалихме в нашата отговорност към Него и вече сме се приравнили с безчестието, като се превърнахме в сметището на греха. Отскоро си сложих кръст на гърдите, който мой приятел ми донесе от Йерусалим. Когато го погледна, винаги ми напомня колко грозно изчадие искаше да придобие за Себе Си моят Изкупител...

Ей това се нарича ЛЮБОВ!

(Пък дано и ти, приятелю - който и да си, да го разбереш за себе си!)

*
Е то е най-добре като Енох и Илия с директен полет да ни изстрелят нагоре, вместо телесата ни да "бичат айляк" по Крисковски в студено и червиво гробище :) Но така или иначе, "втората смърт", вечната смърт на отделянето от Бога в ада е кошмарната и никога непобедимата. И знаем както от Книгата, така и от собствения си горчив опит, че нейното смъртоносно жило е грехът. Оня отвратителен цикъл, в който всички сме били завихряни - чрез неспирните си земни страсти да създаваме и трупаме върху главите си жаравата на още и още грях. Точно неговото развитие във времето чрез упорито и коравосърдечно непокаяние ражда "втората смърт" (понеже първата - сама по себе си, е спирка "Почивка" от земните ни грижи :)). Обичам Исус, понеже Той, като ни е понесъл и простил греховете, ни е освободил и от масовата епидемия на страха от смъртта. Извадил й е жилото от нас и ние завинаги можем да се наслаждаваме на Живота с Него. Макар и приживе, сме имали преживяване като Лазаровото - Той ни е извикал по име и ние сме излезнали от гробницата на тоя свят. Райска наслада е така да те разповият от саваните и затова такива като нас обичаме да споделяме Словото на Живота, за да го преживеят и приятелите ни...

*
Помня, учехме навремето за някакви социалисти-утописти, но Маркс не беше един от тях. Все пак, той разви идеята за класовата борба и обоснова защо подтиснатият пролетариат има правото да стане гробокопач на омразните експлоататори-капиталисти, издигна атеизма и безбожието като новата човешка религия и по такъв начин се превърна в духовен баща на мракобесници като Ленин и Сталин (всъщност, вдъхновените от него масови убийци и диктатори почти нямат край). Не знам доколко е вярна, но бях чел навремето една история как в юношеските си години неговото еврейско семейство се преместило в друг град и там баща му - за да му вървял бизнесът, загърбил юдейската си вяра и започнал да флиртува с бюргерското протестанство. Младият Карл бил потресен от това предателство и лицемерие. И впоследствие скъсал както с корените си, така и намразил всяка религия и вяра (в неговия травматичен опит те наистина са представлявали коварен опиум). Тъй че, онова дълбоко огорчение е породило отцеотстъпничеството му и колосалния му бунт. А ние знаем коя стара змия мъти тия яйца ехидни. Даже се сещам сега за една легенда, която от време оно е много популярна в Кьолн. Там през средните векове започнал строежът на огромна катедрала и след няколко столетия внезапно спрял. Трябвало върховният зидар да направи сделка с дявола, за да може строежът да продължи. И най-интересното е, че това станало в годината, когато в града отседнал Карл Маркс. А катедралата била окончателно завършена малко след отпечатването на „Комунистическия манифест“ от него. Съвпадение? Не мисля. Понеже историята потвърждава, че всъщност е бил издигнат новия храм на новото комунистическо демонично божество. Тези около сто милиона убити са му били принесени като жертви... Само че останаха за протокола, докато избирахме чудовището К.М. за „Геният на всички времена“... Пък ние тука в България още сме влюбени в проклятието на гения...

*
Нашият свят наистина се оказа една огромна робска галера. Усилията да оцелееш в нея после се компенсират с хляб и зрелища - „и още нещо“... „и още нещо“... Така е с петте минути почивка, преди пак да те сложат да гребеш до припадък... "Заети програми", "пълно ежедневие" - така в днешния свят се оправдават онези, които не намират време да откликнат на поканите на Исус за освобождение от модерното робство и от свръхзаетостта си заради пустата си алчност и заради пре-пре-многото си страхове...

*
В днешния свят етикетът е важен. Опаковката също. Там очите трябва да бъдат поразени, ослепени, за да може достъпът до джоба да бъде свободен. И ръцете също, ама само за да шарят. Съдържанието пък или не се изписва, или само се щрихира с дребен шрифт. Пък после оди го разследвай като Еркюл Поаро. Или с дебелата лупа като Шерлок Холмс :) Но трябва, понеже дяволът е в подробностите и ни дебне даже и от най-неглижираният детайл. Разменяме ли свобода срещу повече сигурност; а всъщност - срещу по-къса каишка и по-здрав оглавник? И допускаме ли усещането ни за ситост и наслада да е зависимо от безбройните токсични съставки, овкусители и подсладители? При идеите проблемът е даже още по-коварен, отколкото при храните и напитките. Доктор Уотсън го няма, за да ни отговори на въпросите. В същото време, достъпът до нашия Създател също си остава все тъй свободен
...

*
Прекалено много неделно черкуващо партизанство... И прекалено малко сърдечно, практично, ежедневно християнство.

Обаче ако Тялото Христово не издига Главата Си, значи забива поглед надолу към срамните си части.

И аз въобще не съм сигурен дали това има нещо общо с нашия безценен, непрежалим Исус...

Нека помислим защо Той винаги ни привлича, а тоя, който се нарича с Неговото Име, винаги намира начин да ни отблъсне с идолопоклоничеството си, с перверзиите си, с гнусотата си.

Едновремешният и съвременният Вавилон, промъкващ се като змията в Едемската градина, а после в пазвите ни, отново и отново трябва да бъде разпознат...

Библейският призив е да отхвърлим тая сатанинска гад! - ако искаме да живеем...

("Откровение на Йоан" 18 /4)

*
Вместо да треперим пред някакъв бъдещ, почти миражен Антихрист, нека да се опитаме да видим как Звярът сега се представя с човешки облик. „Човекът на греха“ - като свещеник Божи. „Синът на погибелта“ - като миропомазващият живота. Апостол Павел го съзря стоящ в Божия храм и представящ се за самия Бог. А апостол Йоан ни предупреждава, че ще ни е нужна мъдрост, за да го идентифицираме. Мимикрира в толкова много църковни образи, че всички те с времето се превръщат в икони, заместващи Господ Исус Христос и Неговото уникално Изкупление.

Но не ни ли каза Той, че по делата ще ги разпознаем?

*
Мнозина с големи усти и месести кунки чакат награди (и сега си ги получават на аванс, на заплата, че и между тях, стрижейки и доейки стадото; и не твърдя, че всички Божи свещеници това правят, понеже някои от тях редовно приемат лъвския пай и са корумпирани даже и в червата; докато други само биват подкрепяни финансово - без да служат на мамона и без постоянно да целуват Исус по Юдовски; което е нормално за свещеничеството с кауза да бъде обезпечавано за нея или поне донякъде - особено след традицията на Аарон и левитите). Ама първо бомбастичните думи трябва да избухват една след друга и да се превръщат в дела - и то дори в тайнствата пред Господа - без реклами публични и превъзнасяници зад камери, олтари и амвони. Тогава Господ започва да подпечатва Своите Си. А те да заквасват с кваса на Царството Му, а не на религиозната имитация Вавилон с тоя отвратителен квас "Лицемерие"...

*
Мръсните финанови тайни на т. нар. Църква не са свързани само с банка „Ватикана“. И лично мен ме отвращават повече от грабежите в престъпния свят, където е ясно, че там така се прави. Колкото и да ми е смешно, обвинявали са ме неведнъж примерно, че американците ми плащат да говоря, каквото говоря; да пиша, каквото пиша; и да правя, каквото правя за моите „небивалици, нелепости и налудничавости за Исус“. Тия, с извинение, тъпанари, си нямат дори и предтстава как за десет години си позволявахме само кило кашкавал веднъж годишно, за да мога да бъда с бездомните деца по улиците и по гетата. Жена ми беше на предела на силите си, за да понесе такъв кукундрел като мен. Какво нахалство беше от моя страна, че в най-гладните ни години издадох две книги - и то без спонсор задокеански. (Сега не съм хич убеден, че трябваше да го направя.) А през това време винаги е имало високоплатени църковни наемници, на които вие - докато ви текат лигите, им целувахте ръцете...

*
Ние сме спирачките на безумието първо в нас, а сетне и в нашите ближни...

*
Никога не съм си представял преди време, че животът ще ме раздели с толкова добри приятели. Но когато всеки избере своята посока, това се случва. Разделителните линии стават повече от допирателните. И така постепенно изчезваме един за друг от хоризонта. Дори напъните на „Фейсбук“ да ни събере само формално ни помагат. Но поне можем да си останем с добрите спомени, с топлите си чувства. И да не позволяваме на леденото отчуждение да смразява нашите сърца... Пък някой ден... Кой знае... В една стара песен се пееше: "Дано, дано, дано!..."

*
Диянетът на Ердоганова Турция (тяхното многохилядно ислямистко държавно учреждение) сигурно протрива падишахски ръце, лукаво си гали брадата като Настрадин Ходжа, засмуква си чибука от дъното на глисточервививото си търбушище и като прави темане след темане, оргийно възкликва: „Въй, Аллах... машалла!... Маш-ал-ла!... Маловерни... разпокъсани... и пак плячка за нас са тез булгаристански гяури!“

През това време, ние се делим като чехълчета по етнически, религиозни, политически... и какви ли не други признаци...

„Лошо, Седларов! Лош-шо!“

*
Лично аз вярвам, че Исус очиства Храма на Тялото Си, прогонвайки търговците от него. И това се извършва явно, смело и безкомпромисно, понеже в църквата-двойница, ръководена повече от Службите (политически, религиозно-административни и държавно-репресивни), отколкото от Него, Той има скъпи свои деца за освобождаване. Обаче в целия тоя процес доста християни не държим май Христовия бич, а римските чукове и пирони за едно ново Разпятие. Молитвата ми е да ни даде Господ мъдрост и прозорливост да Го разпознаваме в Неговото несъвършено човешко тяло, което Той сега има чрез Църквата Си (така наричаната "православна", "протестантска" или "католическа"). Навсякъде има свързани с Него в една жива връзка и не е нужно - както беше писал Рик Джойнър навремето, да сме единствената армия в света, която се самоизтребва. Не тръбя за някакви измислени деноминационни обединения, а само да имаме милост помежду си и вместо да се делим на "верни" и "предатели", да се оставим всеки да има своя уникален път в Господа. Пък даже и взаимно да се подкрепяме в него, без задължително всичко да разбираме; или пък с всичко да трябва да сме съгласни (говоря за визиите ни - изобщо не за толерастията към греха). Понеже в едно тяло нали всички части са свързани, обаче имат и различни функции? Единствено раковите клетки живеят само за себе си, методично и хладнокръвно убивайки го...

*
Никой от нас не е достоен за Божията любов, ала всяка изнемогваща по нея въздишка ще я вдъхне даже преди още да се е откъртила от нашите гърди. Поради нея дишаме и живеем. И поради нея ще минем през гроба като през Перлени врати. Само трябва да я приемаме, а не да я презираме ден след ден. Исусовата Голгота винаги ще бъде Божият вечен и любящ дар за Неговото и за нашето Възкресение...







Гласувай:
8
0



1. anlov - ...
21.05 00:53
Да нагазиш в 50-те като селски галош, а да се чувстваш по-добре, отколкото на 20 или на 30... Чакай бе, нещо става тука:) Очаквам Господ по особен начин да отбележи юбилея ми. Той никога не се явява без подаръци при такива случаи. Но аз си знам, че те винаги са незаслужени. Не ми е за подаръците... Ала Тоя, Който ни прави такива жестове - Той е направо Невероятен! Любовта Му ми е по-скъпа от всичко.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: anlov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 547295
Постинги: 170
Коментари: 1575
Гласове: 5112
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930