Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.05.2017 14:02 - Изповедно
Автор: anlov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1842 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 08.07.2018 16:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Аз съм си ОК така. Не ми трябва някакъв висш началник да ми казва какво да правя с живота си, а аз да му се кланям и да се правя на умряла лисица пред него; и „Въх, божке!“ - пък белким ми помогне. Ти обаче като се чувстваш слаб, безпомощен и грешен и не можеш да се оправяш сам, навеждай се, пълзи и му се моли до гроб, щом такова самоунижение те успокоява!“

Може би не същите думи, но духът зад тях да ви е познат? Даже с подобна, че и с по-заядлива надменност години наред захапвах собствената си маминка, докато тя само ми се усмихваше благо и продължаваше всяка вечер да се моли за своите безбожни деца и внуци.

Всъщност, поводът да се сетя за това е една наистина добродушна и мила жена, която ми каза: „Ами аз съм добър човек - никому нищо лошо не съм направила. Защо трябва някакъв си Господ нещо си там да ми прощава?“

Ех, болна тема!...

Когато мерилото ни за добро и зло е човешко, то е ограничено единствено в нашия инкубатор, плитка опитност, унаследени представи за света, преподадена школовка, промито от видимото съзнание, терора на до болка познатото ни и от парадигмата на вечно повтарящото ни се ежедневие, изпълнено с тонове зомбираща пропаганда (племето на тия, които искат да ни натрапят собствените си ценности, за да се възползват по такъв начин от нас и да ни заробят и грабят, е по-голямо дори и от китайското племе, понеже е неизброимата орда на проядените от алчност и меркантилност орки).

На практика, ние всеки ден сме изкушавани да откъснем „забранения плод“, както го направиха прародителите ни Адам и Ева, за да можем сами да определяме кое е добро и зло за нас, без да се съобразяваме със святия Закон на нашия Създател.

Изкушението да се чувстваме като богове, отхвърлящи Неговата власт...

Да, и аз някога се смятах за много добър, както и всички около мен ме смятаха. Наистина бях много добър да наранявам себе си, както и почти всички заобикалящи ме хора. Практикувах спорта с удоволствие и исках да стана нещо повече от местен шампион. Чувствах как задобрявам с годините, докато все повече се отвращавах от себе си и отблъсквах собственото си обкръжение. Но не можех да се спра сам - бях влезнал вече в спиралата на самоунищожението...

И знаете ли какво? Показно се гордеех с това. А вътрешно в ония дълги безсънни нощи се срамувах от собственото си нищожество и се мразех като някакво изчадие от ада (каквото, за съжаление, бях).

През зимата на 91-ва обаче бабините молитви ме настигнаха и аз станах посветен християнин.

Но дали станах по-добър човек? - не вярвам вече какво хората си казват, или пък си мислят за мен. Само Господ познава своите Си, като ги изпитва отново и отново.

Познал Го и достатъчно добър, за да нямам вече нужда от своя Изкупител? - айде нека тая мисъл да е безкрайно далеч от мен!

Чакайте малко да ви кажа: след като преживях прощението Господне, съм пропадал в блудство; после пак в пожелание и сладострастие; сетне пак в алкохолизъм; в мързел, клюкарство, осъдителност и себеправедност; в неглижирано съпружество и бащинство... Списъкът е по-дълъг и едва ли мога да го изброя тук. Всичките пъти, когато съм избухвал, трошил кристални сервизи в къщи, пробивал дори с юмруци шперплатените ни врати (и всичко това от гняв към жена ми, само и само да не й посегна; пък после купувай ново и оправяй с кит за дърво пробойните :) ).

Ех, изповядах се! Тайно, явно - все ми е тая вече. Но си позволих да го направя тук заради фарисейщината на някои от вас, които се правите на велики. Не и обаче, когато останете насаме със себе си - тогава знаете какви сте. Може пък и наистина да сте морални - само някоя лъжа тук и там да поръсвате като мерудия върху манджите си.

Една малка лъжа - какво толкова?

Обаче се сещам за един приятел, който сам си внася „данък общ доход“. И веднъж той сгрешил при попълването на годишната си декларация и внесъл в НАП сума, по-малка с една стотинка от дължимата. Веднага получил съобщение, че ако не се издължи, ще му запорират цялата заплата.

Ето това е законът.

И ако човешкият „прецежда комара“, колко повече Божият няма да направи компромис с нито една точка, с нито една йота от своя?!

Ето го първото разобличение на нашия грях.

И то изисква присъда.

Никаква снизходителност, а само огнено, възнегодуващо и справедливо осъждане и въздаяние от Бога.

Така би било, ако Исус не бе понесъл наказанието ни на Кръста.

А сега Той страстно жадува да ни помилва, стига и ние да поискаме това.

В ерата след Христа грях е не само да отхвърлиш и да не спазваш Божия Закон, но и да не повярваш в Тоя, Който Единствен може да те изкупи от проклятието му („Евангелие от Йоан“ 16/9 и „Послание към галатяните“ 3/13).

Защото ако не повярвате, че Съм това, което казвам, в греховете си ще умрете...“ („Евангелие от Йоан“ 8/24)





Тагове:   милост,   изповед,   закон,   прошка,


Гласувай:
3



1. milady - Твоята история..
30.05.2017 15:52
Ми прилича на..Най обикновена невроза
Приказки за луди .С психични проблеми
Жалко.млад си
цитирай
2. anlov - milady,
30.05.2017 17:56
в Карлуково нямаше място за мене, затова ме оставиха да се размотавам на свобода. Но виждам, че ти можеш да ми изпляскаш страхотна препоръка за там и прием по спешност :)

Брей, с каква психо-гилотинаторка се уредих, да му се не види!

Жива и здрава да е!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: anlov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 945662
Постинги: 177
Коментари: 1515
Гласове: 5167
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031