Прочетен: 1842 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 08.07.2018 16:28
„Аз съм си ОК така. Не ми трябва някакъв висш началник да ми казва какво да правя с живота си, а аз да му се кланям и да се правя на умряла лисица пред него; и „Въх, божке!“ - пък белким ми помогне. Ти обаче като се чувстваш слаб, безпомощен и грешен и не можеш да се оправяш сам, навеждай се, пълзи и му се моли до гроб, щом такова самоунижение те успокоява!“
Може би не същите думи, но духът зад тях да ви е познат? Даже с подобна, че и с по-заядлива надменност години наред захапвах собствената си маминка, докато тя само ми се усмихваше благо и продължаваше всяка вечер да се моли за своите безбожни деца и внуци.
Всъщност, поводът да се сетя за това е една наистина добродушна и мила жена, която ми каза: „Ами аз съм добър човек - никому нищо лошо не съм направила. Защо трябва някакъв си Господ нещо си там да ми прощава?“
Ех, болна тема!...
Когато мерилото ни за добро и зло е човешко, то е ограничено единствено в нашия инкубатор, плитка опитност, унаследени представи за света, преподадена школовка, промито от видимото съзнание, терора на до болка познатото ни и от парадигмата на вечно повтарящото ни се ежедневие, изпълнено с тонове зомбираща пропаганда (племето на тия, които искат да ни натрапят собствените си ценности, за да се възползват по такъв начин от нас и да ни заробят и грабят, е по-голямо дори и от китайското племе, понеже е неизброимата орда на проядените от алчност и меркантилност орки).
На практика, ние всеки ден сме изкушавани да откъснем „забранения плод“, както го направиха прародителите ни Адам и Ева, за да можем сами да определяме кое е добро и зло за нас, без да се съобразяваме със святия Закон на нашия Създател.
Изкушението да се чувстваме като богове, отхвърлящи Неговата власт...
Да, и аз някога се смятах за много добър, както и всички около мен ме смятаха. Наистина бях много добър да наранявам себе си, както и почти всички заобикалящи ме хора. Практикувах спорта с удоволствие и исках да стана нещо повече от местен шампион. Чувствах как задобрявам с годините, докато все повече се отвращавах от себе си и отблъсквах собственото си обкръжение. Но не можех да се спра сам - бях влезнал вече в спиралата на самоунищожението...
И знаете ли какво? Показно се гордеех с това. А вътрешно в ония дълги безсънни нощи се срамувах от собственото си нищожество и се мразех като някакво изчадие от ада (каквото, за съжаление, бях).
През зимата на 91-ва обаче бабините молитви ме настигнаха и аз станах посветен християнин.
Но дали станах по-добър човек? - не вярвам вече какво хората си казват, или пък си мислят за мен. Само Господ познава своите Си, като ги изпитва отново и отново.
Познал Го и достатъчно добър, за да нямам вече нужда от своя Изкупител? - айде нека тая мисъл да е безкрайно далеч от мен!
Чакайте малко да ви кажа: след като преживях прощението Господне, съм пропадал в блудство; после пак в пожелание и сладострастие; сетне пак в алкохолизъм; в мързел, клюкарство, осъдителност и себеправедност; в неглижирано съпружество и бащинство... Списъкът е по-дълъг и едва ли мога да го изброя тук. Всичките пъти, когато съм избухвал, трошил кристални сервизи в къщи, пробивал дори с юмруци шперплатените ни врати (и всичко това от гняв към жена ми, само и само да не й посегна; пък после купувай ново и оправяй с кит за дърво пробойните :) ).
Ех, изповядах се! Тайно, явно - все ми е тая вече. Но си позволих да го направя тук заради фарисейщината на някои от вас, които се правите на велики. Не и обаче, когато останете насаме със себе си - тогава знаете какви сте. Може пък и наистина да сте морални - само някоя лъжа тук и там да поръсвате като мерудия върху манджите си.
Една малка лъжа - какво толкова?
Обаче се сещам за един приятел, който сам си внася „данък общ доход“. И веднъж той сгрешил при попълването на годишната си декларация и внесъл в НАП сума, по-малка с една стотинка от дължимата. Веднага получил съобщение, че ако не се издължи, ще му запорират цялата заплата.
Ето това е законът.
И ако човешкият „прецежда комара“, колко повече Божият няма да направи компромис с нито една точка, с нито една йота от своя?!
Ето го първото разобличение на нашия грях.
И то изисква присъда.
Никаква снизходителност, а само огнено, възнегодуващо и справедливо осъждане и въздаяние от Бога.
Така би било, ако Исус не бе понесъл наказанието ни на Кръста.
А сега Той страстно жадува да ни помилва, стига и ние да поискаме това.
В ерата след Христа грях е не само да отхвърлиш и да не спазваш Божия Закон, но и да не повярваш в Тоя, Който Единствен може да те изкупи от проклятието му („Евангелие от Йоан“ 16/9 и „Послание към галатяните“ 3/13).
„Защото ако не повярвате, че Съм това, което казвам, в греховете си ще умрете...“ („Евангелие от Йоан“ 8/24)
Приказки за луди .С психични проблеми
Жалко.млад си
Брей, с каква психо-гилотинаторка се уредих, да му се не види!
Жива и здрава да е!
2. Блогът на Иво Койчев
3. "Пророческа кула" - Сунай Маджуров
4. "Мисли на глас" - Калоян Курдоманов
5. Блогът на Даниела Беличовска
6. "Свободата" - Едвин Сугарев
7. "Проклятието на Вълчата Дева" - кратко представяне на моя роман-притча в първия ми блог "Изповедалнята на Ейнджъл"