Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.06 15:14 - Аз не съм педераст и никога няма да бъда - 2
Автор: anlov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 245 Коментари: 8 Гласове:
4

Последна промяна: 09.06 07:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Когато противоестественото и извратеното се опитват агресивно да изместят библейския възглед за него, да го дамгосат като „хомофобия“ и даже да го криминализират като „престъпление от омраза“ (вече има случаи на арестувани проповедници за това), нашето мълчание не е злато, а побратим на злото. Толерастията всъщност се оказа диктатура на една безплодно-многополова, медийно-крясъчна, грантово-ядна, транс-хипнотизираща, би-коварна, глобалистично-напастна джендър/мерия. Охоу, в нея имаш пълната свобода да си смениш пола и да обърнеш резбата. Обаче не и да отстояваш собствените си убеждения, различни от тия, които тя ти налага. Ние изискваме ли те да приемат нашия християнски мироглед? - и ако ли не - инквизиция, докато почнат да бълнуват и насън „Отче наш“! Не. Понеже зачитаме техния избор да бъдат такива, каквито пожелаят (пффф... макар и да се гнусим от това!) Ала когато започнеш да издигаш личната си сексуална ориентация в обществен култ и да се гавриш със светините, в които от хилядолетия нашите предци са вярвали, а сетне и ние, ти, мека китко, ще срещнеш твърдите ни китки и ще се наложи още повече да омекнеш! Нали не се надяваш да ти се дадем без бой?! И ако триумфираш публично на гей-парада в събота, понеже пак са ти пуснали фандък от общината („Ало, Фандъкова!“), помни, че парадирането ти издава твоите комплекси, както и маниакалността на онези, които ни разделят и поробват чрез тях. Искаш да забранят Библията, която нарича богохулството ви не грях, а мерзост? Библията е надживяла такива забрани хиляди години - ще надживее и вашите изстъпления като на маскарад сатанизиран. Сори, не съм хомофоб, понеже винаги съм вярвал в Божието изкупление за всички вас, момчета и момичета! Обаче истината свята ми е по-скъпа от мазненето мулти-култи-хипер-лицемерно...

 









Тагове:   Хомосексуализъм,


Гласувай:
5
1



Предишен постинг

1. anlov - ...
08.06 17:54
Брад Пит: "Аз съм всички тези грешки" (интервю, снимки и видео) - https://jasmin/2017/zvezdi-2/zvezdni-novini/brad-pit-az-sm-vsichki-tezi-greshki-i

Харесвам хората, които се осмеляват да си прежалят имиджа, изтипосван с години натягане на гайката в конструкцията на Системата, понеже те явно вече искат да излязат от нея. Останалите "болтчета" и "винтчета" продължават да се самонавиват в нея...

Прочетох това много искрено интервю с Брад Пит, останал да вирее самотен в неосъществения дворец на своите илюзии. Някога тук е имало почти непоносима детска глъчка, а сега само от време на време тишината прорязва носталгичен кучешки лай. Отхвърленият съпруг, заличеният баща всяка сутрин почиства пода на своето скулптурно ателие, за да започне поредния мачкащ и извайващ с трептящи пръсти разказ от парчетата глина. Той нито вижда, нито чувства своя материален рай, а само нищетата си духовна. Признава си паденията всред алкохол и наркотици, поема цялата отговорност за семейния си провал. Не, не е станал християнин, понеже още е огорчен от всезабраняващото лачено църквианство, натрапено му в неговото детство. Но със съкрушения и изповедния си тон той вече изпреварва плеяди от фарисеи-църквианци, чиито златоткани наметала и самонадеяна набожност карат дори и най-отявлените, обаче разкайващи се грешници, да ги издухват в Божието Царство („Евангелие от Матея“ 21/31).

*

Какво ли наистина представлява за нас човека, щом сме склонни да издевателстваме върху него, да го мачкаме с нескрита наслада, да го крадем, бием, изнасилваме, да го използваме безскрупулно за собствените си користни цели, да му обещаваме нещо, а после да го лъжем по килифарски? Възрастен застрелва дете, а детето - възрастен. Жена оставя новороденото си в контейнер за боклук. Мъж изневерява на жена си, а после й подарява най-красивия букет на света. Жена си има любовник, но иска в къщи децата й да я почитат като някаква "майчица свята". Учителка прелъстява ученик, а на другия ден пак си е "света вода ненапита". Дъщерята проституира, синът се е отдал на обири... "заради ония, бе, заради ония стари парцали там", дето са ги вписали в актовете им за раждане. Богатите съдират девет кожи от гърба на бедните, пък бедните ги псуват до девето коляно и с проклетиите си ги пращат чак в деветия кръг на ада. Правителствата се сменят, за да гризат като хиени плътта на народа, а народът ни, понеже се чувства като осъден на смърт, има само три предсмъртни желания: да се наяде, да се напие и да легне да спи. Понеже си мисли той, че така може и да забрави.

Какво представлява тогава човекът за нас? Мутирал примат, песъчинка от вечността, която се лута в необятния космос, ала без да има цел и без да остави следа? Може би случайно завоевание на еволюцията или неин неуспешен опит, който ще завърши и без друго с пълен провал?

Аз пък мисля, че не е нито едното, нито второто, нито третото. Обаче ако гледаме на нашия род от някаква подобна гледна точка, тогава да не се учудваме, че ни връхлитат такива бедствия.

Човекът е ценен сам по себе си - като образ и подобие на своя Творец, и безспорно би трябвало да служи за украса на цялото творение. Най-вече с това, че в него е заложено да бъде единственото съзидателно, единственото морално, единственото духовно същество в целия познат ни досега звезден необят наоколо.

Не е необходимо да построиш Тадж Махал, да напишеш "Престъпление и наказание", да изобретиш перпетум-мобиле, да станеш Нобелов лауреат, да получиш "Оскар" за цялостно творчество, да си милиардер от класацията на "Форбс", да победиш Наполеон при Ватерло, да бъдеш майка Тереза за бедните, гладните и сираците... или дори да си поредният нов музикален идол на нацията си, за да придобиеш достойнство и чест. Да, наистина, постиженията трябва да се уважават и да ни служат за пример в собственото ни изграждане като личности. Обаче не те определят нашата стойност пред Бог, пред когото всички, абсолютно всички сме равни.

Ами ако в огледалото отсреща не видим красота, блясък и достолепие? А, примерно... и тук вариантите могат да бъдат безкрайно много: някой вижда бръчките си, друг - празния си, отчаян поглед, трети - мизерията и бедността си. А ние само лекичко изкривяваме очи към тях и бързаме да заключим: "Ехей, от тия нищо не става!"

А може ли - аз просто така си питам, проститутката един ден да се окаже Мария Магдалена? Епилептикът със смъртната присъда пък да стане Достоевски. Младежът, затворен за скитничество, да се превърне в Джек Лондон. Слепецът - в Омир. Глухият - в Бетовен. Да ходиш със скъсани чорапи в обувките си, а после - за улеснение, да ги носиш на бос крак дори, докато с удоволствие се плезиш на журналистите... и да се окажеш Айнщайн. Да се проваляш десетки пъти в кариерата си и в личния си живот, а накрая да завършиш като любимия президент на американците Ейбрахам Линкълн. Или пък да си алкохолик, чиито президентски бисери ще обиколят цял свят след време като тъй наречените "крилати бушизми". А защо не и слаботелесен, неуверен в себе си комплексар с говорен дефект, който ще побърка няколко поколения филмови маняци в ролите си на Роки Балбоа и неудържимия Рамбо. А може би най-семпличко студентче с вид на мърляво, оръфано отвсякъде хипи, от което ще се излюпи с гръм и трясък самият Бил Гейтс. Селски даскал и скромен монах, който ще израсте до титаничните размери на нашия Апостол на свободата. Убиецът от древен Египет, който ще даде на човечеството Десетте Божии заповеди. Изродът-фарисеин и жесток гонител на ранните християни, който ще възпламени цялата земя да въздиша по своя Спасител.

Как гледаме на другите?

А на себе си? (И то без значение как те ни виждат... или не ни забелязват въобще.)

Май от това зависи какъв живот ще изживеем.

*

Живеем в свят, който още от прастаро време е оспорвал абсолютните Божии ценности и истини и ги е заменил с мъглявината на своите постоянно менящи се с времето и модата относителности. И поради това, сам се е изгубил в тях и пропада, като обаче и сам се опитва да се спаси. То не беше Ренесанс... то не беше хуманизъм, атеизъм и комунизъм... то не бяха религии или секти както сега... Но резултатът го виждаме всеки ден в новините и го следим в криминалните хроники, нали? И понеже сме инфилтрирани със светско-религиозните химери, заблуди и лъжи, на личностно ниво вечно се лутаме в търсене на себе си и ту ще се възкачим на върха на нарцисизма и на самовлюбеното си его, ту ще се сринем в тотално обезценяване, самоотхвърляне и себепрезрение. Като не осъзнаваме кои сме всъщност, или ще се вкопчваме като удавници в сламките на успехите си, или ще се идентифицираме със собствените си поражения. Сладката отрова ще редуваме с горчивата... Не се ли пробудим за простичкото откровение, че сме образ и подобие на Бога - Негови синове и дъщери. Откровение, което ни връхлита като блудни такива някъде всред кочините на греха и възбужда дълбок копнеж в сърцата ни по Бащиния Дом. Тогава Словото и Делото на Исус, подпечатали с Голготската Му кръв Завета Му с нас, стават нашият Път, нашата Истина, нашият Живот. А ние се превръщаме в свободни поданици на Божието царство, обаче и в пришълци в тоя свят :)

*

Приятелю, да знаеш, че аз никога не съм се смятал за проповедник, макар дестина години да съм бил учител в Неделно училище. А също и никой не ме е броял за пастор, въпреки че едни още десет години прекарах по улиците и по гетата на София, за да се опитвам да се грижа за Божите сиротни и необичани от никого агънца. Но бих искал само да ти споделя за всичкото това време коя се оказа най-наелектризиращата ми проповед. Бях в "Орландовци", "Градините" (по социална работа), когато видях едно от нашите момчета от Дома, където работех, потрошено цялото от уличен джигит. Не издържах и започнах да плача и да се треса връз него. Бях прегърнал това почти парализирано хлапе и от устата ми сама започна да излиза молитва за него. След няколко минути отворих очите си и видях направо цялото гето да се е изсипало върху нас. Някой им бил казал на всички тия: "Елате да видите как един българин се моли за блъснатото цигане!" Не ми се искаше да говоря - въобще не ми беше до това... Ала някак си те толкова очакваха и настояваха, че аз реших пак да си отворя устата... И после усещах как всяка една дума ги прострелваше като куршум, който им подгъваше коленете. Или пък ги просваше направо по лица... Чакай бе, нали не бях "Проповедникът с картечницата"?! :)) Хората се покайваха и приемаха Исус, докато аз само продължавах да страдам за тяхното премазано детенце. Макар и за час време, бе ми дадено да почувствам Бащиното сърце на нашия Спасител така, както никога преди това - а и по-късно, не ми се беше случвало... Сърце, което проплака скръбно за своя приятел Лазар, преди да го възкреси като знамение за нашето приятелство с Бога. Обаче Неговото сърце прокърви още по-болезнено за всички онези, които не познаха времето, когато Той ги посети... („Евангелие от Лука“ 19/41-44)

*

Спомних си за един сън от преди много години и не вярвам някога да го забравя, понеже го преживях като пронизващо ме, свистящо острие, насочено срещу Системата за тотална религиозна манипулация, контрол и погубление на безбрежен „океан от души“.

Та виждам себе си аз като част от огромни множества от хора, които се въртят около величествен монумент с фигурата на жена. Главата й се губи чак горе - някъде в облаците. Вглеждам се напрегнато и разпознавам с удивление красивите черти на скъпото майчино лице. От възгласите “Майко моя! Майко моя!”, които отекват наоколо, разбирам, че същото преживяване имат и други хора. В това неспирно въртене, увеличаващо с всяка измината секунда своята сила, гласовете започват да свистят, видението поднебесно да се размазва, атмосферата на възхита и преклонение се превръща в нарастващо очакване на ужаса как всеки момент ще изхвърчим от орбитата си и ще потънем в небитието. И сякаш точно преди това да се случи, камък, голям колкото канара, се откъртва някъде отгоре и разбива гранитната основа на монумента. За миг, преди всичко да рухне, се виждат безброй кости и черепи на деца. И колкото и ужасно да е, разбираме, че това сме ние. Всички, всички, всички ние. Плачещи над своите мъртви останки и молещи за спасение.

Тогава оживяваме и се изправяме като войска. Виждаме, че гранито-бляскавата фигура на жената също е оживяла от руините. Но вече сме безмилостни врагове. Вече не сме синовете и дъщерите й. И всекиму се даде оръжие. Чух мощен глас, който да казва: “Вземете всички меча на пророк Илия, а с другата си ръка - плющящия бич на Моя Син! Разсечете булото й, свалете маските й! Съблечете до една всичките й изящни мантии и наметала! Открийте голотата, срамотата и гнусотата й! Без жалост разорете издигнатите й места! Изгонете търговците й от святия Мой Храм! Прогласете, да, изпълнете присъдите Ми! Защото няма вече да я наричат “Господарка на царствата!...” (последните думи нахлуха в духа ми, когато вече се бях събудил... хриптящ и потен, да :) )

Така че: нека да излязат напред малките, на пръв поглед безобидни, но верни на Господа Давидовци! И хич да не се страхуват от временното, измамливо, църквонаподобяващо и антихристко поднебесие на днешната версия на Голиат! Камъчетата ни от Неговата Ръка отново и отново ще повалят фалшивата, продажна и безскрупулна набожност (молитвата ми днес, докато си правя домашния ремонт; понеже нашата Миличка се нуждае от едно по-естетично убежище вече :) ).

*

Ако не намразим джихадисткото зло и в червата си - и не му се противопоставим духовно, икономически, политически, културално, военно и всякак (понеже то не е само религиозно зло, а всеобхватно бедствие, тръгнало да завлича всичко по пътя си), няма как да сме верни на своя дом и да го опазим, както ни наставлява Библията ("Първо послание към Тимотей" 5/8). Ако го направим, едва тогава може да помислим за изродите, които ни го причиняват, избивайки децата ни. А и такива като тях чак тогава ще оценят силата ни и ще са поне мъничко готови да се вслушат - макар и сигурно с половинка, третинка, четвъртинка уше...

*

Когато няколко приятели ти кажат: „Къде е Бог? Не чувствам да се интересува от мене“, нещо в духа ми се натъжава и наежва едновременно. Така си спомних аз за една отдавна забравена история, която преживях като новоизлюпено християнче в началото на 90-те. Тогава под лявата си мишница имах брадавица, голяма колкото половин кутре. Сърбеше ме и ме щипеше постоянно, затова ми създаде огромен комплекс. Баща ми, майка ми и сестра ми само знаеха за нея, ама не допуснах приятели и гаджета да се сдобият с тая засекретена информация, за да не ме вземат на подбив :)) Срамувах се от това гадно и долно образувание, което ми носеше такъв дискомфорт - независимо дали бях гол или съвсем порядъчно облечен. И като новоповярвал в Исус Христос веднъж така му се ядосах, че помолих Господ да ми го премахне от подмишническото гнездо. Не стана, обаче аз продължих да се моля с тая молитва месец-два. Тогава една сутрин забелязах, че брадавицата е покафеняла ръждиво и ми заприлича на колорадски бръмбар, когото аз още по-силно намразих. Някак си знаех, че Господ действа скришно от всички хора в мен, но вечерта на службата моят пастор прекъсна проповедта си и каза: „Уау, чувствам, че има някой тук, на когото Господ му е премахнал огромна брадавица! Ако е така, изправи се!“ Веднага се пипнах под мишницата и усетих „колорадското проклятие“ още да виси там. Но без да мисля, се изправих. Чрез наивната си детска вяра вече се бях разделил с него и бях убеден, че това е словото на Исус за мене. Седнах си на стола, без да се чувствам лъжец. После се прибрах в къщи, легнах си и на сутринта брадавицата вече я нямаше. Няма я и до днес... Та питам аз: ако Исус го е грижа за нещо толкова дребничко на пръв поглед, нещо уж толкова маловажно и будещо недоумение (евентуално също съжаление и жлъчен присмех) - Той ли няма да се ангажира заветно с теб?! Обаче, приятелю, Той само така се ангажира. Вяра - за вяра, доверие - за доверие, посвещение - за посвещение, човеколюбие - за Божествена любов. Не можеш да го използваш като банкомат за твоята алчност. И Той никога няма да ти стане кадем за твоя алъш-вериш. Не се опитвай въобще така да Го принизяваш, за да не бъдеш и ти принизен до бездните на ада!

*

Ако алчността кади на Мамона от върховете на своите капища-грамадариуми от всевъзможни луксове и приема властта му, за да граби, експлоатира и мърсува, то тогава Перлените врати на Рая се смаляват повече от иглено уше за всички онези кервани, влачещи ли влачещи Клондайк след Клондайк... ("Евангелие от Лука" 18/18-30)

*

Обичам Исус - Той никога не изпуши "лулата на мира" с религиомутрагените на Неговото време! Изобличавани на всяка крачка от проницателната Му безкомпромисна Святост, те Го дебнеха, злепоставяха, осъдиха, а накрая и убиха. Но понеже Той възкръсна и им заговори пак чрез Своите по-малки братя и сестри, те побързаха отново да Го уловят и да Го затворят, за да погубят Духа Му в техните варосани, гробищни институции. И за да спечелят чрез паролата на Името Му власт, влияние, комфорт и нова печатница на пари ЗА СЕБЕ СИ, а не да разширяват пределите на Божието Царство на земята. Съвременни предатели и лицемери! Христовите пратеници в нашия живот винаги са били препасани с Неговата престилка на слуги...

*

Днес се наложи да пробием през юлския софийски мор и да се доберем до подземния град на мъртъвците в квартал „Орландовци“. И така изведнъж след жаравата с цвят на доменен цвърчащ оранж се подслонихме под сенките на кичеста прохлада. Преди много-много години изпитвах мистичен страх, озовавайки се на такива места. Гледах снимките по мрамори, гранити и мозайки, както и вдълбаните надписи с краткото тиренце между двете дати, отмерващи земния път на покойниците. Понякога изстивах също като тях. Друг път ме връхлиташе онзи демонски, приел образа на качулатия призрак с коса страх от смъртта. Беше някаква готика почти като в „Гарванът“ с Брандън Лий. Някак си вътрешно съм осъзнавал, струва ми се, че заплатата на греха е смърт и ад. Изличаване на твоята личност завинаги - както и на всяка една нейна надежда, порив и копнеж. Наказанието, което сами си причиняваме, мислейки, говорейки и вършейки зло след зло. Но приемайки за свой Господ и Спасител Исус Христос - и бидейки с Него ден след ден и нощ след нощ, жилото на греха вече не може да ни убоде смъртоносно. Така че преди малко ми стана някак си задгробно-еуфорично, когато чух диалога между двама гробари. „Как си?“ - попита единият гробокопач. „С Господа - отлично! Ама с хората - различно“ - отвърна му с усмивка другият повелител на кирката и лопатата :)

*

Понякога ми се случва и в къщи, и при родителите ми, а също и при приятелите ми да получавам остри забележки, че се отнасям нехайно с лошото отношение към мене и на сполетелите ме върли несправедливости да махам с ръка и да викам: „А бе айде тури му пепел и карай да върви!“ Хм, а някои са ми дотолкова близки, че дори си позволяват да ме турят в графата „Мекотели и безгръбначни“, понеже от години отказвам да възприемам нещата твърде лично и да искам чене за избит зъб. Без да издавам конкретно човека и повода, само ми се ще да въздъхна. А и си спомням думите на Махатма Ганди: „Око за око... и светът ще ослепее.“ Вманиачили сме се направо в това „сладко отмъщение“ и не искаме да прогледнем как връщайки зло за зло, опустошаваме както другите, така и себе си. Така злото доказано се самовъзпроизвежда. Обаче ако обърнем другата си буза, това не значи, че го одобряваме. Че искаме отново да му се подложим малодушно и да го привестваме до безкрай. Означава, че можем отново и отново да понасяме ударите му, без да му позволим да ни събори, обладае и да ни изправи пак като свои зомбита. Точно тук му пишете „Капут“!

Не е като да не съм преживявал какво значи да жадуваш за мъст. Мисля, че бях някъде в пети клас, когато един дангалак от ромски произход (повтарял две години и затова беше в нашия клас) преби зверски едно хлапе, което живееше до нас. Когато видях след побоя това малко момченце как беше изографисано, аз също озверях. На другата сутрин отидох на даскало и като зърнах още от вратата тоя Митко Банчев, веднага го подгоних. Беше толкова голям, че ако не беше тъй изплашен, той можеше да ме пребие. Приклещих го в ъгъла на класната стая с два-три чина, скочих върху тях и с някаква дяволска садистичност взех да го шибам със своя колан, който измъкнах светкавично от панталонките си. Но не ми се размина само с мъмрене при директорката после. Тайфа от 15-20 деца от ромската махала няколко дни по-късно се изсипа върху мене на едно извънселско пътче и като ми наденаха върху шията примка от стоманена тел, се опитаха да ме удушат с нея. Слава Богу, появи се някакъв човек от нищото и бесенето пропадна. Децата се разбягаха, а аз бях дотолкова озлобен вече, че ги гонех, докато не ми секна дъхът накрая и ги замерях с камъни.

Същото се случваше с враговете ми под една или друга форма, докато не станах християнин. И тогава Господ ми даде първия урок по прощаване. Бях на наивните 23, когато прибрах в квартирата си двама улични клошари. Опитвах се да бъда техният ангел-хранител и пазител, ама накрая те ме обраха до шушка. Пари, дрехи, вещи... абсолютно всичко. Спомням си как намерих ограбения си дом и първото ми усещане беше, че ако ги откриех, бих ги потрошил тия. Обаче после сведох глава и промълвих: „О, Господи, прощавам им. И отказвам да ги съдя. Ти им въздай и бъди милостив към тях в присъдата си, както си бил и към мене!“ Беше шокиращо преживяване, когато още на същият ден братовчед ми, който някога е бил служител на УБО, без да знае, че са ме обрали, видял някакви хашлаци да се шляят около „Халите“, облечени с моите дрехи и с моите раници и сакове в ръце. И веднага ги сграбчил и завел във Второ РПУ. Бяха двама в двумилионна София и веднага бяха изловени. Няма да повярвате, но после единият от тях дойде направо в къщи, за да ми се извини за стореното. Каза ми, че явно има Бог, който е видял всичко...

„Никому не връщайте зло за зло. Промишлявайте за това, което е добро пред всичките човеци. Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички тях. Не си отмъстявайте, възлюбени. Но дайте място на Божия гняв. Защото е писано: "На мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ". Но "ако е гладен неприятелят ти, нахрани го. Ако е жаден, напой го. Защото това като правиш, ще натрупаш жар на главата му". Не се оставяй да те побеждава злото. Но ти побеждавай злото чрез доброто!" ("Послание към римляните“ 12/17-21)

*

Библията е Словото Божие тъкмо затова - тя продължава да твори живот. Не се крие от него зад стените на Храма, а копнее да свещенодейства навсякъде и във всичко, за да превърне всяко едно място в Храм на живия Бог. Само трябва да помним първо това: "И Словото стана плът и пребиваваше между нас..." Примерът на нашия Господ, Който беше Приятелят на бирниците и грешниците и Прегръдката на спасение за всеки прокажен, отхвърлен, осъден и проклет...

*

Защо искаме думите ни превъзвишени да се леят като куршуми, а делата ни на състрадание да са само един кьорфишек?

*

Отворени, добронамерени и без предразсъдъци за хора всякакви - да. Обаче не и непременно толерантни (ах как мразя тая дума!) към убежденията им, които са абсолютно непоносими за нашите ценностни системи. Айде да не мътим яйцата на всички кукувци и кукувици - става ли? :)

*

В тоя свят човек е склонен свръх... мега... ултра да задоволява тялото си и да го издига в култ; коремната си кухина и слабините си - в трезор; а междукрачието си - в полузвяр, в полубожество. Силиконизиране, ботоксиране, хиалуронизиране... А мъжкият род преминава от среден в женски вече не чрез архаично кастриране, а директно чрез вагинизиране. Важното е плътското удоволствие да е на макс и хедонизмът да е нашата религия. Образът и подобието на Бога да се поклони на Звяровия образ, издигайки неговите идоли и кръвосмешавайки се с тях в гнусните им вакханалии. Нали сега е времето на лицево-челюстните и гръдно-тазовите превъплъщения? На кукленските кухини на Барби и Кен. На консервираната, витринната, змиекожната красота, която няма да изцеди една сълза от искреност, уязвимост и премала от любов, обаче ще ни залее с безброй театрални лъжи за дебели пачки. Какъв гланц и блясък само на покваряващата ни отвсякъде съвременна содомия! А всъщност, под епидермисите си ние имаме дух и душа. Триединна същност сме, както казва Библията. И сърцето на нашите личности е духът, който Господ Исус новоражда чрез Голготската ни среща с Него и приемане чрез сепуко на греховното ни его на Неговото изкупление. Свободни от греха, ние се освобождаваме и от травмите душевни, нанесени ни от безбройните му проклетии. Тогава можем по-ясно да Го чуваме, а волите ни ще бъдат по-силни да Го следват. Чувствата ни ще псалмопеят и танцуват, та даже стилът да е як хард-рок :) Ще разберем: стига сме сяли само за тлението и тленното! Какво ядем и пием е важно, разбира се. И как изглеждаме - също. Обаче още по-важно е какво избираме да чувстваме, да мислим, да говорим и да правим. Здравият дух и здравата душа влияят като Божествен лек чак на клетъчно ниво и никога няма да срещнат червеите :)

*

Незабравимото ми минало е галерия от лица на много по-скъпи за мен и от „Джокондата“ хора. Забравимото - в него няма портретна живопис, а само бели савани, повиващи всички мои страхове, грехове и провали. Дори и да ми е било сторено някакво зло, аз дори не мога да си го спомня в онзи някога пригвозден и покръстен живот. Все пак живеем в настоящето и „сега е спасителният ден“ („Второ послание към коринтяните“ 6/2). „Вчера“ е като следа от морски пясък, заличавана постоянно от вълните на идещото. А „утре“ още не се е състояло, защото зависи от нашето решение в тоя ден... в тоя час... в тоя миг... Неосъзнати днес, греховете ни са утрешното ни проклятие и присъда (за нас, за децата ни, за внуците ни, за правнуците ни даже - „Числа“ 14/18). Възможно ли е те да бъдат преобразени в най-голямата ни любов? („Евангелие от Лука“ 7/47) Понеже преди да е Страшният ни Съдия и Огънят Пояждащ, Бог първом ни служи от Умилостивилището, нали? И затова винаги Е БИЛ... Е... и ЩЕ БЪДЕ Спасителят, Умиротворителят, Утешителят на тоя изгубен свят...

*

Само няколко думи за теб, който все още си мислиш, че историята на Исус от Назарет е някаква изкуфяла бабешка басня. Така е, понеже ти нито веднъж не си отишъл при Него, сляп, гол и търсещ Го в нищото като плач на новородено. Заклевал си се хиляди пъти, че Той е Out of Space. Църковна тирания. Плямпаломания амвонно-микрофонийна. Причинителят на почти всяко вселенско зло. Знаеш ли, че ако дръзнеш да си честен, прям и изповеден с Него, Той ще Си сложи ръцете върху твоите рамене? А после ще те прегърне така, че сам ще се сринеш и изгубиш в прегръдките Му... Неговото присъствие в такъв момент се помни и се желае до гроб. И много... дори и много повече след гроба... Световните богатства тогава ще са като детска близалка в сравнение с това да придобиваш първо Него и Неговото Царство... А всеки миг, прекаран без твоя незаменим Исус, накрая ще се окаже безсмислен и равен в синусоидалната графика на живота...

*

Получава се симфония, а не какафония, когато жената ти създаде проблем, а ти започнеш да оркестрираш неговото разрешаване, като гледаш постоянно в нейната нотна тетрадка. А ако ли пък ние се чувстваме разбирани и подкрепяни, тогава можем да композираме мадригал и да го изпълним на няколко гласа. Една от идеите за семейството е точно такава: мъжът и жената да се смиряваме взаимно, пък така белким повече се приближаваме един към друг. Тогава и до Господа ще се приближаваме заедно, и семейното ложе ще бъде блажено и щастливо :)

*

Както казваше Брус Уилис: "Най-мразя да съм прав". Предпочитам да съм кривак, когото както Господ, така и хората около мен изправят. Паднал си, подават ти ръка; първо коленичиш, после поглеждаш отдолу-нагоре с благодарност и упование в светлината над твоята мъничка-мъничка-мъничка земна сянка. Чак тогава извисяваш ръст, но той вече никого не засенчва. Смалил си се дотолкова, че хората могат спокойно да те подминат и пренебрегнат. Те не са длъжни да ти плащат данък "Внимание". По-скоро ние трябва да ги забележим и в най-трудните моменти да им подадем ръка. "Предай нататък" - нали така беше :)

*

Сополанко някакъв обидил цинично дъщеря ми в градинката, както и нейните приятелки. Поисках да разбера какви точно сквернословия е бълвал, обаче моята Мила се сконфузи и наведе глава. Но когато момичетата ми изредиха всичко гадория по гадория, буквално всеки мой косъм се наежи и настръхна. Усетих, че беше време да преподам урок, само че не знаех как. Краката ми сами ме отведоха при момчето (в тоя момент то бе центърът на внимание на неговата компания). Сладур отвсякъде! Прегърнах го и го поканих да дойде с мен при красавиците, които е засегнал. Казах му пътьом, че съм таткото на Мила. Момчето видимо се уплаши, обаче реши да не бяга. Когато се озовахме пред момичетата, аз му казах: „Айде отвори си устата сега колкото можеш повече! Давай-давай... Още...Ама още!“ Изведнъж личицето на малчугана изчезна и се превърна в зейнала паст. Всички наоколо замръзнаха. Аз също - от угризенията дали не прекалявам. „Когато нашите мръсни усти зеят така, просто трябва да ги затворим, чаткаш ли?“ - най-накрая си позволих да избухна и аз. Хлапето само ми обеща никога повече да не обижда Мила. Прегърнах го и когато го изпращах с поглед, знаех, че ще е така...

*

„ОСТАВЕТЕ ДЕЧИЦАТА ДА ДОЙДАТ ПРИ МЕН И НЕ ГИ ВЪЗПИРАЙТЕ!“ („Евангелие от Лука“ 18/16)

Не звучи като молбица, измърморена с половин устица от Исус, нали?

Сърцата на децата сами се устремяват към своя Създател и е просто божествено да насърчаваме това.

А безбожно - да задушаваме тоя копнежен порив...

Христовата вяра се предава само с любов... ("Послание към галатяните" 5/6)

*

Вярвам, че Господ ще направи да покълнат нашите малки синапови зрънца, посети в децата ни, и че чрез тях Божието Царство ще се разклони и разпростре още повече. Спомням си, преди години прочетох заключенията от едно психологическо изследване, показващо как семейните ценности, предавани последователно, с убеждение и любов, се приемат от близо 85% от децата, и то трайно и за цял живот. Да, те биват изпитвани в бунтарските тинейджърски години, обаче обикновено после се прегръщат с буйна страст и се превръщат в скъпо ценена самоидентификация. Не е ли това и начинът Исус да пребъдва от поколение в поколение и от род в род?

*

Manowar - The Heart of Steel

„Изгори моста зад себе си,
тръгни си като победител, не отстъпвай!
Има само един Път към Дома.
Тези, които се смеят и се тълпят край Пътя
и си режат един на друг гърлата
ще погинат като топящ се сняг.
И ще гледат как се въздигаме с огън в очите си.
Ще преклонят глави.
Сърцата им ще примрат.
И тогава ние ще се смеем, а те ще коленичат.
И ще знаят, че това сърце от стомана
беше прекалено силно, за да бъде сломено.
Прекалено силно, за да бъде възпряно и покорено.
Изправи се и се бори!
Живей според повелята на сърцето си!
И говори това, което чувстваш!..."

Позволявате ли ми да си чофна от парчето на Manowar нещо, което ми харесва? :)
цитирай
2. saanki - ти , в коя Църква работиш? ей, тва много ме грабна, брат за..„злите джихадисти“
08.06 17:54
Ако не намразим джихадисткото зло и в червата си - и не му се противопоставим духовно, икономически, политически, културално, военно и всякак (понеже то не е само религиозно зло, а всеобхватно бедствие, тръгнало да завлича всичко по пътя си), няма как да сме верни на своя дом и да го опазим, както ни наставлява Библията ("Първо послание към Тимотей" 5/8). Ако го направим, едва тогава може да помислим за изродите, които ни го причиняват, избивайки децата ни. А и такива като тях чак тогава ще оценят силата ни и ще са поне мъничко готови да се вслушат - макар и сигурно с половинка, третинка, четвъртинка уше...“

имам 2-3 примера, за подобни на теб омайни проповедници..
да ги разкажа ли тук, пред евентуалната ти публика?
Нали Твоят Бог създава всичко що лети и пълзи, и всяка човешка твар?
ако ли не, Как тъй е Всемогъщ, или пък е така Жесток, или пък много мързелив
кой създаде Исляма, може ли да чуем и твоето мнение?
благодаря за отговора..
юлия се казвам..

цитирай
3. anlov - saanki, привет!
08.06 18:11
Помагал съм, но никога не съм бил на заплата в църква :)

Такааа... Бог няма нужда от моята адвокатска защита, но само да кажа това, че Той ни създаде като свободни същества ние да избираме между добро и зло и как да си устроим живота и света около нас.

Така че носим пълна отговорност за мислите, думите и делата си, както и консумираме последствията от тях.

А за исляма ще ти дам линк към един друг мой пост, където можеш да видиш мнението ми по темата - "Най-големият терорист е Аллах от Корана" - http://anlov/video/2015/10/11/quot-nai-golemiiat-terorist-e-allah-ot-korana-quot.1398490
цитирай
4. saankii - добрее, благодаря за линка/ става интересно нататък..
08.06 18:26
от всичкия Нектар , който се лее обилно тук,
единствено Свободната Воля, означава за мен нещо смислено.
За 40г поне 3 пъти съм чела напред и назад Библията..
а , вие,примерно нещо др. четете ли освен Книга на Книгите..
и „Тялото“ с безкрайните светски бози ,за разкаяли се...мултимилионери..
ще ви подам и аз две заглавия , аз ги четох около 2010, мисля, че след
това тиражите са изчерпани и така..за жалост...
Джак Майлс
Бог Автобиография
Христос – Криза в живота на Бог..


цитирай
5. saankii - следва
08.06 18:36
Каква личност е Бог? Каква е неговата житейска история? Възможно ли е да подходим към него не като към обект на религиозно преклонение, а като към главно действащо лице в най-великата книга на света - герой, притежаващ цялата дълбочина, двусмисленост и противоречивост на Хамлет? Това е провокативната интелектуална задачата, която Джек Майлс - литературен критик, бивш йезуит и професор по религии и близкоизточни езици, си поставя и реализира с блясък в книгата си "Бог: Биография". Догматиците са шокирани от богохулната интерпретация на Бог като литературен персонаж, но задълбоченото и изящно написано изследване е отличено с наградата Пулицър и е преведено на 17 езика, включително на китайски и иврит.
цитирай
6. saankii - още Христос -Криза в живота на бог
08.06 18:38
Централният въпрос в тази книга е "Защо Бог става човек?" Според разбирането на Майлс Бог има да каже нещо толкова ужасяващо, че може да го направи само като се принизи. Несъвършенствата на света и всепроникващата несправедливост и жестокост представляват огромно престъпление, за което някой трябва да плати. В митологичен план Новият завет е именно разказ за заплащането на тази висока цена. Но интерпретацията на Майлс за вината звучи скандално: Исус е разпнат не за греховете на човечеството, а заради грешките и неизпълнените обещания на самия Бог. Заради това, че е нарушил древния си договор с хората, Бог в лицето на Исус решава да умре в акт на божествено самоубийство. Сетне, въздигайки се като Христос, той предлага обещание за космическа победа, която ще "изтрие всяка сълза" от лицето на човечеството.
На базата на това шокиращо твърдение Майлс ни заставя да преосмислим целия живот на Исус и учението му: неговото съчувствие към слабите и обезчестените, отказа му да отличава приятели от врагове и трансформацията на поражението му в победа, с която спасява целия свят. Съчетавайки строгия прочит на Новия завет с препратки към Джон Дън, Ницше и Ели Визел, "Христос - криза в живота на Бог" е творба с огромна дълбочина и въображение.

Джек Майлс е писател, чиито творби са публикувани в множество американски печатни издания, включително в "Атлантик Мантли", "Ню Йорк Таймс", "Бостън Глоуб", "Уошингтън Поуст" и "Лос Анджелис Таймс". В продължение на десет години той работи като литературен редактор и член на редакторския съвет на "Лос Анджелис Таймс". Доктор на философските науки по близкоизточните езици към Харвардския университет и бивш йезуит, той е също така почетен професор на Калифорнийския университет, директор на Центъра за хуманитарни науки към университета "Клеърмонт" и гост-лектор по хуманитарни науки към Калифорнийския технологичен институт. Първата му книга "Бог - биография" печели наградата "Пулицър" и е преведена на петнадесет езика.
цитирай
7. saankii - край..
08.06 18:38
Понастоящем авторът е старши съветник на президента на тръста "Джей Пол Гети" – фондация, подпомагаща изкуствата и науката. Доктор Майлс живее със съпругата си и с дъщеря си в Южна Калифорния.

"След като прочетете тази книга, повече никога няма да можете да възприемате Бог, Исус и Библията по същия начин."
Пъблишърс Уикли

"Тази книга ще стане една от най-четените и дискутирани книги за Исус, които са се появявали през последния половин век."
Лайбръри Джърнъл

"Стилът на този американски бивш йезуит приковава вниманието. Тезите му са смели, перспективите изумителни, а прозренията едновременно дръзки и остроумни"
Ди Цайт

"Блестящо аргументирана, тази книга поднася един оригинален и тревожен портрет на Христос, който ще накара читателите да преосмислят живота му в морален план."
Amazon Review
цитирай
8. anlov - ...
08.06 19:17
Е, не чета само Библията. Любимите ми писатели са Достоевски, Толстой и Гогол. Обичам също и поезия. Обаче признавам си, че не съм събирал нектар от цветчетата на съвременните автори :)

(Сори! - забравих за Дела Раи, Борис Христов, Ива Касабова и Милена Белчева. Е, има и някои други...)

А за Джек Майлс ще видим... Нищо, че ми го представи респектиращо...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: anlov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 542242
Постинги: 169
Коментари: 1577
Гласове: 5105
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31