Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.11.2017 15:48 - И тогава им казах: "Сбогом, Гринговци!" :)
Автор: anlov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 344 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 15.11.2017 16:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Когато преди години реших да се откажа от някои привилегии и предимства в живота си, помня, че бях предизвикан от непознатата дотогава за мен вяра, както и от усещането за дълбоката вътрешна свобода, която тя ми бе донесла (справяйки се отведнъж или постепенно с много от моите страхове, малоценности, предразсъдъци и зависимости от свръх-контролиращи хора и пороци - не с всичките :)). И какво установих ли? Че те ме бяха тласнали по един път, по който аз и преди това не исках да вървя, ала се бях примирил вече някой друг да решава вместо мене. Разбрах, че да задоволяваш очакванията на другите всъщност те прави един актьор-наемник в техния куклен театър, където те са кукловодите и режисьорите. И че наистина се чувстваш парцаливо същество така. Без дух само да мечтае, без воля да преследва мечтите си и без свободата да ги сбъдва в своята необятна страна на чудесата. Някои от най-близките ми хора по онова време искаха да покорявам заедно с тях върховете на материалното преуспяване, да превърна главата си в операционна система, юмруците си - в парни чукове, а в пробойната на сърцето си да инсталирам банково трезорче. Само че аз още като малко момче бях отказал баща ми да купува вила до морето - и не, че беше моя работа да му се меся и да го обвинявам в алчност, но просто винаги съм усещал, че многото имане, луксът и разкошът никога не са ми били идея-фикс (който ме познава по-отблизо, знае, че е така). Естествено, че от мен се очакваше тогава да бъда и виртуоз на лъжата и измамата. Тук по-лесно сякаш се поддадох, понеже в своето езическо умопомрачение закусвах, обядвах и вечерях с лъжи. Непредвидимите опасности и авантюри също ме привличаха, така че бях сложил вече стъпалата си на хлъзгавото нанадолнище. Но когато ми се случи челно да се сбъскам в милостта, великодушието и простителността на Исус, аз на мига се отвратих от цялото си дотогавашно съществуване. Никога преди това не бях оплаквал себе си така - като мъртвец. Обаче след изтеклите през очите ми пороища от болка, скръб и разкаяние аз се усетих и както никога преди това толкова обнадежден! И какво? - от раз прекъснах всичките оплитащи ме връзки и схеми. За да ми светне, че в тях само са ме използвали хора, които ми се пишеха за приятели. Така както аз пък безочливо злоупотребявах в интимните си контакти. И след като се разделих с натрапения ми фалш, на негово място лека-полека се настаняваха истините, които винаги съм търсил. Дойдоха нови, благоразумни, честни и всеотдайни приятели, а от старите ми останаха само ония, които винаги са ме обичали заради самия мен. Загубих покрив във Варна, но спечелих в София и Карлово :) Загубих работа на бюро, обаче никога не съм си търсил в Бюрата работа, понеже повече от 20 години се занимавам със скромни и непрестижни дейности, но повярвайте ми - удовлетворяващи ме. Оставих „скиталчество из път“ (както е рекъл поетът) и намерих дом и семейство. Всъщност, наместо безпътицата си, аз получих привилегията да насочвам мнозина в Пътя на Истината и на Живота. Да, понякога и с думи, написани тук или там, които Господ ми даде, защото разпънах на кръст старите си окултно-порнографски сквернописаници. Но повече, мисля, като бащата, който се опитвах да бъда за стотици безпризорни дечица - докато преди това даже не ми мигваше очето, когато трябваше да причиня аборт.

"Истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя - заради Мене и заради Евангелието,

и да не получи стократно сега, в настоящото време - и къщи, и братя, и сестри, и бащи, и майки, и деца, и нивя, а в идещия свят - вечен живот.

Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните - първи."

("Евангелие от Марка“ 10/29-31)


П.П.
Никой преди Исус не е говорил с такава почит и преклонение за Отец, както и никой след Него. Дори целият Му живот беше посветен на това да изобразява невъобразимото, необятното, сакралното, недостъпното, като го направи в тленна човешка плът и кръв. И винаги намираше най-дълбоките, интимни и съкровени места в нас, където да положи като в ясли Небесата. Да, ние бяхме и винаги ще си останем Неговото стремление, копието на Неговата молитва, смисълът на живота в проляната Му за нас безценна кръв. А Той - нашият пример като Господ и Спасител, пожелал да се превърне в най-големия ни брат със собствения Си пример в абсолютното покорство на волята на Своя Авва. Исус Единствен ни дава шанса за новорождение, предлагайки ни от оръдия на греха (които ще бъдат унищожени някой ден) да се преобразим в Божии синове и дъщери, въвеждайки така - с мисъл, слово и дело, Царството Му в тоя обречен свят. В него най-гибелната съблазън за нас е да Го отхвърлим пак. Или само лицемерно да Го държим като цирей на устните си, докато сърцата ни са обладани от себичност, меркантилност, глад и жад да се възползваме от ближните си и да властваме над тях...

2-ри П.П.
И за пръв път не мисля да се извинявам, че пак стана прекалено дълго :)






Тагове:   Вяра,   свобода,   избор,   покаяние,


Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anlov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 597636
Постинги: 174
Коментари: 1529
Гласове: 5138
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031