Запокитена някъде в бездните на необята, Земята щеше да бъде само една пустош от скръб, омраза и отчаяние, посред бездънната си самота и космическото си стенание - ако не беше тя... Витлеемската звезда... По-скоро бих си представил живот в гробница и Земя без Слънце, отколкото без небесното светилище, ознаменувало Раждането на Спасителя.

*
Всеки един от нас се нуждае да се изгуби в очите на оная любов, която няма да го пресмята, претегля и изчислява според даденостите и притежанията му, а ще го търси и ще го намира като вечна скъпоценност от нейния друг... съвсем друг и абсолютно различен свят...

*
Ако желаем взаимно Бог да слива душите ни, да сплита телата ни и да съчетава съдбите ни в една душа, в едно тяло и в един живот - понеже това е Негово тайнство, то тогава и смъртта не може да ни раздели...

*
Не знам дали някой може да състави таблица с елементите, съставляващи химията на влюбването, понеже на мен това ми се струва много повече от Менделеевата съновидска мистерия :) И добре: любовните стрели взаимно са ни уцелили в сърцата и ние доброволно се превръщаме в пленници един на друг. Връхлита ни взаимоотношение, което сега изисква от нас не само мимолетни страсти, усещания и пориви, а посвещение на градители на дом (продължително копаене в основите на характерите ни; а после - изливане в тях на тежката сплав от общите ни убеждения и ценности; след което - надграждане тухла по тухла нагоре, изпечени пак от огъня на взаимността ни - за да не се превърне семейното ни гнездо в „стъклен дом“ или в „къща от карти“). Ще имаме ли изкушения да повъртим опашки след нещо чуждо по това време? Ама иска ли питане?! - абсолютно! На нас ни се е случвало. На мои приятели - също (даже скоро помолих един от тях да не напуска жена си, понеже тя беше хлътнала по един съблазнител, който така или иначе се оказа въздух под налягане; а жена му след проявеното мъжко великодушие буквално намери животоспасително убежище в обятията му; и сега те са си по-близки от всякога). Не ни гледайте и нас на лъскавите снимки. По тях никога няма да разберете с какви проблеми трябва да се справяме ежедневно, за да упазим семейството си. Та това, с което искам да завърша, е: нека да си бъдем верни един на друг! И Господ, и ние самите, и децата ни, и внуците ни - всички ще спечелим и никой няма да загуби от това. Така че нека си пожелаем успех в тая мисия - какво ще кажете? :)

*
Днес отново (за кой ли пореден път!) ми се наложи да защитя Мила от цинизма, омразата и проклетничеството на нейните съученички от пети клас. Дори не ми се говори за жестовете и гадориите, на които е била подложена само за едно двучасово пускане в нашата градинка. Радвам се, че детето ми не се поддава на духа на омразата и на отмъщението. Накрая даже се посмяхме, когато й казах: „Тате, мене в пети клас се опитаха да ме обесят на село някъде около двайсетина ромчета. Ама Господ им изпрати - когато ми пристягаха гушката със стоманена тел от двете ми страни десетина чифта ръчички костеливи, един изтрещял от наглостта им селяндур. Точно той им разгони фамилиите и те се разбягаха като изоглавени, а аз останах жив, за да ти стана баща.“ :) Поуката ми беше, че злото трябва да среща винаги отпор, обаче не и бясното зло на отмъщението... В крайна сметка, с моите кутсуз-обесници аз си доизкарах основното образование кротко и мирно. (Чакайте малко! Даже с един от тях станахме най-големите приятели.)

*
С Мила гледахме старата романтична комедия с Ричард Гиър и Джулия Робъртс „Булката беглец“. „Тате, какво й става всеки път, че бяга от мъжете като откачалка? Толкова ли са грозни?“ - едновременно се смееше и настръхваше дъщеря ми. Почувствах, че от мен се очаква да дам някакво що-годе разумно обяснение, а нямах такова. Тогава се взрях в образа на бащата на най-бързата булка в света. Тоя тип вярно ми беше симпатичен до някое време. Обаче неговите саркастични шегички ставаха все по-публични, унижаващи родното му дете и нагли. И както си лежах блажено-блажено, изведнъж подскочих в леглото и изригнах лава: „Бащината любов е най-важната първа мъжка любов за една дъщеря, скъпа моя! А тук ти виждаш ли нещо такова? Не! Само обиди и „ха-ха-ха“ и „хо-хо-хо“. Това е изродско! Понеже загнездва в сърцата на дъщерите едно постоянно... едно глождещо ги като червей съмнение, че въобще е възможно някой искрено да ги обича. Така те стават бегълки, обаче никога не се спасяват в бягствата си. Затова трябваше някой да опознае булката-беглец не според мнението на тълпата, а съвсем.... съвсем интимно. Да назове страховете й име по име. Но да й каже също, че те не са самата нея. Изобщо... изобщо не са! И в тая съкровена искреност и споделяне се роди любовта и приятелството. Затова и булката-беглец най-накрая ще му престане на тоя тип... ти само гледай.“ (Оп! - изпуснах се :) ) А това го споделям като баща на бащи...

*
Спомням си, че на 20 още позволявах на майка си да ми избира пуловерите, ризите и дънките (дразнеха ме само нейните зимни полота, които ми запарваха и изприщваха гушката до степен на пълна непоносимост и изтерясалост вечер в къщи :)). Иначе, плетката й беше безупречна за пързалки и за всякакви други снегоовъргалваници. От главата до петите, тя се грижеше за мене. Като повярвах в Исус, задълго ми се противеше. Ала една вечер грохна и тогава Му изповяда всичките си грехове. Сега научавам, че Го е срещнала на прага на смъртта. И че Той е поискал да сподели преживяването си с всеки един от нейното обкръжение (опитвам се като неин син да съучаствам в това). Вярвам, че Исус ни я върна, за да разкаже на много хора за Неговото спасение...

*
Ще завещаем безродство, ще се самоизличим в безпаметство, ако семейството не е нещо скъпо и свято за нас...

*
Стига да са искрени, християнското чистосърдечие, откритост и великодушие обикновено ярко контрастират с цинизма, надменността и ненаситната всеядна похот, лъщящи като мазутени петна навсякъде около тях. Макар и без да го иска, невинността провокира греха повече от всичко друго. Понеже той винаги е готов за собственото си падение, само и само да я опошли дори и подсъзнателно - понеже така тя няма да безпокои фалшивия му греховен мир. “Жената на Потифар” все още дебне в засада своя “Иосиф”, надявайки се той да се окаже един лицемерен Тартюф. А бившите клиенти на “Мария Магдалена” биха разкъсали новата роба на светостта й, с амбицията да доизлъжат себе си, че тя е само някакво парадно религиозно наметало.

Докато „спасение дебне отвсякъде“, съблазните също не спят...

„Молете се, за да не паднете в изкушение.“ („Евангелие от Лука“ 22/40)

*
Гледната точка на Бога - тя е най-важната! Преди време бях чел за един християнин, който си държал в стаята гравиран надпис: "Погледни надолу!" "Е защо надолу? Нали ние, вярващите, трябва да гледаме само нагоре, когато се молим за едно, второ, трето?" - го попитал някой. "Защото когато гледаме надолу - към проблемите си, ние сме в позицията на царуващите заедно с Господ Исус Христос, а не под тяхната власт“, гласял царственият отговор :)

*
Колко много християни тук - а и в живота, се разминаваме като бързи и експресни влакове! И вместо допирателните, наблягаме единствено на разделителните линии и синори. Само че така градим ли Царството Му Божие? - или само си го делкаме и разпиляваме... И така отвратително... така егоистично го громим... Жалко... жалко... Колко жалко е! Защо не можем да сме принципни и сърцати и без да сме запетайковджии?

*
Втриса ме като гледам как някои плакатно се вживяват тук в ролите си на християнски лидери. Пък нямат време даже и за бързо коментарче на хората, които ги следят усърдно и им се доверяват за всьо и вся. В такъв случай, презрените анонимни католически изповедници са за предпочитане бе, немило и недраго мое братче. Защо трябва да търпиш, когато те използват за поредните си черквоугоднически пиари? Извън програмите на свети паралийските златоусти службаши от ДС - на харизматичния Хикс, благаткия Игрек, витиеватият Зет, първото и последното, Алфата и Омегата за нас винаги ще си остане да срещнем Единствения... Незаменимия... Безценния Исус...

*
Всеки може да празнословничи и тук, и навсякъде. Но кой може да изрази себе си такъв, какъвто е, без да иска да се хареса на всяка цена зад своята саморекламираща се маска?

*
Хипнотизаторите омайват очите ни, галят слуха ни и гъделичкат еготата ни, само и само да ни пленят, заробят и ограбят (такива винаги са били и ще бъдат болшинството от политиците, търговците, съвременните фарисеи, разните едноминутни "приятелчета" и напращелите от похот любовници). Те са рейтинговите вулкани днес. А утре - давещата ни вулканична лава. Е, тогава не е ли дар Божи да имаш до себе си човек, който да ти говори истината? - и то с любов...

*
Знаем, че това е един от белезите на съзряването ни като личности - да се научим да разпознаваме хората около нас как ни влияят. Понеже подвластни на тъмната си страна, доста от тях са склонни да ни манипулират, лъжат, шантажират и използват. И го правят съвсем обмислено и целенасочено, понеже тяхната житейска стратегия е така да усилват властта си върху нас. Вече отдавна съм се убедил, че съществува една такава порода, която изобщо не се води от ценности и принципи, а само от своите апетити, нужди, желания, амбиции, мании, даже психопатии... И не се спира пред нищо, само и само да ги задоволи. Тия могат да бъдат и „опасен чар“, понеже често са невидими психологически агресори. Баят ни онова, което ни унася сладко-сладко, за да ни приспят после и да ни уловят в коварните си мрежи. Или използват всевъзможни начини и средства да усилват страховете ни, за да ни държат парализирани и като безопасни жертви спрямо тях. Само че ако сме водени от Божията любов, ние ставаме проницателни за подобни попълзновения. И не само ще пазим себе си, а дори можем и да служим чрез Словото и Духа на Истината, която единствена освобождава от тоя плен.

*
„Животът е една грешка на природата“ - мой приятел чул някакво подобно изявление от устата на комика Джим Кери, направено в рекламен клип и онагледено от зловещата маска на дявола.

„Ти нямаш никакво значение в тоя свят, не притежаваш абсолютно никаква стойност. Напразно си се появил тук от нищото и пак ще бъдеш запратен в него. Така че отдай се на всичките си инстинкти, понеже няма ни добро, ни зло! Върху хищника не тегнат ограниченията на измисляните от жертвите му духовни, морални и социални закони. Не търси висш смисъл, а само низши създания, които да засищат твоя глад! Твоите нужди, апетити, желания и амбиции трябва да са яма, където да потъва и да изчезва всичко живо! А крясъците и истериите им - когато това се случва, въобще да не те смущават! Прави го дори с настървен бяс, ако се опитват да те измамят с празни илюзии и надежди, с бабини деветини за някаква си „свята вяра“, с приказки от 1001 нощ за „истини непоклатими, освобождаващи и вечни!“

Сякаш тия сатанински слова чух, изговорени обаче от Дявола зад маската на Клоуна (и в литературата, и в киното вече има примери за това).

Обират ни. О, няма никакво значение. Изнасилват и убиват дъщерите ни, майките ни, дори бабите ни. Алоу, моля, има ли проблем? (Понеже обръгнахме вече на вестникарските публикации на тая тема между менташките две ракии и салати). Порнография, педофилия, зоофилия, некрофилия... А бе не пипайте правата човешки, че да не се натресете на такива като „Български хелзински комитет“ и „Отворено общество“! Също не закачайте и тъй наречените по народному „педераси“, понеже тая чума до гроб ще иска да ви се врече! Емигрираме навън, оставяйки родителите си и децата си немили-недраги, макар ние да сме отново нещастните хъшове. Но да не упрекваме корумпираните посткомунистически правителства, понеже те обичат да слушат такива като Макиавели, Дарвин, Маркс и Ницше. Накратко, тяхното меню е гювеч за провъзгласилите се за „свръхчовеци“ и бълвоч за цялата тая сволоч свръхостанала. Оръжейни, енергийни, фармацефтични и всякакви други монополи понастоящем също ни казват: „Ще ви изсмучем напълно, а после ще ви оставим да изпукате като гадове.“

Само че Господ Исус Христос е на съвсем, съвсем, съвсем... ама на съвсем различно мнение.

Нима ще се одързостиш да зачеркнеш смисъла на живота, който Той ни е дал?!

Не бъди глупак, моля те: светският Ренесанс и Хуманизъм, обявил Бога за мъртвец, а човека за мерило на всичко, всичко, всичко... ама на всичко живо и останало, се е изродил в апокалиптичните Френска и Октомврийска революции, както и в двете световни войни.

Би трябвало да осъзнаем кой е истинският хищник при толкова много милиони жертви, нали?

В същото време, нашият Исус се е уеднаквил с гладния, голия, болния и низвергнатия („Евангелие от Матей“, 25/32 – 46).

Нима Бог стана човек, за да продължи човекът вечно да се бунтува срещу Него?!

И ако се опитваш да затриваш образа и подобието Му, нима искаш да си пак онова оръдие под сатанинските криле?!

Само че зад всеки един твой себеподобен стой Той... оффф, това не те ли стряска?

Тогава и само тогава твоят Спасител ще се превърне в твой Съдия.

Така че ти, третиращ ни като електоратец; и ти, мутрагеньо, който си изпълняваш партийните поръчки, без да ти трепне изобщо сърчицето корумперско - ами айде минавайте си и заминавайте си!

*
„Войната е само продължение на политиката с други средства“, е казал навремето генерал Клаузевиц. И ако във времената на хуните, скитите, галите и татарите това само стихийно и неинституционализирано е било така, то по-късно Френската революция, Октомврийската и двете световни войни съвсем идеологически и политически изкормиха света. Алчното мамонско идолопоклонничество обаче още от пра-пра-древността е произвеждало подобни бедствия - с постоянно нарастваща зловеща мощ. Под неговото луциферианско крило, днес държави, корпорации, монополи и картели, обединени в един мафиотски клан, оглозгват до скелет милиони и милиони, докато купуват и продават техните души. („Откровение на Йоан“ 18-та гл.) За тях човешките трагедии са си просто поредния повод за пир, коктейл или за бално тържество с маски. Така че: макар „новите“ варвари все още да са идеологиите, религиите и политиките на тирания (посред един бляскав и опияняващ маскарад на пропагандата им), „Окото“ от върха на доларовата пирамида завинаги ще си остане по дяволски ненаситно и кърваво.

*
В епохата на Възраждането християнските ценности и вяра са започнали да ни превръщат от рая в народ, воюващ за свободата си. Докато ние сме узрявали като национално самосъзнание под гнета на падишаха, тъкмо те са ни представлявали и пред поробителя, и пред целия свят като българи. Понеже са били един от най-ключовите тогава национално-образуващи фактори. Не случайно който се е отричал от вярата си по онова време, не се е считал вече за българин. И не случайно нашето освободително движение набира огромна скорост след извоюването на църковната ни независимост. Знаете: Левски където е ходил да основава революционни комитети, първо се е отбивал по възможност в черква, пеел е в храма, а после е заклевал комитите си пред пищов и кама, кръстосани върху Библията. Не е ли истина, че Голготският Кръст на Христа е най-свещеният меч на свободата? Лъгали са ни, че е монашеско или сектантско кръстче, с което зачеркваш света, ала е точно обратното - изграждане там, където преди е било съсипия, трошене на окови там, където преди е било робия, и в крайна сметка, възцаряване на Исус там, където преди е мракобесничел Злият. Така че като народ ние нямаме алтернатива на християнската вяра. И всеки път, когато си помислим, че имаме и заложим на нея, следва провал... трагедия... бедствие... национална катастрофа... Трудно ще му е, но това откровение трябва да си пробие път смело и надълбоко в българската гръд...

*
Повечето от нас си спомнят митичния трубадур на свободата Васко Кръпката от първите митинги и шествия след ДС-ти ноември (ако не сте чували, вече официално така се изписва). Посред нощи-полунощи човекът пак яко се раздаде в центъра на София, в един препълнен рок-клуб. Ей, стопи я тая хармоника, докато бек-вокалистките му само лениво поклащаха форми и дадености! То блусарски като ни подкараха, май в такт с тях така го правехме и ние с един приятел, макар това нашето да си беше лишено от всякакъв синхрон и хармония :) Виж, като застъргаха малко повече жиците, взеха да се разливат чашите с текила по масите (невинни бяхме, ама само до доказване на обратното). Е, моята чаша с вино оцеля, понеже беше усвоена своевременно :) А бе накратко: очаквах по-малко от тоя купон, обаче Васко ни даде много повече... Затова сега - все още усещащ атмосферата му в ефира наоколо, аз ви пожелавам, приятели: нека бъде светлина! Да, нека Божията светлина винаги да прогонва мрака на заблудите ни, опиянението в егоизма, свръхамбициите и домогванията ни, подлунния вой на всяка хищна страст и на всяко... абсолютно всяко бесовско обладаване в несвяст!

*
Кой от нас никога не е бил блуден син или разблудна дъщеря? Греховни по плът и кръв, ние ежедневно се изкушаваме да забягваме от Дома на Отца си, за да се озовем най-накрая (макар и без да сме го искали и да сме го очаквали) в някоя затънтена и мизерабълска кочина. Втинясващи се и разлагащи се там, горко ни, ако не се помолим за пътя на завръщането! Понеже направим ли го, ще ни се даде сила да се измъкнем - и направо като окрилени да преджапаме - а после и направо да прелетим над тинята. Дори поради неврозата и уплаха от жестокото самообвиняване още да не сме го усетили, Библията ни предизвестява, че Някой ще ни очаква там за едно невероятно, за едно празнично тържество. Приготвил ни е нова премяна... пръстен на Завет... и със сигурност ще се завтече първи към нас, за да ни прегърне... ("Евангелие от Лука" - 15-та гл.)

*
Много често в най-различни житейски ситуации осъзнавам колко ограничена, а понякога и направо малоумна е моята гледна точка. Но дори и с малко напън да се ококоря зад нечий чужд окуляр, аз веднага чувствам как ми се разраства перспективата. Можеш да изневериш само на собственото си тесногръдие, когато се осмелиш да погледнеш на света през очите на другите. Не е нужно да се лишаваш от мнението си или да губиш представите си. Но защо пък да не ги обогатиш? Ние хората сме невероятно различни. А също и толкова далечни и почти войнствено отчуждени един от друг. При все това обаче, да прекосяваме бездните помежду си с риск от пропадане на еготата ни, за да стигнем отвъд и да застанем на нечия страна там, ни превръща от маймуни в нещо повече от хомо сапиенси. Всъщност, най-непреодолимата бездна беше прекосена от светлината на Витлеемската звезда, когато Бог стана човек, за да бъде винаги сред нас...

*
Все пак... да не забравяме, приятели, че е прекалено стадна традицията около Великден да бъде издиган на почит не Кръстът, заколението на Агнеца Божи и Неговото Възкресение, а култът към печеното агне. Както и че е свинство по езически най-брутално свеждането на Рождество Христово до изяждането на поредното коледно прасе.

Ядене и пиене, пиене и ядене - това е само тракането на алпака, стъкленият „дзън-дзън“, акустиката и физиката на Празника.

„Понеже там, където е истинското ти богатство, там ще бъде и сърцето ти.“ („Евангелие от Матей“, 6/21)

*
Независимо дали съм дивак от джунглата на Амазония или „тъмен балкански субект“; безпросветник от гето в „Бруклин“, „Бронкс“, шаманско африканско селце, китайско оризово поле или миазмено индийско бунище; гангстер от Сицилия, обикновен мафиот, мародер, наркопласьор, сводник, играч, поръчков чистач, гадняр, страшилище и мутрафон за „враговете по интереси“; или ежедневен работяга, уличен бродяга, безличен бюрократ с квадратна глава, роботно въртяща се и повтаряща програмата от металически звуци зад малко по-голямото от нея кубично-квадратно гише; известен или анонимен призрак; тотално успял или тотално банкрутирал; живял като безсмъртен - или съвсем като умрял приживе. Да, независимо кой съм аз и кой си ти - повярваме ли в Спасителя, Бог ще ни присъедини веднага към ангелския хор на Неговите хвалители. Първо той възвести Рождество Христово, а ние само спазваме традицията :)

ОСМИСЛЕНИ И ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ ОТ МЕН!

 

Бъди здрав и с любов дарен,
за да си щастлив и удовлетворен!
Живей спокойно с любимите си хора
и заедно си бъдете надеждна опора!
Всички малки радости са чудесни!
Нека са в изобилие, за да са дните ти лесни!

Весели Рождественски празници!

Благодаря ти от все сърце и весели празници и на теб също!

Често си мисля: „Какво ли щях да бъда без Исус? Сигурно едно голямо... обаче по-вероятно - едно мъничко и нищожно нищо...“

Но с Него се чувствам винаги празнично :)

С повечето от вас не се познаваме лично. С други - за тях си кътам безброй мигове незабравими. Година след година, животът отминава... И защо тогава да пропускаме край нас лица, имена, срещи, запознавания? Така обедняваме само. Вали наоколо красив метеоритен дъжд. А ние се опитваме само цинично да гепим кометите за техните опашки. После изгаряме естествено. Но нека си пожелаем да възкръснем за нов живот! Чрез вяра в Бога, чрез безусловно приемане, обич и служене на Неговото творение, така и ще бъде! Така е бивало хиляди години преди 2018-та. Така ще бъде и занапред. Благословена от Господ Исус Христос да е новата ни година, приятели!