(Тук го снимах батко Джо малко преди да кривне към мене и да си ударим здраво по една лапа. Ама чак сега се сетих да кача снимката.)

Викам си, поне веднъж на сто години и на мен ми се полага да чуя на живо бившия вокал на Рейнбоу и Пърпъл Джо Лин Търнър (на 3-ти октомври, при откриването на рок-клуба в Студентски град Joy station). И така погледнато, билетите ни на мен и на моята съпруга ще ни струват по-малко от петдесет стотинки на година. :) Направо смешна цена за такъв уникален глас, извиращ не от ларинкса, а дълбоко от сърцето. Изпуснах го във Варна на връх Нова година, но както ми каза една моя колежка, която също ще бъде с нас: “Ач, разминахте се за малко тогава, обаче сега ти идва на крака.” А аз й отвърнах на шега, че ако не можем да се снабдим с билети, ще се наложи да взривим стейшъна и после ще го чакаме направо на “Васил Левски”.

Е, тоя проблем отпада вече.

Не, не мисля, че съм превърнал в свой идол батко си Джо. По времето, когато изживявах любовна драма във Варна и слушах непрестанно Can"t Let You Go, даже не бях и чувал името му. Тогава величията бяха Ричи Блякмор и Рони Джеймз Дио. Но никога не съм харесвал сатанинските крясъци на Дио и натоварващите му психарски композиции. Лиричната мъжка страст на Джо обаче нямаше как да не ме запали. Това са преживявания, а не две чупки в кръста, разголени гърди и лъснал пъп над някакви си кожени гащи. Даже напоследък установявам, че трябва да забранят на Джо да прави кавъри на известни песни, понеже ги изпълнява по-хитово и от оригиналите им. А е и един такъв супер готин като човек, струва ми се. С чувство за хумор, не се взима насериозно, не е алчен като повечето звезди. Често прави нещата от любов към музиката и към феновете си. Освобождават го от Рейнбоу (а те без него означаваха много само за японците, незнайно защо - като нашето кисело мляко), натирват го от Пърпъл - а той с чаровна усмивка си подава ръката и им казва: “Благодаря ви! Беше ми приятно да бъдем заедно, момчета!” Никакви раздели заради пари, злоупотреба с алкохол, наркотици и тем подобни. По едно време беше залитнал към кундалини, по същото време май се окичи не с един, а с цели два кръста. Призна, че е имал падения, от които се срамува. Разбирам го в неговото напълно човешко объркване и понякога наистина ми идва отвътре да се моля за него от сърце. А от мнението на религиозници, които ще ме осъдят, че го харесвам, хич не ми пука (донякъде и затова публично се изповядвам тук :) ).

Но много се раздърдорих нещо. Само да споделя още и това, че първите няколко години от моя брак бяха изключително тежки за нас двамата с Аги. Изкушенията да се разделим бяха на моменти почти неустоими. Имахме прекалено “свръхбагаж”, който ни натискаше към дъното. Всичките ни предишни връзки бяха мимолетни и винаги се бяхме “спасявали” от себе си и от тях с поредното бягство... Не! - усещахме, че тоя път не трябваше да е така. Хиляди по хиляди пъти гордостта и еготата ни трябваше да умират, за да възкръсне поне някаква надеждица за любов и за взаимност. И с времето точно това се случваше. И все повече се сливахме в едно.

Така че поздравът ми за моите приятели тук е: нека да направим всичко възможно нашият любим човек никога да не си тръгне! Има зими във взаимоотношенията ни понякога, но нека да не ги превръщаме във вечен арктически студ и вечно смразяване!

“Не само няма да ти изневеря и да те изоставя, но няма да ти позволя и ти някога да си тръгнеш!” :)

Не, поздравът ми не е с “магията” на тая песен (тая дума нещо хич не ми се нрави), а е чрез нейната страст към това толкова очарователно любовно посвещение!

П.П. Отдолу Джо, нашето Славе от Варна и Street of Dreams около година и нещо по-късно.

Почувствах се така, сякаш аз бях превзел X FAKTOR :)

И малко история в стил чарлстон-панаталоншън и блусмюзик-тройнокитарогрифшън.

После пък едно ново парче...

"Знаете, съвременната музика е технически съвършена, обаче стерилна, тя не носи дълбочина (може би става въпрос за хаус, техно и рап, пък нашенската чалга е още по-първобитна, първосигнална, първокреватна и първопротивна). Джийн Симънс обяви, че рокът е мъртъв, ала тоя човек греши. Бащите и майките го споделят със синовете и дъщерите си, и ето, той продължава да живее. Наричат го "класически рок" и вярвам, че това е така, понеже той носи класа. В момента наблюдаваме как технологиите подменят изкуството. Но те би трябвало да съжителстват заедно с него, а не едното да измества другото. Аз лично се радвам на всички новости, обаче ми се ще да виждам и повече занимания и дейности, които обогатяват човешката душа."

(Джо Лин Търнър - синтезирано от телевизионно интервю)

Чудя се, дали не мога да се поздравя в днешния ден и аз? Бам-бам! - само една малка ударна дозичка. Няма да изпотроша сервизите, нито да изкъртя мивките, носещите колони, панелите в къщи и т.н., нито да направя други бели. Но понеже утре ми е рожденият ден, от фъстък съм свикнал да си подгрявам купона с някои любими свои парчета и от маломерна еднодневка само, да го превръщам в тридневното: „Ей-ей-ей, гъди-гъди-гъди, Бубулечо-Мечо!“ като в приказките :))

И да, вярвам, че ако нещо в тоя свят може да ни промени, то това ще става или чрез пламенната мощ на Бога и ще бъде за вечността, или ледът в плътта човешка ще застине в поредната си витринна диорама, налазвана приживе от нашите егота...

А по-сетне - и от червеите в пъкления огън...


Do what I like! - https://www.youtube/watch?v=XV0LXdHXa4w

(Джо и Ричи заедно сътвориха песенни чудеса, които сигурно се чуват чак на Луната, както се вижда оттам Великата китайска стена :) Но и немалко самостоятелни парчета на Джо са от същия калибър.)

https://www.youtube/watch?v=LYhVPjzH2EA

https://www.youtube/watch?v=gsJWcpw7O7A

https://www.youtube/watch?v=HLtxuXhdluE

https://www.youtube/watch?v=o8NaPP0t3TI

https://www.youtube/watch?v=enjLnhNVeBI

https://www.youtube/watch?v=rQvu5Eo7rKI

https://www.youtube/watch?v=vp0WpJLyOR0

https://www.youtube/watch?v=MFRilnmRKgU

https://www.youtube/watch?v=31DNFoW3NAw

https://www.youtube/watch?v=T-hd095Ko1o

https://www.youtube/watch?v=EJ29pVhsdMs

https://www.youtube/watch?v=WE2SRE1tkfY

https://www.youtube/watch?v=hByGwgm_vRs

https://www.youtube/watch?v=tQ-2b6yNnx4

https://www.youtube/watch?v=CFFBE

Сатанизмът в рок-културата (без да искам първо го изписах като рак-културата :) ми е отвратителен и в червата. Гледали ли сте филма "Рок-звезда" с Марк Уолбърг? Направо е емблематичен за това явление. Прекалено... прекалено скъпо струват техните пърформанси с якото им друсане... Примерно като тая история, която преди време W.A.S.P. сътвориха: The Story Of Jonathan 1992 - https://www/watch?v=ljHwRNrp-AY Блеки от тая група (бившият сексуален перверзник и сатанист) преди няколко години се покая и през 2015-та направи албума "Голгота". В него някои песни така ме прекършват!... Не разбирам религиозните предразсъдъци, с които предварително заклеймяваме хората от рока като вечно прокажени. Бог не е умрял и продължава да обръща тия, които решават да го последват оттам, а това е доста вдъхновяващо... Телевизионните проповедници са толкова скучни и банални в сравнение с истинските променени животи на хора като Блеки и Алис Купър - поне според мене. По отношение на сатанизма в рока и метъла, то е като с дрогата и алкохола: просто ни трябваше време, за да се изчистим. Сега вече можем да се върнем на онова старо парти и да оценим истински стойностното, без да ставаме ония вманиачени, ошашавени и демонизирани фенове-идолопоклонници.

Някои мои приятели са ме виждали на младини да ора буквално паркета в къщи на рок музика, а по дискотеките вилнеех, изпуснат като див мустанг (и понякога причинявах леки до средни телесни повреди на тия, които се мотаеха около мене). Вдигал съм градуса дотолкова, че съм висял от петия етаж само на две рокерски лапи, понеже бях готов да умра, ако не съумеех да впечатля тайфата си. Лудеех, плачех и се смеех, докато в мене вряха и кипяха металическите звуци. Затова разбирам автора на статията, който е успял да пренесе енергията си в едно съвсем друго измерение. И хич не се учудвам, че е написана с такава страст като огнехвъргачка.

Интересна поредица, която започва с тая първа част. Дори и да има в нея спорно тълкуване на някои факти, звучащо ми на мен прекалено конспиративно (опитвам се да не залитам съвсем в тая крайност, понеже я смятам за едностранчива и обсебваща - при все, че понякога и тя си има своите основания), убеден съм, че основните изводи за МУЗИКАЛНАТА ИНДУСТРИЯ са верни. Без изобщо да съм навътре в проблематиката, откакто станах християнин, вече с друго око гледам на нея. То и не е чак толкова трудно да се забележи как тя възкресява древни окултни традиции, набелязва си "Избраните", въздига ги, използва ги, за да дави в сатанинската им фалшива слава и блясък феновете-поклонници, а накрая ги съсипва. Джими Хендрикс, Джим Морисън, Джон Ленън, Кърт Кобейн, Майкъл Джексън... Списъкът е черен и ужасно трагичен...

Хърватинът Миленко Матиевич не е популярен рок-вокал като Иън Гилън, Дейвид Ковърдейл, Джо Лин Търнър, Фреди Меркюри, Робърт Плант, Аксел Роуз, Джоуи Темпест, Клаус Майне, Джон Бон Джоуви и много други, чиито имена не знам, понеже не съм Тома Спространов. Но ако не си падаш по дупевадките чалгави, сигурно ще оцениш тоя невероятен глас. Навремето филмът „Рок звезда“ с Марк Уолбърг и Дженифър Анистън (където показаха как опиатът на славата води до самоунищожение), беше озвучен в музикалната си част точно от него. Докато вее грива, чуй какви висоти достига Миленко! Само си пази тъпанчетата :)

https://www/watch?v=RpRGOVgU6Pk&feature=youtu.be

https://www/watch?v=F-nyeiKk35M