Песента на Крисия и близнаците-пианисти Хасан и Ибрахим, с която ние ще се представим на детската Евровизия в Малта на 15-ти ноември тази година. Според мен, посланието в нея си е точно евровизионерско: усеща се, че е писано за конкурс от такъв вид, където примерно УНИЦЕФ е задала стандартите. А в тях може и да се набляга на "правата на детето", но убийствено се пренебрегват или даже се оспорват "правата на родителите" - в името на институционалното поробване на свещената семейна институция. То си е като вид съблазън за децата - да ги примамиш с повече свободици, преди още те да са съзрели, за да могат да ги понесат. Обаче така влизат между челюстите на държавните хищници, на монополите, корпорациите и всевъзможните индустрии, създадени и движени единствено от тщестлавието и алчността. А пък после ли?... После направо става страшно... Защото подобно на оная дърта зла вещица от приказката за Хензел и Гретел те си умират от кеф да се угояват с деца, докато стриват на прах изконно християнските ни семейни принципи и ценности. Аз затова не се възторгвам хич много-много от такива сякаш преодоляващи земната гравитация славейопеснопения, понеже съм наясно какви призрачни величества стоят зад тях и какъв дух те се опитват да промотират (това "съвсем сами ще променим света" в някои случаи може и да прозвучи съвсем заплашително). Което не ми пречи изобщо обаче да се наслаждавам на талантите Божии и на очарованието, което Бог е вложил в тези деца.

Приятно гледане и слушане!