Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.01.2008 17:38 - "НА ВСЕКИ КИЛОМЕТЪР" - десетоноемврийското продължение на сериала
Автор: anlov Категория: Политика   
Прочетен: 8302 Коментари: 15 Гласове:
0

Последна промяна: 04.02.2012 21:20


За себе си реших, че Георги Първанов - с това информаторско, чирашко и звучащо доста инфантилно прозвище "Гоце", дадено му от органите на Държавна сигурност, не може да бъде мой президент.

Нали разбирате, човек с две имена не може да няма и два живота. Единият за пред прожекторите, а другият - когато угаснат. В публичния си живот той е бла-бла-бла-благо говорещ, народен, харизматичен лидер, а зад завесата - мълчалив като безгласна буква, маша в ръцете на безотечествения made in Moscow елит. Затова и патриотизмът му е червив отвътре, макар отвън да изглежда лъскав като намазан с течен парафин.

Какво, на вас да не би да ви харесва Българското Президентство, Правителство и Парламент да са принизени до най-елементарни службашки ченгежийници?!

Ако си мислите, че епитетите и определенията ми са оскърбителни, погледнете фактите в очите. За 139 депутати от Великото Народно Събрание до сегашното 40-то Народно събрание е установена принадлежност към ДС. При това, според Методи Андреев - бившият председател на Комисията по досиетата, закрита от Закона за защита на класифицираната информация защото прекалено надълбоко се е спуснала в тайните на Службите, те са минимум двойно повече - някъде около 300. Самият той е учуден, че в официалния списък липсвали имената на някои бивши министри. И допълни, че най-ценните агенти, всъщност, никога не са били подавани за проучване от парламентарните комисии. Богомил Бонев, който беше министър на Вътрешните работи и също оглавяваше Комисията за известен период от време, е съгласен с подобни констатации. Той каза, че са пропуснати имената на някои действащи и сега политици.

На практика, всички ние през годините се убедихме, че Службите контролират целия архив с досиетата, макар той по закон да принадлежи на споменатата Комисия, саботират нейната работа всячески и само отвреме-навреме й подхвърлят някакви жалки остатъци. Междувремено, те манипулират умело обществото с тях, използват ги, за да управляват задкулисно чрез техните срамни тайни и нямат никакво намерение да загубят монопола си върху този информационно-конспиративен масив. Те затова са го и трупали, защото отдавна са предвидили, че в информационната ера той задължително ще им донесе много пари и много, много власт. Затова и беше прав до степен на цинизъм вътрешният министър Румен Петков, когато заяви: "Ако кажем всичко за ДС, ще срутим държавата."

Представяте ли си само? Уж беше бивша тази ДС, а тя просто се била вляла в основите на нашата десетоноемврийско-деветосептемврийска държавност. Дори и непълният списък на агентите потвърждава, че те по традиция са "На всеки километър". Има ги в изобилие от всяка партия и от всяка боя. Ключови фигури от оригиналното СДС като Георги Марков, Венци Димитров, Петър Берон и т.н. се оказаха такива. Как тогава да не са прави хората, които твърдят, че Червеният звяр си отгледа собствена хилава опозиция, за да имитира демокрация пред света, а на практика да си запази статуквото на тоталитаризъм в новите условия.

Ето я простата истина за нашия прословут и сякаш нескончаем Преход.

Аз лично съм убеден (макар че доказателствата за това трудно излизат наяве), че Службите са достатъчно опитни и далновидни да подготвят дори пистите за излитане и кацане на бъдещите президенти, министри и депутати. Пуснали са очите си и ушите си навсякъде за интелигентни и обаятелни, но в същото време подкупни кариеристи, които биха продали и майчиното си мляко, ако потрябва, само срещу блясъка на мамещите ги переспективи, и ето ти го управлението на държавата. Все пак, не трябва да се забравя, че изпълнителите на главните и на второстепенните роли са едни, а режисьорите - съвсем други личности.

В нашия народен театър, наречен "Българска политика", е така.

Затова съм склонен да вярвам на журналистическото разследване, което твърдеше, че богатството на страната ни е в ръцете на 30 семейни клана, а около 300 (не беше ли такава и цифрата на Методи Андреев; хм, какво странно съвпадение!) гравитиращи около тях династии обслужват изцяло техните интереси.

Олигархичен модел ни наложиха с йезуитско коварство, а не демократичен.

Затова си мисля с горчива ирония, че ако поканят Зак Снайдър - режисьорът на филма "300", показващ битката между гърци и перси при Термопилите, да извърти една лента за българския преход, той сигурно ще й сложи или същото заглавие, или поне "330".

А зрителите с омерзение ще видят как 330 въоръжени до зъби с ненаситна алчност мафиотски кланове се изправят срещу милионната, но разпръсната, обезкуражена, деморализирана и дезертьорска армия на нашия народ, която предварително е отказала да се бори за суверенитета и благоденствието на своята страна, само за да си припомнят старата истина, че всеки народ заслужава управлението си.

Дори Бог го зачита, ако и да му е противно и омразно, защото зачита не само народната воля, която воюва за полагащите й се от него блага, но също и тази, която доброволно се предава да бъде поробена.

"Глас народен - глас Божий", както е писано.

Съдбата ни безусловно се намира в наши ръце и това право ни е "в кърпа вързано".

Но въпросът е какво ще направим с нея?

Гениалността на Левски се състоеше точно в това, че по-добре от всеки друг наш герой ни предаде този ценен урок. Той даде живота си ние да повярваме, че с наши собствени усилия можем да извоюваме своята свобода. Апостолът не желаеше да разчитаме на помощ отвън - макар че не беше срещу нея, защото знаеше, че когато получиш нещо наготово, че когато не си осъзнал дори нуждата си от него, ти вече си на път да го загубиш по един мъчителен за теб начин.

Историята категорично доказа неговата правота. Защото кой ще оспори, че ние на няколко пъти получихме свободата си, а накрая все се оказваше, че всъщност никога не сме я имали. Изживяхме красивите блянове за "дядо Иван", за "братския Съветски Съюз", за нежната перестроечна революция, за Международния Валутен Фонд и Световната банка, дори за "цар Симеон-Избавител" - сега малко по малко май започва да ни светва пред очите, за да не си мислим, че Европейският съюз ще ни свърши мръсната работа по почистването на Авгеивите обори.

Навремето писателят-дисидент Георги Марков, с когото именно родните ни Служби се разправиха тъй жестоко, като го изпратиха в небитието, говореше за нашата социалистическа свобода "с мустаци". Тоя тип Сталинска свобода - казваше той иронично, - е най-великия подарък за човека, понеже го освобождава от задължението да се чуди какво да прави с едно такова нещо.

Хайде този път да си наречем свободата "гладко обръсната, но с невидими ДС-пагони"! И що за избор ни представя тя? Предопределен и напълно невъзможен. Тая тройна коалиция ми напомня за трите вещици на Шекспир, от чиито тройни магии и проклятия можеш само да се опулиш и съвсем да се споминеш. Какви въжеиграчи са само, а! Няма ясна и твърдо защитавана през годините кауза, а едно долно нагаждачество и преследване на користни интереси и облаги.

И, разбира се - слугуване на благодетелите-олигарси.

Защо трябва да е на данъкоплатеца, след като той им дава едни мизерни заплати?!

Каквото и да говорят, ние ги познаваме по делата. За тях България е като в Кратката енциклопедия на Балканите, издадена в Лондон през 1994-та година с парите на Джордж Сорос - просто я няма на картата. Систематично и организирано те са я изтривали оттам, защото тя не живее в сърцата им. Тези безотечественици нищо "българско и родно" нито любят, нито тачат, ни милеят. Дали е случайно, че множество съветски граждани, в качеството си на премиери на страната ни, са ни докарали дотук, до дъното на ямата? Като се почне от свирепият братоубиец Георги Димитров, който обезглави духовно народа ни, мине се през Васил Коларов, Гриша Филипов, а в последните години ударният съветски почин бе продължен от Андрей Карлович и Сергей Станишев. (Вярно, Тодор Живков също искаше да ни направи 16-та република на СССР, но неговият произход беше доказано Правешки).

Толкова ни промиха мозъците на нас, българите, че "живейм ли, мрем ли, ний не знайм", както е възкликнал Иван Вазов. Вегитираме като донори на родните си суперелити и дори вече не ни правят впечатление унижението и срама. А трябва здравата да разтърсим гърбината си, на която те са се накамарили отгоре, за да паднат оттам.

Още ли не вярваме, че можем да го направим?!

Още ли не вярваме, че нещо можем да променим?!

Сега, на нас не ни трябват издевателствата на революции като Френската и Октомврийската; не ни е необходимо въоръжено въстание като Деветосептемврийското; нито са ни нужни задкулисни дворцови преврати като Десетоноемврийския. Ние не трябва да ставаме като тях. Обаче да продължаваме ли да говорим разпенени само в къщи, въоръжени с бутилка ракия и вилицата за салатата? Какво ще постигнем така? Най-много да опръскаме екрана на телевизора или някой член на семейството ни да ни нарече "откачалка"; нищо повече. Ами обратната реакция - незаинтересоваността? Огорчени, да обърнем гръб на "ония горе там" и да ги оставим да мракобисничат до полуда?!

НЕ, НЕ и НЕ!!! Аполитичността, нихилизмът, апатията - не е вярно, че те не гласуват на избори. О, гласуват и още как! С две ръце, ежедневно. И то за червения Звяр.

На тях той разчита да укрепи позициите си и да разшири още повече владенията си.

Разбира се, че трябва да сме наясно: Партийният дом (дори и без своята петолъчна звезда отгоре) все още хвърля мрачната си сянка върху цяла България. Като под някакъв мистичен Замък от произведение на Кафка, това явление изглежда за някои твърде мъгляво и неразпознаваемо, но навсякъде се усеща неговото въздействие. То стряска, деформира, ограбва, обезценява. Превръща човека в жалко треперещо дребосъче, от което нищо никога не зависи. Захвърля го да се гърчи в собствената му непотребност. Изсмуква жизнените му сили почти докрай.

А извиращата сякаш от сянката на тъмнината власт ще става още по-арогантна... още по-брутална... още по-безскрупулна...

Тя ще продължава да се самовъздига нагоре, защото не знае, че е поредната Вавилонска кула, която неизбежно ще се сгромоляса оттам.

"Тебе, чието жилище е нависоко, който казваш в сърцето си: "Кой ще ме свали на земята?" Ако и да се издигнеш като орел и да поставиш гнездото си между звездите, и оттам ще те сваля, казва Господ" (Авдий, ст. 3 и 4)

"Ще има ли съобщение с Него седалището на беззаконието, което е хитро да върши зло чрез закон?" (Псалм 94/20)

"Оня, който владее над човеците, нека бъде праведен!" (Второ Царе, 23/3)




Тагове:   километър,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Taka e..
06.01.2008 17:45
A ne se сещам какво да направим, че да не Е така...
цитирай
2. anlov - Кой ли би могъл да има всичките отговори?!
06.01.2008 17:59
Но практиката у нас е доказвала неведнъж, че радикалната промяна няма да дойде отгоре, от върха. Харакири те сами няма да си направят.

Знаем си ние, че организираното гражданско общество е единствената засега алтернатива за промяна на статуквото, обаче твърде много си пасуваме и си мълчим.
цитирай
3. chara - не е вярно, че си мълчим
06.01.2008 18:43
ето Вие не си мълчите - нали така!
Аз също! Има и други!
Ако смятате, че сте прав, никой не може да Ви спре да отстоявате правата и защитавате идеите си!
А за това, че бягат българите от свободата, съм съгласна! Ерих Фром добре е описал феномена.
НЕсвободен е по-лесно, по-уютно, по-БЕЗОТГОВОРНО, по-спокойно и още много много по....
цитирай
4. anlov - Да.
06.01.2008 19:06
Ами това сме знаели за толкова много години, това сме правели. Мисля, че социолозите описваха подобно състояние на обществените нагласи като "терора на познатото". Опитомени в клетката, правим две крачки насам, после две натам (като ги наричаме "наляво" или "надясно"), а клетката даже вече не е и същата - може би е доста по-голяма (за тия, които не са избягали от нея, де).

Закони сравнително лесно се променят. Обаче робски манталитет - ъ-а.
цитирай
5. chara - съгласна съм с последното
06.01.2008 19:11
Не може лесно да промениш нещо толкова удобно, така уютно и приспиващо желанието да бъдеш себе си. Защото отстояването на позициите не е лесна работа. Често "бият" през пръстите за това. Но какво пък, понякога си заслужава, ако не и винаги /не я обичам тази дума/ да бъдем или останем верни на себе си!
цитирай
6. anlov - Ей, ще ми се да ти стисна ръката за тия последни думи :)
06.01.2008 19:36
Имаше "9-ти септември"-I-ва част на партизанска тематика. Последва продължението "10-ти ноември" с шпионска. Е друг такъв комунистически хорър-трилър с елементи на непосилна народна драма вече не ни трябва! Поредицата е касоразбивач само за продуцентите, режисьорите, сценаристите. И донякъде за актьорите с главните роли, гримьорите и тия със спец-ефектите. Касичката е неодушевено, кухо отвътре лъвче, на което те са гравирали името БЪЛГАРИЯ...
цитирай
7. maymi - Аз пък точно от това се тревожа...
07.01.2008 10:51
...да не останем верни на себе си :)))
Ако ние, българите, продължаваме да сме верни на себе си, кофти работа...няма мърдане от статуквото...
цитирай
8. anlov - maymi - :))
07.01.2008 22:18
Забелязал съм, че вие двете със Синди притежавате страхотно чувство за хумор, което направо извира с всяко докосване на клавиатурата от дългите ви женствени пръсти (сега... не ме питай откъде знам, че са такива :). И аз си спомних една крилата мисъл на дядо Карл белобради: че човек се сбогува с миналото си, смеейки се.

Ако е вярно за отделния човек, защо да не бъде вярно и за цял един народ?

Пожелавам си един ден да можем да се обърнем назад - към експериментите със социализЪма и демокрацията, които си направихме, и да започнем да леем сълзи от смях така, както сме лели куршуми против тиранина. А не от самосъжаление и от свойственото ни оплаквачество - при вида на това, което което сме били и което сме...

Тогава сигурно вече ще сме се разделили с миналото си, нали? :)
цитирай
9. buket - Човек се збогува със миналото си...
09.01.2008 01:40
Човек може всичко!
Тогава?
цитирай
10. anlov - Тогава... в смисъл, какво следва после ли?
09.01.2008 11:04
Може би това, че ТОГАВА ще бъдем готови да приемем предизвикателствата на бъдещето, без да се плашим много-много от тях.
Миналото може да бъде голям капан със своите блянове и илюзии. И заслепени от тях, ние да си стоим вътре и да не виждаме какви са съвременните реалности.
Помниш ли христоматийния пример за израилтяните, които предпочитали робството в Египет пред трудностите на битките за извоюване на "Обетованата земя"?
Ей ни сега нас - в същата ситуация сме.
Безцелно обикаляне в пустинята, придружено с много вопли и ропот... и възкресяване призраците на миналото.
Предпочитаме да флиртуваме с тях, отколкото да си имаме работа с "гигантите" (т.е., с предизвикателствата, произтичащи от динамиките в съвременния свят).
Обаче придобиването на истинското ни наследство, както и на свободата и независимостта ни, преминава единствено през битките с тях.
цитирай
11. buket - Интересно мислиш
10.01.2008 00:18
Търсех подобни хора и тъкмо да се отказвам се появяваш ти.

Всеки приема по някакъв начин предизвикателствата.
А когато вършим добро дело, то те би трябвало да се съобразяват с нас, или да ни приемат като нещо естествено. Харесва ми и това за съвременните реалности, много са важни. А миналото вече е заложило капана и той е пленил мислите ни, подобно на 'Далян' в морето, в който рибите не могат да намерят изхода.
Поздрав!
цитирай
12. anlov - Благодаря за комплимента!
10.01.2008 10:02
Не зная дали мисля интересно, защото в България мислители - колкото щеш. Кой от кой по-умен, цветист и оригинален. Па ги усукват, па ги въртят едни... направо ще те доведат до главоболие и до аптеката за "аулин" :)

Въпросът е: Какви действия ще последват след измъдруваните думи?...

цитирай
13. анонимен - *
17.01.2008 00:49
има хора, които успяват някак с много зор (изключително много зор) да се докоснат до истината. това става в повечето случаи не с живеене по 50-60 или повече години а с пресяване на материал, много материал, повече отколкото може да се преживее за толкова години. далече си, много си далече от истината.
цитирай
14. anlov - Колко далече? - на десетки... стотици... хиляди светлинни години...
17.01.2008 10:01
Сигурно е много приятно да си в твоето състояние - да си окупирал върха на Истината и да гледаш оттам как другите се лутат някъде долу в подножието й. А ти само да се подсмихваш като Джокондата, да си мълчиш и да си траеш.

Събуди се, момче! Нещо много спиш май и сладки сънища сънуваш...
цитирай
15. anlov - http://www.epochtimes-bg.com/201404/14140940.html#ixzz3SPayzYcw
22.02.2015 23:03
"Андон Михайлов: $150 млрд. минаха доброволно без кръв в ръцете на 300 червени фамилии"

"Наследството от социализма, основни фондове стойност на близо 150 млрд. долара, заводи, цехове, складове, хотели, курорти и др. бяха превхърлени в ръцете на около 300 фамилии, всичките свързани по линия на БКП и ДС! Това стана чрез две приватизации, едната при Виденов в периода 95 -96г., чрез ваучери и 30 приватизационни фонда, а втората при Костов, в периода 1998 - 2000 г. чрез прословутите РМД-та."

"Затова и днес пенсиите, социалните помощи, майчинските и пр. са толкова ниски. Ако тези пари бяха вътре в бюджета, вероятно пенсиите щяха да бъдат двойно по-големи, хората активно щяха да консумират храни и услуги, бизнеса щеше да работи на двойно по-силни обороти."

"Така един народ предаде доброволно имуществото и спестяванията си и продължава да дава политическа легитимация чрез избори на елита, осъществил тази измама, наречена „преход“. Това е уникално явление за световната история!"


цитирай
Търсене

За този блог
Автор: anlov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 945839
Постинги: 177
Коментари: 1515
Гласове: 5167
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031