Прочетен: 1892 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 19.10.2023 09:25
Израел замени над хиляда палестински затворника срещу един свой войник. На някои такава размяна може и да им се струва недалновидна и пораженческа, обаче аз си мисля, че тя изразява във висша степен ценността на човешкия живот за тая страна, набеждавана навсякъде по света за държава-терорист. В същото време и в същия този свят, човешкият живот в най-буквалния смисъл на думата се смалява до размерите на една голяма колкото лимонка, сварена и изсушена чрез жестокостите на примитивизма и демонизма глава на хомо сапиенс (зловещият ритуал и до днес се практикува всред джунглите на Амазония, където най-голямото Божие чудо бива превръщано в сувенир и в атракция за туристи и колекционери). Казват, че струвала къде повече, къде по-малко, а е имало периоди, когато е била разменяна срещу едно нищо и никакво пушкало.
Защо това го пиша тук ли? Защото искам да кажа, че расизмът, ксенофобията и крайният национализъм, с жестокостта на езически шаман, превръщат друговереца, чуждоезичника, черноликия, бледоликия... въобще, всеки различен, в трофейно украшение, украсяващо собственото им коравовратие и надменна гръд. Ала и винаги са готови да припечелят от него, разбира се, ако има кой да им даде добра цена. Когато ние се научим да се застъпваме за всеки човешки живот и за всяка човешка душа така, както в примера по-горе - а също и да принуждаваме държавата ни да го прави, тогава едва ли ще сме вече най-нещастната страна на тая земя. Юдео-християнските ценности със сигурност биха ни помогнали в похода срещу собственото ни безумие и дивашко езичество, само понапръскано тук-таме с православна символика за цвят.
http://africa.actualno.com/news_364159.html
Един същински Армагедон на Приемането такова каквото Е.
25.10.2011 22:48
А за конкретния случай... аз виждам в него едно "малко" знамение, показано на целия свят чрез акта на размяната.
Примерно, правя си следната асоциация: Варава не заслужаваше да бъде пуснат на свобода, нали, но беше пуснат, понеже имаше кой да заеме мястото му. Исус. Исус както тогава, така и сега, ден след ден и нощ след нощ, продължава да прави все едно и също - доброволно да се разменя с пленниците на тоя свят. Да, някои от тях злоупотребяват със свободата си впоследствие и отново влизат в затворите на греховете си, обаче за това само те са си виновни и никой друг. Все пак, нали сега милостта тържествува над съда и над старозаветното "око за око и зъб за зъб"! Това, че Израел постъпи толкова милостиво този път, а не се съобрази с древните си Моисееви закони, на мен ми навява мисълта, че той върви към реализирането на своята заветна съдба - да приеме Този, Когото отхвърли и Когото прободе. Понеже Сам Исус би постъпил така. Доказа го с прелюбодейката, доказа го със злодея на кръста, доказа го дори със собсвените си жестоки мъчители и убийци. Месията и народа, от който Той произлезе по плът, за мен се съединиха в едно в тоя акт на милост към палачите на Израел. Защото нали си даваме сметка, че да пуснеш на свобода толкова терористи означава да поемеш голям риск?
2. Блогът на Иво Койчев
3. "Пророческа кула" - Сунай Маджуров
4. "Мисли на глас" - Калоян Курдоманов
5. Блогът на Даниела Беличовска
6. "Свободата" - Едвин Сугарев
7. "Проклятието на Вълчата Дева" - кратко представяне на моя роман-притча в първия ми блог "Изповедалнята на Ейнджъл"