(непретенциозно-протестиращите размисли на един протестант, записани тук и там през последните няколко дни)




Искам да питам какъв ще е курса на един руски станиш и срещу колко сидера и догана ще бъде обменян в изборния ден? И колко електорат пак ще се закълне в пъпа на Буда? :)

Ама ако мен ме питате, скъпи баби, всички тия не струват и един бербат.

*

Кораб плава в открито море, моряците щъкат по палубата, а капитанът и боцманът оглеждат морската шир пред тях с бинокли. Двамата виждат пиратски кораб, споглеждат се и капитанът заповядва на боцмана: “Донеси ми веднага червената риза!” Облича я и се приготвя за бой с пиратите. Макар и трудно, но успяват да ги победят. След няколко дни плаване, обаче, се натъкват на два пиратски кораба. “Боцмааан - провиква се капитанът, - бързо давай червената риза!” Отново като Батман скача в сражението начело на моряците си и взима десетки разбойнически скалпа. “Бреей, шефе, бе как ги правиш тия неща?” - учудва се боцманът. “Ми как - отвръща капитанът, - като обличам червената риза, за да не видят момчетата раните по тялота ми и така да се демобилизират.” И така, продължават всички те дружно да си плават, но в един момент боцманът съглежда в далечината цяла пиратска флотилия. Докладва веднага на капитана и трескаво го пита: “Да ходя ли за червената риза?” “Няма да свърши работа тоя път - потреперва старият морски вълк. - Я ми донеси кафявите гащи!”

Та... бат Бойко... пардон, бат Бегойко бе тоя капитан.

*

Нещо, което бях написал преди време по повод на изборната победа на "Народния генерал"... "Тигърът на седемте надувки"... "Любимецът на всички мачки, врачки и певачки"... "Единственият и неповторим Буда от квартал "Банкя"... и т.н и т.н. - както сигурно Годжи би го представил в "Шоуто на Слави".

За съжаление, обаче, левите пак ни хванаха по бели гащи!

“Ние знаем от Библията, че “лявото” (в което се включва и сбърканото популистко “дясно”) е безумие (“Еклесиаст” 10/2). А безумието рано или късно ще падне в пропастта на собственото си беззаконие. Така, както е писано, че “безумен бъбрица пада”, така и Бойко ще го сполети същата съдба.

Въпросът е дали тогава ще има здрава десница, истински консерватори, които ще прежалят дори и съня си, обаче ще са подготвени за тоя ден и час?”

*

Такива благоприятни условия за пробив в Системата се получават сравнително рядко. Обаче най-гадното е, че май нито като народ, нито като десница сме готови да се възползваме от тях. Без конкретни, силни, сплотяващи десни идеи няма да стане. Нито пък без национално разпознати нови лидери-консерватори, които да успеят да ги превърнат в национална кауза и програма.

Така че работата ни като християни по изграждане на основите продължава...

Колкото и да ни се иска веднага да вдигнем покрива...

*

В момента в БГ има под половин милион консервативно мислещи. Каква силна десница да имаме с тоя ляв народ? И да дойдат на власт десните, ако са истински десни, няма и три месеца да устискат позициите си. Ще паднат, понеже за десни радикални реформи се иска и здрав десен гръб, който да ги износи. Та ето къде е нашата мисия. Защото кой влага истинските десни ценности в сърцата на хората? Мисля, че християнската вяра, а консерваторите само ги използват като генератор за движение напред. Те могат да отключат предприемаческия дух на дясното и да му създадат условия за разцвет, но трябва да разполагат с него поне на “първо четене”. Помня, че преди много години бях чел "Протестантската етика и духът на капитализма" на Макс Вебер. И там тоя немски социолог доказваше, че новият модерен свят е бил заквасен тъкмо от това, в което и ние вярваме. Обаче има да извървим доста път. Иска ни се да стане по-бързичко, но явно с ентусиазъм само няма как да се случи. Така че да си дойдем на думата - чака ни работа по основите. Християнско просвещение, което да занесем до всяко едно кътче на народната душа.

*

Преди време бях написал това и все още го вярвам:

”Реалността на нашия Преход доказа, че промяната при нас няма да дойде въобще отгоре, а трябва да се работи за пълна трансформация на варварщината в народната душа. На нашите собствени национални фундаменти, които рано или късно ще я излъчат и на политическо ниво.

Ако бъде заченато в истинска духовна свобода, а не в политическа псевдо-такава, гражданското общество ще е способно да заразява с нея всички сфери на обществения живот.

И тъкмо тук е необходима Църквата.

Ала тази на Исус Христос, а не компаньонката на службите ни в държавата.

Понеже това непорочно зачатие би могло да бъде осъществено единствено чрез нея.”

*

За успеха на ранното християнство много способствало това, че то започнало да се развива не само като духовно единение на вярващи, но и като тяхно действително обединение във формата на разклонени и свързани помежду си “Еклесии” - организации, имащи своя социален състав, структури, цели и богатства.

Така че терминът “Божие Царство” не бива да се приема като някаква идеалистическа формула и да се откъсва от неговото реално съдържание, каквото е представлявала “Еклесията” по онова време (така самият Исус е наричал своята току-що прохождаща Църква).

Не случайно първите християни не са назовавали своите обединения с обичайното тогава наименование “фиас” (религиозно братство), а с политическия древногръцки термин “Еклесия”, означаващ “Народно събрание” - някога главен орган на полисното самоуправление.

Обаче дали те са искали да съборят политически оная стара, людоедска и преследваща ги постоянно Римска империя, за да управляват вместо нея?

Масовото им неучастие в еврейските въстания срещу Рим (включително и на юдеите-християни) показва, че те са предпочитали да следват примера на своя Господ Исус Христос, който отказа да бъде коронясан за цар от революционно-настроената и реваншистка тълпа.

Така че ценностите на Царството Божие не са закачени на върховете на щиковете, дори и когато като Петър ние смятаме, че имаме основание да вадим ножове и да кълцаме уши.

Само една човешка империя би се опитала да събори друга по такъв начин - историята многократно го е доказвала.

И май единствено Рим рухна не от злобата и мъстта на завоевателя, а когато Божието Слово и делото на Христовите последователи дотолкова го изпълниха, че за идолите му остана място единствено в гробището на края на града.

Да, християнството трябва да е първата и най-остра съпротива срещу всяка неправда в света - както и Боговдъхновена активност във всяка една негова сфера.

Ала то никога не трябва да се смесва с бунтовните му учения и практики, вдъхновени от Първия Бунтовник в Небесата.

В крайна сметка, злото ще си понесе Божествения съд и присъда, когато НИЕ ПЪРВО се стремим да го държим далеч от нашия праг и НИЕ ПЪРВО оставим святият Бог да го съди в нас самите.

Затова и Библията ни предупреждава да излезем от модерния Вавилон - за да не споделяме язвите му...

*

Само се сещам да добавя сега: разбира се, вярвам, че християнството може да влияе и чрез политиката и когато то съзрява в една страна , все по-добре и по-добре ще го прави. Понеже ценностите му са в основата на истинското “дясно”. Обаче чрез реваншизъм и насилствена промяна на реда - в никакъв случай. Нито Йоан Кръстител беше уличен революционер, въпреки че предизвика властите, нито Исус, Който дори го направи по един още по-категоричен начин. Давид - нашият пример какво може да извърши една чиста вяра, облечена във власт, не преследваше трона, а тронът преследваше него. Християните могат да управляват, само когато са далеч от властолюбието и користолюбието и близо до сърцето на своя Бог. Иначе всичко се изражда и баш ние ли да не сме му сърбали попарата?

*

Израстването в Христос може да ни направи хората, които да узреят за такъв тип “дясно” християнско мислене и произтичащата от него активност в изграждането на живота - и то във всяка една негова сфера. Понеже не всеки е призван в политиката, но всеки, който се чувства едно с Него, трябва да приеме призива си да управлява с Царя и да разширява пределите на Царството Му. Това не е отстъпленческо мижитуркане, монашеска самоизолация или слагането на един голям сектантски кръст върху света. Точно обратното е - изграждане там, където преди е било съсипия, повече свобода там, където преди e било робия, и в крайна сметка, възцаряване на Христос там, където преди е мракобесничел Злия. И ето ти го Царството във възход. По местоживеене, по месторабота и т.н. :)

*

Всички ние, които се наричаме християни, трябва да сме наясно: ако не разширяваме заедно с Исус Неговото Царство на земята, все едно го унищожаваме. Тъй както ако не събираме заедно с Него раздираните от мантията Му и после отвявани като парцали от световните ветрища човешки души, ценности и призвания, все едно ги предаваме на хаоса... пращаме ги по дяволите... а най-накрая и в оная огнена пещ, която никога не стихва... ( по “Евангелие от Лука” 11/23)

*

Като народ, ние нямаме алтернатива на вярата си в Исус Христос. Всеки път, когато си помислим, че имаме и заложим на нея, следва провал... трагедия... бедствие... национална катастрофа...

Трудно ще му е, но това откровение вече си пробива път бавно и надълбоко в българската гръд...

*

Кратко определение на джънгъл-социализма с термините на детската анимация от “Цар Лъв”: “Хакуна матата”. Което ще рече: “Никакви закони, никакви правила, никакви отговорности”. Нямай грижи, лъвчо без зъби, нокти и грива (или още - прокуден царю и народе-суверен)! Паси си трева някъде там и само да не си посмял да си поискаш царството обратно! А в същото време, всеки в тая джунгла иска да те изяде, нали?

Въпросът е: ще оставим ли царската си корона на отговорен пред Бога за своята съдба народ, а заедно с нея - и своя лъвски пай на хиените?

*
Ако един народ е лишен от свещеното право сам да определя съдбините си и да царува над житието и битието си, той все едно е бил прокуден в джунглата, където става дори още по-лесна плячка за своите тирани. Възможно ли е да повярва там - обезкръвен и дебнат навсякъде от хищници, че на него му принадлежи “Корона на Съдба”? А тя е символ на вярата в нашия потенциал, възможности и сили, които сам Господ ни е дал, за да управляваме нашия живот и Неговото творение. Това е свободата да правим своите избори и да си носим последствията за тях. Означава също и осъзнаване на греховната поквареност на нашата човешка природа. И че спасението ни от нея не е възможно да се случи без прегръщането на вярата в Спасителя, а също и на ценностите, които Той ни е завещал. Всичко това неиминуемо води до “дясно” мислене и до “дясна” активност в животите ни. Понеже както е писано и в “Еклисиаст”: “Лявото е безумие, а разумът е в десницата”. Отдясно на Отца стои и Исус, носещ короната Си на Цар на царете и Господ на господарите. А че “лявото е безумие” е диагноза, в която за наше най-голямо съжаление ние продължаваме да се съмняваме като народ. И докато целуваме грабливата ръка на държавата и вярваме, че спасението ни е в нея, така ще да е...

* 

“Окаяното същество винаги си търси друго, още по-окаяно от него същество, за да бъде щастливо с него”, е написал някога руско-съветският писател Максим Горки в драмата си “На дъното”.

Струва ми се, ей-това правят с настоящата драма на нашия народ всичките мизерни окаяници (обаче не по стандарт на живот, а по съвест и морал), които партизират и паразитират върху протеста му, опитвайки се да го тласнат отново към миналото.

Какви гадове трябва да са тия, щом като точно това ги прави щастливи?!

*

Аз лично за падането на Бойко съм убеден, че след като се върна от САЩ и изстреля в публичното пространство своите три НЕ-та за АЕЦ "Белене" (а помним, че преди това постоянно менеше позицията си, може би най-накрая Щатите и ЕС му бяха извили ръцете да не вкарва енергийния "Троянски кон" на Русия у нас), от Москва са му поискали главата на поднос. И нейните протежета БСП, "Атака" и ВМРО веднага скочиха да изпълняват поръчката. Беден и гладен народ пък е винаги ляв, тъй че колко му е да бъде тласнат още по-наляво сега. Тъй че не е ясно в тоя момент дали имаме капацитета да издържим на филма, в който ни вкарват - "Руската империя отвръща на удара". За последните десетки години винаги сме доказвали, че като безгръбначни някакви се оставяме съдбата ни да бъде продиктувана от вражески нам интереси отвън.

По гори шумкарски тя е расла и на бузи червенушки само не обрасла. Звездочела, чела-недочела, пълна кукундрела! Ама се е обзавела пак със клиентела.

Препратка: Ангел Славчев - едно от най-нахаканите лица на Протеста.

(Тоя моя адаш Ангел Славчев е комунистче и в червата. Млад и симпатичен е, изглежда технократ и борбен граждански активист, но е обвързан още по семейна линия със Службите (дядо му е бил техен агент-информатор). Затова оглавява младежките структури на русофилите у нас и почти на 100% е свързан с руските енергийни лобита, които чрез енергийната зависимост се опитват да продължат да ни правят васали на Москва. “Невероятните приключения на италианци в Русия” може и някога да е било комедия, обаче руският олигархичен тръст в България е нашата собствена национална трагедия. Понеже изсмуква богатствата на страната ни, а нови не създава. Превръща свободния ни труд в робуване, обрича мечтите ни на изгнание. Но какво от това?! Нали облича мафиотите ни с депутатски и министерски “Армани”...)

*

Когато си мачкал толкова години един народ и си го превърнал в овършан харман, колко му е да си играеш с него, когато си поискаш? Отново ли събираш всичките му пътища без изход в една единствена отсечка, водеща там долу, под твоя тоталитарен ботуш - на “нашата улица “Московска”? Но тъй, както ти, Москва, не вярваш на сълзите ни, изцеждаща върху нашите български лица, тъй и много българи вече не вярват в тебе.

Тежко ти, обаче, когато станем доста повече!

 

*

Звучи ми като кошмарно проклятие сега това, което постоянно ни набиваха като малки - че дружбата ни с Матушката Рус била "ОТ ВЕКОВЕ И ЗА ВЕКОВЕ". Явно още не можем да се измъкнем от забавачката на комунизма. Тая "дружба" и това проклятие трябва да се разчупят! Иначе българският Питър Пан никога няма да порасне под полата на Матушката...

*

"ДА БЪДЕ АЕЦ "БЕЛЕНЕ"!" - свещената проруска литания на БСП, ДПС и "Атака". А ГЕРБ сега трябва да докажат, че няма да се залепят към тях като гербова марка. Истината скоро ще излезе наяве...

П.П. Е, случи се! Очаква се руската мечка да ревне сега и да иска да хапе. Дано в следващия парламент мечкарите не се окажат мнозинство, понеже според традициите им това може да ги превърне в червените кхмери на отмъщението и на терора!

*

Сиянието на Путиновската Кремълска звезда над България означава дълга полярна нощ, която ни изглежда ту като изгрев на поредното източно слънце-божество, ту като злокобно червенеещ негов залез. И като плутоният от руските атомни централи, ни обрича почти на вечен полуразпад...

Ще намерим спасението си като народ, само ако имаме мъдростта на трите влъхви да вървим подир Витлеемската звезда...

*

Ако си такъв пресипнал бард
баш на тая дата Трети март,
чудя се, дали още не си в плен
и на Деветосептемврийския ден?

Аз лично бих я празнувал днес,
ако бях просъветски главорез.
Но като българин и християнин
не вдигам тост за Змея-Горянин. :)

*

Вярвам в справедливия народен протест, макар далеч да не съм съгласен с някои негови лозунги. Но ако нещо истински ме отвращава в него, това е гранивият дъх на Москва.

*
Време е ТИМозаврите в моя любим град Варна да бъдат обречени на изчезване!




Ето какво стана, след като рокаджията Джо Лин Търнър извиси свободно гласа си на връх Нова Година на площада във Варна. И кои бяха преди това подгряващата банда (в буквалния смисъл на тая дума)? Групировката ТИМ - с фронтмен чучелото на БСП, а после и на ГЕРБ Кирил Йорданов - новият и омразен вече на цяла България "Цар Киро №2". "М"не, М"не, Т"кел, упарсин!" "Преброен си, премерен си, разделен си; претеглен си на везните и си бил намерен за недостатъчен!" (Книгата "Данаил", 5-та гл., ст. 25-27)

*
Айде баста на тия от "Съгласие"! Не знаех, че са на ТИМозаврите... Но се глобих за невежеството, като току-що се прехвърлихме с жена ми в "Алианц". Ще загубим някои екстри, които ни даваха за "Гражданската отговорност" на колата, отстъпката за бензина и т.н., ама хич не ми дреме. След пожертвания живот на Пламен, всичко това вече не може да има никаква стойност...

"Как да се отървем от ТИМ в три стъпки:
1. Затваряме си сметките в ЦКБ;
2. Прекратяваме си застраховките в Армеец;
3. Изтегляме си парите от пенсионните фондове Съгласие и Сила.
Може и в обратен ред."

*
Представи си за момент, че някой магьосник иска да ти отнеме гласа, и то в буквалния смисъл на тая дума - да те направи нямо същество, което може да мисли и да чувства, но не и да изразява мислите си и чувствта си навън. Ужасно е, нали? Обаче такива сме всички ние, които сме се оставили на света да ни отнеме законното право да бъдем вокали - или поне бек-вокали, а само едни безгласни букви в нашето общество. Какви са тия хриптежи на шарани на сухо?! Във време смутно като това не ни ли трябват мегафони, в които да избухват нашите съвести?

*

Днес - 24-ти февр., след служба в моята църква, изпитах нужда да се смеся с хората от националния протест. И може би щях да остана повече сред тях, ако дъщеричката ми в къщи не беше болна. Разбира се, аз не харесвам посоката “вляво и надолу”, където оттичат исканията на болшинството от протестиращите. Национализация, тотално заличаване на всички партии, “Вся власт народом”... Звучи апетитно за нашия корем - признавам, особено ако сме го превърнали в свой бог. Огладнял и поради това озверял бог, готов на всичко, за да утоли глада и жаждата си. И как да не е така, понеже на километър разстояние (от църквата до мястото на протеста) трима души ме спряха, за да ме помолят за пари. Случвало ми се е, естествено, доста пъти, ала тоя път останах съкрушен. Как да не разбера тогава своите сънародници, които са се хванали за улицата като удавници за сламка? Разбирам ги и никога, никога няма да застана срещу тия очи на страданието, които виждам в тях отвъд злобата и гнева.

Обаче, струва ми се, и друго разбирам.

И то е, че ние няма да победим Системата, докато се борим само за своя си хляб (всички народни революции дотук го доказаха).

Ще я победим, само ако се борим в святото име на своя Бог, за семействата си, за приятелите си, за ближните си, за своя народ.

За ценностите на християнската вяра - а не за повече рошкови в кочината, в каквато успяхме да превърнем нашата България.

*

В такава система ни набутаха, че да нямаме полезен ход. А одрежеш някоя глава в нея, веднага израстват на нейно място нови две. Тоя червен мафиотски змей се регенерира и самовъзстановява. И така ще е, докато партиите ни задават пропорционалните си листи - ще избираме само между сляпо, глухо и сакато.

*

Някои мои приятели ме упрекват, че не съм бил достатъчно мъж, понеже не подкрепям изцяло протеста. И какво му е толкова мъжественото на това: да дереш гърло заедно с всички? А срещу ченгето Първанов и гадния закон за въдворяването на 4-годишните в месомелачницата на Системата бяхме по-малко даже и от хвърковатата чета на Бенковски. Всъщност, за мен нещата стоят съвсем простичко: аз досега не бях попадал на искания, които да подкрепя с ум и сърце. Но ето, тия ми се струват съвсем разумни.

ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ ЗА ПРОМЯНА НА СТАТУКВОТО

Ние заставем за реформи в следните области:

1. Промяна на избирателния кодекс.Въвеждане на мажоритарен избор.
2. Промяна на съдебната система. Независимост на съдебната система. Избор на съдии.
3. Малка, ефективна и етична администрация.
4. Ревизиране на данъчната и осигурителна система с цел създаване на благоприятни условия за малкия и средния бизнес.
5. Пълна лустрация на заемащите висши държавни постове и висши държавни служители.
6. Независима енергийна система. Повишаване на конкуренцията в сектора.
7. Либерализиране на образователната система.

Списъкът с необходимите промени не е изчерпателен, а визира само някои национални проблеми.

                                         *   *   *

Не ни ли омръзна вече тоя "Последен валс"? И колко техни петилетки вече го танцуваме? Само мазохисти позволяват да ги тъпчат по мазолите и да искат от тая болка още и още...

Все пак, на два стана тъчеше момчето - хем с тях, хем с ЕС и НАТО.

Привет!

Като предвестник на пролетта :)

Една е България! Нека да я обичаме!

Щом сме тук, значи се опитваме да не й изневеряваме. :)

Камъкът си тежи на мястото, на чуждо място се чувстваш като присаден...
Хубава вечер и на теб!

А когато и слънцето напече, става още по-добре.

Само не съм съгласен с идеята, че "Варна е пристанище на Шумен". :)

Аз обичам Бургас.
Снощи чух един от протестиращите от Варна, че имат амбицията Варна да стане като Виена, а не като Бургас. :)))
И друго съм чувала, че Бургас за Варна е нещо като Перник за София....:))))
Лека нощ!

Хайде с теб да побратимим "Черноморския Перник" с "Морската Столица" и Перлата на България! :))

Лека и за теб да е!...

Мисля, че негласно се е получило...
Сега ще го усъвършенстваме, ако напишеш още една книга,
с фейлетони например, а от мен, то се знае - корицата.:)

Честно казано, ако можех да издържам семейството си с писане, нямаше да имам нищо против да го правя. Но моят стил и посланията ми в никакъв случай не са най-масово харесваните у нас. То не че и аз държа да бъдат, де... За мен принципите, на които държа, са по-важни от парици някакви си там... успехици... славица... Знаеш го. Затова и преди време отказах на един известен политик да ме уреди на работа в “коридорите на властта”. Да си продадеш душата и дарбата, за бъдеш нечие чуждо уше, нечие чуждо езиче и работливо пчеличе, е бизнес-мечта само за мизерници.

“Чистата съвест е най-меката възглавница”. :)

И народът ни все-още иска това?!?!?!

Ето нещо силно и отрезвяващо като шамар, макар да не изпитвам никакви симпатии към тая персона Кристин Лагард:

http://neverojatno.wordpress.com/2012/05/01/500/

http://www.fakel.bg/index.php?t=2758