Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.03 22:44 - Отново за Екзарха и Караджата
Автор: anlov Категория: Политика   
Прочетен: 351 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 22.03 21:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Помня времето, когато всяко кюфте беше граната срещу империализъма, а всяка мешана скара - гранатомет (в „Евксиноград“ и „Под липите“ пък - гаубица като „Цар-пушка“), понеже всеки наш глас тогава отиваше за БКП-то на Тошето. Но ето, че след като първо леко се сниши и смени една буква в табелата на бардака си, то оседла вятърът на промяната, смете с метлата си автентичния антикомунизъм в едно кюше и започна да се проявява като новия полъх на надеждата. Еднопартийното червено ветрило беше пребоядисано и хоп, стана многопартийно, демократично и шарено. Партии-клонинги, коалиции-клонинги, опозиция-клонинг. Така „грабливата демокрация на Нинова“ бе въдворена от нейните братушки, учители и партийни инженери. Та нали българският хем бивш, хем небивш комунист и ДС-ар обича да е на всеки километър, а всеки Божи ден да е като 9-ти септември за него? - тържество по случай заграбването на още и още власт и богатства от немилия му и недраг народ. Той помни заветите на Ленин: погълни цялата власт и загррраби заграбеното!

Какви ги бълнува метресовата шаманка?! С посттоталитаризъм, изнасилващ редовно една фасадна демокрация в техния брак по сметка, осеменихте цяла България, сган продажна! И понеже знаете, че „Съединението прави силата“, ни разкъсвате на части по политически, икономически, етнически, религиозни и всякакви други признаци. 45 плюс близо 30 години гнет, манипулации и облъчване на националното ни самосъзнание с класова ненавист, атеистичен бяс, сляпо преклонение пред Държавата-Майка и системно изличаване на християнската ни единтичност като народ, ни водят до самоунищожение, за да пребъдете вие, интернационални космополитни хищници. Поредната национална катастрофа за нас за вас е „Пир по време на чума“.

Направихте така, че ние да се превърнем във ваше умалено подобие. Заветите на Левски да заменим с пресметливостта и службогонщината на неговия съдия хаджи Иванчо Пенчович. Бойчоогняновците да се изродят в Кириакстефчовци. А героите на Шипка да се скрият като зайците Милко и Морко от „Приказки под шипковия храст“.

Искаме ли истинска социална справедливост и съдебна реформа? Не, не я искаме. Иначе щяхме ли да укриваме години наред като общество един убиец?! (случаят с Йоан, който приспа и роднини, и учители, и десетки и даже стотици негови съученици и „приятели“)

Искаме ли висшият държавен ешалон да не задушава дребният и среден семеен бизнес? Не, не го искаме. Само парадираме понякога за това. Примирили сме се с Държавата-Кърмилница (а сучем от нея, колкото да не умрем от глад и да правим мухабетите на голямото й Добрутру). Спомняте ли си как преди време един бивш военен застреля алчна банкерка, която с целият си антураж от бивши ДС-та не му позволяваше да си вземе съвсем законно отпуснатите милиони от ЕС? Човекът се предаде, след като плака безнадеждно за злодеянието си, и беше готов да отнесе всякаква присъда. Е, ще си умре в затвора - и това е наказанието за бунтовниците срещу статуквото. Никаква милост за възставащите срещу неговите велможи, васали и протежета!

Искаме ли държавата ни да не ни обира постоянно чрез периодичните фалити на банки като този на КТБ и корупционни сделки като тази в „Белене“? Не, не го искаме. Понеже за нас кражбицата, гешефта, далаверката, шашмата, подкупът са си направо средства за препитание и подсигуровка за старини. Като в оня виц за митниците ни - там на една табела пишело, че 200 евро са си само вместо устна благодарственост. А „Елена Поптодорова“ се нарича днешният ни комунистически срам, който тежи само 50 грама и е за 400 евро.

Отгоре извършват системен геноцид срещу народа ни, а ние ежедневно се самоизтребваме по улици и по заведения, в апартаменти и в подземия, в предверията и в потайностите на родните ни къщи (виж черните криминални хроники, които пълнят вестниците ни всеки ден).

Аз със сигурност не съм най-изстрадалият българин, а даже се чувствам наследник на Щастливеца, пък нека бай Ганьо да е най-големият булгар :) И въпреки това, сполетявало ме е нападение с брадва, после с нож, два пъти са ми отправяли смъртни заплахи, два пъти са ме върхлитали возила-чудовища по пътищата (и съм оцелявал от тях с Божие чудо), няколко пъти са ме обирали до шушка, приятел ми е ставал неприятел, като ме е отсвирвал със заем от няколко хилядарки, три пъти са ми пукали гумите на колата, задирали са я, трошали са й калници, стъкла и брони. Да ви намразя ли, сънародници, тогава? Не, няма!

Разбирам и прощавам.

Насилници, мошеници и крадци - за вас на всеки ъгъл по градове, села и паланки трябва да работи по един филиал на „Господари на ефира“.

Всъщност, вас ви следи и филмира Един-единственият - най-върховният Господар на тоя ефир.

Не ви пожелавам после да се видите...

Сега ни предстоят поредните избори... А те са сбор от ежедневните духовни и морални избори, които ни индифицират като личности и като народ.

Полититическото ни преставителство излъчва болшинството от нас самите.

И „противните ония“ пак ще се окажем самите ние...

Само с няколко апартамента, къщи, коли, любовници и с няколко нули в банковите си сметки те са по-напред от нас...

Ще ги пуснем пак там - не трябва да си социологическо гуру, за да го прозреш.

Вижте, не искам да обезсърчавам никой, който иска да гласува. Аз винаги го правя. Такава гласова енергия лека-полека почва да формира гражданското ни общество. С дълбоко убеждение съм участвал в уличните ни протести в по-новото време (първите митинги след 10 ноември; студентската стачка срещу танковия вандализъм на новоизлюпения президент Петър Младенов; „зимата на нашето недоволство“ в началото на 1997-ма година срещу неадекватния комсомолец Жан Виденов; народният бунт срещу Делян Пеевски и Пламен Орешарски).

Не трябва да допускаме тия да ни опитомят! Понеже затворени в домашни клетки, ние ще сме само едни безобидно мъркащи и хъркащи зоопаркови екземпляри за тях.

Вярвам в народната съпротива срещу политическата демагогия и тирания. И ако Системата ни вкарва в задаваните отново и отново от нея избори, за да се възпроизвежда самата тя, май само уличния и площадния юруш ни остава.

Мисля, че моментът ще настъпи пак... дано не го проспим обаче, кандилкайки се зад ракиите и зад салатите!

Представям си как нашият Левски изобщо не би искал да види избухващ тук и там спонтанен народен гняв, който ще бъде тъй лесно потушен от тиранът.

Ако си спомняте, Реформацията на запад е издигнала за ценности правото на частна собственост, свободата на словото и на мисълта от тоталния религиозно-държавен гнет тогава, свободния труд, предприемачеството и почтеността. Подобно е било и при нашето Възраждане. Тогава тези ценности са започнали да ни превръщат от рая в народ, изкупващ земята си и достоен за свободата си.

Отново християнската вяра е била един от ключовите тогава национално-образуващи фактори.

Християнското вероучение - особено когато се прилага в живота, влага ценностите си и бисерите си дълбоко в човешките сърца и души.

Това тайнство свише е вплело в европейската тъкан ценността на човека като образ и подобие на Бога, правото му да живее свободно, но и отговорността му както пред Създателя си, така и пред ближния си - пред семейство, род и родина.

Така че с думата „народ“ може да флиртуват популисти и демагози.

А за други тя да има сакрално значение, придадено й като „братство по кръв и плът“ - и даже много повече...

Народе???“ - както е написал Левски.

Народ, осъзнал и възходите си, и провалите си, народ, който е печелил исторически битки, но и губил болезнено такива, за да бъде поробван и загробван в национални катастрофи - моля се за моя народ - в Божията премъдрост и промисъл, отново като Лъв да се изправи...

Да ме прости Ботев, обаче свободата ни иска както екзарх, така и Караджата...

Християнско просвещение... и братя по револвер и нож...

Така на 26-ти март можехме да превъртим стрелките на часовника с години напред...

Но пак няма...

(Оф, сори за графоманщината!)










Гласувай:
4
0



Предишен постинг

1. anlov - ...
26.03 00:28
ДА на всичко, което не е див капиталистически социализъм в букета от смрадлив мафиотски герберизъм, восточно надупен патриотаризъм, рубладжийски доганизъм, контрабанден петроло-аптекаризъм и отомански ердоганизъм! Но лошото е, че у нас такова ДА се възприема като "НЕТ, НИКОГДА!" Много млатене още трябва по машината за връщане в миналото...

*

Когато Голямата мечка праща малкия си хищен мечо Делян Пеевски срещу някого, той със сигурност е разпознат като заплаха за маркираните от нея територии. И не като бориклечка, а като Боримечка. Такъв е случаят с многохилядните тиражки на „Телеграф“, хапещи и дерящи новородената и току-що прохождаща „Да, България“. За жалост, доста нашенци посрещнаха доста утра с лъжите им и преспаха доста нощи с тях. Само че аз познавам хора като Любо Авджийски от София и Стефан Ивов от Стара Загора (и мисля, че от политици като тях ние имаме спешна нужда). Тъй че тез хибридни диверсийки да вървят по дяволите, откъдето са дошли! Единствено заради спорната според мен коалиционна политика на „Да, България“, кълцаща още по-ситно „дроб сърмата“ вдясно и не без помощта на някои меки китчици, смятам да заложа пак на фронтмените от "Нова Република". Поне са доказали, че знаят кои струни да притиснат, за да ни спестят нови милиарди левове грабеж.

Защо ли отново ги оставяме самотни бегачи на дълги разстояния - и то с какви невъобразими препятствия, а?!

*

"В следващия парламент "НОВА РЕПУБЛИКА" ще се бори за създаване на антикорупционна дирекция по румънски образец, а това е най-големият кошмар за кръгчетата около Цацаров, Борисов, Нинова, Ковачки, Доган, Бриго Аспарухов... Всички тия знаят, че такъв модел ще ги изпрати да дрънкат алпаката в затворническата столова..."

бай Радан (когото по принцип не харесвам като един от лидерите в дясното пространство заради неговия суховат и твърде оскъден кабинетен чар, нямащ почти нищо общо с образа на Трубадура на Свободата; обаче в такива моменти залагам на ценности, принципи и платформи)

*

Явно, че ние засега по-добро дясно не можем да излъчим, а олевяването ни като народ ни прави куци, слепи и сакати. Жалко, че на тези избори отново ще разпилеем и опропастим по-малкото от половин милион консервативни гласа, с които разполагаме. Цяло чудо ще е, ако "Нова Република" и "Да, България" влязат в парламента поотделно. Пожелавам им го, понеже те имат сходни каузи и там биха работили заедно. Политическият опит на едните има нужда от свежия граждански порив на другите. Както и обратно. Но като цяло мисля, че мнооого дълго има да преодоляваме левия недъг на нацията ни, за да излъчим най-накрая такова парламентарно мнозинство, което ще подхване истинските реформи. Все пак, нашият дълг е да влагаме Христовите ценности кой както може - и така да подготвяме почвата това да се случи... Колкото мижаво хиксваме Божието царство в земята си, толкова мижава ще е и държавата ни...

*

Когато и люспите започнат да се самоотлюспват, не само губим оная енергия, която постепенно ни вкара в НАТО и ЕС (повече май с всенародния площаден натиск, отколкото с потенциала на тогавашните демократични сили), а и каним отново комунягите да бъдат на всеки километър. Ама дори и с няколко депутата, какви реформи бе, братче?! Реалистичната цел засега е поне да имаме някаква читава дясна засечка на нестихващите бедствия от лъже-дясно и порно-ляво...

ЗАТОВА: №4 И №16!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: anlov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 523680
Постинги: 164
Коментари: 1604
Гласове: 5085
Календар
«  Март, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031