Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.12.2007 10:18 - БОБОВА ЗАВЕРА
Автор: anlov Категория: Забавление   
Прочетен: 3819 Коментари: 8 Гласове:
0

Последна промяна: 12.11.2019 21:39



                                      
    (съчинение-пародия по преживяно)


Доста време мълчах... мълчах... обаче вече не мога да се стърпя. Ще си призная всичко, пък дано ми олекне на душичката.

Братчед ми Бобо и аз ви го натресохме това тежко и дъъъъълго като китайско мъчение нещо, дето някои го наричат “демократичен преход”. Но аз съм чувал, че едно време е имало стогодишни войни. Е що да няма тогаз и стогодишни преходи?! А Симеон ни размътваше мозъците с обещания за някакви си 800 дни. Да беше дошъл да се допита до нас, пионерите на маньовъра "От соц - към демокрация", а не само да си прави гаргара с лапнишаранковците-избиратели.

Как започна всичко ли? Ами започна оттам, че братчедът беше в онуй време служител на прословутото УБО (някои ако не знаят, тез здравеняци пазеха тогава големите клечки). И като такъв, веднъж му се отдало да спаси живота на никому неизвестния в началото на 80-те години Миша Горбачов. Човекът просто си бил част от поредната делегация, която за пореден път се изсипвала по наште земи, и нищо, че бил деветата дупка на кавала, някой си наш Балканджи Йово, дето не е искал да дава Яна на съветската вяра, се опитал да му вземе скалпа и да си го окачи на червения пояс. Обаче братчеда ловко и съобразително предотвратил покушението, като с това си служебно деяние поставил началото на процесите на разпад на целия Източен блок.

Като сътвори тоз подвиг, за който, между другото, той остана невъзнаграден, Бобо дойде при мене и пожела да ме посвети в тайната на делото. "Аз извърших най-важното - каза ми той, - съхраних за историята човека с големия белег на темето, който явно е белязан от нея, за да я промени. Сега е твой ред, малки ми братовчеде! Изчакай удобен момент и смело довърши започнатото!"

Бях още твърде незрял и не знаех за какво точно ми говори, ама кат почнаха да стават едни перестройки... едни чудесии... започнах бавно да загрявам. Като видях колко набързо си отидоха и Брежнев, и Андропов, и Черненко (понеже го нямаше Бобо там да ги опази), и като се възцари нашият Миша на власт, аз съвсем конспиративно и съзаклятнически започнах да дебна за момента.

И ето го, че той дойде. Тамън ме бяха приели в Софийския университет и вече ми отиваше да се правя на бунтарче, когато чух една информация от "Дойче Веле". Ставаше дума за някакво си "Дружество за защита правата на човека" и за това как неговият председател бил лежал в Старозагорския затвор. Викам си, нападам властта и това е. Ще й потърся сметка, понеже големият ми брат Миша (така го чувствах, де!) ми е разрешил съвсем свободно да говоря.

Споделих за идеята си с един приятел, който всячески се опита да препречи пътя на Историята. Каза ми, че ме чака Белене и така нататък (между другото, той сега ми е благодарен – или поне би трябвало, защото иначе никога нямаше да стане коскоджа ми ти министър в две поредни правителства). Не го послушах, разбира се, понеже отдавна бях посветен в секретна държавническа мисия, и то по кръвна линия. Взех една химикалка и с чувството, с което сигурно е било написано "Кървавото писмо", аз пък написах своето писмо-възвание до "Работническо дело".

После събитията станаха неудържими. Безразсъдното ми мастилено предизвикателство попаднало от бюрото на главния редактор на официоза в ръцете на Генсека на БКП-то. Той веднага се разпоредил да му отговорят чрез всички възможни вестници, а впоследствие даже и да организират открити партийни събрания из цялата страна, за да разясняват генералната линия на Партията във връзка с вражеската опозиция. И както си му е реда, оттам бях прехвърлен в ръцете на Тайните служби, за да се позанимаят и те с моето нагло волнодумничество.

Обаче колегите от "Екогласност" сигурно са си казали: "Хм, щом тоя дрисльо първокурсник се е осмелил, защо да не го направим и ние?!" И ето ти го "Кристал", първите открити сблъсъци, кратките схватки с червените ескадрони... и вече нямаше спиране. Убеден съм, че Луканов и Младенов са се надъхвали с мене, когато тайно са се наговаряли да гътнат Диктатора. Иначе откъде у тия послушни мишоци такъв кураж, че да спретнат цял дворцов преврат? Официалната версия е, че Мишата ги бил подкокоросал. Ама това пак доказва нашето участие.

За жалост, не се получи така, както я мислехме с Бобо-братчеда. Даже той толкова много се сконфузи от неочаквания резултат, че избяга чак на другия край на света, в ЮАР, и се покри там от срам.

А аз останах тук да се гърча и да се самонаказвам. И да слушам жалните напеви на призрака, който още броди из България - призракът на живковизма (съжалявам ако засягам нечий вкус, но аз не мога да предам жалейките му без онзи прословут Правешки диалект).

“И тъй, другари и другарки, къту гу предадооме суциълизЪма и ни можааме дъ си гу упазиме, ний съ нътресооме у тува неидинтифицируему убществену състуяние, куету вечи толкуа петилетки ни върти и глъвузъмайва, къту чи ли сме у неакву ъмериканску влакче нъ ужъсити. Дубре, видяаме митинги, бдениа, шествиа, Кръгли маси... дури НАТУ и Иврупейскиъ съюз видяаме, амъ къкво ут тува?!

А можееме ощи дъ си имъми киселуту млеку пу 23 стутинки, и то у стъклени бурканчеатъ. И не дъ ги пиеме теа скъпи имии, а да съ жъбуркъми с ълтай, сайдер и кооп-колъ. И вместу неакви си “Фукли”, “Недели” и тем пудобни сладки извръщениа, дъ си нагъами ду припадък линдзерити и триочкити. (А бре некуй ут по-младити галоши знай ли как изглеждът теа Тетаници нъ рънителну-вкусувътъ мисъл?) Оф, и лютеницатъ с орцету неаши дъ прилича нъ долнупробен сладкокисъл кетчуп, ниту шипкувиъ мармълад - нъ неаква неръзпузнаваема резливъ кунстистенциъ. Пъ и гевреците ми съ струат сиа с по-мънИчки дупки, пуръди куету спрех дъ си ги купуъм, къту вечи съ заричам да съ утрека зъвинаги и ут жилаву-тестяните мазни баници и тутмъници с онаа заседащъ в гърлуту изваръ ут стерупор.

Не съм чак толкуз прозд дъ не спомЕна и производствуту нъ алкоолни минтета. Зъклеам съ у пъпъ му нъ бай Ганю! - щеши дъ е "Мисиътъ невъзможнъ". Е, саму дету в главнътъ ролъ неаши дъ участвъ Томича Круз, а не по-малку известниъ ут негу цар Киру. Васку и Жорку Илиеви, Илийчу Пъвлов, Коситу-Боситу от Самукув и изобщу целъта плeада ут мъртви гирои на Преода ни сеа щеа дъ водат дилигации нъ бългърскити бурци, щънгисти и буксьори пу състезаниъ и улимпиеди, ъ не дъ бъдът бившъ клиентелъ нъ Пугрибалните бюра. Чи дае и оня мурук Кадъфиту щеши дъ ни й пръв другар, ъ не къкту сиа - узъбил съ враг. Данчету Ристовъта щеши дъ си пей-и у кунгреснити зали нъ Аван(Ъ)та, дету у уфициалнити ложи щеа да седът Фиделищиту и унаа Марадона, ъ не да съ изявеа къту жури у неакъв си съмнителен там "Мюзикъл айдъл".

Чалгътъ - къту истествен придатък нъ мутризациътъ, неаши да съ разгури тъй яку къту пужар у гура пусред върла сушъ, а щеши дъ си зъмре ощи с нелигалните изпълнениа нъ исарскиъ поп. Бедствиету "Азис" неаши да съ разръзи въубще, ниту да стани "Кътрина", ниту "Въсилка", а слъдкупойниъ славей ут Костинброд, мисла, щеши дъ стигни нааай-многу ду сулист нъ оръ нъ Струителни вуйски. Ъ, да... И Миленъ неаши дъ пей, чи "неа нерви", ъ примерну... "Сичку й любов". Тугаа и мичтите ни неаши дъ бъдът "в зилену, в зилену" (той доларъ и биз другу е болнав), а вместу дъ искъми сто Мерцедесъ дъ имами и сто години дъ ги каръми, щеами да съ зъдуоляаме с "Ладички" "зъ пу пийсе гудини" (дустатъчну ни беа, нали?). Саму "цвитъ нъ Ферарито" па щеши дъ си й чирвеничък, убаче маркътъ... маркътъ... тя щеши дъ е или нъ пруслаенътъ "Волгъ", или нъ дустулепнътъ КПСС-къ "Чайкъ". Нищу, чи сме свикнаали дъ ги виждами саму у траурну кумунистическу черну.

А, и ни ми приказвъйти, чи некуй щеши да съ усмели дъ цепни дънките нъ некугу, пунеже у Белине - честнъ ви пиунерскъ, щеа дъ цепнът негувити! А сичките Радки-пиратки - дъ бъдът въдвурени у убразцов поредък, дудету станът прилежни и убръзовъни пучти къту възружденскъта героинъ Радъ Гуспожинъ. Мумиатъ на Гиорги ДимИтрув-Тарабъта (какту съ гу нъричали у КуминтерЪна) щеши ощи дъ си стуи нъ покъз и дъ предизвиквъ поклунение къту пред илядулетен игипетски фъраон, а не дъ бъди придаденъ зъ ръна нъ червяити у неаква си там кална пудземнъ кумуналкъ. Щеами дъ разглеждами пу стенити нъ учреждениъта не саму ликъ нъ Левски, зъстанъл голуглав пред съдъ нъ историътъ, или нъ Ботев с ониъ ми ти "гол у ръкътъ нож", ну дъ бъдим зъслепяани и ут високити умни чила и учибийну гиниалните голи темита нъ членувите нъ Пулитбюро.

Би било некуректну спремо наште бивши другари и пъртньори дъ не дубаа и тува, чи ипидемиътъ ут улични псетъ въубще неаши дъ стуи нъ дневин ред, тъй къту ревнустните пуследуватели нъ О Ши Мин редовну щеа да съ грижът тя дъ бъди потушаанъ ощи в зъродиш. Ръзбиръ съ, чи лозунгъ па щеши дъ й: "Тероръ - долу! Съюз със СССР!", къту в дубавкъ щеши да съ чувъ: "Чувек зъ чувекъ й брат... (и тукъ мааалку по-тиичку, със съскъне) ръзбра ли бъ, гад?!" И па щеами дъ си читеме и припручитъми "Как съ къляаши стуманъта", за дъ съ привръщъми не просту в силни оръ ут плът и кръв, а в желиза (ни помните ли как бе прусъскАл в едно емблимътичну стиотвурение фъшисткиът ъгент нъ гироъ-кумунист?), убаче и дъ затъяъти дъа пред пъртизънлъкъ нъ тъварища Янка из города Правеца. Ъ не дъ си губити времиту с неакви си екзинстинциални блудкаши, с куиту Запъдъ погребА жив соц-риализЪма наш роден. Верну: държавицъта ни стааши все по-дръгливъ и ни беши вечи онаа нъпръщела швейцарскъ мунтъфонкъ, ут куяту бозаа неколку покулениа Крълимаркоуци. Убаче имъши твърде многу зъ дуизсуквъне ут неа и тува пъ ъку ни си прулича впуследствие!...

Казвам ви ощи: със сигурнус неаши дъ експириментирът върху нас тъкиа пришълци ут низнайни пуселениъ кът Къшпировски с ониъ висок и прикълену равен къту нъ чъвдарчи бритон, чирнуризецъ Фори-Свитулкъта, тъйфунити с нежни имена и цапнъти устенцъ Славчу, Янету, Волен и Женя Минчев, гиниалниъ шпионин, сделън в СССР, Ъндрей Карлувич, безгръбначнуту мекутелу Берув, наакъниъ кумсумолец Жан Видинув, Стефчу Суфиянски-The Big Smile-ъ, Мъдритскиъ чудутворец "Осимстотиндневку", ъгентите пуд прикритие Гоцету и Савъта, Сирьожа вместе с ево Путинские батюшки-тъварищи и бъгъбонтски кълъбълък ут гьонсурати, който мааши дъ ни извози ут Ивропата с “Уриент-икспресъ”, Тигъръ нъ сидемте нъдувки БББ (лесну й зъ утгатвъне кой е пъ тоъ; идин тъкъв къту некуй пужарникар у гурящъ плевнъ, кат некое си чинге у детска гръдинъ, къвто беши филмъ с Арниту Шварца, любимецу на вси певачки, врачки и глидачки, а бе кръстоскъ неаква мижду Правешка и Мъдритска месиъ), и т.н. и т.н. Да де... и уктуподи кат тоъ бейчо Алексейчо и динозавЪри кат Миждунъродниъ Вълутен Фонд и Свитовнътъ банка.

Къту чи ли СИВ и Вършавскиют догувур ни ни беа пре-предустатъчни...

В зъключение, увъжаеми другарки и другари, бий желал дъ кажъ саму следнуту: кат ни мужааме дъ си пуструиме кумунизЪма и сичку дъ ни е безплатну, шъ си плащъми сигъ - и то здравътъ шъ си плащъми."

Блъгудъра ви зъ вниманиету!”

(Моля, не отбелязвайте за протокола, че не следват бурни ръкопляскания!)







Гласувай:
0


Вълнообразно


1. cindy - Я не си го слагай на сърцето точно днес! :)
25.12.2007 13:00
Колелото на историята тъй и тъй си се върти - и с Миша и без Миша, щеше да си се врътне.
А ако говоря сериозно - чел ли си "Световната конспирация" ?
цитирай
2. anlov - cindi,
25.12.2007 19:35
дощя ми се оная заран да се позабавлявам с два-три стари спомена и затова врътнах горното. Не беше никак коледно, ама какво от това. Сетих се за моя готин братовчед Боби, който сега проектира яхти в ЮАР - на него му е добре там, но аз чувствам, че на мен понякога ми липсва. Когато бях хлапе, той ми обръщаше най-много внимание измежду всичките роднини и братовчеди и затова сигурно има специално място в мойто сърце. А това, че е спасил живота на Михаил Горбачов от един уж "случаен" нападател, не е литературна измислица - много пъти съм я чувал от него тая история (някога той беше голям спец от УБО). Може и малко да я е поукрасявал, не зная, но на мен ми въздействаше вдъхновяващо по онова време. Не случайно не мислих въобще, когато и аз реших да се направя на герой и написах открито и предизвикателно писмо на властите. Добре, че времената бяха малко по-различни, иначе нямаше да ми се размине само с едното сплашване баща ми "да остане без син".

По въпроса за "Световната конспирация" - бях чел много отдавна едно книжле на Никола Николов; мисля, че се казваше "Новият световен ред". Но май не вярвам изцяло на всички тия неща.

Ти какво точно имаш предвид?
цитирай
3. patilan - Интересен пост!
26.12.2007 12:31
Нека да те успокоя, и с чоека с белега, и без него, всичко щеше да се случи така както се случи. Просто Историята не е зависела от хора нито в Б-я, нито от хора в СССР. Зависила е и ЗАВИСИ от хора няколко хиляди километра на Запад.

Въпреки това постъпката на братовчеда Боби е достойна за уважение. Но животът е такъв, че овациите ги обират хора които дори не разбират освиркват ли ги, или приветстват. Такъв е случаят и с братовчед ти, и с Миша, и с Жан Виденов и много други.

цитирай
4. anlov - Брей, как ме успокояваш, като Кашпировски почти :)
26.12.2007 13:02
Ама пак нещо ме гложди...

Да, глобално погледнато, съветският тип соц чисто физиологично не устиска на Запада и се изложи в гащите си. Но нали знаеш как се взема от свиня мас и от комунист власт? И понеже не се случи така в БГ, червенотиквеничетата ни преметнаха като мистър Сенко. Не искаш да приемеш очевидната истина ти (сигурно си имаш "некои съображения" за това), че тук основно ни дирижира Кремъл - независимо кой батюшка-гасударчик се е снаряжил в него. Иначе би трябвало да си наясно какви сили инсценираха десетоноемврийския спектакъл и зад маската на демократизация на страната започнаха своята операция по превръщането на политическата си власт в олигархично-икономическа.

Не всички мафиоти заработват в рубли, все пак...

цитирай
5. cindy - Пак е на Никола Николов,
26.12.2007 15:52
но си се казва "Световната конспирация".
Не казвам, че е прав на 100%, но като се позамислиш - има и верни неща. Пък и другия коментар май е в същата насока.
цитирай
6. anlov - Е да.
27.12.2007 19:53
Много неща в тая страна са зависели и все още зависят от външните фактори повече, отколкото от самите нас. Не ми харесва никак, но как мога да го отрека! Само дето не мога да се примиря с фаталистичното кредо на мнозина от нас: "Така е било и така ще бъде винаги". Примиренческата философия нещо хич не ми е по вкуса. Макар да съзнавам, че трудно бихме могли да променим положението си.

А иначе за поста - да го повторя пак - той си е чиста пародия от първата до последната дума. Може и да ви е прозвучало, че си приписвам излишни заслуги и даже някаква абсурдна историческа роля за десетоноемврийските събития в България, но аз само си се забавлявах, като нагласих няколко факта да изглеждат така, като че ли са най-съдбоносните в най-новата ни история. Да се направя на "Голямата Работа" всъщност беше ирония със самия мене и затова не ми обръщайте, моля ви се, чак такова внимание.

С няколко изречения, ето как постепенно влязох в образа.

Помня, когато в казармата решиха да ме правят партиец, аз закъснях с половин час за събранието и доста изнервих червените фрицове. После пък разбих вратата на партийния секретар на полка, който ме отвращаваше с това, че пускаше войници в отпуск само за някакво-си парцалче от „Кореком“ с тъпа щампа или за едно гадно капиталистическо уиски. Мислех си, че не съм като тях - така да скверня Идеята. И ако понякога ми се случваше да бъда обладан от „бунта на мравката“, то почти не пропусках вечер да събера новобранците в моя кабинет и да лочим с тях до заранта. Естествено, предадоха ме :) И сетне за малко не ме изключиха от БКП-то (новоприет там) за „морално разложение“. Само ме ядосаха още повече и ме настроиха на опозиционна вълна. Започнах да слушам вражеските радиостанции „Свободна Европа“ и „Дойче веле“. Така се стигна до тая история. След нея ми остана тръпката, че бунтарското ми писмо е стигнало до кабинета на Тодор Живков първо, преди да го предадат на Шесто управление на ДС. След което последваха обиските и заплахите за убийство. Е, спасих се от всичките тия дивотии, като станах християнин :)
цитирай
7. viki02 - Много неща бих искала да кажа,
28.02.2008 22:37
още повече, че всичко ми е до болка познато, чак до коридорите на СУ и тези временца, но ще изтъкна само най-важното:
Аз също се дразня от примиренческата философия, всичко става от само себе си. Няма такова нещо. Всеки , с бездействието си, или с действието, променя нещата в някаква определена посока. Само че с намеси като твоето смело писмо промените стават по-бързо. Крайно време е тия странни български мисли да осъзнаят, че всяко действие променя историята ни. Всичко зависи от нас и решенията ни, способностите, нивото ни, мислите, страха, смелостта. Жалката ни история е следствие от жалкото ни съществуване, което се определя пък от жалките ни мисли. Не мразя българското, напротив, но знам, че са жалки, защото съм изучавала историята от чужбина и нашите си самохвални непокрити претенции не ми влияят. Дори не са освободили Левски, не е имало и опит, не е имало и сериозна охрана. Срам! А го празнуваме. Нямаме право. Чакаме руснака да ни освободи, а после драпаме по Америка, ама тя не драпа за нас. Все да висим на някого на врата, щото нещата си ставали сами. Странно как?
цитирай
8. anlov - Толкова смислен коментар отдавна не бях чел.
05.04.2008 21:26
Благодаря ти за него!

Аз лично си мечтая за България, където предателските ефендита Доган и Местан ще бъдат съкафезници с бански на лалета и пижами на райета, а бесноватичкият Воленушка-Атакистчето всяка седмица ще им ги пере и препира на ръка (за да не хабят толкова ток на данъкоплатеца). Ако няма други желаещи, мога аз да им ходя на свиждане и да ги изповядвам :) Макар да казват, че вълците никога няма да станат вегетарианци и да са прави за това. Най-много пак да се наметнат отгоре с по някоя одрана от нас овча кожа...

Трябваше още в самото начало да започнем с лустрация и пълно зачеркване на престъпния си политически елит, а не да се оставим той да ни изтръгне душата и после да ни управлява като народ-зомби. Все-пак, никога не е късно тая съдбоносна грешка да се осмисли - след като почти е изстрадана докрай, и да се поправи. Всеки пореден избор ни дава някакъв шанс за това. А проспиването му... Е, то ще ни опива с нашенското Bloody Mary...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: anlov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 945944
Постинги: 177
Коментари: 1515
Гласове: 5167
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031