"Васил Левски става жертва на османския държавен терор и на руската антибългарска политика, провеждана умело, с широк замах, но коварно, скрито и подло за българския народ от посланика на Русия в Цариград граф Игнатиев.

 "Делото" срещу него е било особена форма на ""правосъдие"" - за конкретния случай, манипулирано и задкулисно насочвано дело със специално измислена за случая процедура с поръчан и предизвестен край - създава се смесена комисия, която е трябвало да осъди Левски като криминален престъпник и да изобличи Апостола като крадец и убиец. На практика турските власти са искали да облекат в юридическа форма един съдебен произвол. Главният манипулатор и изкусен играч в сянка е руският посланик граф Игнатиев. На практика убийството е поръчано от него, но е наредено от султана, който потвърждава искането на комисията за налагане смъртно наказание. Хитрият замисъл е водачът на БРЦК, мозъкът на мрежата от местни комитети да бъде дегероизиран, приравнен на криминален престъпник, което и става.

Подлата цел на руския посланик, изискващ смъртта на Левски, е да обезглави българското национално освободително движение и то да бъде подчинено на целите на руската империя.

Затова граф Игнатиев не се е застъпил за арестувания Дякон, а е могъл. Той многократно е доказвал огромното си влияние върху Високата порта. Например по негови указания османците са пращали на заточение български владици заради "престъплението" да искат независимост на българската църква от Цариградската патриаршия. През 1872г. водачите на българското църковно движение са заточени тъкмо под натиска на руския посланик.

На въпроса защо Русия с нищо не е дала знак за несъгласие да бъде обесен Левски и не е оставила никакво доказателство за своята загриженост за водача на българското освободително движение, логичният отговор е само един: за разлика от мнозина други възрожденски дейци, които са били изкушавани с пари и обещания от страна на руския шпионаж и са се продали, Левски категорично е отказал да се продаде. Останал е твърд и непоколебим български патриот, който служи само и единственото на българския народ.

С това обаче си е подписал смъртната присъда, издадена практически в Санкт Петербург. Като политически подсъдим той е щял да отнесе стандартната каторга и е имал шанс да оживее. Но Русия е настоявала чрез граф Игнатиев той да бъде осъден като долнопробен криминален престъпник.

След години Иванчо Хаджипенчович - един от българите в Специалната турска комисия, назначена за разследване на деянията на Апостола и бъдещ депутат в княжество България, ще възкликне:

"Каква стана тя?! На нас графа ни каза, че съдим обикновен крадец, пък то какво било?!…"

 
Янко Гочев - историк и юрист

(извадка от статията "Левски е обесен, защото отказва да бъде руски шпионин и всякакъв роб" - http://www.faktor.bg/politika/hlyab-i-pasti/67440-levski-e-obesen-ne-zaradi-revolyutzionnite-mu-idei-a-zastoto-otkazva-da-bade-ruski-agent.html)

 

В обемистия фонд на покойния български патриарх Кирил в Централния държавен архив в София, сред фотокопия от книжа на руското посолство в Цариград, се пази и един кратък доклад, подписан от граф Игнатиев.

(превод от френски)

Пера, 18/30 януари 1873.

Господин Канцлер,

Както известява нашият Генерален консул в Русе, въпросът за предполагаемото Софийско съзаклятие е получил задоволително решение. Изпратената от Цариград Следствена комисия е успяла да открие само неколцина злосторници. Тя е приключила своята работа и трябва скоро да се върне тук.

Вътрешното положение в българските области обаче остава несигурно. Сред населението се шири дълбоко недоволство, предизвикано от лошото управление. Това състояние на духовете съдържа в зародиш елементите на не един заговор.

Безспорно е, че щастливият изход от Софийската афера се дължи на умереността на Великия везир, който този път изглежда е последвал нашите съвети.

Имам чест да съм с най-дълбоко уважение, Господин Канцлер, на Ваше Височество най-смирен и най-покорен слуга!

Н. Игнатиев

След Санстефанския мирен договор България не е била освободена, а всъщност се превръща в руски протекторат на Балканите (според договорките на т. нар. "Велики сили"). А нашето население издържа руския окупационен корпус, наброяващ 50 000 щика. Историци са изчислили, че мечешката прегръдка на „братушките“ ни е струвала 32 тона злато, захранващо години наред измамното „северно сияние“ у нас. Никой вече не може да скрие доказателствата, че граф Игнатиев е обрекъл българските владици на заточение, а борещият се за освобождението ни с наши собствени сили Левски - на смърт чрез обесване като „конекрадец“. След девети септември башибозуците-комунисти продължиха да бесят всеки духовен последовател на Апостола на свободата, а заплатата им за тия предателства пак се заплащат с българско злато, понеже и днес Кремъл така издържа окупационния си корпус у нас - БСП, ДПС, ГЕРБ, „Атака“ („Лукойл“ примерно затова не плаща данъци в хазната ни - за да е мунтафонско виме за тях). Въпреки това, на всеки трети март аз от години почитам подвига на борилите се за свободата ни български, руски, румънски и финландски войни. А особено любим ми е боят на Шипка, където близо 7 000 българи (с малка руска подкрепа) отблъскват 35-хилядната орда на Сюлейман паша и така почти с голи ръце предопределят изхода от войната. Невероятно е, че и наш пра-пра-дядо е участвал в тая епопея!

Поклон пред героите ни!

*

"Нагайката е универсалният руско-български речник." (Василий Немирович-Данченко - военен кореспондент, отразяващ войната за „освобождение“ на България през 1877-78 г.) Русия винаги е използвала тоя език с нас. А ние да си го превеждаме на езика на любовта и вечната дружба с нея?! Това не е просто шизофренично - самоунищожително е!

*

Преди време бях споменал на един приятел, че някога в родното ми село е живяла столетничка, на която всички казваха баба Куртулежка. Като деца се дивяхме много на това име, понеже ни звучеше забавно, но така и никой не можа да ни обясни какво означава то и откъде се е пръкнало. И ето че нашето начетено момче ми разбули мистерията около него. То ми разказа историята на „куртулисаната“ (спасената) църква. Според преданието, за да я опазят от османските нашественици, местните християни са я затрупали с пръст. И така - чак до средата на XIX-ти век, тя представлявала просто едно хълмче край село Паталеница.

19-ти февруари винаги ме е изпълвал с тъга и с онова тягостно усещане, витаещо около стихотворението на Ботев „Обесването на Васил Левски“. Сякаш чуваш граченето на гарвана и воят на псетата и вълците... Виждаш как стърчи бесилото черното... И той беше заровен незнайно къде... Но могат ли да бъдат погребани християнската вяра, жаждата за живот и за свобода, без след това да бъдат възкресени?!

Струва ми се направо знаменателно, че в сводовете на спасената черквица отново греят фреските „Възкресение Лазарово“ и „Възнесението на Господ Исус Христос“.

Решихме днес да се изнесем от нас и да вечеряме в руски ресторант. Дотук добре. Но влизаме и за „добре дошли“ ни блъскат по челата черно-белите фотографии на Хрушчов, Брежнев, Горбачов и най-вече се оказахме в Путинска блокада. Подсмихвам се аз и им искам менюто. Тимуровската команда от сервитьори се раздвижва и ми го изпраща с изражение, от което можеш да се снабдиш с поне няколко бучки лед за питието. Предлагат ми водка „Путинка класик“. А стига бе! - не пия концентрат. А и само наименованието му ме удря направо в черния дроб. Плъзгам поглед надолу... „Свинско по путински“... „Какво е това кулинарно чудо?“ - питам тимуровеца аз. Кърши ми пръсти тоя и измърморва нещо на руски с неандерталски акцент. Викам на Аги: „Това ако можех, щях да го изям, ама да не направя после бляк“. Отгоре ми свъсват вежди, дебели като на „дядо Иван“ и чувствам как искат да ме освободят (поне от заведението) :) Както и да е - намерихме нещо и за нас и то се оказа ужасно вкусно. А песните бяха на живо и сякаш ни пееше самата Алла Пугачова. За пореден път установих, че така, както обичам руската култура, прууу... така направо настръхвам от путиносвинската им политика! Ех... и тя е „Класик“!