Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.12.2007 18:29 - Много лично срещу насилието и расизма в БГ
Автор: anlov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5587 Коментари: 10 Гласове:
1

Последна промяна: 05.08.2019 14:35


Чули сте го вече, нали? Как скоро в Кърджали един седемнайсетгодишен младеж уби майка си и братчето си, без да му мигне окото. Сигурно си спомняте и за момчето, което транжира свой съученик и изхвърли останките му в контейнер за боклук. Няма да забравя как преди време десетгодишно дете преби до смърт възрастна жена в Пловдив. Малко преди това, в Разград, група осмокласници сториха същото със свой съученик, прекършвайки живота му по време на учебните занятия. Напоследък пък, благодарение на повсевместното разпространение на мобилните телефони с камери, в медийното пространство се развяват парцаливо множество случаи на грубо насилие, извършено от български ученици срещу собствените им преподаватели.

Тази трагична хроника може да бъде продължена от десетки и стотици подобни на тях агресивни актове, извършени от деца, малолетни и непълнолетни в последните размирни години на нашенския преход. И всички те естествено - под знака на оня, другия, превърнал се в наше почти нескончаемо ежедневие мутренски терор, връхлитащ постоянно като ураганно стихийно бедствие иначе мирното ни население.

Затова, мисля си, имам пълно основание да попитам: ами ако нещо подобно се случи на теб и мен (ако вече не се е случило по един или друг начин, разбира се)? Или на твоите и моите деца и внуци, роднини и близки, приятели? Какво, ако аз бях оня трагично убит осмокласник, а ти - безпомощната възрастна жена?

Можеше... наистина можеше да се случи.

И все още може.

Защото насилието отдавна е станало вече онзи рак в нашето общество, който има сигурно най-много разсейки.

Обръщам се към екрана на телевизора - то е там. От радиото постоянно слушам за него. Вестникарската хартия направо е почерняла от обстоятелствените му репортерски описания. Бестселърите и кинохитовете разчитат на него за тиражи и "Оскари". Отиваш на работа, излизаш на разходка, возиш се в автобуса, шофираш кола... да, навсякъде е, не можеш да избягаш от него. И какво се случва с теб от това нескончаемо бомбардиране на сетивата? Може би започваш да оглушаваш, да ослепяваш малко по малко, да обръгваш постепенно, и накрая - съвсем. Да, разбира се, продължаваш да слушаш и да гледаш, но като че ли това е поредният кървав екшън с до болка познат финал. Защо да се намесваш, след като ти си само зрител и не участваш в този филм? Съдбите на съвременните гладиатори не те засягат хич и ти би се напънал, само за да платиш с някоя и друга пара за зрелището. Нали "Хляб и зрелища" е твоят девиз? Като под "хляб" се разбират най-различните хедонистични удоволствия, с които ти обожаваш да се храниш. И сит, отпуснат блажено в охолството на пре-пре-задоволеността си, да се отдадеш на малко сеирджилък... на сладък бейлербейски кириз. Избиват ли се там ония?... У-у-х, машшала!!!

Как мразя това!

Бях в предучилищна възраст, когато майка ми и баща ми ме заведоха на басеин някъде по северното Черноморие. И докато си играех с другите деца в най плитката му част, няколко метра по-навътре някакъв космат гигант взе да бие с юмруци по лицето млад мъж на около 20-25 години. Няма да забравя как изведнъж се стъписах, как ме връхлетя вълна на ужасен страх! Това беше първата сцена на насилие, на която аз ставах неволен свидетел, и веднага разбрах, че това е зло; че сигурно е същото усещане, ако гледаш смъртта в очите; че това зло нещо не трябва да се търпи, а трябва да се прекрати веднага! Помня как безпомощно се оглеждах наоколо. Търсех с очи героя, който да спре това зверско пребиване пред безучастните погледи на стотици хора. Кървавото петно в средата на басейна ставаше все по-голямо, с всеки жесток юмрук боя заприличваше все повече на убийство, но всички стояха там - в скришните места на своите наблюдателници, и не даваха вид, че нещо могат да направят.

Сякаш виждах вкаменелости, а не живи хора, за които се предполагаше, че би трябвало да имат сърца.

Този ярък спомен често изплува в съзнанието ми, когато се сблъсквам с поредната информация за публично извършено насилие. Казвам "публично", защото наоколо почти винаги има... не, не... явно, явно не са хора, а същите онези хуманоидни вкаменелости. Виждат всичко, без даже и да променят позите на своето равнодушно спокойствие, и голямата им грижа после е, че трябва да си губят времето, за да го свидетелстват пред органите. "Все пак - биха казали те, - става въпрос за живота на някого, без когото светът пак ще продължава да си върви напред."

Цинични безпардонници! Слушал съм ви много пъти да говорите така, докато работех в приюта за безпризорни деца "Вяра, Надежда и Любов" в София. Чувал съм го от деца, които преди това са го чували от своите родители; от най-обикновени "добри" хора, които се съгласяваха с позорните стенописни лозунги: "Циганите - на сапун, турците - на "Тоалетно пате"; дори и от самите органи на властта, от които имах наивността да смятам, че никога не мога да го чуя. И мислите ли, че можех вече да бъда изненадан, когато шайка скинари уби едно 12-годишно момче-ромче в пъпа на столицата, а се оказа, че няма никой виновен за злодеянието?! Тогава даже и масмедиите най-позорно си замълчаха. Мутри заляха с бензин и подпалиха живи няколко мургави несретничета в шахтата на Централна гара, но вие да сте чули поне за това? По чудо децата едвам оттърваха кожите си.

Бях около бездомните мъничета, когато насила ги караха да просят, да проституират, да крадат и да продават дрога. Когато бандите на бръснатите ги пребиваха за развлечение, а разни пошли педофили ги съблазняваха за по пица и две цигарки, за да се гаврят после с тях. Когато зализани метросексуални адвокатчета се опитваха за жълти стотинки да изтъргуват осиновяването им с техните майки, а тлъстите пачки - о, тях да ги вкарат в зейналия си джоб. Провесвали са ги от високи мостове с главите надолу. Изнасилвали са ги - момичета, момчета - наред... А отвреме-навреме - ей-така, за да убият скуката,  са ги трепали като кучета, както вече споменах.

Мислите ли, че държавата е осъдила някой бял престъпник за това?

Когато веднъж споделих загрижеността си с една прокурорка за току-що родено на Централна гара дете, което можеше и да не оцелее, тя ми отвърна от върха на цинизма си: " А бе остави ги да измират!" Моят бивш шеф Дими Паница, помня, беше ни разказал, че дори неговите приятели от управлението на страната се бъзикали с "нашите мангалчета, които ставали само за сапун". Е, чудно ли е тогава, че си отглеждаме такива фюрерчета като БОЛЕН Сидеров и прабългари, на които им липсват само конските опашки по теметата, като Боян Расате? Някои може и да си докарват хрисими физиономии за пред Европейските комисии, колкото да им отпуснат парата, но Бог отгоре вижда лицемерието им. Обаче... обаче Бог вижда и нашето. На нас, българите, а още по-зле и ако сме християни в случая. Това, че имаме правилни възгледи по въпроса, не ни оправдава, а дори още повече ни осъжда. Защото е “грях да знаем как да правим добро, а да не го правим”. Да заобикаляме падналите, докато бързаме да извършим "по-важните" си светски или религиозни задължения. Да не застанем твърдо зад тези, които всички, всички, всички ние вкупом сме превърнали в нежелани чужденци в собствената им държава.

Примерите на насилие у нас (включително на това със запазената марка на расизма и ксенофобията) са толкова многобройни и фрапиращи, че аз си позволих едва бегло да опиша единствено преживените от мен в моята социална практика. Само бих искал да ви споделя, че една от най-важните причини да се занимавам с нея за дълъг период от време, беше желанието ми да застана на страната на унижените и наскърбените. Да изляза от сянката на бездейното съзерцание на злото, която онзи неизличим детски спомен беше хвърлил върху мен, и да започна да го конфронтирам право в разкривеното лице. Баща ми тогава не се намеси... Зная колко много падна в очите ми и загуби от ореола си след този злощастен ден. Мисля си, бих дал всичко (но колко лесно е човек просто да си го мисли!), само и само моите деца - като погледнат към мен, да не видят и те същото.

А за теб, Българио, се моля, дано осъзнаеш колко гнусно нещо е да делиш децата си на черни и бели, на свидни и мразени, на годни и негодни(ци)! На богати и бедни, на силни и слаби, на звезди и никому непотребни, анонимни неудачници! Не давай майчиното си мляко само на едни, а другите да ги изхвърляш в канавката като досадни камъчета в обувката! Не възпитавай в омраза и няма да събираш труповете им в престилката си!

Или си мислиш, че като си им осигурила яслите, детските градини, училищата, като си плащаш двайсетолевка и нещо за надбавките, ти си си разрешила проблема? Че като си сложила телевизор, компютър и dvd почти във всеки свой дом, те нямат нужда от твоето специално родителско внимание? После гледаме и четем новините за техните изстъпления и с лицемерие въздишаме: "Тия деца са забравени от Бога!" Не! Ти и само ти си ги забравила. Всички ние сме ги забравили. Не само черните и чуждите, но дори и собствените си деца. В името на кариерите си и на финансовото си благополучие. На хобитата си и на непрежалимите си удоволствия.

О, Българио, това е един престъпен аборт, разбери!

 




Гласувай:
2


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Stan
15.12.2007 19:22
А защо да има голям проблем обществото когато такова нещо се случи с циганчета и каквито и да е други а не и българчета?
Не трябва ли държавата да се погрижи за Свойте деца - а именно българчеата и евентуално след това да се обръща внимание на деругите.Да другите , които цяла европа ни натиска да интегрираме , а те чисто и просто не могат да бъдат интегрирани.Те неито го искат , нито ще го направят.Така че , какви деца на българия са те??
Чакам някой да се сети за българчетата.Или те не са важни - сякаш няма демогравски срив?Сякаш българсаката нация няма проблеми.Тогава защо най-големият ни проблем са циганчетата и какво се случва с тях???
цитирай
2. anlov - Ако това беше най-големия ни про...
15.12.2007 21:30
Ако това беше най-големия ни проблем, отдавна да бяхме се напънали поне отчасти да го разрешим. Но правителствените декларации и медийното шумолене сигиз-тогиз нямат нищо общо с мрачната действителност. Вярно е, че държавата може да отприщи доста позитивна енергия в тази посока, но да продължаваме да чакаме все тя да се погрижи... Хайде стига с това мислене, че децата ни са нейни! И май точно там е проблемът. Ти как си представяш някаква безлична институция да ни замени нас като родители? В отглеждането... в образованието... че и във възпитанието. Аз, например, виждам нещо еничарско в това. Но разликата с еничарството от онуй време е, че никой не ни отнема децата насила, а ние доброволно, с някакъв родоотстъпнически дух в себе си, ги преотстъпваме на Държавната ясла-мунтафонка. И там хора, които не ги обичат достатъчно (о, ако въобще им пука за тях!), се правят на последната инстанция в живота им. Дълбоко в себе си, обаче, така децата се чувстват ничии. Започват да таят тревога, огорчение, а нерядко дори омраза и мъст. И после всички виждаме накъде избива всичко това.

Така че, ако ще говорим за държавата, нека да започнем от себе си. Да видим първо нашата отговорност като родители и общество каква е. А не да въртим само стари шлагери как някой друг идва и ни разчиства кочината.

И извинявай, че не ти отговарям на твоето предизвикателство за деленето по признака на бялата и черната кожа! Каквото и да ти кажа, ти още повече ще се ожесточиш в позицията си, нали?

Ами тогава няма смисъл...
цитирай
3. lava - anlov
16.12.2007 09:02
Благодаря ти, че те има. Дори такива като теб да са малко, това пак е светлинка и надежда.
Вчера се наложи да обясня на една учителка, че щом е приела за мисия на своя живот да обича, обучава и води напред чуждите деца то трябва да се бронира и да не се чувства наранена от злобните подмятания на нейни колежки, които я смятат за луда и й се присмиват. Такъв е светът на възрастните.
А светът на децата? Агресията е вик за помощ. Агресивни са децата, които не получават любов и внимание. В къщи, после в приятелския кръг и накрая в училище.
Моята колежка учителка е различна. И е необходима огромна душевна сила, за да отстоява своята различност. Да, но когато едно десетгодишно дете трябва да отстоява своята различност? Душевна, физическа, психическа, расова. Тогава? Може ли да се справи само, без подкрепата на някой възрастен? Не, разбира се. И се озлобява. Едни насочват агресията навътре и се саморазрушават, други насочват агресията навън и ги изключваме от училище, заклеймявайки ги.
А моето дълбоко убеждение е, че нямаме право да изискаме от едно дете преди да сме го научили.
В българското училище все още най-ценената добродетел е послушанието. Липсва толерантност у възрастните, няма кой да я възпита и у подрастващите.... И така до края на света с това абдикирало правителство и политика на разрушаване на всичко съградено преди тях.
И все пак имам надежда. Има млади хора, които искат да дадат своят принос и да променят нещата. Синът ми е в Лас Вегас. Но не е избягал. Отиде да учи там магистратура - педагогическа психология, за да се върне и да работи за промяната на българското образование. И да бъде полезен на младите, които биха тръгнали след идея в която вярват.
цитирай
4. anlov - Благодарности от сърце!
16.12.2007 18:26
За проницателния и ангажиращ коментар...
цитирай
5. jenseits - безпътица. . . скотска, прибираща ...
16.12.2007 21:27
безпътица...скотска, прибираща човек в черупката му безпътица...явно общество без своите устои, героите, които да преоткриваме и на които да се възхищаваме е една пасивна маса глина, която се мачка и обработва лесно, стига да и донесе най-малко съпротивление и търкане с реалността. Неопределеността води до агресивна амбиция за доказване...и пак стигаме до безпътицата.
цитирай
6. eien - Не може да си безучастен след такъв
19.12.2007 14:29
силен постинг!
Поздравления!
цитирай
7. anlov - Благодаря ти, благородна eien!
19.12.2007 14:59
Аз наистина вярвам, че от писането би трябвало да има някакъв смисъл. Иначе по-добре да си ходим на село, за да превеждаме овцете от единия хълм на другия :)
цитирай
8. eti - Това, което пишеш, го мисля,
08.02.2008 21:08
но не бих могла така умело да го изложа! Поздрави за идеите, разсъжденията и таланта!
цитирай
9. anlov - eti,
12.02.2008 18:47
мерси, но е по-лесно да го напишеш, отколкото да го отстояваш в живота си!
Опитвам се обаче да го правя, за да не се окажа поредният лицемер.
цитирай
10. анонимен - antikdji .Това ,за което пишеш е истина..!
14.03.2009 18:50
Но я се опитай да се намесиш, в скандал за какъвто говориш...!Или може би искаш да оставиш децата си сираци ?! Няма държава ,няма полиция..всичко е мафия ,дори по лошо ...вече ни няма и нас!!!И аз мислех като теб до скоро,но вече не мисля изобщо!!Чудя се как да докарам за хляба !Джунгла е това,приятелю!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: anlov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 945651
Постинги: 177
Коментари: 1515
Гласове: 5167
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031