Дали нещо такова можеше да си помисли и после да го напише тук бунтар като мен, запитах се аз днес, ако трябваше да се остави на либералната диктатура да оформя мнението му?

Ето го, от розовия екран ми се лези Азис и клозетно ми се дупи и блещи, като се мъчи с чалгарски номера да ме накара да повярвам, че тая шутовщина е най-нормалното нещо на света. Ама като знаеш, че преди него е имало изискания артистизъм на Георги Парцалев и кадифения чар на Емил Димитров... Пък прекрачим ли граничната бразда, можем да стигнем до такива икони на модерния стайлинг като Версаче, Долче и Габана и сигурно още една дузина такива като тях. А кой ли не е чувал за пойните птички с ляв сексуален уклон Фреди Меркюри, Елтън Джон, Джордж Майкъл, обитаващи някъде из висините над нас?! Докато първият трагично почина от СПИН, завещавайки на събратята си да продължат шоуто му, другите двама вече се сдобиха с узаконени хомо-дружинки, които с гордост представят пред цял свят като свои семейства.

О, и нищо чудно, понеже някои църкви не само че благославят гей-браковете, но и директно вкарват расовите си свещеници в леглата на миряните си.

А върнем ли се доста по-назад в историята, ще си спомним за величия като Александър Македонски, Сафо, митичния Ахил... че даже и за Капо ди тути капи от античния връх “Олимп” Зевс, който също не се е лишавал от еднополови контакти, за радост на обичащите оргиите свои верни поклонници (наричат ги още “езичници”, за да стане по-ясно).

Любител съм на киноизкуството и когато ми остане време, с наслада поглъщам някой и друг филм. Обаче какво ми е впечатлението от последните години? Много рядко е да попаднеш на следа, която да не те отведе в обятията на “свободната” (в това число и хомосексуална) любов. Само ще дам пример с филма “Планината Броукбек”, за който е малко да се каже, че е просто хомо-еротоманска лента. Той ти инжектира такива възгледи и светоусещания, че ако имаш бозава ценностна система, буквално можеш да “обогатиш” сексуалната си ориентация. Защото, както обичат да казват гей-активистите, дори животинският свят е по-напред от нас в това отношение, понеже там се наблюдавала цялата гама от всевъзможни съвкупления и чифтосваници.

Да не би пък ние да страдаме от разни допотопни морални и религиозни скрупули?

Признак на свободомислие и разкрепостеност ли е да извадим знамената за гей-парадите, или поне кротко да си стоим отстрани, докато някой друг ги развява под носа ни?

Ще ни обявят ли за деца и внуци на доктор Менгеле, ако гнусливо откажем да положим клетва пред тях? 

Както намекнах в началото, ако трябваше масовата култура да формира отговорите на тези и разни други такива въпроси, тя щеше, сигурно, да продължи да ни поглъща и изгубва в мъглата си. От една страна, вродените ни инстинкти и страсти щяха да ни тласкат в произволни посоки, само и само да ги удовлетворим, обаче от другата, няма ли пак да се окажем някак странно празни и неудовлетворени? Добре, решаваме да последваме примера на зверовете – и какво от това?! Всред мимолетните наслади, не заприличваме ли повече на тях? Понеже открито отхвърляме моралните норми на своя Създател, в които това явление е обявено не за обикновен грях, а за мерзост и гнусота, за скотско извращение. Или отиваме в другата крайност и започваме да пръскаме отровнозелена жлъч към т.нар. “различни”, от позицията на някаква фюреро-подобна самодостатъчност. Псуваме ги, заклеймяваме ги, обвиняваме ги за всички световни злини, а даже и нерядко садистично ги малтретираме – съвсем, ама съвсем физически.

За жалост, не от земните зверове идва това безумие да наричаме всичко около нас относително и поради тази причина – еднакво приемливо. Само че не е ли лекомислена и опасна подобна позиция, с оглед на последствията, които от хилядолетия насам винаги се оказват неизбежни?

“Обичай себе си и ти ще си влюбен за цял живот”, е казал преди време с насмешка писателят-гей Оскар Уайлд. Мисля си, обаче, че точно това съвсем насериозно се опитват да правят хомосексуалните хора. Те неистово обичат себе си (макар в поносими размери това да е здравословно), ала това е нарцистично вкопчване в някакъв образ-себеподобие, както и в някой друг, напълно подобен на тях, който им отвръща със същото. Трябва ли да имаш вроден ген за това? Не, достатъчен е само един липсващ баща. Или пък майка, която огорчена и озлобена, се опитва да свърши и неговата работа.

Много е трудно така да видиш модел, който да ти покаже как да се отнасяш и служиш на истински различните – съществата от противоположния пол. Защото в много отношения е вярно, че мъжете сме от Марс, а жените – от Венера. Кой от нас още не е разбрал, че сме не само разнополови, но и чуждопланетни?! И че разстоянията помежду ни се смаляват единствено със себеотричане и жертвоготовност. Нещо, което хората с проблемна идентичност панически се страхуват да направят. По обясними причини, те са избрали да играят в чужда, натрапена им от някой друг пиеса. Не знам дали го разбират, обаче играта и фалша им се долавят отстрани. Парадността им ги издава.

Техните зрелищни походи не са ли породени от отчайващата им нужда сами да си повярват? Както и да ни накарат нас ние също да им повярваме. Такова улично тумба-лумба парадиране с нашата сексуалност, която е нещо твърде интимно, няма ли да я опошли, да я превърне в нещо като главно действащо лице на порно-спектакъл?

Ала аз допускам, че точно това възбужда актьорите, чиито физиономии са се слели с маските им. И това можехме да го гледаме почти всяка вечер в “Шоуто на Азис” (безспорно някой се грижи заветът на Фреди да се изпълнява по ноти). Ежедневно, ежевечерно, еженощно да развращаваш цял един народ, като си разнасяш мръсното бельо пред камерите, за някои може да е бунт срещу ориенталската ни закостенялост, но за мен си е чист есхибиционизъм и даже ми намирисва на пошла медийна педофилия. О, да, понеже съм убеден, че се прави съвсем съзнателно, за да прикътка, ако може, и децата.

След като не могат да се размножават по естествен път, тия хора имат ли някакъв друг шанс, освен да се опитват да го правят чрез тяхната наивност и невинност?

Не случайно цяла армия от тях се е добрала до медиите, политиката и изкуството. Това са лостове, които те използват, за да изпедерастяват обществото. За тях извратената им сексуалност не е достатъчно да се вихри зад завесата. Вижте ги само какви паради спретват повсеместно. Улични тазобедрени караминьоли, които рекламират свинщината им. И това при условие, че никой не я забранява в личния им живот. 

Не е ли прекалено нагло от тяхна страна, а?! 

Ето защо не трябва да си траем.

Заобикалящата ни нарастваща агресия на хомосексуалната перверзия се опитва съвсем умишлено да ни набута в нейния аудио-видео-двуизмерен свят, за да може да ни натрапва своите модели и образци и чрез своите реципиенти да ги принесе в триизмерния такъв.

Нещо против да не сме нейни зомбита? 

Не трябва ли да им покажем кои още правят жените да раждат и благодарение на това да съществува светът?

“Мълчанието на агнетата” няма ли да ни вкара в зловещ психотрилър, макар в началото да ни изглежда като розова сапунка? Като повече свобода, като повече демократичност, като повече зрялост на едно общество...

Изключение не е имало за нито една цивилизация.

Няма да има и за нашата.