...Той се появи отново и каза:

- Тази вечер ще отидем в десния крак на Ада, дете Мое. Не се страхувай, защото Аз те обичам и съм с теб!

Лицето на Исус беше много тъжно и очите Му бяха пълни с огромна нежност и дълбока любов. Въпреки, че тези в Ада бяха загубени завинаги, аз знаех, че Той още ги обича и щеше да ги обича през цялата вечност.

- Мое дете, - каза Той, - Бог, нашия Отец, е дал на всеки един воля, за да можем да изберем дали да служим на Него или на Сатана. Виждаш ли, Бог не е направил Ада за Своите хора. Сатана излъга мнозина да го последват, но Ада е направен за него и неговите ангели. Нито Моето желание, нито това на Моя Отец е някой да погине – сълзи на състрадание падаха по бузите на Исус.

Той започна отново да говори:

- Спомни си думите Ми занапред, когато ти показвам Ада. Аз имам цялата сила на небето и земята. Сега, на моменти ще ти се струва, че съм те изоставил, но Аз ще съм там. Също така, от време на време ще бъдем видими за злите сили и за изгубените души, а през другото време ще бъдем невидими. Без значение къде отиваме, бъди в мир и не се бой да Ме следваш.

Ние тръгнахме заедно. Аз следвах Исус отблизо и плачех. С дни наред аз плачех и не можех да се отърся от присъствието на Ада, което винаги беше пред мен. Аз плачех предимно вътрешно. Моят дух беше много тъжен.

Ние пристигнахме в десния крак на Ада. Гледайки напред, видях че бяхме на сух и изгорял път. Писъци изпълваха мръсния въздух и зловонието на смърт беше навсякъде. Миризмата понякога беше така отвратителна, че ми се повдигаше. Навсякъде беше тъмно, освен светлината, която излъчваше Христос и горящите дупки, които осейваха пейзажа, докъдето можех да виждам.

Внезапно, демони от всякакъв вид минаха покрай нас. Демоните изръмжаха към нас, докато минаваха. Демоничните духове от всички форми и размери разговаряха помежду си. Пред нас голям демон даваше заповеди на по-малките. Ние спряхме да слушаме и Исус каза:

- Тук има и невидима армия от зли сили, които ние не виждаме.

- Върви! – каза големия демон на малките дяволчета и демони. – Вършете много лоши работи! Нахлувайте в домове и унищожавайте семейства! Прелъстявайте слабите християни и обучавайте неправилно и заблуждавайте, колкото можете повече! Ще получите наградата си, като се върнете. Запомнете: трябва да се пазите от тези, които истински са приели Исус за техен Спасител! Те имат силата да ви изгонят. Отивайте сега на земята! Аз изпратих вече други демони там и имам още да изпращам. Запомнете: ние сме слуги на принца на тъмнината и на въздушните сили!

След тези думи, злите форми полетяха нагоре и извън Ада. Вратите на върха на десния крак на Ада се отваряха и затваряха много бързо, за да ги пуснат навън. Също така, някои излязоха през тунела, през който ние дойдохме.

Ще се опитам да опиша вида на тези зли същества. Този, който говореше беше много голям, с размера на възрастна мечка-гризли, кафяв на цвят, с глава като на прилеп и очи, сложени много назад върху космато лице. Космати ръце падаха до тялото му и зъби стърчаха през козината на лицето му.

Друг беше малък като маймунка с много дълги ръце и козина по цялото тяло. Лицето му беше мъничко и имаше остър нос. Никъде не можах да видя очи.

Трети имаше огромна глава, огромни очи, огромни уши и дълга опашка, докато друг голям като кон и имаше гладка кожа. От видът на тези демони и зли духове и от ужасната воня, която идваше от тях ми прилошаваше. Накъдето и да погледнех, виждах демони и дяволи. Научих от Господа, че най-големият от тези демони получаваше своите заповеди директно от Сатана.

Исус и аз вървяхме надолу по пътя, до като стигнахме до друга дупка. Викове от болка и незабравими звуци, изпълнени с тъга се чуваха навсякъде. „О, Господи, какво следва?!” си помислих аз.

Ние минахме точно покрай някои зли същества, които изглежда не ни видяха, и спряхме до друга дупка с огън и сяра. В нея имаше огромна структура на мъж. Аз го чух да проповядва евангелието. Погледнах удивено към Исус за отговор, защото Той винаги знае моите мисли. Той каза:

- Докато беше на земята, той беше проповедник на евангелието. Едновременно той говореше истината и Ми служеше.

Аз се чудих какво прави този мъж в Ада. Беше висок около 1,83 м и скелета му беше мръсно сив цвят, като надгробен камък. Част от дрехите му все още висяха на него. Аз се чудех защо пламъците не са изгорили тези прокъсани и дрипави дрехи. Горяща плът висеше от него и черепа му изглежда гореше. Ужасна миризма идваше от него.

Аз гледах човека да размахва ръце, като че държи книга и започна да чете стихове от въображаемата книга. Аз отново си спомних думите на Исус: „В Ада ти си в пълно съзнание и с всичките си чувства, а тук те са много по-силни.” Мъжът рецитираше стих след стих и аз си мислех, че е добре. Исус, с огромна любов в гласа си, каза на мъжа:

- Мир, утихни!

Веднага мъжа спря и се обърна бавно да погледне Исус.

Аз видях душата на мъжа в този скелет. Той каза на Исус:

- Господи, сега аз ще проповядвам евангелието на всички хора. Сега, Господи, съм готов да отида и да споделя с другите за това място. Знам, че докато бях на земята, не вярвах, че има Ад, нито че Ти ще се върнеш отново. Това искаха да чуят хората и аз спестявах истината на хората в църквата. Знам, че не харесвах различните по цвят и по народност и станах причина мнозина да се отделят от Теб. Измислих си мои правила за Небето и за правилно и грешно. Знам, че заблудих мнозина и станах причина мнозина да се спънат в Твоето Свято Слово, и взимах пари от бедните. Но, Господи, пусни ме да изляза и ще върша правда. Вече се покаях. Ще обичам хората от всяка раса и цвят.

Исус каза:

- Ти не само разруши и представи грешно Святото Слово на Бог, но и излъга, че не знаеш истината. Удоволствията на живота бяха много по-важни за теб от истината. Аз лично те посещавах и се опитвах да те обърна, но ти не послуша. Ти ходи по своя собствен път и злото беше твой господар. Ти знаеше истината, но не се покая и не се обърна към Мен. Аз през цялото време бях там. Аз те чаках. Исках да се покаеш, обаче ти не го стори. И сега съдът е установен...


Сега бих искал да добавя тук три видеа, които са свързани с темата за наказанието, демоните и ада (първото е за Анелиз Мишел, по чиято трагична история направиха филма "Дяволът в Емили Роуз", второто - за звуците от преизподнята, записани от руски геолози (Накратко: през 80-те години в бившия Съветски Съюз група учени-геолози работели над проекта за пробиване на свръх-дълбока дупка. Ръководителят на проекта Азаков разказва: "Като комунист, аз не вярвам в небето или Библията, но като учен, вече съм убеден в съществуването на ада. Не е нужно да казвам, че ние бяхме действително потресени, откривайки такова нещо. Ние пуснахме микрофон в дупката за да запишем звука от движението на литосферните плочи. Но вместо движение на плочите, ние чухме крещящи човешки гласове, в които звучеше болка. Отначало ние помислихме, че звука идва от нашето оборудване, но след като още веднъж настроихме техниката, нашите най-ужасяващи подозрения се потвърдиха. Виковете, воплите, не бяха викове и вопли на един човек - те бяха викове, стенания и вопли на стотици милиони хора..."; ето и някои линкове по темата за по-заинтересованите: за Колския сондаж (обзорна статия на български): http://mysticolors.com/2010/08/09/well-to-hell-kola-superdeep-borehole/ линка към оригиналната руска статия, където се цитира акад. Губерман с неговото изявление за странните звуци, последвани от мощен взрив: http://www.popmech.ru/article/4941-na-poroge-preispodney/ линк към статия, където се цитира един от ръководителите на проекта Азаков, за чиито откровения споменах по-горе, и в която се прави опит да се обясни произхода на мистичния шум: http://www.gidepark.ru/user/2004327006/article/354613 руският сайт “Кольская сверхглубокая. История мирового рекорда” , където са описани историята и резултатите; а също и съобщението, че този рекорд е записан в книгата на Гинес: http://superdeep.pechenga.ru/index.htm ), и третото - 23-минутното преживаване в ада на Бил Уикс - с линк към него): http://www.vbox7.com/play:74b42a03