Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.01.2012 22:26 - "Професионалистът"
Автор: anlov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5179 Коментари: 2 Гласове:
9

Последна промяна: 10.08.2019 17:16


image

“Професионалистът” на Енио Мориконе... Беше може би най-любимата ми мелодия в гимназията. Обичах да я слушам, сгушен някъде като треперещо зимно врабче, и да оплаквам съдбата си на нещастно влюбен. Държах се веселяшки в компанията, но само най-близкият ми приятел Марио знаеше каква трагедия изживявам. Депресията ми беше унищожителна. Постоянно ме връхлитаха мисли за самоубийство, а аз не знаех дали мога да им устоя. Моят живот без споделена любов ми се струваше толкова безсмислен!...

Ето, тук, явно, съм се опитал да го изразя така:

                        За първа вечер бяхме с тебе двама
                        и аз ли бях, тъй трескаво пиян?
                        И как ли бях от дявола измамен?
                        В теб, чуждата, намерих своя блян.

                        Не ми се смей, прости ми, ако можеш,
                        че те прославям с кич. Не съм поет голям.
                        Досаден ли съм, а? Съвсем съм невъзможен.
                        Но ти си, ти си,ти си моя блян!

                        Кажи ми, детко, как ме омагьоса?
                        Нима в очите ти сънувах сън мечтан?
                        Вълна ли ме удави, дългокоса?
                        Целувка ли рани сърцето с блян?

                        Представям си как вече си сгодена
                        за някой “скъп”, изискан грубиян.
                        Горко ми с участта, от клетва отредена,
                        защото ти си, ти си, ти си моя блян!

                        Каквото ще да е! – да гасна без надежда
                        и тоя мрак от поп да е опян –
                        аз пак ще те обичам, моя нежна!
                        Ти пак ще бъдеш моя огнен блян.

А тук – по тоя начин:

      “- Може ли?
      - Ама песента не е за танцуване.
      - Моля те! За последно те моля!
      - Щом си си наумил... И разкарай го тва муцунище де, ако знаеш къв си смешник с него! Кво, от “Бягаща с вълци” сеа тряа да се напрая и на "Танцуваща с Луп Гару" ли?! Макар че, забравих… това е маска. А зад нея се крие един жалък пудел.
      Сълзите продължаваха да облизват лицето ми, под брадата се събираха в тежки капчуци и после попиваха в синтетичната тъкан на маската.
      Застанахме пред картината, където бе освободено от мебели, докоснах талията й с пръсти, а тя – раменете ми, и започнахме да танцуваме. Усмихваше се. Отначало неясно, като се опитваше да бъде сериозна, но някак неестествените ни на фона на музиката движения, прибавени към вида ми, я караха да избухва в истерики. През гледците на маската виждах как бялото на очите й мигаше от издигащия се пламък в ъгъла, улавяйки го за миг и изгубвайки го, от иконата горе Девата сякаш ридаеше и ридаеше като над един съвсем неизмислен ад, появяваха се очите на Луцифер и с Луната виторога ме пробождаха заедно, наново изплуваха нейните очи, сетне - неговите, и пак нейните, неговите, нейните - неговите... Завих като вълк към страшното намигащо-предизвикателно нощно небе. Смехът й кълцаше въздуха. Въртяхме се като зомбита, напуснали орбитата на ритъма. Кръжахме заедно около нещо невидимо, постоянно изплъзващо се изпомежду ни. Преследвахме се без надеждата да се хванем. Предавахме се на хаоса. Разделяхме се завинаги.
      Това ли бе краят?!
      Изтръгнах маската и побягнах.
      Вече навън си помислих, че тя щеше да види влажните петна по вътрешността й, а влагата така я вбесяваше. Щеше да разбере, че съм плакал – в гърдите ми нахлу дива радост – ЧЕ ЗА НЕЯ СЪМ ПЛАКАЛ ТОГАВА.
      Затичах се по асфалта. Разголените дървета киснеха своите отражения в призрачното му огледало. Срещу мен напираше ревът на морето, милиарди вълни и безчетни тонове мътна вода заявяваха волята си.
      Лакоми, те копнееха за почивка...”

И какво се случи десет години по-късно ли? Точно на сватбата ни с Аги нашата обща приятелка Дени пожела да ни поздрави с една песен, изсвирена от нея на пиано. “Професионалистът” на Енио Мориконе... В нея тя пееше за Божията любов към нас...

Само аз си знаех какво Бог искаше да почувствам в тоя момент.

По лицето ми потекоха сълзи, защото усещах какво значи Той да преобърне най-голямата ти печал, скръб и болка в щастие и в споделена любов.

И ако го е направил за мен, ще го направи и за теб, приятелю, ако ти се нуждаеш от това в твоя живот.

Само вярвай в Него!

Необятната вселенска милост, всъщност, си има име на личност и то е познато на всички: ИСУС.



image

Истинската любов идва от вечността на нашия Бог, за да ни свърже с Него и един с друг, и накрая да прекрачим заедно пак там, където не ще има нито раздяла... нито болка... нито смърт...








Гласувай:
9


Вълнообразно


1. anlov - (малка част от изповедта на един самотник - какъвто някога бях, от романа-притча “ПРОКЛЯТИЕТО НА ВЪЛЧАТА ДЕВА”)
13.01.2012 22:37
“Даже влюбените, които заспиват прегърнати, са сами в своите сънища. Всеки е сам в собствените си преживявания, абсолютно сам. Сам е в желанията си, сам е и в изповедите си, сам в самотата си и сам след смъртта си. Прекалено стряскащо звучи, обаче така е. Вярно, много общо имаме помежду си: живеем заедно, “обичаме се”, помагаме си... Но всеки е вслушан в това съскащо аз-аз-аз и изпълнява неговите закони. Дори “аз”-овете ни, имам чувството, започват с вездесъщото и обезличаващо маймунско @. Оплитаме се целите в онези лепкави www-мрежи. О… и се търсим с търсачки, флиртуваме в чатове, денонощно се скайпваме. Правим го като геймъри – заради тръпката, заради играта. Виртуално да се кънектнем. Виртуално да пошльокавицаме. Виртуално да посърфираме всред миражната безтегловност на тия сигурно един гугъл никове, както и на още пет пъти по толкова анонимни НЛО-та. Важна е марката на техниката, с която джугаме. Важно е да е топфешън модел. Да имат повече екстри тия компове, GSM-и, DVD-та, МР3-ки, айподове, блутути, плазми… и тям подобни всякакви. Важно е байтовете им, инчовете им, пикселите им да са колкото е възможно на макс. Можем да изневерим на всичко останало, обаче не и на бъгавите си тенекии, чрез които членоразделяме със света от комфортната дистанция на своите аудио-видео забавачки. Ние, фактически, разменяме деформациите си срещу правото да се чувстваме близки – ето кое е отблъскващото. Разменяме си някакви свои профилчета, понеже сме чужди един на друг...”
цитирай
2. kass - anlov
14.02.2012 18:06
много ми хареса постинга и коментарите по него...
Поздрави!
цитирай
3. anlov - Благодаря ти, Иве!
17.02.2012 14:56
Ценя твоето мнение.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: anlov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 945839
Постинги: 177
Коментари: 1515
Гласове: 5167
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031