Ако трябва да съм честен, най ми харесва, когато си мълча и ококорен се вторачвам във всичко, което се случва наоколо ми. Или когато избягам от реалността в моя свят и страстно се отдам на представите си, които с най-различни шарки и полушария сякаш някой рисува в мене. Вече не ми харесва идеята да се доказвам. Летящото килимче на егото ми нека да бъде проядено от молци! Проблемът ми е само, когато трябва да се върна обратно. Ала ще се опитвам да го правя, даже и да ми се наложи да бъда водещ на рубриката „Гаф след гаф“. Усещам как понякога изглеждам като Пришълец. Хммм... обаче защо ли все по-малко ми пука от това? :) По-добре „провали“ и „резили“ с привкус на истина, и то божествена, отколкото безоблачни, перести воаяжи...

*

Най-истински се чувствам, когато правя нещата насаме пред Господ. И ако вярвам, че са ми нашепнати от Него, удовлетворението не може да се сравни с нищо друго на света. А ако са от типа „малки гнусни тайни“, с тях направо си затъвам и се изгубвам в собствената си низост. В такива случаи единствено безкрайната Му милост може да те спаси оттам. За да те озари с ония лъчи на освещението, което те превръща в Нов човек, ако само го поискаш.

(Обаче благословени да са слугите на нашия Господ Исус Христос, които ни служат публично, съумявайки да се опазят от суета и гордост в смирение! И все пак, невидимото ни служение като Негова невяста, прехласната от любов и отваряща цели процепи в небето, за да Го намери, със сигурност ни помазва с най-благоуханното миро на Христоподобието и на добротворството в тоя свят. Не съм от най-подходящите и от най-заслужилите християни, за да го кажа, ама карай - пак не се въздържах. :)

*

Ето един съдбовен въпрос, който не милиони, а сигурно милиарди хора подминават ежедневно, като не желаят изобщо да му отговарят: “На кого всъщност служа аз със своите дарби? На падащия ангел на гордостта в мен, или на Този, Който ми ги е дал? Какво прославям, какво губя и какво печеля с тях?” Понеже можем да бъдем като Зорницата, като Луцифер - да искаме да станем световни звезди и да спечелим целия свят. Докато губим най-скъпото, което имаме - душите си. Или да бъдем като Витлеемската звезда - да заведем хора, които са далече-далече от Бог сега, да се поклонят на Неговия Син. Да поемем заедно с тях по единствения Път нагоре, прегръщайки единствената Истина и живеейки единствения Боговдъхновен и вечен Живот. Живот, заплатен с цената на Неговия Живот.

Какво ли сърце трябва да има човек, за да подритва винаги по пътя си тая жертва?

*

Искаме дарбите, талантите и приемуществата ни в нашия живот да не се превръщат в проклятия за нас, както и за хората, на които те влияят. Добре, така трябва да е. Но защо тогава не ги посвещаваме ежедневно на Тоя, Който ни е благословил с тях? За едната триминутна слава ли?! Кокичето и минзухарът са по-мъдри от нас, понеже знаят кога да прецъфтяват. Гордостта и славолюбието винаги предшестват падението. И е фатално, когато изберем да отхвърлим милостта на Бог, даваща ни невероятната привилегия да се лишим от тях чрез обичта си към Тоя толкова невероятен, към Тоя толкова необикновен Исус!

*

Докато светът се прехласва по талантите, без дори и да забелязва Бога, който го е отрупал с тях, Бог се прехласва по сърцата, които ги използват с благодарност - за Неговата слава и за Неговото царство...

*

Словоизлияние на малката ни дъщеричка Мила:

"Да си най-най-най-добрият на света, и да си облечен в лъщящи дрехи, и да получаваш много златни медали, и хората да те хвалят, и да ти се възхищават, и дъра-бъра-дъра-бъра-яба-даба-ду... Тате, това иска една моя приятелка в училище... Но какво е това златото? Метал някакъв си там и направо едно нищо. А човек е наистина щастлив, само когато си изживява мечтите (а не суетите на егото си - дори и детето е схванало разликата). “Ами ако никой не те види как си правиш фръц-фръц-фръц?” Представяш ли си, тате, глупаците такива въпроси да те питат? Глу-па-ци! Ъъъ!... А аз те питам: дали моят ангел ще каже на Бога какво мисля по тоя въпрос?” :)

*

Случило се е така, че си дишаме един на друг въздуха във време на тотална и агресивна имиджмейкърова публичност, където сакрален е Образа в неговата мания да бъде наложен, продаден и едва ли не обожествен. В епохата на древния Рим това е било привилегия само за императорите, но сега всеки варварин може да овладее изкуството да се представя като един неотразим Цезар. А подлата мръсница - като Семирамида или Клеопатра. Та нали рекламата използва такива трикове и технологии, които бълват чудеса! А зад монитора, екрана, вестника, списанието, тече „мръсната река на тайните“... Дълбока... давеща... вледеняващо-мъртва... Защо забрави, че не трябва да си правиш кумир, или самият ти да да се преобразяваш като идол от небосклона на другите?

Измамливите превъплъщения са изкушения за превъзнасяне, но винаги завършват на дъното на пропастта. Да ти припомням ли за Нерон, Калигула... а може би по-пресни са спомените за Джон Ленън и за Елвис Пресли? Или за Хитлер и Сталин, за Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи, като следващият след тях, примерно, ще бъде товарищ Путин... Вгледай се в помръкващите емблеми на тоя свят и прецени дали искаш да си една от тях. Двойнственият живот не е живот, а авантюра на ръба на пропастта. Вместо това, можем да бъдем еднакви както пред Бог, така и пред хората. Започва се с осъзнаването, че Той ни вижда в тайното и игрите ни, на които ние се наслаждаваме, за Него са гнусни грехове...

Обаче, все пак, подлежащи на опрощаване...

*

Когато Дейвид Ковърдейл изпя, че знае накъде се е запътил - там, където греховете му няма да бъдат опростени, милиони решиха, че това е най-великото рок-парче на всички времена (Whitesnake - Crying In The Rain). А когато Робърт Плант почти гениално изплака, че по пътя надолу сенките се възвисяват над душите и Джими Пейдж размазващо го потвърди с двойния гриф на Свирача, призоваващ ги към себе си, те си казаха, че ето, това е тя - "Стълбата към небето" (Led Zeppelin - Stairway To Heaven). Завладяващото присъствие може да бъде и сатанинско. Внушението - измамно. Екстазът - ескалатор към ада. Луцифер може и завинаги да е изгубил Небето и Божията слава, но не и засеняващите си херувимски дарби. После ще дойдат Мадона, Бионсе, Риана, Лейди Гага... След тях - също толкова много чакат на опашка... Предизвикателни, стъписващи, рейтингови, пиедестални... И алчни да превръщат в поклонници цели океани от души. За жалост, обикновено накрая се давят в дълбините им и свършват в огнената бездънна яма... Както това ще се случи и с онзи, който предсмъртно ги мами с вдъхновението си...

Мадона - http://www.youtube.com/watch?v=WoLjxV6NZRQ

Бионсе - http://www.youtube.com/watch?v=rO8wCoV1vGg&feature=player_embedded

Риана - http://vbox7.com/play:757e12e6 ; http://www.youtube.com/watch?v=uaMJaE5zij4

Лейди Гага - http://vbox7.com/play:343cdf6b ; http://www.vbox7.com/play:702277af

Бритни Спиърс - http://www.youtube.com/watch?v=KedHZaSbpMY

Кейти Пери - http://www.youtube.com/watch?v=UanRpTUGz6Q

Кеша - http://vbox7.com/play:ec9f8326ce

Пинк - http://vbox7.com/play:4a5f5d76

И т.н. и т.н.

С всяко ново поколение и с всяка нова музикална вълна, сатана изхвърля на света и следващите "посветени"...

*

http://www.vbox7.com/play:5bcbac11

Не слушам рап, но тоя клип така ме изпълни! Песен-молитва, с думи, почти каквито и аз от безпомощност и в отчаяние от мене самия неведнъж съм изстрелвал към Господ. Тогава зарядът в тях е толкова покосяващ! И толкова вдъхновяващ те едновременно! Ди Ем Екс - гангстерът от гетото. Миналото му е насилие, алкохол, наркотици, и то в насипно състояние; и всичко свързано с тях, каквото можете и не можете да си представите. Обаче лично аз вярвам, че в искреното си желание да се хване за Бога той е много по-близо до Него, отколкото цялата тая пасмина от червени попове, пастори на ДС и всякаква подобна лицемерстваща гадост (ако не ми вярвате, вижте “Евангелие от Матей” 21/31). Не случайно поклонникът на сатана, възродителят на древните египетски мистерии, най-богатият некадърник в бранша, подлогата на илюминатите, съпругът на официално признаващата си, че е обладана от духа на “свирепата Саша” Бионсе Джей Зи, когато е бил бос на “Деф Джеф Рикординг”, е отказал категорично да разпространява албума с тая песен, въпреки че той е бил изцяло записан вече с личните средства на Ди Ем Екс.

*

Чудя се, какъв ли мизерник и измекяр трябва да си, за да папкаш блажно от ръката на ДС, а после и да стрижеш и да доиш стадото си като коскоджамити архиепископ, митрополит или загладило косъма пасторче! Хммм, каква ли им е тарифицата за таз тяхна попщина и за тоз техен гьонсурат-пасторлък?... Две хиляди години инфлация... сигурно 30 сребърника вече за нищо ги нямат. Ама им се лееeeeло като си отворят устите... А бе айде мерси! Предпочитам две думи да не мога да вържа една за друга и да не съм толкоз златоуст и хлевоуст, ама съвестта ми пред Бога и пред хората да е чиста. Чудя се също и на акъла на християните, които все-още се тълпят да зяпат тая клоунада. Забравихме ли, че Исус вади бич, когато Храмът Му бива оскверняван?

*

Гордостта зад "сакралната" хуманоидна или религиозна маска е даже още по-страшна от самата себе си. Понеже се свързва с уродливо духовно образувание, което се представя за "ангел на светлината", а всъщност е господар и пазител на вечния мрак. Огнен, всепояждащ, жупелен мрак, сътворен от превъзвишаването дори и над Всевишния и пропадащ в дълбините земни именно поради това сияен херувимски "АЗ". И само в себеотричането на нашето его пред Исус - а това значи да сме едно с Него на кръста ден след ден и час след час, ние ще сме свидетели на Христовото Възкресение някъде неизличимо надълбоко в себе си и пред целия свят.

*

Как да я слушам тая проклета гордост, която търси единствено позата на завоевателя, възседнал своя Буцефал, докато чувствам, че сърцето ми е готово да загуби всичко - само не и вярата, не и любовта Божия, не и онези приятелства, без които за него животът е свършил?

*

Не случайно хората казват "умрях от страх”, “умрях от завист”, “умрях от скука” и т.н. Ех, ако не гледахме само на себе си и около себе си, а можехме да погледнем нагоре!... Ами сигурно нямаше да сме толкова умрели...

*

Понякога животът ти предлага изгодна сделка. Но ти се вглеждаш в нея и разбираш: трябва да жертваш бисер небесен от твоите ценности, за да придобиеш нещо съвсем изтляващо и земно. Така човек и без да е сатанист, може да се превърне в поклонник на сатана. Обаче откаже ли му предложението, впечатленият Бог ще назначи ангели за негови слуги. (“Евангелие от Матей” 4/8 -11)

*

Запознаваш се със симпатичен милионер, с още по-симпатичната му съпруга и с двете им свръх-симпатични деца. И само след няколко минути разбираш, че в тяхната игра - както на малките, така и на големите явно, не важат абсолютно никакви правила. Дали като фараоните и те си въобразяват, че вечността и тя си е абсолютно тяхна? Добре, решил си с цената на всичко да изкарваш пари, погазваш всякакви норми, лъжеш и мажеш, мамиш и грабиш. И за какво? За да се превърнеш в още една мумия в пирамидата на твоите престъпни желания ли? А после всичко подлежи на неминуемо разграбване и на предизвестен позор. „Глупак“ те нарича Бог в Библията - да го знаеш! Не е ли по-добре по най-бързия начин да излезеш от своята златна гробница, вслушвайки се в предупрежденията на Исус за алчността и за служенето на Мамона?

*

Мнозина от нас казваме, че сме християни, така както казваме и имената си - без въобще да се замисляме. Носим си провисналите на вратовете кръстове като талисманчета за късмет и да ни пазят от уроки и като последните диваци сме готови да жертваме всички други, всичко свято, само и само на нас обаче да ни е добре. Езичеството така жертва на своите олтари. Бебенца, дечица, девици... А Исус изостави божествеността си, трона си, небето... а накрая и живота си... И ни показа какво значи християнство - първо да дадеш, преди и на теб да ти бъде дадено. Ако потрябва, и най-ценното и свидното ти. Това какво общо може да има с езическото “християнство” на ламтеж, на заграбване, на угояване на туловища и дребни душици? Разликата е май не от земята, а от ада до небето.

*

Ако се оставим да бъдем погълнати от роботизиращите ни работни цикли, като в паузите между тях презареждаме с програмата „Хляб и зрелища и други удоволствия за плътта на килограм“, то ние вече сме се превърнали в един енергиен заряд за Системата и в едни удобни за нея, тежкотоварни, трудноподвижни и добре обезопасени консуматори. Това не са свободните християни, които могат да се борят за каузи и тяхното общество нито може да бъде християнско, нито пък свободно. Това е просто масата от поданици на едно деспотство.

*

Трамвай, дрънкащ по улиците. Хора, приклещени в него. Възмутен глас прави забележка на тинейджър. В отговор, върху надигналата се белееща глава се стоварват поне десетина удара. Болка, ужас и кръв! Уау! - чифт до чифт се кокорят вече превъзбудените от зрелището очи. Но никаква... абсолютно никаква реакция. Вратите се отварят; слизат главните герои в екшъна; после се затварят. Започват коментарите. Не е “Трамвай Желание”, ала представлението продължава...

Разказа ми го един познат, който е бил в публиката.

За „православна нация“ ли се броим още?

Ние, които развъждаме посред безбожието си тия безброй бесове.

А даже и не стигнахме до криминалната статистика...

*

Преди време ми се случи да се намърдам между двама, които се юрнаха да се колят с брадва заради едно тъпо засичане на магистралата (а вече бях посичан така в главата и си помислих дали няма да преживея Дежавю - http://anlov.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/03/31/kasapska-istoriia-za-obica-na-uhoto.178656). Е, с Божия помощ ми се размина и на мене и нямаше как да не бъда удовлетворен след развръзката. Лично аз като християнин вярвам, че Бог ни е призвал да бъдем миротворци. Ако помните, Христос е казал за тях, че са блажени (т.е., щастливци :).

*

Ние по принцип търсим щастието къде ли не, а то може да се открие на най-неочакваното... и даже на най-прокаженото място. Аз, мисля, преди години съм го преживявал точно там. Имаше около 20 гета по това време в София и всеки път, когато успявахме да помогнем на някое бедстващо несретниче в тях, сякаш поглеждах право в очите най-съкровения смисъл на живота си. Дори и когато ситуациите ни изглеждаха безнадеждни и ни докарваха почти до отчаяние...

Помня, веднъж се чувствах точно така. Едно от нашите деца беше избягало, а навън някаква кола го била блъснала и направо го осакатила. Най-нормалното нещо би било после веднага да го откара в „Пирогов“, но явно, че шофьорът е бил от неизтребимото джигитско племе на ненормалниците. Толкова мъчно ми стана за хлапето, че го прегърнах и се разплаках. Опитах се да го утеша с някаква молитва, но от устата ми излизаха само хлипове и стонове. Усещах в сърцето си как ходатайствам пред Бог за него, усещах го и него силно в прегръдката си... и само толкова. Когато дойдох на себе си, отворих очи... и какво да видя? Почти цялото гето в „Орландовци“ беше дошло да позяпа „как някакъв българин бил гушнал натиреното дори и от своите си мръсно цигане“. Един от редките случаи, когато думите, с които се опитвах да споделя защо го правя, излизаха от мен с невероятна сила. Тогава много хора сами поискаха да се покаят пред Исус... Действително се усещаше, че Той беше посред нас. Както и преди хиляди години, Неговата любов никога не е подминавала унижените и наскърбените...

*

Отговорност за собствения живот се поема в най-висша степен и единствено тогава, когато станем отговорни за него пред Този, Който ни го е дал.

Покорството пред абсолютната власт на нашия Създател и Творец ни изпълва с прозренията на Неговата абсолютна истина.

Така Отец ни от небесата ни прегръща с върховенството, с помилването, с безграничността на Неговата свобода от тиранията на греха, еготата ни и на уродите в тоя свят, беснеещи и издеватестващи с нас, за да набучат душите ни на своя сатанински тризъбец.

„Свобода“, поругаваща Божия Свят Закон, Божието Свято Слово Библията и Божието Свято Спасение чрез Кръста на Исус винаги води до грехопадение и сгромолясване в бездната на прокълнатите...

*

Мирът и радостта на Божието Царство са недостъпни за тоя свят, а правдата му - възненавидяна с най-пъклената злост от него. И този болник на смъртен одър, чиито гърлени хриптежи го задъхват в агонията му, се опитва да бъде все още наш робовладелец?! Ехееей... закъснял е с цели две хилядолетия! И понеже за Бог хилядата години са като един ден, познайте какво ще му се случи през третото хилядолетие. Същото, което се случи и на третия ден, след като той не позна, намрази и разпъна нашия Господ.

Тепърва Тялото Христово - което е Църквата, ще шокира света.

Дошло е време за възкресение от гроба на мъртвата светска религия...

*

И някои умници като Волтер смеят да твърдят, че християнството нямало бъдеще, че то вече си е изживяло времето и е за бунището на историята. Плазмодийно-толерантните попчета на запад даже взеха да си махат кръстовете от църквите. Пак са се надигнали вкупом "да гасят туй, що не гасне". Но ето го шестгодишният Пришълец от бъдещето - той има какво да им каже... (А в къщата на Волтер след смъртта му се е настанило Библейско дружество. :)

"Шестгодишен проповедник" - http://vbox7.com/play:57fb8bce

*

Мисля си, че християнство, което не е усвоило езика на съвременния свят (без естествено да се влияе от неговите ценности и култура) е обречено и то да остане неразбрано от света. А може би само негов музеен експонат... Архаичност, покрита с прах, която отвреме-навреме се забърсва заради естетиката на витрината... (Препратка - “Първо послание към коринтяните” 9/19-23)

*

„Християнството е най-великата революция в историята на човечеството. Наистина то е тъй велико, всеобхватно и дълбоко, осъществило се по тъй неочакван, неудържим и плодоносен начин, че не ни учудва, че се е явило и все още се явява като чудо: откровение свише, пряка намеса на Бог в човешките дела, съвършено нов Път и Закон. Никое велико откритие, никоя друга революция в човешката история, колкото и да са те епохални, не издържат сравнението и изглеждат частни и ограничени редом с него - абсолютно всички без изключение - включително откриването на поезията, изкуството и философията, на политическата свобода в Гърция и на правото в Рим; а също, изобретяването на писмеността, математиката, астрономията и медицината, както и всичко останало, което дължим на Египет и Изтока. И това е така, понеже християнската революция въвлече цялостната личност на човека, случвайки се в самото нейно средоточие, в самата сърцевина на душата му - в Светая Светих на неговата съвест.“

Бенедето Кроче - виден италиански философ и политик с атеистични възгледи (1866 - 1952 г.)

Мислите ни идентифицират най-ясно пред Бога що за хора сме (и в милостта Си Той е допуснал те да са невидими :). "Защото каквито са мислите в душата на човека, такъв е и той" (Притчи 23/7). Но на Голтота, която означава "хълма на черепа", Исус се погрижи да ни изкупи и от най-поквареното ни безумие. Затова за нас мисли на огорчение, ревност, завист, злоба, мъст би трябвало да имат статута само на прелетни птици. Неее! - в обновения Христов ум те не могат да свият гнездо.