Постинг
12.07.2016 13:11 -
Трябват ни Паисиевци, които да ни продумат дори и насън, а също и християни като Левски, за да ни разтъсят и събудят
Автор: anlov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 732 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.07.2016 23:18
Прочетен: 732 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 12.07.2016 23:18
Защо са толкова дълбоко вкоренени в нас тая мнителност и враждебност към всичко непознато, различно и чуждо? Тоя робски комплекс на страдалчество и оплаквачество. Нихилизмът, себедискредитирането, самоизолацията. Убеждението, че сме били, и винаги ще бъдем, играчка в ръцете на "Великите сили". Мъглявата ни представа за национална идентичност. Почти пълната липса на национален идеал-мечта. Тоталният ни бунт към държавността. Прословутият и мазохистичен до степен на самонанасяно отново и отново проклятие песимизъм относно съдбата ни като народ. И поради всичко това, ето ни - ту жертви на креслив заради комплексите си национализъм, издигащи атеистичната си (и не само) патерица да халосаме различните от нас по главите, ту отдадени на доларово/евро-печелбарство в странство и на безотечествен космополитизъм.
Езичество от дивашки тип, само наметнато с робата на православието, възседнато от една безскрупулна и алчна олигархия, почти са превърнали България в оглозган от техните челюсти труп.
Катастрофата е толкова всенародна, искам да кажа, че не можем наивно да очакваме само политиците ни, банкерите ни, бизнесмените ни да я оправят.
Нито корумпираният до голяма степен от тях и затънал в собствената си поквара наш „културен елит“.
„Може ли слепец слепеца да води?“ - би ни попитал отново Исус.
Реалността на прехода доказа тъкмо обратното: че промяната при нас не може да дойде отгоре, а трябва да се работи за пълна подмяна на нашите собствени национални фундаменти, които рано или късно ще я излъчат и на политическо, и на икономическо, и на културно ниво.
Ако бъде заченато в истинска духовна свобода, а не в постоталитарна псевдотакава, гражданското общество ще бъде способно да заразява с нея всички сфери на обществения ни живот.
И тъкмо тук е необходима Църквата, защото това непорочно зачатие би могло да бъде осъществено единствено чрез нея.
Обаче Църквата, която е невястата на Христос, а не религиозната блудница, венчана за царствата на този свят и за техните власт, богатство и слава.
Съюзът на Златния Кръст и Златния Жезъл винаги е водел до общодържавен антихризъм и до поклонение на Звяровия образ, сякаш превъплъщенията на Каяфа и Пилат никога не са спирали да светотатстват в Храма Господен.
Докато истинското християнство нито политиканства, нито търгашничи, нито черкува фалша помпозно и спектакълно.
То не флиртува със света и не му се отдава, а го преобразява човек по човек, душа по душа, чрез дълбоката вътрешна промяна на хората, променяща впоследствие изконно начина им на живот, както и фундаменталната им жизнена перспектива.
Не подари ли Господ Исус Христос най-красивите Си идеали на човечеството? - заедно с вдъхновението на практика да ги реализира и изпълнява.
И тъкмо тези ценности, приети с консенсус и на живот и смърт от едно гниещо общество, биха могли да доведат до неговото възкресение.
Първо винаги идва Царството.
А благословението на цялото творение впоследствие е гарантирано със силата на Небесен закон.
Следователно ни е нужно едно модерно християнско Просвещение и нищо по-малко от това.
Езичество от дивашки тип, само наметнато с робата на православието, възседнато от една безскрупулна и алчна олигархия, почти са превърнали България в оглозган от техните челюсти труп.
Катастрофата е толкова всенародна, искам да кажа, че не можем наивно да очакваме само политиците ни, банкерите ни, бизнесмените ни да я оправят.
Нито корумпираният до голяма степен от тях и затънал в собствената си поквара наш „културен елит“.
„Може ли слепец слепеца да води?“ - би ни попитал отново Исус.
Реалността на прехода доказа тъкмо обратното: че промяната при нас не може да дойде отгоре, а трябва да се работи за пълна подмяна на нашите собствени национални фундаменти, които рано или късно ще я излъчат и на политическо, и на икономическо, и на културно ниво.
Ако бъде заченато в истинска духовна свобода, а не в постоталитарна псевдотакава, гражданското общество ще бъде способно да заразява с нея всички сфери на обществения ни живот.
И тъкмо тук е необходима Църквата, защото това непорочно зачатие би могло да бъде осъществено единствено чрез нея.
Обаче Църквата, която е невястата на Христос, а не религиозната блудница, венчана за царствата на този свят и за техните власт, богатство и слава.
Съюзът на Златния Кръст и Златния Жезъл винаги е водел до общодържавен антихризъм и до поклонение на Звяровия образ, сякаш превъплъщенията на Каяфа и Пилат никога не са спирали да светотатстват в Храма Господен.
Докато истинското християнство нито политиканства, нито търгашничи, нито черкува фалша помпозно и спектакълно.
То не флиртува със света и не му се отдава, а го преобразява човек по човек, душа по душа, чрез дълбоката вътрешна промяна на хората, променяща впоследствие изконно начина им на живот, както и фундаменталната им жизнена перспектива.
Не подари ли Господ Исус Христос най-красивите Си идеали на човечеството? - заедно с вдъхновението на практика да ги реализира и изпълнява.
И тъкмо тези ценности, приети с консенсус и на живот и смърт от едно гниещо общество, биха могли да доведат до неговото възкресение.
Първо винаги идва Царството.
А благословението на цялото творение впоследствие е гарантирано със силата на Небесен закон.
Следователно ни е нужно едно модерно християнско Просвещение и нищо по-малко от това.
СКРОМНИТЕ ГОСПОДАРИ НА СВЕТА или ЗАЩО УМ...
Идеята, че еврейската религия се основав...
Петър Дънов : Без търпение никой не може...
Идеята, че еврейската религия се основав...
Петър Дънов : Без търпение никой не може...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 5167
Блогрол
1. "Въпрос на седмицата" - Георги Бакалов
2. Блогът на Иво Койчев
3. "Пророческа кула" - Сунай Маджуров
4. "Мисли на глас" - Калоян Курдоманов
5. Блогът на Даниела Беличовска
6. "Свободата" - Едвин Сугарев
7. "Проклятието на Вълчата Дева" - кратко представяне на моя роман-притча в първия ми блог "Изповедалнята на Ейнджъл"
2. Блогът на Иво Койчев
3. "Пророческа кула" - Сунай Маджуров
4. "Мисли на глас" - Калоян Курдоманов
5. Блогът на Даниела Беличовска
6. "Свободата" - Едвин Сугарев
7. "Проклятието на Вълчата Дева" - кратко представяне на моя роман-притча в първия ми блог "Изповедалнята на Ейнджъл"