Защо са толкова дълбоко вкоренени в нас тая мнителност и враждебност към всичко непознато, различно и чуждо? Този робски комплекс на страдалчество и оплаквачество. Нихилизмът, себедискредитирането, самоизолацията. Убеждението, че сме били, и винаги ще бъдем играчка в ръцете на "Великите сили". Мъглявата ни представа за национална идентичност. Почти пълната липса на национален идеал-мечта. Тоталният ни бунт към държавността. Прословутият и мазохистичен до степен на самонанасяно отново и отново проклятие песимизъм относно съдбата ни като народ. И поради всичко това, ето ни - ту жертви на креслив заради комплексите си национализъм, издигащи атеистичната си (и не само) патерица да халосаме различните от нас по главите, ту отдадени на доларово/евро-печелбарство в странство и на безотечествен космополитизъм.

Езичество от дивашки тип, само наметнато с робата на православието, възседнато от една безскрупулна и алчна олигархия, почти са превърнали България в оглозган от техните зверове труп.

Катастрофата е толкова всенародна, искам да кажа, че не можем наивно да очакваме само политиците ни, банкерите ни, бизнесмените ни да я оправят.

Нито корумпираният до голяма степен от тях и затънал в собствената си поквара наш „културен елит“.

„Може ли слепец слепеца да води?!“ - би ни попитал отново Исус.

Реалността на прехода доказа тъкмо обратното: че промяната при нас не иска да дойде отгоре, а трябва да се работи за пълна подмяна на нашите собствени национални фундаменти, които рано или късно ще я излъчат и на политическо, и на икономическо, и на културно ниво.

Ако бъде заченато в истинска духовна свобода, а не в постоталитарна псевдотакава, гражданското общество ще бъде способно да заквасва с нея всички сфери на обществения ни живот.

И тъкмо тук е необходима Църквата, защото това непорочно зачатие би могло да бъде осъществено единствено чрез нея.

Обаче Църквата, която е невястата на Христос, а не религиозната блудница, венчана за царствата на този свят и за техните власт, богатство и слава.

Съюзът на Златния Кръст и Златния Жезъл винаги е водел до квази-християнщина с обсебването си от Златния Телец, сякаш превъплъщенията на Каяфа и Пилат никога не са спирали да светотатстват в Храма Господен.

Докато автентичното християнство нито политиканства, нито търгашничи, нито черкува фалша помпозно и сектакълно.

То не флиртува с тоя свят и не му се отдава, а го преобразява човек по човек, душа по душа, чрез дълбоката вътрешна промяна на хората, променяща впоследствие изконно начина им на живот, както и фундаменталната им жизнена перспектива.

Не подари ли Господ Исус Христос най-красивите Си идеали на човечеството? - заедно с вдъхновението на практика да ги реализира и изпълнява.

И тъкмо тези ценности, приети с консенсус и искрено от едно гниещо общество, биха могли да доведат до неговото възкресение.

Първо идва Царството.

А благословението на цялото творение впоследствие е гарантирано със силата на Небесен Закон.

Следователно: на нас ни е нужно едно насъщно християнско Просвещение и нищо по-малко от това!

(писано преди двайсет години - но аз все още продължавам да го вярвам)

  

нито учил от Историята и Науките, няма откъде да знаеш че българинът се чувства единствено добре у дома без разни чужди сатанистки религии, подлярски съюзи, чужди менте продукти. Слава на Тангра.

поне няма да забравяме откъде сме произлезли :)