Не понеже традицията на Разпети петък повелява, но все пак: защо Бог избра този позорен и зловещ римски Кръст, за да ни изкупи и спаси чрез него? Не можеше ли да го направи някак по-елегантно и безболезнено? Нежно да изреже тумора на греха от човечеството и с упойка. Всемогъщият може всичко, не се и съмнявам. Ала тогава Той щеше да е стерилният Господар на положението в една въображаема разбира се снежнобяла операционна зала. Като експерт в спасителните операции с академичен ранг и посред някакви фалшиви декори. Някой може ли да си Го представи така изобщо?! Не, Господ мрази постановките, лесните решения надве-натри и повърхностните имитации. Хладнокръвно дистанциран от нас, докато ни прави дисекция ли? О, Боже мой! Та нали Сам Баща, Той виждаше как децата Му подпалиха дома си, който им беше дал. Земята гореше от престъпленията и ужасите на падналите под властта на дяволските изчадия. Неговият образ беше осквернен върху лицата ни, заповедите Му бяха изтрити от съвестите ни, бяхме се превърнали в сенки и призраци от Царството на Мрака. Изтляващи към небитието, нашата повелителка Смъртта ни влечеше все по-надолу и надолу... Смъртни, грешни, обречени цяла вечност на огън и на жупел... И кръволейната Голготска екзекуция доказа до каква пълна степен на падение и деградация е достигнал нашият човешки род. А Той ли? Той също стигна докрай в любовта Си към него. Към тебе, към мене, към всички нас. Костваше му цял агониен и свирепо разлюлян океан от болки, стенания, унижения и срам. Гол напълно и без препаската от съвременните филми, охулван, осмиван, презрян и мразен с омразата, която никой от нас не е познал. Светът се задавяше тогава с нея. Пируваше в безброя на избълващите се едно след друго издевателства. Смъртта сияеше в своя преизподнически карнавал. Понеже дълбаеше не плитки подмоли, а много под „Марианската падина“. Ноктестите й откровено сатанински вещерски пръсти щяха да завлекат Божия Син в самите огнени недра на земята. А там тя беше Царицата на всички подземни и някога и някъде извратени същества. О, мислила си е по луцифериански самонадеяно явно, че ще може да окове Никога Неумиращият и Вечно Живият ли?! Всъщност, Той влезе в нея, за да се идентифицира напълно с нас. Не е ли истинската любов саможертва до смърт и дори до ада след пълното й отдаване? Думички като „Обичам те!“ - и ала-бала-портокала, не значат нищо... разбираш го, нали? Абсолютно нищо! Щом не си готов да платиш за тях с цената на своите дела и на целия си живот - ти си лицемер от висша класа и поредният преминаващ тренд. Обаче Божията любов не се отказа от нас, дори и когато беше убивана с жестокост. За разлика от някои фанатични религии, Месията не ни заповядва да Го избираме чрез страх, за да умъртвяваме отхвърлящите Го. Напротив. Той иска да обичаме враговете си и да се молим за тях. Да благославяме онези, които ни проклинат. Да добротворстваме за всички, които ни кълнат. Да се молим също и за ония, които действително ни гонят. Дори и когато съвременните Цезари ни нападат по абсолютно техния си безпардонен начин - ние пак така да им устоим.  

Да притихнем в навечерието на Разпети петък и нека Господу да се помолим 🙏

Христос възкръсна и честито на всички ония, които са повярвали в това и са станали свидетели на величественото Му и славно Възкресение там някъде неизследимо надълбоко в себе си, обаче пред целия свят! Хилядолетният блян за изкупление на човечеството се изпълни, когато гробовният камък бе отместен и Безсмъртният осия в една невиждана дотогава, пречудна светлина. Приятели, защо да бъдем слепци за нея?! Понеже е писано: „Аз съм Възкресението и Живота. Който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее...“Христос възкръсна и честито на всички ония, които са повярвали в това и са станали свидетели на величественото Му и славно Възкресение там някъде неизследимо надълбоко в себе си, обаче пред целия свят! Хилядолетният блян за изкупление на човечеството се изпълни, когато гробовният камък бе отместен и Безсмъртният осия в една невиждана дотогава, пречудна светлина. Приятели, защо да бъдем слепци за нея?! Понеже е писано: „Аз съм Възкресението и Живота. Който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее...“