„Ти не беше длъжен да ме убиваш. Без мен ти повече няма да съществуваш. Мъртъв си за света, за надеждата и за небето. Моята смърт е и твоя смърт“ (реплика от „Духовете на мъртвите“ - оригинално заглавие на френски език: Histoires extraordinaires / William Wilson); филм от три части по разкази на Едгар Алън По; там възхитителният Ален Делон играе във втората част офицер от армията - безумецът, който два пъти е отнел живота си).  

Да убиеш своя постоянно нашепващ двойник - своята съвест - този Божи пратеник в теб, който те следва навсякъде, само и само да те опази от сладките изкушения и от кошмарния апокалипсис на злото - дали това наистина няма да те пресели в царството на изгубените във вечната пустота сенки? „Прави каквото искаш“ е базов сатанински закон, формулиран от мага с прозвището „Звяра“ Алистър Кроули. Че какъв живот е това?! - да се отдаваме напълно и докрай на делириума на всяко желано удоволствие - без забрани, без граници, без предели, без морални задръжки и без абсолютно никакви-никакви скрупули. Тогава дори няма и да видим как душите ни се разлагат, както Дориан Грей виждаше опустошаващата си греховност върху своя портрет.  

В тоя свят човек е склонен свръх... мега... ултра да задоволява тялото си и да го издига в култ, да превръща коремния си мях в трезор, а сексуалността си - в полузвяр-полубожество. Нали сега е времето на лицево-челюстните и гръдно-тазовите превъплъщения, на кукленските кухини на Барби и Кен. На консервираната, витринната, змиекожната красота, която няма да изцеди и една сълза от искреност, уязвимост и премала от любов, обаче ще ни залее с безброй театрални лъжи за дебели пачки. Силикон, ботокс, хиалурон. Какъв гланц, какъв блясък само върху покваряващата ни отвсякъде съвременна содомия!   

А всъщност, под бляскавите си епидермиси ние носим портретите на Дориан Грей - нашите души...  

Ето как образите и подобията на Бог се покланят на Звяровия образ, издигайки неговите идоли в хедонистичните му вакханалии.  

Естествено, човек не погубва изведнъж съвестта си, но когато не се вслушва в нейния глас, той насила я смълчава и желае да я направи няма. А тя е толкова чувствителна, че това вероятно ще се окаже фатално посегателство върху нея. Само че закъде се е запътил той без този божествен компас? И дали един ден (или една нощ) няма да пропадне в мрачната и ужасяващо дълбока бездна?  

Не случайно и трите истории във филма завършват с проклет трагичен край...  

Затова нека никога да не забравяме, че Бог ни е създал със свободни воли и съвести, давайки ни свещеното право да избираме между всяко добро и всяко зло на тоя свят. Между истината и лъжата. Между святото и скверното. Между невинноста и престъплението. Между вярността и предателството. Между алтруизма и егото. Между смирението и възгордяването. Между граденето и рушенето. Между щедростта и алчността. Между духовността и хедонизма. Между братството и расизма. Между вярата и страха. Между любовта и омразата. Така в крайна сметка ние избираме или Божието Царство, или вертепите на греха...