Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.02.2012 15:48 - Нещо лично и съвсем кратичко по повод “СЕДМИЦАТА НА БРАКА”
Автор: anlov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1886 Коментари: 1 Гласове:
6

Последна промяна: 19.01.2015 00:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Имах щастието да израсна в семейство, в което се чувствах обичан и подкрепян. Макар родителите ми да работеха доста, те винаги намираха време за мен и за моята сестра. Никога няма да забравя семейните вечери заедно, когато си говорехме за толкова много неща (тогава я нямаше още тая компютърна диктатура, а палитрата на телевизионните изкушения беше твърде семпла). Мисля си как това наистина ни сплотяваше и ни помагаше да се чувстваме близко един до друг.

Сега мога да кажа, че с годините това чувство не избледня. Ние със сестра ми напуснахме отрано дома си и заживяхме в различни градове, създадохме свои семейства и тръгнахме всеки по своя си път, но той отново и отново ни събираше всички заедно при нашите скъпи родители.

И така – до ден днешен.

Явно, че закваската, която съм получил още като дете, постепенно ме направи човек, който в тоя свят държи най-много на съпругата си и на децата си. Не на кариерата, не на успеха, нито даже на хобитата си и на приятелите си (макар на моменти и аз да съм имал своите забежки). Имал съм възможности да изневерявам неведнъж, даже на два пъти ми се случи да се боря с връхлитащи ме незнайно откъде чувства и мъжки страсти, обаче заради ценностите си, съм успявал някак си да надмогвам дивото в себе си. И да поставям на колене изневерника, комуто нямаше как да позволя да хвърля позор върху семейството ми и впоследствие напълно да го разруши.

Години наред съм бил социален работник и съм виждал трагедиите и нещастията, които се раждат винаги, когато обвързаните едни с други мъже и жени обслужват желанията на егото си, а не полагат усилия ден след ден и нощ подир нощ да правят взаимоотношенията си още по-здрави, пълноценни и щастливи.

А ние го дължим първо на себе си, после на децата си и след това на внуците си.

Ако семейството е нещо свято за нас, всички в него ще имаме какво да спечелим, нали?

Губещи ще бъдат единствено онези тъмни сили в света, чиято кауза е постоянно да обезценяват неговата стойност, опитвайки се да ни направят по такъв начин безродственици и свои слуги.


http://zaman.bg/bg/sazhitelstvoto-na-semeyni-natchala-e-izraz-na-moderna-bezotgovornost/


http://www.svobodata.com
/
page.php?pid=7322&rid=29



image

Ето какво може да направи един zdrav brak.bg (това са ни децата Вени и Мила :). Но няма да е хич лошо още повече да се заздрави -
www.brak.bg


image


А сега... дами канят... Все пак, наближава денят на влюбените, нали? :) Обичайте се, обичайте се и никога не си изневерявайте заради някакви си мимолетни изкушенийца, изпаряващи се във въздуха като бенгалски искрици в една от поредните новогодишни нощи! Поздравявам ви с това чаровно многоцветие и с тия съкрушителни любовни балади!








Гласувай:
6



1. anlov - К. С. Луис:
06.02.2012 16:16
"Да обичаш в каквато и да е мярка, означава да си уязвим. Обичай някой и сърцето ти със сигурност ще бъде смазано и вероятно разбито. Ако искаш обаче да го запазиш непокътнато, не давай сърцето си на който и да е, дори не и на животно. Завий го внимателно с хобита и малки удоволствия; избягвай всякакви обвързаности; заключи го добре в ковчега на егоизма си. Но знай, че в този ковчег - в това сигурно, тъмно, неподвижно и безвъздушно място, то ще се промени. Няма да бъде разбито, но ще стане несъкрушимо, непроницаемо, неизкупимо."
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: anlov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 951626
Постинги: 177
Коментари: 1515
Гласове: 5167
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930