Прочетен: 1886 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 19.01.2015 00:28
Имах щастието да израсна в семейство, в което се чувствах обичан и подкрепян. Макар родителите ми да работеха доста, те винаги намираха време за мен и за моята сестра. Никога няма да забравя семейните вечери заедно, когато си говорехме за толкова много неща (тогава я нямаше още тая компютърна диктатура, а палитрата на телевизионните изкушения беше твърде семпла). Мисля си как това наистина ни сплотяваше и ни помагаше да се чувстваме близко един до друг.
Сега мога да кажа, че с годините това чувство не избледня. Ние със сестра ми напуснахме отрано дома си и заживяхме в различни градове, създадохме свои семейства и тръгнахме всеки по своя си път, но той отново и отново ни събираше всички заедно при нашите скъпи родители.
И така – до ден днешен.
Явно, че закваската, която съм получил още като дете, постепенно ме направи човек, който в тоя свят държи най-много на съпругата си и на децата си. Не на кариерата, не на успеха, нито даже на хобитата си и на приятелите си (макар на моменти и аз да съм имал своите забежки). Имал съм възможности да изневерявам неведнъж, даже на два пъти ми се случи да се боря с връхлитащи ме незнайно откъде чувства и мъжки страсти, обаче заради ценностите си, съм успявал някак си да надмогвам дивото в себе си. И да поставям на колене изневерника, комуто нямаше как да позволя да хвърля позор върху семейството ми и впоследствие напълно да го разруши.
Години наред съм бил социален работник и съм виждал трагедиите и нещастията, които се раждат винаги, когато обвързаните едни с други мъже и жени обслужват желанията на егото си, а не полагат усилия ден след ден и нощ подир нощ да правят взаимоотношенията си още по-здрави, пълноценни и щастливи.
А ние го дължим първо на себе си, после на децата си и след това на внуците си.
Ако семейството е нещо свято за нас, всички в него ще имаме какво да спечелим, нали?
Губещи ще бъдат единствено онези тъмни сили в света, чиято кауза е постоянно да обезценяват неговата стойност, опитвайки се да ни направят по такъв начин безродственици и свои слуги.
http://zaman.bg/bg/sazhitelstvoto-na-semeyni-natchala-e-izraz-na-moderna-bezotgovornost/
http://www.svobodata.com/page.php?pid=7322&rid=29
Ето какво може да направи един zdrav brak.bg (това са ни децата Вени и Мила :). Но няма да е хич лошо още повече да се заздрави - www.brak.bg
А сега... дами канят... Все пак, наближава денят на влюбените, нали? :) Обичайте се, обичайте се и никога не си изневерявайте заради някакви си мимолетни изкушенийца, изпаряващи се във въздуха като бенгалски искрици в една от поредните новогодишни нощи! Поздравявам ви с това чаровно многоцветие и с тия съкрушителни любовни балади!
2. Блогът на Иво Койчев
3. "Пророческа кула" - Сунай Маджуров
4. "Мисли на глас" - Калоян Курдоманов
5. Блогът на Даниела Беличовска
6. "Свободата" - Едвин Сугарев
7. "Проклятието на Вълчата Дева" - кратко представяне на моя роман-притча в първия ми блог "Изповедалнята на Ейнджъл"