Постинг
11.05.2013 08:59 -
Слабостта пред Бог - сила в съвършенство
Автор: anlov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2691 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 11.05.2013 16:13
Прочетен: 2691 Коментари: 5 Гласове:
4
Последна промяна: 11.05.2013 16:13
Би изглеждало най-глупавото нещо на света, при възможността да избираш, да предпочетеш слабостта пред силата. Просването по очи в прахта пред въздигането в слава. Смаляването пред големеенето. Укорът, присмехът и позорът пред ослепителните светкавици на твоя съвременен “Олимп”. Изхвърлянето зад борда на светския лайнер пред лукса на неговата първа класа. Провалът по всички скали на модерността пред успехът на всяка цена. Би било не само глупаво според мнозина, но и заслужаващо пълното им презрение. Погнусата и отвращението им. Ще им заприлича на онова омразно ранно християнство, което пак... и пак... и пак трябва да бъде хвърляно на зверовете. А Бог - както винаги го е правил, продължава да избира най-глупавите и най-слабите неща на света, за да громи чрез тях кулите на неговата интелектуалщина и на нововавилонски озверяващата му мощ. Как Той положи най-красивата корона с венец върху главата на Адам? В съня му. Как спаси най-великата на своето време империя? Чрез затворничеството на Йосиф. А народа Си от нейното робство? Чрез пустинното заточеничество на Моисей. Как подготви месиянския трон на Исус? Чрез забравеното от всички овчарче Давид (което по-късно бе и преследвано като най-опасния престъпник в собствената си родина). И накрая - къде беше роден и къде умря Този, чрез Когото не само всички народи на земята, но и цялото творение получиха едничкия за цяла вечност шанс за избавление? Нима има нещо по-антирейнтигово на тоя свят да се родиш в животинска ясла, а после и да умреш като последния изверг - гол, поруган и разпънат пред погледите на всички, на кръст, забит на хълм, чието име означава “Черепа”?! Обаче ако искаме да направим нещо истинско за хората около нас, което няма да изчезне с потъването ни в хладните гробове, явно това е начинът. И ние или го избираме и му се предаваме, приемайки нашия собствен кръст, който Бог осиява с възкресенската Си сила, или се стремим към нашия “Олимп”, пътувайки на борда на гордия “Титаник” - едното от двете е...
Пожълтяло архивно мое изображение от времето, когато станах християнин. Помня не само годината, но също и датата, когато това се случи. Никога няма да забравя и човека, който го провокира - Георги Бакалов. А дори програма за мръсни операции и пречупване на волята не може да заличи от съзнанието ми самото преживяване. Забравлив и разсеян съм по природа, обаче знам: всеки един миг от него свръхестествено се е отпечатал в мене. Споменът за това пуловерче на снимката даже не ще да избледнява. :)
Пожълтяло архивно мое изображение от времето, когато станах християнин. Помня не само годината, но също и датата, когато това се случи. Никога няма да забравя и човека, който го провокира - Георги Бакалов. А дори програма за мръсни операции и пречупване на волята не може да заличи от съзнанието ми самото преживяване. Забравлив и разсеян съм по природа, обаче знам: всеки един миг от него свръхестествено се е отпечатал в мене. Споменът за това пуловерче на снимката даже не ще да избледнява. :)
"Където и да се скрия, срещам себе си..." И не е ли така?!... Обаче където и да е да се откриеш, все едно каниш на среща Него...
цитирайБез "Гетсимания" няма "Голгота". А без "Голгота" няма и Възкресение - нито на тоя свят, нито пък след него. Това беше Пътят на нашия Господ, който Той ни посочи да следваме и ние - умиране за егото ни, съразпване с Христос, възкръсване заедно с Него...
цитирайсмирението е ключът, Ангеле
цитирайПонеже себеотричането в християнския смисъл на тази дума е един много дълъг път, по който ние вървим след нашия Господ Исус, отново и отново прегръщайки кръста, който Той ни е дал да носим. Умирането е в ежедневните ни избори, когато не позволяваме на егото ни да доминира и да ни води. И като така, да, мисля, че разбирам защо го наричаш "смирение". Ами то си е такова :)
Благодаря ти, че се обади, Руми! И аз тия дни нещо се присетих за тебе...
Сърдечни поздрави до твоята Холандия!
цитирайБлагодаря ти, че се обади, Руми! И аз тия дни нещо се присетих за тебе...
Сърдечни поздрави до твоята Холандия!
Така е за вярващите, но и един атеист би могъл да възпитава чувствата си и да не им дава да влачат живота му в разни посоки като диви коне. И не говоря сега за морал, принципи или вяра, а за емоционална интелигентност и умерено Его.
цитирайНещо такова каза наскоро един приятел, перифразирайки апостол Павел ("Послание към римляните" 6/11) и на мен то много ми хареса.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 5167
Блогрол
1. "Въпрос на седмицата" - Георги Бакалов
2. Блогът на Иво Койчев
3. "Пророческа кула" - Сунай Маджуров
4. "Мисли на глас" - Калоян Курдоманов
5. Блогът на Даниела Беличовска
6. "Свободата" - Едвин Сугарев
7. "Проклятието на Вълчата Дева" - кратко представяне на моя роман-притча в първия ми блог "Изповедалнята на Ейнджъл"
2. Блогът на Иво Койчев
3. "Пророческа кула" - Сунай Маджуров
4. "Мисли на глас" - Калоян Курдоманов
5. Блогът на Даниела Беличовска
6. "Свободата" - Едвин Сугарев
7. "Проклятието на Вълчата Дева" - кратко представяне на моя роман-притча в първия ми блог "Изповедалнята на Ейнджъл"